С какво ви дразнят свекървите? – 144

Птица, силно съм те впечатлила да помниш оплакванията ми,  ама няма само това да правя  ,времето отмива. Мина доста , десетина години откак писах. Внуците не бяха заченати като почнах ,вече са на 8.
  Писах доста, но сайтът се бъгна и не се записаха думите.  Не ми се повтарят.
 За солено зеле , не знам, никога не е било солено, може би малко,  сега например не го харесваме, но в началото си беше супер за салати с червен пипер и олио, директно. Не знам колко сол може да сипеш да е   и след обработка ,варене   такова.  Явно има друга рецепта за правене.(300 до 350 гр сол на 10 л вода  е )

 И аз нямам нерви за много дребни сърми, колкото малка чушка събират плънка моите. Лозовите са дребни ,като пурички ,на цигари не умея да ги правя.
  Лесно е , щом ги махнете да става за ядене.
 За солта , аз соленичко ям. И смених лъжиците - от супена на чаена,  с една чаена готвя. Всички вече не харесват солено и се налага. Половин супена си е супена пак, с чаената е  друго.

Борбата за царица на черпака и метлата продължава с пълна сила. Поредно издание. Коя готви по-добре и е по-голяма чистница. Момичета, зарежете това, няма смисъл. Загуба на енергия е. Ползвайте тази енергия за други неща. Мен хич не ме интересува дали свекърва ми готви по-добре от мен, да е жива и здрава, като прати кутии с храна му отменя и готово. Приз не ми трябва.
П.с. и аз никога не мия зелевите листа за сарми, правя по-безсолна плънката, даже слагам от сока, заедно с водата. Има да ме пишат тук след години.

След години може да им е все тая  на поша за свекървите.

При следващите кажи да не се хаби, защото синът й е изял само безсолната плънка, може да се постарае, нали за него ги прави.
Моята  готви по-различно откакто живее извън БГ и се е случвало мъжът ми да не хареса дадено ястие, вече пита предварително,  няма смисъл да си хаби времето и продуктите.

След раждането си затвърдих мнението, че без помощ сме по-добре. А колкото повече чета тук, толкова повече се убеждавам, че не мога да приема минусите на помощта.
Напълно съм съгласна за вълка и врата му.

Аз приемам помощ от хора, които разбират как я искам, кога я искам и в какъв вариант. Нашите си знаеха, свекърите ги научих. Помощ, която ме натоварва не е помощ и не я искам. Помощ е да ме улесняват. И зада ме улесняват е по моите правила. Иначе ай мерси, ама друг път.

Тази тема четях някога, за да се посмея малко, заради случки, описани с чувство за хумор, вярно, имаше и наистина за съжаление.
Сега я чета и се дивя, вярно ли, на това диваче, на което до милигрсм му зная вкуса за солта, (не винаги здравословен, дори никак), а даже %на олио в супата, номера на гащите и броя на пломбите, ще се наложи някоя млада дама да ме уведомява как той обича сърмите и как не.
И наистина ли на ххх+години трябва наново да се уча да правя сърми(не казвам, че няма човек, който ги прави по-добре от мен, дори напротив, изобщо кулинарията не ми е страст).
И да кажем, всякакви хора има, да кажем попаднали сте на малшанс с проста, несъобразителна и лоша готвачка свекърва. Но като не сдържате раздразнение то си от готвене /не готвене, говорене/не говорене и все канонични нарушения, замисляли ли сте се, че това е жената, към която вашият ММ е протягал ръчички, когато е имал температура и го е болял корем и е мрънксл "мама, мама", това е човекът, който за първи път му е показал морето, планината, границата, Лувъра и без значение още какво, може и какво е прасе, какво пуйче, това е човекът, с когото си имат мили спомени, закачки, семейни идиоми дори (ние имаме у дома "с кошове".) Това е човекът, който го е утешавал при първата несбъдната любов, която едва ли сте точно вие. И не заради нея, свекървата, не, а заради това човекът до вас да си съхрани родова цялост и значимост, малко не е зле да се замислите, като се троскате, че една седмица в годината или пък броени дни ви е притеснено, че не си гледате ТВ с кафето или сърмите малки ли, големи ли. Помислете от тази гледна точка, от гледна точка кой точно е този човек-свекървата и каква е ролята в живота на партньора ви.

Ох бре Светкавица, няма да те разберат.... поне докато не станат самите те свекърви. И колелото ще се завърти пак отначало.
Жива да не бях, голяма драма за големи сарми...
Ми значи има какво да се слага в тях.

Най-дразнещо е задоволството как не понася на мама манджите - които буквално са го изградили  физически  и на мама приказките , които са го създали като Човек - после ревност нямало. Пък колко му е и мама да не понася . Да не е муньо , де , не за друго.

Че тези, които пишат са горе-долу на толкова. Какво има да не разбираш, нито имат твоя опит, нито хормоните им са същите. Погледни назад и кажи честно на техните години не си ли се вълнувала така за глупости?
Всеки има право да е млад и да не знае колкото петдесет годишните. Това си върви с младостта и тези емоции са си хубави, с възрастта ставаме улегнали и малко губим тази способност да чувстваме така силно и доброто, и лошото.
Лежете си на старите лаври щом това ви успокоява.
Едва ли синчетата ви носят същия размер гащи на 40, както на 14 години.
А вкусът за храна най-бързо се променя. Аз не ядях спанак изобщо, сега го ям всякак - супи, банички, салати, с ориз, без ориз... ММ не е ял чесън и лук, сега яде.
Да не говорим, че "детето" може и кръвно да вдига вече, защото вече не е първа младост и може да има и лекарска забрана за солта, та не е "мама знае най-добре".
Дайте си въздух на децата, пък ако сте ги отгледали добре, те сами ще се върнат и ще ви доведат и дъщеря.
Ние утре всички сме при свеки, да е жива и здрава.
П.П. Много ме кефи да чета как Птица надминава себе си да оправдае нахалната свекърва с пресолените сарми.

Две малки деца имам, което не ми пречи да предпочитам спокойствието и независимостта. Внуците ги оставяме на бабите и си плюем на петите. Да ми идват, да ми помагат - не, мерси.
Вкусът се променя с възрастта. И родителите ми са почнали да ядат много солено. Просто вкусовите рецептори остаряват като всяка друга клетка в тялото. Те не се усещат и бяха учудени, когато им направих забележка.

Вкусът се променя с възрастта ще рече , че преди е обичал мамините манджи, но сега се е оженил и вече не ги понася

е, пък вие , бърка мама вече ,с годините, чудя се понякога защо се цупи ,какво сгреших, ами например силен огън препече маслото , не обича така да пържа.  Ама на дърва така стана, докато усетя да отместя тигана.
 Друга пък пресолила..

Ако всички участници са нормални хора с нормално отношение, не виждам проблем свеки да покаже как готви някоя любима манджа. Моята ме научи как да правя миш-маш и кюфтета по чирпански по начина дето мъжа ми харесва, щото не успявах да ги издокарам като нея. Ама имаме нормални взаимоотношения и нито аз съм се пънала, че "не, по моя начин ще ги яде", нито тя ме е тровила "ама ти не можеш като мен". Показа ми жената, научи ме с най-добри чувства и всички са доволни. Аз пък готвя някакви други неща по-добре от нея и тя го е казвала. Това е нормалното, да си помагаме взаимно, а не да гледаме за какво да се захапем.

За манджите. Вторият ми мъж в началото много хвалеше на майка си свинското със зеле. Брях мма...аам , дивя се ко толкова прави таз свекърва, по този прост манджурляк. Издебвам я веднъж в добро настроение, тя жената беше историк и се беше вдъхновила на една историческа тема, а аз - прас, как точно готвиш това зеле, та всеки път мм ми го споменава. Тя замълча, за да осмисли въпроса ми, втренчи се с цялата си свирепост в мен, и просъска : "Както му го сготвиш, така ще го яде". Точка 🤣