С какво ви дразнят майките?

Идеята за подаръка беше моя, организация, всичко. Щях да си я направя и самостоятелно, но майка ми се чудеше какво да купи и реших да й кажа да участва с мен.

Брат ми не се е поинтересувал какво сме купили, нито е задал въпеос. Отишла и му казала. Ако е имал интерес, да е попитал. Ако е искала да го включва, да е било на време. Не сега постфактум. Дете, ама не сме деца. 40 годишен мъж не е дете, може и сам да прецени какво и как да купи.

Е, Шери, опитва се или да ви сдобри, или да свърши работата на брат ти, или и двете. Дишай и следващият път сама.

Аз го знам, че на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам. Моя грешка, че се занимавах с нея. Следващ път няма да има, сама ще си правя каквото съм решила да подарявам.

Много грозно от нейна страна. Не осъзнава какви ги върши. Как успява всеки път да ме изкара извън релси…. Не знам.

Четох някъде за скарването ви и бабата, може и в тая тема да е било, но в случая чисто ситуационно нищо кой знае какво не е направила, защото брат ти е и нейно дете, и племенник на леля ти също.
Разбирам, че не се е "потрудил наравно", но това в семейни отношения не би било чак такъв проблем.

Не искам да се правя на психолог, ако искаш ще изтрия тази част, но ми се струва, че проблвмът ти е, че него все го пазят и не го натоварват като "момченце" и минава по тънката лайстна. И някакво като озлобление ли, не знам ка да го нарека, от този факт, че ви третират различно и ти в такива ситуации се чувстваш неглижирана, а всъщност проблемът е в цялостното отношение, за мен ситуацията като ситуация сама по себе си не подлежи на чак такова недоволство.

Кечър, няма нужда да триеш.

С баба ми се оправих, защото като цяло не искам да се карам с нея и й обясних, че като не искам съвет, да не си дава мнението по тия въпроси без да я питам. А и тя не е наясно изцяло със ситуацията ни, че да се явява като арбитър. Все пак каквото и да е между мен и брат ми не ходим да се обясняваме на баба ни какво сме си говорили, казали и направили.

В случая идеята и реализацията си бяха мои и аз включих майка ми, която е вечно “ох, не знам” и “ох, това не ми харесва”. Исках да зарадваме леля ми с нещо хубаво и се прелъгах да включа и майка ми. Обаче ако иска да вклпчва брат ми, да не го прави постфактум. Сетила се днес, а преди 2 седмици като ходихме и си отделих 1 почивен ден за това, къде беше? Дете й е, ок, следващия път с него двамата да ходят да избират. Аз брат ми ако исках да го включвам, щях. Имам му номера. Помен правихме, организирахме, и подарък можеше.

Много е трудно за родителите,когато децата не се разбират,независимо кой е виновен.Затова съм силно скептична относно братската любов и подкрепа.

Шери силен характер си - ок, но тя е майка. Сега ти е странно , но жената е на възраст когато човек  си прави равносметка и има поглед много повече назад и му е ясно какво предстои в живота и. Двамата сте и деца ,  тя иска най- доброто за вас , а това включва и добри отношения помежду ви когато нея няма да я има. Старае се жената с цената на всичко да изглади ръбовете помежду ви- на мен така ми изглежда отстрани.

Обаче често самите родители са причина за това неразбирателство. С деленето на децата.

Аз я разбирам Шери. Страшно мразя да избера подарък, да се постарая, да опаковам и накрая някой да ми хвърли 20 лева и да се включи без грам усилие. Какво остава пък да е без мое съгласие и човек, с когото не се разбирам.

Може би идеята на майката да е била просто да се представят заедно с подаръка на празника - като семейство. Братът , ако реши може да се включи с допълнителните разходи - изискан букет , сметките за такси и т.н. Всичко това без взаимни крачки и от двете страни няма как да стане.

Майката може да иска мнохо неща. Това не я оправдава.

В много случаи родителите не правят нещата с лоша умисъл, но ефектът е точно обратният.

особено в случая с подаръка, не виждам как включването на брат й към подаръка ще повлияе положително на отношенията им с Шери.

Разбирам той да беше се постарал и да каже, хайде и ти ще се включиш, да не се занимаваш
А това си е само допълнително наливане на масло в огъня.Не знам какво си е мислела майка им, звучи ми като поредното  “Ох да се погрижим за синчето, той сам не може”

Брат ми винаги е бил предпочитаното дете и са му тикали в ръцете. Аз съм си вървяла и продължавам да си вървя трънливия път сама. Много са случките, които са ме докарали до това да имам такова отношение. Брат ми можа да направи помен на баща ни без наше знание (на майка ни, леля ни и мое), но сега трябвало да участва в моята идея за подарък, за който отделих цяла събота да го избираме, търсим, обикаляме и не знам си какво. От понеделник до петък съм на работа от 9 до 18. Вечерите съм на лекции, уча вечерна магистратура, редовно. Съботите и неделите също имам лекции. В обедната си почивка ходя на фитнес. Графикът ми е като на войник, за да успея да смогвам. И не се оплаквам от това, а съм щастлива от резултатите си. Ама накрая да дойдеш и да ми плюеш на всичките усилия да измисля идея, да я реализирам, както казва Лютиче да ти хвърли Х пари и айде... ми не става така. Здрав и прав мъж на 40 може и сам да се постарае да купи нещо на леля си. Не е нужно майка ни да адвокатства. Сама не разбира, че с нейната намеса влошава нещата.

Много ме е наранявала в последните 3 години, откакто се разведоха с баща ми аз поех всичко около нея. Тя не можеше елементарни неща да свърши сама за себе си. Брат ми не я търсеше, тя му звънеше да го чуе, той не вдигаше и по цяла седмица не връща обаждане, не пише, нищо. Беше болна от ковид, той дори не разбра, защото не си вдигна телефона. Аз съм търчала за лекарства, провизии и какво ли не докато беше в карантина.

Водила съм я по лекари, изследвания, организирах ѝ рожден ден, когато тя имаше юбилей, приготвих цялата храна сама за всички гости, поръчах торта, платих половината от сумата за рд, отделно подаръци и всичко... накрая не получих едно "благодаря". През цялото време се оплакваше, че менюто не било ок, как сме щели да ядем това... за цял ден приготовления от моя страна тя успя да изпече една баница и това беше. От пазаруване и влачене на торби, до сервиране... всичко аз. И накрая пак не било такова дето трябвало...
С времето се натрупват тези неща и вече като свърши някоя глупост направо ме взривява.

За подаръка ако е искала да го включва, то да беше преди да е купен, да се уговорим кой с какви средства участва и да идва да го избираме заедно. А не такива всичко купено, готово и ден преди празника "ама ти искаш ли да участваш" ... ами защо не го пита преди 2 седмици, като ходихме да купуваме? На всичкото отгоре му казала сума, която не е релевантна. Тоест аз давам 2 пъти повече... дори не ми е за парите, ако дойде при мен и каже, че няма пари няма и да му искам, ще подарим нещо заедно. Ама не такива истории...

Sherilyn, ти си на около 30 год. нали? Не са малко. Време е да научиш, че е хубаво да се правят нещата с по-отворено сърце, с по-малко мислене - ама аз колко направих, пък не съм оценена колкото брат ми. Разбери - за роднини и любими хора трябва и да се раздаваме без толкова сметки от един момент нататък. Леля ти сигурно е възрастна, радвай се, че ще й доставите радост! Защо правиш неща, от които после толкова се оплакваш?? Отишъл бил половин ден...ами не го прави по-добре, но да не ти тежи. Пък си бъди доволна. Аз отдавна не правя нищо, което да ме натоварва, освен ако супер много не се налага. Ама после и не мрънкам, и не ми тежи.

С брат си, че имаш проблеми е кофти, дано някак се смирите и да си имате поне минимални нормални отношения. Иначе занапред все повече тежи да сте на нож. Съвсем с добро ти го казвам.

Мдааа... Да бъдем по-умните и да отстъпим. Да бъдем емоционални изтривалки и да позволим на хората да се разхождат върху чувствата ни. Защо пък не?!