С какво ви дразнят майките?

Ще й мине, но на мен това, което ми причини едвали скоро ще ми мине. През най-голямата буря вечерта с болно животно на ръце да се чудим на къде да тръгнем. Мисля си, че го направи нарочно, тя самата си казваше,че вече не може да ни понася и иска да си живее сама. Толкова ли не можа да ни изтрае още 2 седмици.

Сега поне ще си отдъхнете. На нея ще ѝ мине, а вие ще си спестите сума нерви.
Тия опити за насаждане на вина у другия са ми много противни. Преди да си дам почивка от телефонното ни общуване с майка ми, беше започнала да ми пише във Вайбър "Не ми звънна, а аз чаках..." и подобни.

Jane, съчувствам ти. Майка ти няма да се нарани, прави го за внимание. Не знам защо е толкова невъзможна, може би просто си търси публика за цирковете. Няма място за вина, не ги мисли тия неща. Просто след две седмици ще си бъдеш у вас и ще ти е спокойно.

Буца ми е заседнала на гърлото, въпреки всичко искам да й пиша, да я видя как е, но сега не е момента. Не мога да я разбера собственото си дете толкова да не може да понася. Готвих й, чистих й, бях поела цялата къщна работа, гледах да поема изцяло всички сметки, един вид да се реванширам за безпокойството, стояхме си в стаята да не й пречим и пак...

Jane, да не би да има някаква форма на депресия? Депресията се появява от нищото, както се казва. И това е едно от проявленията, да "смуче" енергия и да тормози с приказки околните. Като се поуспокоят нещата след ден, два, вземи някакъв сладкиш и иди да я видиш, като кротко, но настоятелно и обясниш, че това е твоят живот и твоето разбиране(ако имате противоречия). Нека да разбере, че имаш нужда от спокоен и предвидим живот.

Jane, и аз ти съчувствам мила! За съжаление не избираме родителите си, ще ви разкажа и моята история. Ние сме 2 деца, мама ни гледаше, тати работеше, но имам чувство, че мама има някакъв психичен проблем, тя е обсебена от тема изневери. Когато бяхме малки със сестра ми беше разбрала за изневяра на баща ми, следваше ходене до работата му, скандали побоища, а за всичко да е топ и се напиваха всяка Божа вечер. Сестра ми избяга на няма и 16г, останах сама на 9г. Пиене, побоища, скандали. Никой не искаше да се събира с мен, а и разбираемо, кой иска да общува с детето на алкохолици? Бях толкова самотна, и аз исках да си играя с тях, какво толкова бях направила? Всички деца в училище ми се подиграваха, нямах нито един приятел, подигравките прерастнаха и в тормоз. Когато станахме 8ми клас, момчетата започнаха да ме причакват, да ме обарват, и един ден се опитаха и да ме разсабличат, толкова се уплаших, че не посмях да отида повече. Нямаше на кого да кажа, нашите бяха пияни, на учителите не им пукаше, нали те си взимат заплатата. Така приключих с образованието си. Опитах да си намеря работа, безуспешно, пробвах за сервитьорка, миячка, чистачка, така и никой не ми даде шанс. Запознах се с ММ, никога не съм го обичала, просто и аз избягах. Сега съм на 25г, родителите ми се поправиха, защото се разболяха. Простила съм им, да са ми живи и здрави.. но ето на, животът ми не върви. С ММ започваме да имаме проблеми, а аз няма как да отида при тях, защото сега не се оправят, а какво остава да им цъфна с дете, безработна. Трябва да се съвзема, но още не съм готова.... За първи път го споделям,  олекна ми.

Не мога да определя точно какво й има, но откакто се помня тя е страшно недоволна от живота си и обвинява мен за всичките си грешки. Показва си любовта по много странен начин, примерно сега покрай ремонта ни купи много неща, даде ни и пари, макар че ние не искахме. Убедена е, че парите са всичко и като ни хвърли пари и ни купува вещи няма значение държанието й.
Шарлатанка, много съжалявам за това, което си преживяла. Надявам се всичко да се нареди. ❤️

Jane122, не се сърди, но при такава майка не трябва да оставате и за 2 дена. А ти питаш: "Толкова ли не можа да изтрае още 2 седмици?". Знаеш си я, как изобщо си се навила да идете там...?

Аз с моята майка към момента нямам абсолютно никакви проблеми. Но ако ида да живеем там с мъжа ми 2 седмици, няма шанс да издържа до края. Пак казвам, без налични в картинката проблеми. А ако ги има... абе не трябва да се нощува там и това е. Така няма да имате грижи и ще ти е 100 пъти по-леко. Пък ако трябва, ремонта се прави на части, все да има 1 стая да става за ползване и така. Не си го слагай на сърце.

Майка ви е манипулаторка и не знае какво иска. Първо се е държала гадно, с което ви е приндуила да се изнесете, а после и е обидно да се изнесете...?!?

Енергиен вампир.. разбирам ви наистина, защото и аз съм била в подобна ситуация. Знам че ви е гузно и вината ви измъчва. Тя вероятно наистина се е обидила, но дори не се опитва и да се замисли, че вината за изнасянето е в нея.

Проблемът няма как да се реши, когато опитът е само от ваша страна. Успокойте съвестта си, че вие реално няма какво да направите, колкото и силно желание да имате.
Майка ви трябва да работи с психолог (може би да провеждате сеанси заедно, за да изчистите проблемите си). Но по описанието на майка ви предполагам, че тя никога не би се съгласила на подобно "измишльотини".

Продължете напред и се радвайте на живота си, на новия си апартамент. А след време може да се успокои, да се осъзнае и да се подобрят нещата!

Успех!

Мда добре ми е познато тва. Много нерви строших като тинейджър и малко след тва. Общо взето решението е пълен игнор и темерутстване. Все едно ми говори телевизора, без да влагам грам емоция, а когато е по телефона просто натискам червеното копче като каже нещо да не ми харесва без никакви обяснения. Проблема ти е, че се опитваш да поддържаш емоционална връзка с нея- да не я ядосваш, да и угаждаш, като истеряса се чувстваш виновна и зле. Пълния игнор помага, като разбере, че не може да ти влияе по никакъв начин, истериите към тебе рязко намаляват. И да, другата ти огромна грешка е да идеш да живееш при нея с мъжа си. По-далече от нея, пък нека си изтерясва на воля.

Много мислихме преди да отидем у тях, но нямахме друг вариант. Знаех, че в един момент ще стане така, но като нямахме избор се надявахме на чудо. Имаме да си взимаме още багажи от тях днес, ще видим как ще реагира.

Мога да предположа, защото съдейки по първия ви пост реакциите й са като на моята майка. Ще се е прибрала в стаята си и ще чака да направите първата стъпка към помирението.
Ако не го направите, в някакъв момент ще излезе и с поведението си ще ви демонстрира колко дълбоко е засегната и отново ще очаква разкаяние от ваша страна. Ако не получи каквото иска - истерии и рев. Каквото и да стане, знайте че вината не е ваша и независимо как решите да реагирате тя пак ще си изиграе планувания скрипт.

Ако сте била убедена, че ще се стигне до такова положение и сте се надявали на чудо, по-добре да си бяхте останали в разбития апартамент и да спите на походно легло, но да си спестите нервите.

Нещо не ми се връзва - може би не знаем цялата картинка? Защо сте се набутали при майка си като не се понасяте? Нямате ли приятели, при които да останете - малко при едни, малко при други и така щяхте да избутате. Защо не отидохте от началото при свекърва ви?
Нещо не ми се връзва...
Май вие самата изпитвате необходимост да сте близо до нея?
Имате сериозен проблем, но не е само при майка ви!

Помислете и потърсете къде е проблема

И отново Успех!

Много ми стана мъчно, като прочетох поста ти. Хубаво направи, че сподели и мисля, че точно този форум е подходящото място, ако имаш нужда да получиш подкрепа.

Няма как да се натресем у някой приятел, а свекърва ми живее в друг град и щеше да е невъзможно да ходим на работа и да правим ремонт от друг град, от днес ММ е в отпуска и е по-постижимо. Нямаше как и да живеем в къщата ни, защото няма никакви условия, в такъв смисъл, че за пръв път се нанасяме там и я пригодяваме за живеене. До преди това живеехме на квартира, но ни вдигнаха много наема и хем не можехме да си позволим, хем не можехме да заделяме за ремонта. И така след един омагьосан кръг се наложи да живеем при майка ми. Тя самата ни приветства, макар ние с ММ да бяхме на тръни и да очакваме тоя момент.