Аз не разбрах, защо деверът ти стои у вас, а не при родителите си? Хубаво за 1 вечер преди да тръгне, да дойде да се видите, но цял месец?
Не намира нищо лошо в поведението ѝ. Когато говоря с моето семейство или приятели и поискам съвет, те са на мнение, че трябвало да съм по-търпелива, с бебчето всичко щяло да се промени, било до време.. Аз знам, че ще се промени, но нямам никаква гаранция, че няма да е към по-лошо - че тя може да ми се мъкне в апартамента всеки ден или да ми се бърка в отглеждането и възпитанието на детето. На всичкото отгоре, докато се преместим в новото жилище има поне месец, а аз не се чувствам добре около въпросната, влияе ми негативно на психиката. Уж сега трябва да съм спокойна, а аз не мога, самото ѝ присъствие ме изнервя. Не знам каква е тази неприязън, която съм развила, чак ме плаши.. Чувствам се и гузно, защото знам, че това е жената, родила мъжът ми и каквато и да е - за него си е майка, а майката е една, но не мога и да се тормозя повече..