Здравейте, моята история е следната: майка ми и баща ми живееха в чужбина, но баща ми почина и мама се върна в бг. И за мен и за нея загубата на татко още я преживяваме, но колкото и грубо да звучи аз имам две деца, съпруг и ходя на работа и нямам възможност да отделям на майка ми необходимото време. Тя се чувства самотна и постоянно говори за това. Съответно постоянно се чувствам виновна, че не съм добра дъщеря и не се грижа достатъчно за нея. Виждам я всеки ден в обедната почивка, а събота и неделя, когато почивам прекарвам времето с децата и мъжа ми и рядко й гостувам тогава. Тя ми се обажда с някакви предложения, но аз все нямам време...все съм с нещо ангажирана и някак си е самотна, а на мен това ми тежи и се чувствам зле, че не й отделям нужното внимание! А вие какво мислите, искам да разбера според вас лоша дъщеря ли съм или неоправдано се чувствам гузна. А вие колко често виждате самотните си родители?
- Публикувана: 17 фев. 2023, 10:09 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2023, 18:09 ч.
Време за родителите ни
С децата не и ли ходите на гости?
Моята майка също е самотна и болна на всичкото отгоре, всяка събота, или през събота прекарвам деня като и помагам с пазаруване, чистене и т. н. Иначе се чуваме всеки ден.
Има значение на колко е години обаче. Ако е сравнително млада и добре здравословно, и има други роднини и приятелки, би могла да си запълва липсата от контакти и с тях.
Моята майка също е самотна и болна на всичкото отгоре, всяка събота, или през събота прекарвам деня като и помагам с пазаруване, чистене и т. н. Иначе се чуваме всеки ден.
Има значение на колко е години обаче. Ако е сравнително млада и добре здравословно, и има други роднини и приятелки, би могла да си запълва липсата от контакти и с тях.
Съжалявам за загубата ви. А майка ти работи ли или е пенсионерка? Колко са големи децата, защо не пробваш да ангажираш майка ти с тях малко, ако вие сте заети например, да пращаш децата на гости при нея? Или да си заплюете един семеен обяд/вечеря в седмицата вие да ходите или тя да идва? Така ще знае да ви очаква и ще знае всяка седмица, че скоро ще се видите. Това разбира се в случай, че сте в добри отношения вътре в семейството. Разбирам, че сте си изградили семейна рутина с времето , но сега когато тя е близо до вас и самотна, можете да я включите в графика си, даже може и да сте си полезни една на друга и тя ще се чувства много по-добре.
Братя и сестри имаш ли?
Братя и сестри имаш ли?
Да бъдеш лоша дъщеря, или да бъдеш лоша майка и съпруга? Кофти избор.
Не си лоша дъщеря. Майка ти е преживяла огромна загуба, тежи й, а има прекалено много свободно време. По описаното си личи, че й отделяш доста време и се стараеш. Но денят има само 24 часа. Според мен не е проблемът, че ти отделяш малко време, а че майка ти няма с какво да запълни своето и се е превърнала в "нуждаеща" се. Била е дълго време в чужбина, може би няма приятелки тук?
Аз бих се опитала да я ангажирам - примерно, да помага. Например, абе мамо, детето има нужда от рокличка/костюмче, може ли да се разходиш да потърсиш, че аз нямам време. Може ли да минеш през общината да питаш за ей онова нещо? Може ли да гледаш децата за няколко часа, че ние с мъжа трябва да свършим нещо? Такива задачки. Така хем ще се чувства полезна, хем ще е ангажирана.
Или пък, подарете й някоя екскурзия. Нека отиде на интересно място, да се запознае с нови хора. Така тъкмо ще се разсее, може да си намери и среда.
Може да си потърси и някаква почасова работа (щом е живяла в чужбина, сигурно знае език) - това ще я ангажира, ще й донесе познати, теми за разговор, среда, а и лични средства.
В такава посока бих действала аз - да намеря неща, с които да запълни времето си. Много е лесно да се "залежиш" и да се молиш на децата за внимание. Но това е изпиващо за тях, и деградира нея. Всичко с мярка.
Не си лоша дъщеря. Майка ти е преживяла огромна загуба, тежи й, а има прекалено много свободно време. По описаното си личи, че й отделяш доста време и се стараеш. Но денят има само 24 часа. Според мен не е проблемът, че ти отделяш малко време, а че майка ти няма с какво да запълни своето и се е превърнала в "нуждаеща" се. Била е дълго време в чужбина, може би няма приятелки тук?
Аз бих се опитала да я ангажирам - примерно, да помага. Например, абе мамо, детето има нужда от рокличка/костюмче, може ли да се разходиш да потърсиш, че аз нямам време. Може ли да минеш през общината да питаш за ей онова нещо? Може ли да гледаш децата за няколко часа, че ние с мъжа трябва да свършим нещо? Такива задачки. Така хем ще се чувства полезна, хем ще е ангажирана.
Или пък, подарете й някоя екскурзия. Нека отиде на интересно място, да се запознае с нови хора. Така тъкмо ще се разсее, може да си намери и среда.
Може да си потърси и някаква почасова работа (щом е живяла в чужбина, сигурно знае език) - това ще я ангажира, ще й донесе познати, теми за разговор, среда, а и лични средства.
В такава посока бих действала аз - да намеря неща, с които да запълни времето си. Много е лесно да се "залежиш" и да се молиш на децата за внимание. Но това е изпиващо за тях, и деградира нея. Всичко с мярка.
Това с лошата дъщеря предполагам е реторичен въпрос...
Нормално е всичко това, което се случва при вас - и нейната самота, и нуждата й от внимание, и разкъсването ви.
Моят баща почина преди 5 години, а майка ми като цяло няма много приятелки, основно обича да си гледа дома, да готви, да чисти , да се грижи за някого. И така, като остана сама, се оказа, че няма какво да прави. Огромен късмет за нея беше, че година преди татко да почине, ги преместихме близо до моя дом, което сега ме улеснява. Наминавам след работа да я видя 1-2- пъти седмично за няколко минути, чуваме се по 4-5 пъти на ден по телефона за дребни неща - говорим за готвене, децата, спала ли е добре. В първите 2-3 месеца след загубата ходих всяка сутрин да закусвам при нея. Но като цяло работата ми е позволявала много разговори и отбиването при нея, отделянето на внимание.
Ако съм напрегната и заета, това трудно се случва, както предполагам е при вас. Но е факт, че сме много близки и непрекъснато мисля за нея - самотна ли е, здрава ли е, все измислям да й пратя едното дете да обядва при нея след училище, да правят баница в съботите. Карам я да ми готви поне 2 пъти седмично, така се чувства полезна.
При нас бонус е, че тя се върна на работа. Вече е на 73 години, но работи по 4 часа на ден и това осмисля ежедневието й. Въпреки че сме близо, тя не се натрапва , не повече от 2 пъти годишно вечеря у нас например. С времето се отпусна и започна да ходи на екскурзии с други баби. Баща ми беше - как да кажа - въздържан и икономичен, никъде не ходеха. Сега майка ходи на две почивки годишно и поне две кратки екскурзии, лятото гледа и градина в родната си къща. Заетостта е изходът от всичко.
Ще дойде моментът, в който майка ви ще разбере, че наистина е сама. Ще се опита да намери компания извън вашето семейство. Дотогава балансирайте- хем да не се чувства изоставена, хем да разбере, че не може да чака все вашето внимание и трябва да търси занимание сама. При вас е и по-трудно, защото тя идва от чужбина и новата обстановка тук съвсем я е разклатила. А и за вас изведнъж се стоварва нова отговорност. Време си е нужно.
Допълвам се, защото прочетох първите ти постове. Помня ги, защото при мен ситуацията е еднаааа идея подобна. Мъжът ми е е малко темерут, никога не е харесвал много родителите ми. Не си е позволявал да го каже, но то се усеща. Някой път съм му намеквала,че държането му не е много ок, но той възмутено реагира, че изобщо нямало такова нещо и аз съм си въобразявала. Та идеята ми е, че и аз се въздържам често заради него откъм роднински покани. Все съм с усещането, че ако кажа, че ще поканя майка ми или братовчедка ми, той ще пуфти... Но директно никога не е казвал нищо. Това при вас сигурно много ти тежи, но фактите няма да се променят, трябва някак да извоюваш малко място за майка си във вашето семейство - дали с директна заявка, че ще стане това, което ти смяташ за добре и толкова, или с разговор, докато не се разберете кои са допустимите граници. Той може и да не разбере, но поне да се държи прилично, когато е нужно.
Успех
Нормално е всичко това, което се случва при вас - и нейната самота, и нуждата й от внимание, и разкъсването ви.
Моят баща почина преди 5 години, а майка ми като цяло няма много приятелки, основно обича да си гледа дома, да готви, да чисти , да се грижи за някого. И така, като остана сама, се оказа, че няма какво да прави. Огромен късмет за нея беше, че година преди татко да почине, ги преместихме близо до моя дом, което сега ме улеснява. Наминавам след работа да я видя 1-2- пъти седмично за няколко минути, чуваме се по 4-5 пъти на ден по телефона за дребни неща - говорим за готвене, децата, спала ли е добре. В първите 2-3 месеца след загубата ходих всяка сутрин да закусвам при нея. Но като цяло работата ми е позволявала много разговори и отбиването при нея, отделянето на внимание.
Ако съм напрегната и заета, това трудно се случва, както предполагам е при вас. Но е факт, че сме много близки и непрекъснато мисля за нея - самотна ли е, здрава ли е, все измислям да й пратя едното дете да обядва при нея след училище, да правят баница в съботите. Карам я да ми готви поне 2 пъти седмично, така се чувства полезна.
При нас бонус е, че тя се върна на работа. Вече е на 73 години, но работи по 4 часа на ден и това осмисля ежедневието й. Въпреки че сме близо, тя не се натрапва , не повече от 2 пъти годишно вечеря у нас например. С времето се отпусна и започна да ходи на екскурзии с други баби. Баща ми беше - как да кажа - въздържан и икономичен, никъде не ходеха. Сега майка ходи на две почивки годишно и поне две кратки екскурзии, лятото гледа и градина в родната си къща. Заетостта е изходът от всичко.
Ще дойде моментът, в който майка ви ще разбере, че наистина е сама. Ще се опита да намери компания извън вашето семейство. Дотогава балансирайте- хем да не се чувства изоставена, хем да разбере, че не може да чака все вашето внимание и трябва да търси занимание сама. При вас е и по-трудно, защото тя идва от чужбина и новата обстановка тук съвсем я е разклатила. А и за вас изведнъж се стоварва нова отговорност. Време си е нужно.
Допълвам се, защото прочетох първите ти постове. Помня ги, защото при мен ситуацията е еднаааа идея подобна. Мъжът ми е е малко темерут, никога не е харесвал много родителите ми. Не си е позволявал да го каже, но то се усеща. Някой път съм му намеквала,че държането му не е много ок, но той възмутено реагира, че изобщо нямало такова нещо и аз съм си въобразявала. Та идеята ми е, че и аз се въздържам често заради него откъм роднински покани. Все съм с усещането, че ако кажа, че ще поканя майка ми или братовчедка ми, той ще пуфти... Но директно никога не е казвал нищо. Това при вас сигурно много ти тежи, но фактите няма да се променят, трябва някак да извоюваш малко място за майка си във вашето семейство - дали с директна заявка, че ще стане това, което ти смяташ за добре и толкова, или с разговор, докато не се разберете кои са допустимите граници. Той може и да не разбере, но поне да се държи прилично, когато е нужно.
Успех
За здрава възрастна жена най-подходящото занимение е гледане на деца. И дневният им график е един и същ. Ако не може да се оставя дете целодневно, може да взема от градина и училище, да приготвя обяд, ако са големи за вземане. Щом имат нужда от майка си в събота и неделя, значи са още малки и една баба ще им дойде добре.
Съжалявам за загубата ви. А майка ти работи ли или е пенсионерка? Колко са големи децата, защо не пробваш да ангажираш майка ти с тях малко, ако вие сте заети например, да пращаш децата на гости при нея? Или да си заплюете един семеен обяд/вечеря в седмицата вие да ходите или тя да идва? Така ще знае да ви очаква и ще знае всяка седмица, че скоро ще се видите. Това разбира се в случай, че сте в добри отношения вътре в семейството. Разбирам, че сте си изградили семейна рутина с времето , но сега когато тя е близо до вас и самотна, можете да я включите в графика си, даже може и да сте си полезни една на друга и тя ще се чувства много по-добре.
Братя и сестри имаш ли?
Братя и сестри имаш ли?
Не схващам, как някой вижда майка си всеки ден през обедната почивка и понякога в събота или неделя, но не било достатъчно?
Ако не е болна и се обслужва сама, не виждам някакъв проблем. Не им е лесно на възрастните като загубят половинката си, но това не трябва да е причина да мислят, че децата им са на постоянно разположение, защото нямат друга работа или семейство.
Ако не е болна и се обслужва сама, не виждам някакъв проблем. Не им е лесно на възрастните като загубят половинката си, но това не трябва да е причина да мислят, че децата им са на постоянно разположение, защото нямат друга работа или семейство.
Скрит текст:
Децата ми са на 2 и на 6 г , не нямам братя и сестриСъжалявам за загубата ви. А майка ти работи ли или е пенсионерка? Колко са големи децата, защо не пробваш да ангажираш майка ти с тях малко, ако вие сте заети например, да пращаш децата на гости при нея? Или да си заплюете един семеен обяд/вечеря в седмицата вие да ходите или тя да идва? Така ще знае да ви очаква и ще знае всяка седмица, че скоро ще се видите. Това разбира се в случай, че сте в добри отношения вътре в семейството. Разбирам, че сте си изградили семейна рутина с времето , но сега когато тя е близо до вас и самотна, можете да я включите в графика си, даже може и да сте си полезни една на друга и тя ще се чувства много по-добре.
Братя и сестри имаш ли?
Братя и сестри имаш ли?
Майка ти ще иска ли да е ангажирана повече с тях?
Това е ходът на живота. Не си лоша дъщеря, даже съвсем правилно се опитваш да поставиш граници. През внушаване на вина, майка ти ти натиска някакви бутони и ти подскачаш и тръгваш да обслужваш нейните потребности, пренебрегвайки своите.
След като се чувате и се виждате всеки ден, това е повече от достатъчно. Тя трябва да бъде отговорна за собственото си добруване и ежедневие - да потърси контакт със свои познати и приятелки, да си намери занимание/хоби. А не ти да поемеш развлечението й, за да не се чувства самотна.
Ако започнеш да прекарваш един уикенд с нея, това пак няма да е достатъчно. Решението тук е изцяло твое и е хубаво да си направиш един трезв анализ какви ще са последствията. По-лесно е да отстояваш принципи в началото, отколкото да се опиташ да въвеждаш такива в последствие.
След като се чувате и се виждате всеки ден, това е повече от достатъчно. Тя трябва да бъде отговорна за собственото си добруване и ежедневие - да потърси контакт със свои познати и приятелки, да си намери занимание/хоби. А не ти да поемеш развлечението й, за да не се чувства самотна.
Ако започнеш да прекарваш един уикенд с нея, това пак няма да е достатъчно. Решението тук е изцяло твое и е хубаво да си направиш един трезв анализ какви ще са последствията. По-лесно е да отстояваш принципи в началото, отколкото да се опиташ да въвеждаш такива в последствие.
Здравейте, моята история е следната: майка ми и баща ми живееха в чужбина, но баща ми почина и мама се върна в бг. И за мен и за нея загубата на татко още я преживяваме, но колкото и грубо да звучи аз имам две деца, съпруг и ходя на работа и нямам възможност да отделям на майка ми необходимото време. Тя се чувства самотна и постоянно говори за това. Съответно постоянно се чувствам виновна, че не съм добра дъщеря и не се грижа достатъчно за нея. Виждам я всеки ден в обедната почивка, а събота и неделя, когато почивам прекарвам времето с децата и мъжа ми и рядко й гостувам тогава. Тя ми се обажда с някакви предложения, но аз все нямам време...все съм с нещо ангажирана и някак си е самотна, а на мен това ми тежи и се чувствам зле, че не й отделям нужното внимание! А вие какво мислите, искам да разбера според вас лоша дъщеря ли съм или неоправдано се чувствам гузна. А вие колко често виждате самотните си родители?
Не е твоя грижа и отговорност да забавляваш самотната си майка. Би трябвало тя да общува със съседки, приятелки, братовчедки. Не ми се вижда редно да разчита, че вие ще прекарвате свободното си време с нея, защото вие имате свой живот. Не би трябвало да ти вменява вина.
Когато беше жива майка ми, я чувах всеки ден, ходех да я виждам един път седмично.
ММ се чува с майка си почти всеки ден и я вижда един път седмично, вози я с колата на екскурзия за половин ден.