С какво ви дразнят свекървите? – 143

Ясла като си готова.
 Спираш подаръци или стигаш до кутия бонбони ,плодове. Когато ходите ,за празници не знам ,но  и там  не е нужно. Нещо евтино като  и се свидят харчове, блуза , за домакинството,  като апарата за кръвно - полезно или нещо дето им трябва, то какви празници - Коледа ,рожден ден.
 И не питай ползва ли го.
 Допуснеш ли гледане от нея, ще си стъпиш на врата. Едно е  ако иска и може като има сополи,  друго е постоянно, то и ще има сополи в яслата ,докато  изгради имунитет. Добри отношения, казваш, да е готова при нужда и това сте решили.

Има хора, които не умеят да изкажат благодарност, не че не се радват.
Аз подъръци не й правя на моята свекърва, само бонбони за коледа или РД. Но, ако се оплаче, че някакъв уред й е изгорял или нещо друго, я питам дали да й купя. Обикновено отказва. Не й купувам, защото съм забелязала, че наистина няма нужда от нищо.
А, за закъсняването й казвай 1 час по-рано да идва, за да си сигурна, че няма да закъсняваш за работа.

Ако не са ви мега нужни парите, не бих тръгнала на работа, само защото свекървите са ме накарали. То няма и годинка детето.

Благодаря на всички. Явно просто така съм научена - да има хубав подарък, но явно наистина ще спра
Не, парите не са ни супер нужни. Аз също искам да се върна на работа и заради позицията си, и заради възможност за израстване, която ще дойде много скоро. Ще се върна през април.
Наясно съм, че ще съм им дълбоко задължена, ако те я гледат изцяло. Бих искала някакъв комбиниран вариант- да я гледат до проемане на ясла, до около 18м. възраст.
Мда, сополите и разболяванките ще са неизбежни.
Май простоооо.... търпение ще му е майката, и слонско спокойствие.

Преди време ми беше попаднала статия как българите приемат подаръци и комплименти.
Обикновено е - о, защо си дал пари за мен, нямаше нужда, аз си имам и т.н.
На обикновеното - много хубава чанта имаш. Отговор - а, тя е стара.
Замислих се колко пъти съм ги чувала и казвала тези неща. така сме възпитани, вместо да кажем - благодаря, много ме зарадва подаръка ти, точно от това имах нужда..... или просто Благодаря.
Мажел си свекърът лактите с крема. Много добре, значи го оценява.

За количката "Чико" - хората имаме склонност да вярваме, че нашите неща са много хубави и ценни, особено ако сме се сдобили трудно с тях. С напредването на възрастта процесът се засилва.

Аз лично никога не бих пратила 1-годишно на ясла, ако има желаущи и можеши баба и дядо да го гледат. Ще им кажа да са на линия 1 час преди необходимото, за да ми е спокойно.

Добре си помислете,дали можете да поверите толкова малко дете на възрастни хора/не знам на колко са години/Това не е за два -три часа помощ,а целодневно гледане.Това,че ще им бъдете много задължени и вече няма да можете да отправяте критики е ясно.
Но аз бих се безпокоила повече за детето.

Стискай зъбите не остана.После ще се чувстваш чудесно .

serendipity,
Аз не разбрах, защо деверът ти стои у вас, а не при родителите си? Хубаво за 1 вечер преди да тръгне, да дойде да се видите, но цял месец?

Аз лично не знам дали яслата не е по-добър вариант. И бабата да помага ако детето отсъства, за да не си взимаш болничен. Иначе не го виждам. Не знам колко са възрастни и дали са болни, ама ако често й става зле на свекърва ти от това кръвно…

Иначе подаръците и поводите са ми болна тема. Чели сте ме преди с моята свекърва, която никога не запомни рожденият ми ден. Юбилей имах миналия месец, подарък? Познайте - нищо.

Миналата година ми беше купила едни дънки от пепко, голям номер бяха, даже ги върна и ми взе правилният. Нито са ми в стила, нито подобно нещо нося. Тази година и толкова няма. А свекървата винаги е уважена, за всеки празник получава нещо. Предимно мм ги купува подаръците, но и аз съм и правила дори без повод. Няма взаимност.

Вашите родители са още млади и е деликатен въпроса с подаръците.
Моите като поостаряха,наистина беше трудно да измислям подаръци.
Уговорихме се да даваме пари,пък те да си преценяват.

Всъщност не са възрастни. Нямат 65 години, пушат като змейове, не работят. Свободни души са свекърите. Кръвното - нищо и нямало на свекърва ми, и не дава да издумаме. Като цяло  предвид начина си на живот - заклети пушачи, хранене предимно със свинско и пържени картофи, никакъв спорт (освен обикаляне по веригите), направо са в цветущо здраве.
Аз искам детето да ходи на ясла, и заради социалния контакт и заради уменията, които ще придобие около връстниците си, но нямам против да я погледат няколко месеца.

Ооох, тия подаръци, и тия рожденни дни.... позната картинка, какво да кажа. Взаимност... защо ли и очаквам вече?

Тази твоя свекърва да не би нарочно да го прави? Какви са ви отношенията, харесва ли те? За юбилея поне не ти ли честити?
Или просто не придава такова значение на подаръците - тя как реагира като получи подарък? Аз на твое място бих се обидила от това отношение, бих споделила с мъжа си и повече не бих влагала мисъл и старание в избора на подарък за нея.

Ние подаръци ВЕЧЕ не купуваме, даваме пари, пък кой каквото преценява и харесва да си купува.
Преди сме подарявали предмети и установихме, че не е добър вариант.

Файър, рдто ми беше на 7-ми. Тя ми честити на 4-ти, мм й каза, че не е на този ден. Каза й, че съм на 7ми. После пак се опита да ми честити на 6-ти. Накрая вече уцели от третия път и ми честити на 7-ми.

Подарък не ми е подарила никакъв, мина месец от тогава. Въобще няколко пъти ми е подарявала подаръци за 10 г. Единият е наистина хубав - шал от вълна, който нося с удоволствие. Другоо, нищо. Един ден се беше пръкнала с нещо като гащеризон, от един плат много тънък и лигав. Абе като от магазина за лев, абсолютно неносим. Аз не нося гащеризони, защото съм пикла и не мога вечно да се събличам и обличам. Тя го знае това, аз с тоя парцал и прозорците не мога да измия. Не съм го слагала. Подарявала ми е и въпросните дънки от Пепко за миналия ми рд. За 10 години е това.

Подари на майка ми някакъв гердан за рдто й. Майка ми в живота гердан не е слагала. Ама айде да кажем, че там просто не е знаела. Но аз съм жена, която много се гримира, прави, едно червило от дм да вземе по-близо ще е до мен, отколкото да ми купува гащеризони…

Пари никога за нищо не ми е дала или дори предложила като опция.

Купила ми е чехли, като ходя у тях да имам мои. Това май не се брои съвсем за подарък.

Иначе според мен не ме харесва, но се е примирила. Един син има, ако не се ожени, какво внуче ще види?
Харесвала е много бившата му, която явно е била хитруша и се е сближила с нея. Заедно са си правили нокти, общували са много. Чуваха се дори, след като аз вече бях с мм. Честно казано ми е било смешно, защото бившата явно е опитвала да говори със свекърва ми да му повлияе и да се съберат. Но то това няма как да се случи, понеже мм е много неебателен към подобни случки и решил ли е нещо да е край, то е край.

Според мен е имала надежда, че ще създаде семейство с нея, а не би хванал 20 годишна мацка (бях на толкова).
В крайна сметка мисля, че вече е приела факта, че сме заедно. Казвала ми е, че е щастлива, че правя сина й щастлив. Аз лично това го тълкувам като “примирила съм се с теб, важното е сина ми да е щастлив”.

Иначе за подаръците… като ни покани на рд примерно ми е тъпо да ходим с празни ръце. Ако мм не е имал време да вземе нещо, взимам аз. И никога не отбивам номера, защото не съм такава. Просто не мога да отида на празник без подарък. Иначе той хубави неща й купува - таблет, смартфон, скъп парфюм.

 Беърли мама, ами това с лошия начин на живот не можеш да го промениш. Свекърва ми е с инсулинова резистентност, аз също. И като й кажа, че не ям сладко и хляб, все едно говоря на стената. А тя пие кола повече от вода, тъпче торти, бонбони, сладка̀. В тях има едни огромни фруктиери от стъкло и тя не ги пълни с плодове, а с вафли Боровец. Отиваме у тях и тя ми казва: “Шери, вземи си вафличка, ей там са на масата, имам и едни бонбони в шкафа, ей сега ще ти дам”. Всеки път…

Здравейте!
Първо пуснах отделна тема, но после реших да пиша направо тук. Предварително се извинявам за дългия чаршаф!
Ситуацията е следната:
Мъжът ми живее с майка си в чужбина от много години, преди 6 месеца аз също се преместих при тях и кошмарът започна. Не мога да я търпя тази жена, изобщо не преувеличавам - толкова ми е противна, че чак дишането ѝ ме дразни. Първо се оказа, че тя явно е искала да ѝ заведат слугиня, постоянно обяснява колко е възрастна вече (не е, на 60г. е), как нищо не можела, всичко ѝ тежало, имала не знам колко болести и т.н... Тя постоянно лежи и яде, заради което си е станала доста едричка, а в следствие на това се е и обездвижила. Работата ѝ е, евентуално, да сготви, да пусне пералня и туй то, но обяснява, че имала много работа, ако някой я попита. Цялата работа си е от мързел. Обаче това е най-малкото зло. Ужасно обсебваща и налагаща се е. Когато искаме да излезем, тя иска да дойде с нас. Същото се отнася и за почивки. Държи да знае всичко, както и последната дума за всичко да е нейна. Иска да е център на внимание и да се съобразяваме с нея, да правим всичко, когато и както на нея ѝ харесва. Прави изречения на мъжа ми от сорта на: "Сега ще кажеш еди си какво!", "Ще направиш така и така!". Понякога пък се държи с него като с бебе и чувам неща, като: "Ооо, на мама бебето" и др., гали го, целува го. Знам, че му е майка, а за родителите децата са си деца, без значение на колко са години, но не го намирам за нормално. Освен това се е лепнала за него като пиявица и очаква той цял живот да си стои при нея и да си я гледка - почти изцяло си е на негови разноски, кара го да ѝ връзва обувките, защото тя не можела, да ѝ оправя леглото и т.н. Аз съм бременна, заради което се наложи да си намерим нов апартамент. Казах на мъжът ми, че искам да се преместим двамата, той съответно уж говори с маминка, но тя дойде и ми каза, че така от него не можела да се отдели, щяла да идва и да остава, без значение дали я искаме или не. Има и още много неща, но колкото и да се обяснявам, все ще пропусна нещо, затова преминавам направо на най-нелепото нещо, което направи и което ме провокира да пиша и във форума. Прибрах се в България за малко, но когато вече трябваше да връщам, с мъжът ми се скарахме по телефона. Той изглежда се е ядосал, след което майка му реши да ми се обади и да ми иска обяснения.. Е, не го възприемам това. Не ми се беше случвало такова нещо, честно казано, не съм и чувала за подобни случаи от мои познати.
Знам, че и той е виновен, защото я оставя да се държи така и да се меси. Опитвала съм се да говоря с него, но той постоянно намира оправдания, за да я защити.. Сега ситуацията е същата - пак ми обяснява, че майка му, видиш ли, просто искала да говори с мен и да ни успокои. Не намира нищо лошо в поведението ѝ. Когато говоря с моето семейство или приятели и поискам съвет, те са на мнение, че трябвало да съм по-търпелива, с бебчето всичко щяло да се промени, било до време.. Аз знам, че ще се промени, но нямам никаква гаранция, че няма да е към по-лошо - че тя може да ми се мъкне в апартамента всеки ден или да ми се бърка в отглеждането и възпитанието на детето. На всичкото отгоре, докато се преместим в новото жилище има поне месец, а аз не се чувствам добре около въпросната, влияе ми негативно на психиката. Уж сега трябва да съм спокойна, а аз не мога, самото ѝ присъствие ме изнервя. Не знам каква е тази неприязън, която съм развила, чак ме плаши.. Чувствам се и гузно, защото знам, че това е жената, родила мъжът ми и каквато и да е - за него си е майка, а майката е една, но не мога и да се тормозя повече..
Моля, за съвет! Някой справял ли се е с такова чудо? И как?
Притеснявам се, че това ще започне да влияе и негативно върху отношенията с мъжа ми, а смея да твърдя, че ние други проблеми нямаме.