Като написа повече неща и аз взех да разбирам проблема. И на мен ми приличаш на човек, който на 31 все още не е осъзнал къде се намира и какво иска от живота. Каквото и да ти предложат като вариант, все отбиваш. Няма кой да реши проблема ти. Мъжът явно не е толкова зле, но това, че иска да живее на село е огромна спънка за съвместното ви бъдеще. Бебе и дете се гледат прекрасно и без чужда помощ, хеле пък в селото, където всичко ти е на 5 мин.
- Публикувана: 20 фев. 2023, 21:32 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2023, 17:10 ч.
Бременна съм, а не искам да живея тук
А аз да питам като си научила "скоро" за бременността на доктор за потвърждаване ходи ли?!
Пулс чухте ли....защото понякога нещата се прецакват.
Той като ще учи 5-6 години, ти защо не се запишеш и ти да учиш нещо...детето ще е пораснало за тези 5-6 г и ще може да си намериш нещо нормално за работа...за студенти майки няма ли някакви облаги, който да ти помогнат в отглеждането...а и нямаш брак ще се водиш "самотна майка".
Пулс чухте ли....защото понякога нещата се прецакват.
Той като ще учи 5-6 години, ти защо не се запишеш и ти да учиш нещо...детето ще е пораснало за тези 5-6 г и ще може да си намериш нещо нормално за работа...за студенти майки няма ли някакви облаги, който да ти помогнат в отглеждането...а и нямаш брак ще се водиш "самотна майка".
Добре де, жената казва, че в малкия град няма работа дори за местните. За нея точно едва ли ще отворят работно място. В големия град си е имала клиенти, които са я питали къде ще се мести, за да я последват, но е ясно, че няма да пътуват по 80 км в посока заради един маникюр. Нормално е да иска да отиде там, където ще има работа и ще бъде независима. Направила е грешка като се е съгласила да отиде в малкия град, където приятеля й ще има работа, защото е мислела, че и тя ще успее да си намери. Реалността се е оказала друга. Авторката в момента не е доволна от перспективата която се очертава пред нея. Тя не иска в малкия град, а той иска къща да купува там. Тя иска да работи и да бъде независима, той казва, че няма проблем да издържа нея и детето. Двамата гледат в различна посока и ако не уеднаквят посоката, няма да се получат нещата.
Моя съвет е да потърси работа в големия град, нещо хоум офис в някой кол център например, при нужда да ходи веднъж седмично в офис.
Моя съвет е да потърси работа в големия град, нещо хоум офис в някой кол център например, при нужда да ходи веднъж седмично в офис.
Да, задавам си въпроса как би се отразило на репродуктивните ми функции и за това не искам да правя аборт. И когато му казах това вчера, той ми отговори че понеже явно искаме различни неща и не се разбираме, а не искам да правя аборт, значи го задължавам да има дете?! В същото време казва, че го иска, но иска и аз да съм щастлива, а аз нямало да съм щастлива..
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.
Аз разбирам, че си оптивала да си намериш работа в селото, както и клиентки, които да правиш у вас. Супер, ама като не става, пробваш друго.
На теб каква ти е била визията за бъдещето, преди да научиш за бременността? Какво си мислила да правиш? Ето, това с клиентките вкъщи може да е нещо като допълнителна работа, защото са малко. Но основната да е доходоносна. Ти тоя мъж обичаш ли го? Заради него ли седиш в Испания? Мислила ли си да си дойдеш в България (преди да разбереш за бременността)? Искаш ли да живееш там? Би ли живяла там и би ли се преквалифицирала в нещо друго, или искаш да се върнеш в България, където маникюристите са тачени и изкарват добри пари?
Говорила ли си с него да дойдете и да опитате в България?
Въобще ти как си представяш бъдещето???
Само аз ли на мястото на авторката бих се чувствала безкрайно притеснена и неуверена, ако бащата на детето ми съвсем откровено говори за аборт, защото явно си представяме нещата различно? Че то това си ми звучи като “Ако не беше бременна всъщност щеше да е най-добре да се разделим”
Да, задавам си въпроса как би се отразило на репродуктивните ми функции и за това не искам да правя аборт. И когато му казах това вчера, той ми отговори че понеже явно искаме различни неща и не се разбираме, а не искам да правя аборт, значи го задължавам да има дете?! В същото време казва, че го иска, но иска и аз да съм щастлива, а аз нямало да съм щастлива..
Дилемата не е само за тебе, ами и за него...
Да, обичам го и заради него седя тук, преди не беше заради него, защото имах работа и бях доволна от живота си, но от няколко месеца насам всичко се промени изведнъж. Баща ми почина тук в същия ден в който се премествахме, аз не бях сигурна, че искам да се местя, но в този момент както каза една потребителка просто се сринах, трябваше да се оправям с всички документации, кремиране и прочие и приятеля ми ми беше единствената подкрепа, просто дойдох тук с него и се опитах да се възстановя. Връщах се и в България за един месец, за да оправям документи покрай смъртта на баща ми, които ми искаха тук. После си купих материалите и почнах да опитвам да работя в къщи. По едно време мислех да се върна в България точно заради това, че там мога да работя това, което мога и искам, но все пак не исках да го оставям и не си тръгнах. Мисля за преквалифициране, но не знам какво точно, при положение че до сега не съм мислила да се занимавам с други неща.
Ходихме вчера на консултация, но само ми взеха данните и ме разпитваха, тук първата ехография се прави през 12г.с.
Да, права си, BadKarma, това доста ме обърква и наранява, защото той искаше дете, обаче иска всичко да се случва по неговия начин. И ако аз не искам неговия начин, според него е по-добре аборт.
Ходихме вчера на консултация, но само ми взеха данните и ме разпитваха, тук първата ехография се прави през 12г.с.
Да, права си, BadKarma, това доста ме обърква и наранява, защото той искаше дете, обаче иска всичко да се случва по неговия начин. И ако аз не искам неговия начин, според него е по-добре аборт.
Yo que se, съжалявам за баща ти! Нормално е да се сринеш с такава загуба.Със сигурност не ти е било трудно.
Имай предвид, че преквалификацията е нещо нормално и се случва няколко пъти в живота. Живеем в динамични времена и да смениш професия е нормално. Рядко вече хората работят едно и също нещо цял живот.
Не ти подценявам професията, но щом в момента не е доходоносна, можеш да я оставиш на пауза. Да я практикуваш като хоби с няколко клиентки, за да си доставиш удоволствие или да имаш допълнителни пари. Но основното, което правиш да е друго.
Как да се преквалифицираш и какво да учиш са трудни въпроси, на които сама трябва да намериш отговора. Картинката се усложнява с бременността. Не мога да повярвам, че 30 годишен човек не е мислил какво да учи, какво да работи, с годините приоритетите се променят. Затова смятам, че сте избързали с бебето. Гледате в различни посоки, а ти си се съгласила без много да мислиш, да правите опити за бебе, когато не е хич подходящ момент. Нито си доволна от живота, нито от мястото, където живееш, нито от нищо.
Василиса, прекаляваш.
Имай предвид, че преквалификацията е нещо нормално и се случва няколко пъти в живота. Живеем в динамични времена и да смениш професия е нормално. Рядко вече хората работят едно и също нещо цял живот.
Не ти подценявам професията, но щом в момента не е доходоносна, можеш да я оставиш на пауза. Да я практикуваш като хоби с няколко клиентки, за да си доставиш удоволствие или да имаш допълнителни пари. Но основното, което правиш да е друго.
Как да се преквалифицираш и какво да учиш са трудни въпроси, на които сама трябва да намериш отговора. Картинката се усложнява с бременността. Не мога да повярвам, че 30 годишен човек не е мислил какво да учи, какво да работи, с годините приоритетите се променят. Затова смятам, че сте избързали с бебето. Гледате в различни посоки, а ти си се съгласила без много да мислиш, да правите опити за бебе, когато не е хич подходящ момент. Нито си доволна от живота, нито от мястото, където живееш, нито от нищо.
Василиса, прекаляваш.
А твоят начин какъв е, щом неговият е зле? Надявам се разбираш, че ти не предлагаш никаква алтернатива.
Каза, че сте година и половина в малкия град, ако не бъркам. Ти в тази година и половина нищо не си направила, дори нямаш книжка. Не се прави така. И аз нямам книжка. За година и половина смених три гаджета, три квартири, три работни места. Не че нямам помощ, ама не е нормално да съм застинала умствено в ранен пубертет, а да гоня физически лелчинска възраст.
П.п. дописвам, видях, че е половин година. Което пак е твърде дълго време да се помайваш.
Каза, че сте година и половина в малкия град, ако не бъркам. Ти в тази година и половина нищо не си направила, дори нямаш книжка. Не се прави така. И аз нямам книжка. За година и половина смених три гаджета, три квартири, три работни места. Не че нямам помощ, ама не е нормално да съм застинала умствено в ранен пубертет, а да гоня физически лелчинска възраст.
П.п. дописвам, видях, че е половин година. Което пак е твърде дълго време да се помайваш.
Няма никакво значение дали са се пазили или не в конкретния случай. Бебета се случват и при пазещи се двойки, ако беше дал дефект кондомът това нямаше да направи ситуацията и тук и сега по-лесна, вътрешния и конфликт по-малък и възможните варианти пред нея по-слънчеви и оптимистични.
Не, ако беше дал дефек кондомът, нямаше да направи конфликтът й по-малък или възможностите по-добри. Но доста по-вероятно изобщо нямаше да се стигне до такъв конфликт. Защото по горната логика, да си правим необезопасен секс с всеки партньор, то презервативът така и така не пази 100%.
А това не й се казва, за да й се набива канчето, а защото глупавите решения водят до ей такива задънени ситуации. Съответно, трябва да спре да взема глупави решения, а за тази цел - трябва да осмисли къде бърка. Ето, тя е изправена пред трети аборт - което значи, че доста вероятно не си е взела правилните поуки предишните два пъти и сега за пореден път се оказва пред един неприятен и рисков избор. И да, тези анализи би трябвало да й помогнат да вземе решение - защото ще поеме отговорност за изборите си и ще се съобрази с възможностите си и тези на ситуацията. Защото тя сега застава от позицията на правата да иска това и онова, а всъщност тя е направила избори, които не и дават възможност да получи тези неща. И ако направи и този избор по същия начин, по който е правила досегашните... резултатите няма да са по-добри.
Според мен последната половин година ти е била тежка и може и заради това да сте почнали тези опити за бебе, тип ако стане. Не оправдава необмислянето на последствията. И не е редно да го обвиняваш, че иска да е по неговия начин, защото ти искаш същото - да е по твоя. И точно там е проблемът, че не гледате в една посока.
Като човек, който е направил и прави известни жертви в професионално отношение заради половинката си обаче мога да ти кажа, че ако наистина го обичаш си струва.
Като човек, който е направил и прави известни жертви в професионално отношение заради половинката си обаче мога да ти кажа, че ако наистина го обичаш си струва.
Ми нормално е това, което иска човека... Ще става баща, това дете ще трябва да се храни и отглежда. Залага на сигурното, за да може да гарантира прехраната на семейството... Има къде да живеят, има работа там, където е, има перспектива за учене и надграждане. От негова гледна точка това е по-безопасно и надеждно, отколкото да хукне тепърва да гони дивото по големия град.
Това казвам, позицията на авторката е само едната страна на проблема, ама то си има и друга страна...
Това казвам, позицията на авторката е само едната страна на проблема, ама то си има и друга страна...
Не разбрах авторката какво очаква, форумът да накара приятелят й да се премести в големия град? Да идем всички в Испания да си направим ноктите за да има кленти? Ами човек все пак трябва да има някакви реалистични очаквания. Ако не можеш да избереш сама пусни една анкета и да гласуваме дали оставаш с приятели си или се местиш в големия град, дали оставяш детето или не, дали да си останеш маникюристка или да учиш нещо друго.
Да, задавам си въпроса как би се отразило на репродуктивните ми функции и за това не искам да правя аборт. И когато му казах това вчера, той ми отговори че понеже явно искаме различни неща и не се разбираме, а не искам да правя аборт, значи го задължавам да има дете?! В същото време казва, че го иска, но иска и аз да съм щастлива, а аз нямало да съм щастлива..
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.
Не, не съм си навила на пръста да съм маникюристка точно сега в големия град. Както казах, аз съм съгласна да изчакаме няколко години, но дори тогава не е сигурно дали ще иска, той го казва, но всъщност не го иска. Въпросът е какво ще правя аз тези няколко години, първата година ясно, но след това? Търся си работа тук, но няма, ето и сега влизам и има 4 обяви от преди 1 месец. Не шофирам, записах се на шофьорски курсове. Това също е грешка, че не съм го направила по-рано, но истината е, че не съм имала нужда от книжка до сега. Живяла съм на места с добър градски транспорт, а работата ми в Севиля беше на 20 мин. ходене пеш и ходенето ми се отразяваше добре. Тук освен че гледам обяви за работа, се опитвах да започна да работя в къщи. Купих си материали и имам някоя клиентка от време на време, но не върви като цяло, не ме познават, опитвам се да поддържам профил в Инстаграм, качвам снимки, но няма такова търсене тук. Гледах също за помещения под наем, но като няма търсене е много рисковано, особено сега с бременността.
Ама този мъж май изобщо не иска дете... да не би да се е съгласил на "ако стане", само за да си свършва вътре? Пък ако решиш да го задържиш, мама е там да "помага" (чети - да го гледа, когато не го гледаш ти).
И според мен много правилно си усетила, че това с няколкото години е замазване на очи. Този човек си иска селския живот (и може би добре си е направил и сметките - по-евтино му излиза), няма твоите аспирации за големия град, нито му е зор за детето.
От картинката която се оформя, авторке, последният щрих от които е липсващата шофьорска книжка, аз лично започвам да заключвам следното - ти не умееш да планираш живота си. Два аборта, но никаква мисъл за контрацепция. Ще правим бебе "ако стане", ама къде го правиш, с кого го правиш, как ще се развивате - сещаш се чак постфактум, а то не става, защото отсреща желание няма. Искаш да ставаш маникюристка, купуваш някакви материали, ама мисъл къде ще търсиш клиенти, как ще развиваш бизнес в малкия град, как ще стигнеш до големия град... липсва. Но въпреки това се навиваш да ходиш на село. За всичко се сещаш, чак когато наболее. Сега си се размислила какво следва с една бременност - ама бременността факт, подготовката - нула. Изборите - кой от кой по-нещастни. Замисли се над това. Живота не се решава на момента, за него трябва да си готова.