Публикувана: 15 фев. 2023, 08:52 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2026, 12:24 ч.

С какво ви дразнят снахите?

25 203
305
1

# 285 27 ян. 2026, 17:13 ч.

Мнения: 9 230

Вярно се изумявам как не вдяват някои. Едно е да не харесваш животни да ти влизат в къщата, съвсем друго е да се радваш, че животно е изчезнало.....
Къде раздават нотариалните актове за собственост върху темите?

Аз познавах една такава чистофайница. Всичко уж много точно, не обича животни вътре, къщата й блести и........ принуди дъщеря си да остави детето си за осиновяване, защото "какво ще кажат хората за образцовия им дом".

# 286 27 ян. 2026, 17:55 ч.

София
Мнения: 36 021

Не е само до поколение, а И до човек.
Майка ми също е от старото поколение (на 86 г. е), според нея мястото на животните е на двора, не в къщата, но на двора си дава храна и е направила нещо като кът за няколко котета. Знам колко е страдала, когато някое от тях е изчезвало. Абсурдно е да каже "дано да не се върне".

# 287 27 ян. 2026, 19:21 ч.

Мнения: 29 459

Цитат на: dariVale в вт, 27 яну 2026, 17:02

Тема, направена да се оплакваме от снахите - що щат последните тука?

Е, сега... Ние какво правим в тяхната тема? Simple Smile

Вярно, ние сме или сме били снахи, те още не са станали свекърви, но то не пречи да се чете и да се водят бележки. Laughing

# 288 27 ян. 2026, 22:36 ч.

По света и у нас
Мнения: 3 423

Аз ще съм свекърва и тъща. Миналата седмица сина ми навърши 10г. и аз пуснах следния поздрав за бъдещите тъщи.
Заповядайте и вие да се посмеете, текста е култов.
https://www.youtube.com/watch?v=zBhlaJ2BQAM

# 289 27 ян. 2026, 22:43 ч.

Мнения: 7 740

Спокойно, няма да знаеш какво може и какво какво прави снахата.

# 290 28 ян. 2026, 02:21 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 13 987

Никой нищо не ми е осигурил и не съм длъжна на никого. Имам две кучета. Ако някой само нещо ми каже за тях, ще хвърчи по стълбите като тапа от шампанско и няма да ми прекрачи прага никога.
Бъдеща свекърва съм, чета тук и си водя бележки Simple Smile

И като снаха не съм стока, да се има в предвид.
Професията ми ме е срещала със страшно много хора и човешки съдби, трябва вече да съм свикнала, но все никак не мога да приема човешката лошотия и простотия. Нагледала съм се на жестокости и на бездушие. За протокола - от старото поколение съм. Но има хора и хора.

# 291 28 ян. 2026, 06:45 ч.

На брега на реката
Мнения: 8 842

От няколко дни, чета и тази и другата тема. Снаха съм и съм двойна свекърва, та знам какво е и едното и другото.

Реших да пиша, като "страничен" човек. Не ви "познавам" и ще кажа, че мнението на К.А.Г. хич не ми прозвуча да е с лошо помисъл за котето. "Звучеше" сякаш му пожелава друг дом, а не фатален край и дори ми прозвуча човешко, да искаш някой да намери дом в който да е обичан повече, отколкото при теб! Не знам дали съм права, ама чак пък да ѝ скачате за възпитание и човечност, прекалявате!

Ирене, простете, че се обръщам към Вас, но как точно сте "абсолютна наясно съм с живота тогава"?
От позицията на човек живял по онова време ли или щото някой ви е разправял нещо /ако е второто, нямате моралното право, да го класифицирате като добро или лошо/?

# 292 28 ян. 2026, 08:30 ч.

Мнения: 29

Едно време, като бяхме снахи, какви лоши свекърви имаше. Сега, като станахме свекърви, какви лоши снахи се навъдиха.

Аз лично вярвам, че децата изграждат увереност и стабилност, когато сами постигнат нещата си – включително жилище и финансова независимост. Подкрепата е важна, но не и когато заменя личните усилия. С мъжа ми тръгнахме от нулата – общежитие в Студентски. Ама от тия с неканените гости (хлебарки) и т.н. Работихме в Щатите две бригади подред. Скъсахме се буквално, един лев не сме взели от родителите си. На две места сме работили. Заминахме със студентски кредити, като слезнахме на летището в Ню Йорк такъв културен шок ни удари, че очите ми се напълниха със сълзи, гледам го него, той ме гледа като заек. И му викам “Тука сме, имаме кредити за връщане. Няма връщане назад.” Купихме си апартамент сами. Да, не сме го събрали кеш, но сме финансово стабилни, работим по професиите си и си гледаме детето сами. Родителите ни са млади, работят още и са в други градове. Този модел бих предала и на детето си, пък ако иска помощ – насреща съм.

# 293 28 ян. 2026, 08:45 ч.

На брега на реката
Мнения: 8 842

Разказите, четенето и съпоставките, не могат да са 100% достоверни, защото са пречупени през призмата и преживяванията на разказващия така, че личните преживянания за мен са по-достоверни.

Съжалявам, за това през което е минало семейството Ви, но то не е общовалидно.
Онова време си имаше и хубавите и лошите неща, та някой който не е живял тогава, не е редно да го заклеймява, а и хората родени и живяли в него не сме динозаври, а сме видяли и 2 и 200!