С какво ви дразнят снахите?

  • 23 887
  • 288
  •   8
Отговори
# 285
  • Мнения: 9 228
Вярно се изумявам как не вдяват някои. Едно е да не харесваш животни да ти влизат в къщата, съвсем друго е да се радваш, че животно е изчезнало.....
Къде раздават нотариалните актове за собственост върху темите?

Аз познавах една такава чистофайница. Всичко уж много точно, не обича животни вътре, къщата й блести и........ принуди дъщеря си да остави детето си за осиновяване, защото "какво ще кажат хората за образцовия им дом".

# 286
  • Мнения: 576
Смятам, че КАГ е от онова много, много старо поколение, което не се адаптира по никакъв начин с новото и ритъма. Расли през комунизма, едва оцелявали. Съдя по баба ми, която обичах и обичам безкрайно. Тя имаше дворни котки, хранеше ги, но не ги обичаше, нито ги галеше. В никакъв случай не е искала, обаче да изчезнат и да не се върнат. Когато за пръв път си взех котка беше новост за мен и постоянно й говорих за котката, като се чуем. Никога няма да забравя как пречупи себе си заради мен. Дойде в нас да види котката и пожела да я държи, гали. Знам, че го направи заради мен, за да ме зарадва, но... така или иначе тя си беше душа, изтъкана от човечност от обич.
Котките са изключително чисти животни и не се сърди, че ти мирише ако не си поставил тоалетна. В този случай немърливия си ти.
И хайде не си мислите, че ако не сте осигурили къща/апартамент на сина и снахата, няма да се справят. Да, помощ е, но като дадеш нещо, дай го от сърце, без да одумваш и напомняш за "палата".
Относно кой в коя тема да пише - свобода! Тук няма правила.

# 287
  • София
  • Мнения: 36 004
Не е само до поколение, а И до човек.
Майка ми също е от старото поколение (на 86 г. е), според нея мястото на животните е на двора, не в къщата, но на двора си дава храна и е направила нещо като кът за няколко котета. Знам колко е страдала, когато някое от тях е изчезвало. Абсурдно е да каже "дано да не се върне".

# 288
  • Мнения: 604
Не ми се подхваща пак спор, но това с моето поколение направо ме разби и още се смея! Как пък ли сме оцелели! ?
Драга Irene Alis, аз съм далече от  80, камо ли от 86. Аз съм от поколението с много късите рокли и сабото. Минахме и през макси палтата, а отдолу къса пола и ботуши до коленете,  и  през лидито, и тънките токчета, и през дългите коси, и през късите модерни прически, и през гримовете.  Слушахме Бийтълс, АББА, Ал Бано и Ромина, нашите групи като "Щурците", "Сигнал"  и още, и още.  На такива купони с жива музика  сме били, че вие не сте ги и сънували. Та хич не ме смятай за изостанало " комунистическо изкопаемо".  Моето поколение първо започна да работи с компютри и с мобилни телефони. Още да изброявам ли? Няма нужда.

Общи условия

Активация на акаунт