Пубертетът при момчетата - тема 13

  • 35 398
  • 742
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 415
Ходи на волейбол към училището' но е веднъж в седмицата
Явно всеки си има друга компания' не излизат заедно
На рождения ден обмислям да идем на екскурзия някъде защото трябва да празнува сам
Не е срамежлив'но не иска да излиза с всеки
Съжалявам' че не го записах на активин спорт от малък' но ходеше по уроци за да го приемат в хубаво училище' пък накрая каква стана
Много грешки си виждам и във възпитанието' и в насоките' но все мислех че е за добро

Искам да Ви кажа, че това е едно много хубаво качество. Не му отнемайте правото да си подбира приятелите, с които да дружи. Синът ми беше, като Вашия до 14 г, после рязко обърна палачинката и става свръх контактен и социален. Повярвайте ми, това е по-лошо, отколкото във Вашия случай. Защото сина ми е много доверчив и му беше достатъчно да си каже 2 изречения с някой, за да го обяви за приятел, да започне да излиза с него и да му има доверие. Какви ли не му се лепяха, а той от зор да има приятели, беше готов да прави всякакви глупости - сакън да не спрат да излизат с него. Сериозни нерви хвърлих, за да го накарам да проумее, че така не става и че трябва да има някакви установени критерии и подбор на приятелите, и компаниите.
Хайде сподели опит. Моят е такъв. На 14 е. Всеки му е приятел. И не успявам да го убедя, че приятел означава друго.

# 76
  • Мнения: 58
Не всички хора са много социални, ако момчето не се оплаква и не страда, може да му е ок да си общува онлайн. Не мисля, че всеки интроверт е за психолог. Това си е до темперамент.
Така е
Но ако сега не намери приятели' кога?
Онлайн е до време

# 77
  • София
  • Мнения: 2 455
Ами и аз нямах близки приятели в училище и извън, ама не ми е било голям проблем. Вкъщи общувах със сестра ми, имахме общи интереси, съученичките и съседките ми се вълнуваха от други неща и не ми бяха интересни. Тогава и онлайн общуване нямаше, но пак си бях ОК.
В университета намерих сродни души Simple Smile

Но моите момчета не са като мен, те имат нужда от компания.

# 78
  • Мнения: 9 152
Скрит текст:
Не всички хора са много социални, ако момчето не се оплаква и не страда, може да му е ок да си общува онлайн. Не мисля, че всеки интроверт е за психолог. Това си е до темперамент.
Така е
Но ако сега не намери приятели' кога?
Онлайн е до време
Е, как кога?
Има време за сприятеляване. Не е задължително да са училищни приятелства.
Тепърва живот го очаква, не се безпокой, след като е бил общителен, значи това в момента е период. Ще се балансират нещата.
Твърдо не мисля, че е за психолог.

# 79
  • Мнения: 23 402
Светла,можеш ти да говориш с
психолога първо.

# 80
  • София
  • Мнения: 12 786
Не всички хора са много социални, ако момчето не се оплаква и не страда, може да му е ок да си общува онлайн. Не мисля, че всеки интроверт е за психолог. Това си е до темперамент.
Така е
Но ако сега не намери приятели' кога?
Онлайн е до време
Повечето хора имат 1-2-ма истински приятели. Ще си намери и той неговите хора, пак казвам, ако не страда и сам отказва някои контакти, просто може да е такъв тип. Нали не го тормозят другите – съученици, съотборници, значи няма нещо сбъркано в отношенията му. Има хора затворени, нито са лоши, нито е недъг, нито нищо. Гледате общо как е оценки, настроение, енергия, ако няма признаци на драма, значи не му е драма. Хората са различни.

# 81
  • Мнения: 15 840
Ходи на волейбол към училището' но е веднъж в седмицата
Явно всеки си има друга компания' не излизат заедно
На рождения ден обмислям да идем на екскурзия някъде защото трябва да празнува сам
Не е срамежлив'но не иска да излиза с всеки
Съжалявам' че не го записах на активин спорт от малък' но ходеше по уроци за да го приемат в хубаво училище' пък накрая каква стана
Много грешки си виждам и във възпитанието' и в насоките' но все мислех че е за добро

Искам да Ви кажа, че това е едно много хубаво качество. Не му отнемайте правото да си подбира приятелите, с които да дружи. Синът ми беше, като Вашия до 14 г, после рязко обърна палачинката и става свръх контактен и социален. Повярвайте ми, това е по-лошо, отколкото във Вашия случай. Защото сина ми е много доверчив и му беше достатъчно да си каже 2 изречения с някой, за да го обяви за приятел, да започне да излиза с него и да му има доверие. Какви ли не му се лепяха, а той от зор да има приятели, беше готов да прави всякакви глупости - сакън да не спрат да излизат с него. Сериозни нерви хвърлих, за да го накарам да проумее, че така не става и че трябва да има някакви установени критерии и подбор на приятелите, и компаниите.
Хайде сподели опит. Моят е такъв. На 14 е. Всеки му е приятел. И не успявам да го убедя, че приятел означава друго.

Колкото и клиширано да звучи, всичко става с много, много говорене, обясняване и безброй реални примери с хора, които познава. Аз така по някакъв начин успях да му го набия в главата. Разбира се не всеки път е склонен да ме слуша, обаче затова се говори възможно най-често - все нещо влиза и остава в съзнанието.
Другото, което при нас много помогна в комбинация с говоренето е програма за проследяване и ограничаване на кварталите на София, които му се разрешава да посещава. Като му ограничих достъпа до определени квартали, гаменчетата сами спряха да го търсят. Първо го обявиха за дечко, на който майка му не му дава да си обикаля къде ли не, а след това спряха да го търсят, защото знаеха, че той просто не може да отиде и няма смисъл да се хабят с него. И така постепенно останаха само читавите момчета около него. Отне около година цялата тази "процедура".

# 82
  • София
  • Мнения: 5 247
За храната- моят син трудно се навива да опитва нови храни. Ако сготвя нещо и му харесва следващ път трябва да е копие, нещо малко да съм променила и е разочарован. А аз обичам да променям, да готвя нови рецепти. Готвенето при мен вече е радост, но на младини ме ужасяваше!
По въпроса за възпитанието- това е нещо много лично. С лека ръка да се дават мнения за чуждо дете винаги е рисковано.

# 83
  • София
  • Мнения: 1 185
Аз пък искам да съм като лейди Дювал, но..не съм, за съжаление. Гледам, с приложението, къде ходи младежа, но до там. Старая се да не закъснява, но да, наистина обикаля цяла София, и да .... не познавам приятелчетата. Знам само, че са от училището му. Сестра му, която е 10 год по-голяма от него , ми казва....не може ти да му избираш компания.  Рано или късно, той ще попадне в лоша среда и той сам трябва да може да се измъкне от там. Ако има глава на раменете си. През юни ще навърши 14г.

Последна редакция: ср, 22 фев 2023, 17:43 от hris.g

# 84
  • Мнения: 30 022
Всеки си знае за неговото дете. Не мисля, че има правилно или грешно. Плюс това има неща, които за едни деца работят, при други не дават желания ефект.

# 85
  • Мнения: 9 152
Чак се притесних, да се налага да слагам приложение - къде ходи сина ми. Не дай Боже, не искам да ми се налага и да се стига до там.
Като беше малък, бяхме му дали някакво устроийство, като ходи по училищни екскурзии, да знам къде е, бях се притеснила заради бежанците. Ама беше за кратко.
Имам му доверие, излиза, казва къде отива и до там. Понякога се връща доста късно, винаги предупреждава и преди да дойде, праща съобщение, че тръгва за вкъщи.
Независимо къде отива, винаги има потенциален риск за неразумности. Важно е да съм му възпитала/култивирала  чувството за себесъхранение и усет за мярка. Колкото ми е по силите.

# 86
  • Мнения: 9 449
Как ограничавате кварталите? Обяснявате къде може или не може да ходи сам? После следите с приложението, дали младежът изпълнява?

# 87
  • София
  • Мнения: 39 913
Ние имаме приложение на телефоните, с което можем да си видим местоположението по всяко време. Младежът е ок. Не се сещаме да се следим Simple Smile Случвало се е да се обади по телефона и да пита "къде сте".
Училището му е далече и пътува доста. Няма време за шляене преди и след у-ще.
Ако след у-ще излиза със съученици пита "може ли".

# 88
  • Мнения: 9 449
При нас е като при АнМари, но проблеми с приятелите също няма.

# 89
  • София
  • Мнения: 1 185
Е да...ама лятото като излезне сутринта... и през деня 10 пъти си смени мястото, където са. Случвало ми се е да го видя, че е до Икеа...да ядат хотдог . Живеем в Люлин.

Общи условия

Активация на акаунт