С какво ви дразнят майките?

Еми кофти ситуация.. И моята сестра припяваше на един глас с майка ми в укорите към мен (как не си гледам детето ПРАВИЛНО -т.е. както те ми казват), когато станах аз самата майка. Но когато и сестра ми стана майка и усети какво е да си от другата страна се СЪЮЗИХМЕ срещу майчината тирания това в кръга на шегата разбира се.

Но обикновенно казват: ти си по-големият - трябва да отстъпиш (защото се смята, че по-големият е по-мъдър), а не обратното. Това за по-малкия да прощава за пръв път го чувам дори. Звучи ми като глупост.

По-скоро ви се дразнят, че не приличате на тях а си имате собствено мнение и не се вписвате във фамилната представа.

PB88, много кофти ситуация. А имате ли представа на какво се дължи това отношение към вас? От страна на майка ви и сестра ви?

РВ88, каква е тая болезнена нужда от валидация от майка ти? Ти си отделен човек, живей си живота.

Ох това последното е много добро, не се бях замисляла. Вярно е, че винаги съм била различна. Например докато те двете пушиха цигари в кухнята, аз си стоях в стаята и пишех домашни, рядко се задъжах при тях защото мразех цигарите (все още не ги харесвам). Много ти благодаря за гледната точка, определено ми помогна да видя нещата под още един ъгъл

Относно "по-малкия отстъпва", това е манипулацията на моя род и аз не съм чувала други семейства с подобно становище. При мен го чувам откакто съм адекватен човек (буквално от 3 годишна, някъде там, имам първи спомени за това как да трябва да отстъпвам). Определено ще е нещо, на което няма да уча моите деца.

FireWithin666 - имам теория по въпроса. Моят баща беше много агресивен човек и много малтретираше майка ми и сестра ми. Мен обаче не ме е пипал никога, дори с пръст. Напротив, разбирах се с него много добре. Но това го дължа на факта, че аз никога не съм го провокирала (както майка ми го правеше например). Дълга история е, но смятам, че това е една от причините от ранна възраст да ме делят.

Лъвица - и аз не мога да си го обесня. Нищо не ми зависи от тях, напротив, много често те са зависили от мен. Майка ми никога не ми е давала съвет, за сравнение: сестра ми ходеше по частни уроци, като завърши гимназия, трите с майка ми ходихме с нея на кандидат-студенстки изпити, а при мен нищо подобно. Никога не съм била записвана  на някакви допълнителни уроци, като завърших никой даже не ме попита какво мисля да правя. И може би като виждах как към сестра ми винаги е имало интерес и аз съм търсила същото, не знам. Големи очаквания съм имала хахаххаа

Причините да ви делят, са си в тях. Ти каквото и да постигнеш, няма да запълниш чужди празнини.

[/spoiler]
Това направо ми избоде очите. Никой не заслужава да бъде малтретиран. Как по-точно дете, каквато е била тогава сестра ти, провокира собствения си баща да я малтретира?!

Естествено, че никое дете не заслужава да бъде малтретирано. Явно и бащата е имал предпочитания, но към това си дете. Съответно майката и сестрата се съюзяват срещу нея.
Но и за предпочитанията на баща си пак децата не са виновни.

Ако мислите, че роднинине ви ценят и уважават достатъчно, ударете им игнор. Ама истински, не надувки и цупене. Ако се обадят, добре, говорите си любезно, ако не - пак добре. Не може да се вглеждате в детайли в роднините си всеки ден, нали? Дори майката да предпочита едната сестра, другата какво може да направи? Освен да не си го слага на сърце? Нима това може да се промени с напъни, изискване, настояване или скандали?

Не само децата, и възрастните не заслужават да бъдат малтретирани. Интересно ми е майката и другото дете как са провокирали своя съпруг и баща.

На баща насилник и аз виждам защо и какво му трябва да го "подпали". Сигурно е било достатъчно нещо да се възпротивиш дори. Затова сега, като няма насилие, да не се тормозят излишно хората.

Не са чак толкова зле отношенията ни, понякога спречквания, но аз съм тънкообидна и щом ми каже нещо веднага си събирам "амбалажа", да се изнасям😀🤣. Иначе общо взето живея прилично, както съм споменавала не позволява на роднините си да ми досаждат, винаги ме поощрява да ги изгоня, за детето пак аз взимам решенията, за почти всичко, но когато си изкаже мнението просто не мога да го трая😀. Тук често чета, че някой си я бие, обижда, плюе, а жената седи. Немога да ги разбера, направо ми става смешно за нашите спорове. От 11г сме заедно. Да, детството ми е брутално и аз винаги тайно завиждах на другите, незнаех когато се прибера от училище, какво ще заваря. В повечето случаи мама и тати пияни изпотрепали се от бой, кака някъде избягала. Въпреки това, всичко им простих. Това е моето наказание към тях, прошка. Сестра ми неможе, разбирам я, тя си преценя.

Съгласна съм, физическото насилие е нещо, което никой не трябва да си поволява да упражнява върху друг, независимо от какво е провокиран.

Баща ми е много зле психически (също с кофти майка, предаван през годините, малтретиран като малък и т.н.), като същевременно е мутра от 90-те години, който не позволява да му се противопоставят. Ставала съм свидетел на брутални сцени, които разбира се, че не са ОК, но все си мисля, че ако баща ми беше наистина зъл човек, щеше да ме бие и мен ей така без причина. Той постоянно повтаряше на майка ми (няма да забравя думите му) "как може всеки път да ме предаваш така". Не го оправдавам, напротив и с него не комуникирам (там е друга история), но като знам как боли предателството на майка ми, разбирам думите му.

А относно сестра ми, така и така сме отворили темата, баща ми я е удрял едн път, като ситуацията беше следната: докато родителите ни бяха заедно, живеехме в къща извън града и през седмицата, заедно със сестра ми живеехме сами в апартамента ни в централната част на града, за да ходим на училище, по това време аз бях на 12 г., тя на 15 години. Докато бяхме само двете, сами в апартамента ни, тя не спираше да излиза, почти не се засичахме вкъщи, постоянно бях сама, а когато си беше вкъщи канеше приятели, събираше се всякаква сган. Едно от момчетата, което покани веднъж, беше вторник (няма да го забравя) открадна парите ни за през седмицата (бяха в един шкаф в кухнята) и така нямахме какво да ядем в следващите 3 дни (до петък). Съответно една вечер, беше късно защото си бях легнала вече, баща ми дойде в апартамента (явно да ни провери), съответно сестра ми я нямаше отново и баща ми ме издърпа по пижама от леглото да ходя с него да я търсим по заведенията в града. Буквално съм влизала в дискотека по пижама и съм се оглеждала за нея. След часове обикаляне се брибрахме с него и тя си беше вкъщи вече, съответно той беше побеснял и се сещате какво последва. Та за такива провокации говорим...

Съответно майка ми и сестра ми вероятно ме делят, защото на мен баща ми никога не ми е посягал, но не го е правил, защото не съм му давала причина. За сметка на това съм търпяла техните провокации и последствията от тях, разбира се. Не е лесно да си сведетел на подобни неща. И сега след всички години ми тежат разни неща.

И сестра ви не е виновна и не е заслужавала да яде бой - тя е била на 15 - родителите ви са тези, които трябва да носят отговорност за вас. Какво очакват? Да оставят сами тийнеджъри с бушуващи хормони и те да се отговорни? Това е да дадеш картбланш на кучето да яде каквото си иска от масата?

Вие оправдавате баща си, че е биел сестра ви, защото си го е заслужила едва ли не...
Бие дъщеря си, че той е безотговорен е*ати демагогията с извинение.

Трябва да обърнете внимание на истинския проблем не да го прехвърляте на сестра си, защото си го е заслужила.

Посочих ви насока, че може би не се вписвате в техните разбирания. Но всъщност и сестра ви е жертва също като вас - просто едната на майка си, а другата на баща си.
Не им позволявайте да ви противопоставят по този грозен начин...
Нямам думи някои родители как мога да скапят живота на децата си, без дори да го осъзнават.

И как го оправдах за малтретирането? Много странно заключение.

Иначе да, родителите прецакват списихиката на децата си без да го осъзнават.

Самите родители тук са били за бой. Да оставиш малки лапета сами да се гледат, че и баш в пубертета. Ясно е кой е виновникът.