Бременна съм, а не искам да живея тук

Предполагаш, ама грешно. Живеят под наем и на село. И да, в сравнение с нея е по-устроен, има работа.
Не съм фен на селските ергени, но ако трябва да сме честни, авторката въобще не е в позиция да има претенции. Ситуацията е следствие от нейните избори, никой не я е насила завлякъл и вързал в къщата на село. Плюс това , както видяхме, в различни постове представя нещата различно - един път искала, втори път не, трети път с мъжа говорили, четвърти път не били точно говорили.

Съвсем нормално е да се стремиш към по-спокоен живот, да имаш хубава къща, където децата да имат пространство, повече игри и свобода, в същото време на прилично разстояние от града. Не на всеки му е баш кеф да си прекарва деня в задръствания, напрежение и като се прибере в апартамента, да се надява съседите да не са решили санитарен полуден да правят или ремонтче.
Ние също решихме "да се заврем" на село, като пътуваме до работните си места. Както межу другото все повече семейства около 30те. И също не сме се навряли в нечия детска, къщата си я купихме и правихме както ни е кеф.
Затова напълно разбирам този мъж, а намеците колко зле бил са дразнещи. Човекът е направил това, което иска, за да живее както му е кеф. Единствено не оправдам безразсъдното създаване на живот. Ама и нашата авторка не е като да е прелъстена и лъгана, като за жена с 2 аборта е трябвало да мисли, не да действа така тъпо. Затова и двамата са виновни.
Тук и се дадоха много полезни съвети и там ако остане и тук ако дойде. Оправия има, стига да има воля и качества. Въобще не е толкова изпаднала, здрава и права. Просто трябва да почне да мисли и планира и да се учи от магариите си до момента. Дано успее и няма и 4ти аборт някой ден!

Много трудно се дава съвет за аборт. Но според мен в случая е по-добрият избор. Този мъж явно не е за теб, нямате общи възгледи, идеи, не прави компромиси. Ти си направила с него, ок, но ситуацията е била различна. Смятам, че ако той те обичаше и искаше да създаде семейство с теб, щеше да те последва навсякъде. Ти искаш да се преместиш в Испания, не в България, не рзбирам защо се прави на ударен.

Хора, благодаря ви за съветите, които ми дадохте, някои от тях щяха да си много полезни, но вече разбирам, че наистина няма смисъл. Той откровено ми казва, че най-доброто решение е аборт. Питах го защо до преди два дни беше щастлив и искаше да казва на всички, каза че защото не е осъзнавал напълно цялостната картинка, че няма да се справи финансово или поне ще ни стигат парите за основните неща. Мисля, че вече схвана, че заради него съм дошла тук и съм без работа. Казва, че трябва да мислим за бебето да не расте с родители, които не могат да живеят заедно. Че все още ме обича, но това между нас било угасвало все повече. Защото се караме и аз не съм щастлива. Ами как да съм щастлива 6 месеца без работа, опитвайки се да му обясня, че това място не предлага възможности, но без успех. Много ме боли, защото той искаше дете, дори беше разочарован последния път, когато ми дойде цикъла. А сега изведнъж се сеща, че не сме един за друг. От друга страна ми казва, че ако си тръгна от тук бременна, ще направи всичко възможно да докаже, че е бащата и ще иска равни права.
Някой беше писал пак, че не искам детето. Не, хора, не е така. Искам го, защото е от човека, когото обичам. А той ми казва да звъня в клиника да се информирам за аборта. Между другото търсих информация и настина медикаментозния тук се прави до 7г.с., късно е за това. Не искам да правя аборт, не спирам да плача, не мога да повярвам, че се стигна до тук, до преди една седмица ми разправяше, че не може да си представи живота без мен...
Алекс , с майка ми сме много близки, но не съм ѝ казала, защото и на нея ще ѝ е много мъчно. Отделно, че последната година и тя преживя много. Дядо не е болен, но баба почина, както и баща ми. Тя не може да ми помогне с отглеждането на дете, защото в малкия град взима много малка заплата, заедно с пенсията на дядо се справят.

Ако се спреш на аборта, то според мен му кажи директно, че връзката ви приключва. Обичаш го, разбирам, просто човек, който обича, не би те поставил в такава ситуация.

Ако беше докъм 26 годишна бих те разбрала. Но на 31 трети аборт? И то след като трудно си преживяла предишните два? Може и психически да се сринеш.

Бих се върнала в България и бих си родила детето. Мъже много и всички жени с дете също си намират мъж впоследствие.

Това променя нещата и те се решават сами.  Той не те иска,  ти се връщаш се в България, намираш работа в големия град и докато родиш ще си имаш клиентки. Раждаш и когато има възможност, бабата взима майчинство/ бабинство, за да може ти да работиш. Ще го отгледате това дете .

До авторката - прибери се тук и реши какво ще правиш след съвет с майка си. Ясно е, че с този мъж отношенията ще приключат.

Той ми казва, че няма да си остави детето и ще търси начин да придобие бащински права, щял да чрез адвокати да иска ДНК тест и чрез съд щяло да се реши.

По-реалистично е да видиш какъв официален стаж имаш в Испания. Като си дойдеш тук, почваш дори и фиктивно работа по трудов договор, за да можеш да ползваш майчинство, а не да си без пари. Испания е част от ЕС и стаж и осигуровки се зачитат, ако имаш такива, разбира се. Майката ти може да помага, но не прави грешката, към която те бутат тук, да й прехвърлиш детето, а ти да се скриеш зад работата. Трябва да можеш да разчиташ на себе си, а не пак да се търси патерица. Ако успееш да получаваш прилично майчинство тук, спокойно може да се грижиш за детето, майка ти само да помага, а ти да се устроиш.

Абе, жена, не разбирам какво сложно има. Събираш си багажа, купуваш билет за влака, качваш се и не се обръщаш. Ще те намери на куково лято. В Испания няма да може да те намери, какво остава ако се върнеш в България. Ще има да те търсят адвокатите до следващото хилядолетие, и ще останат с пръст в устата...

Мъжът излезе виновен за твоите решения. Явно не се учиш от грешките си.

Той наясно ли е, че тези бащински права не са само да си вижда детето еди колко си дни в седмицата/годината; да има 'отпуска' с детето годишно без твоето присъствие да е задължително; Не е само и да го познава детето - а, това е татко. Ще трябва даплаща издръжка и да има отговорност към това дете. Не е само името му да е на акта за раждане. Малко ми е странно от една страна да го иска, да казва, че ше търси права в съда и ще иска бащинство и в същото време за ти казва да го махаш. Двата полюса са доста далече един от друг.

И двамата са много зле, ама много зле.

Реално мъжът прави това, което авторката е трябвало да направи - казва й, че няма да е щастлив в големия град и няма да отиде там. Това е трябвало да направи и тя, когато е предложил да ходят на село. А не да го следва и, виждайки, че не й харесва, да прави и необезопасен секс.

А той е много категоричен. Голяма част от нещата, които й казва е за да я притисне и да й съкрати опциите. Забелязвам, че взима решения, категорични решения, без нея - тоест, следи й поведението и си прави сметката, а на нея просто съобщава ограничени опции.

Много тегава ситуация. Особено сега, когато опцията за медикаментозен аборт я няма. Аз си мисля този вариант - ако авторката все пак реши, че иска детето, има ли вариант да му каже, че се връща в България да направи аборт, понеже в България може и в друга седмица, да му каже, че го е направила, и всъщност да го запази? Така може да го спре да се рови, и а доста по-трудно ще се "бори" за дете, родено в България. После и да разбере, че го има, тя може да каже, че е от друг мъж. Повече опции има. Това, все пак иска да го задържи, но не да живее на село.