Явно всеки си има друга компания' не излизат заедно
На рождения ден обмислям да идем на екскурзия някъде защото трябва да празнува сам
Не е срамежлив'но не иска да излиза с всеки
Съжалявам' че не го записах на активин спорт от малък' но ходеше по уроци за да го приемат в хубаво училище' пък накрая каква стана
Много грешки си виждам и във възпитанието' и в насоките' но все мислех че е за добро
Искам да Ви кажа, че това е едно много хубаво качество. Не му отнемайте правото да си подбира приятелите, с които да дружи. Синът ми беше, като Вашия до 14 г, после рязко обърна палачинката и става свръх контактен и социален. Повярвайте ми, това е по-лошо, отколкото във Вашия случай. Защото сина ми е много доверчив и му беше достатъчно да си каже 2 изречения с някой, за да го обяви за приятел, да започне да излиза с него и да му има доверие. Какви ли не му се лепяха, а той от зор да има приятели, беше готов да прави всякакви глупости - сакън да не спрат да излизат с него. Сериозни нерви хвърлих, за да го накарам да проумее, че така не става и че трябва да има някакви установени критерии и подбор на приятелите, и компаниите.