Юлска мама скубе коси - "Защо това дете не ще да спи!" - Родени Юли 2022 - тема 6

Нашия тати се завърна благополучно снощи и сме щастливи. Чакахме го с нетърпение. Имам чувството, че Алекс се поболя още толкова от липсата му. Така му се хвърли на врата, че ми се доплака от щастие. Нямаше търпение да изпрати баба си да си ходи. Благодарна съм за помощта, но дано не се налага повече. Не си е работа това.
Марти обаче вчера следобяд вдигна температура и не спада под 37 градуса. Утре ще го водя при личната. Нурофенът нещо го плюе и не го иска, та слагах свещички. Днес нищо не яде, освен млякото. Излишно е да казвам, че много ми писна от тия болести.

Лаватера, добре, че сте се разминали само с уплахата. Нямат нашите инстинкти и способности бащите, колкото и да си мислят обратното. При всеки може да се случи, няма гаранция, разбира се. Те виждат ситуацията по друг начин и си мислят, че владеят положението, но на мен понякога ми настъхва косата от някое "спокойно, до него съм".

Теди, според мен няма значение разликата във възрастта, все е трудно. Аз често не мога да изляза на глава и с нашия батко. Не знам защо така уж аз го играя по-често лошото ченге, а слуша повече баща си. В градината ми е златен, постоянно го хвалят. Даже госпожата ми пише във вайбър да го хвали, а в нас всичко е отрицание, подканяне. Не ми се мисли като ги тресне пубертетът какво ще е.

Матеа, много неприятно. Ще падат, но дано не е сериозно.

Наш Йоан също много си бие главата, основно в таблата на нашето легло, тъй като нощем се пренася при мен. Поне вече не пада из къщи толкова. Подкара една проходилка за бутане, дето ни подариха и като ме види веднага се залепва за мене да ходим заедно. Много ми е мило, ама осъзнавам, че свършват спокойните дни, ама пък знае ли се, доста време се занимава сам изправен до масата понякога. Вчера му купих и първите буйки - 20-ти номер. 19ти му ставаха но много толно, стелката отговаряше точно на крачето му. Голяма грешка - купих ги бели. Веднага станаха сиви, щото той навън ту иска да ходи, ту да лази, ама майната му няма да ги ползваме кой знае колко дълго.

Сега избиват пети и шести зъб, съседни на горните централни два, а според педиатъра следват кучешките. Отказва ми доста храни, не знам дали е от скока в растежа, зъбите или и двете. В същото време никога не отказва банан и каша, но не мога да го храня само с това. Закуската я опитва, на обяд си опитва и пюрето, следобед му давам плод и вечер опитвам да му давам каквото ядем ние - супа, манджа - е не и не. Опитва и после стиска устата и се мръщи. Постигнах някакъв успех с едни спаначени палачинки тези дни, намазани със сиренце. Решила съм да пробвам разни кухни и аз, поръчах за вторник от първата, пък да видим. Чувствам някакво безсилие като не яде, някак ми се струва, че като майка изпълнявам някакъв норматив ако детето ми поне е чисто и нахранено 😂 Кърма си яде поне. Опитвам се да му даяам АМ, ама с много променлив успех. Само в кашата минава безпроблемно. Чувствам се физически и психически изтощена. Трябва да ида на лекар и на изследвяния, а може би да взимам и някакви витамини пак. Често чувам въпроса от какво си толкова уморена и стават скандали до небесата. Майка ми ми беше на гости наскоро и вкъщи не беше някакъв рай на чистотата, на третия ден вместо да оправям понеже имаше нужда се отпуснах на дивана и си лакирах ноктите с един слой лак за първи път от месеци и тя ме пита дали бутвам изобщо нещо вкъщи 😂 понеже видиш ли съм и казала, че не готвя. ММ готви, аз винаги съм го правила спорадично или само за детето. За неадекватността на тоя въпрос спрямо реалността не ми се говори изобщо. Обикновено смятам, че ако човек има чувството, че всичко е против него, значи и той не пряви нещо не както трябва, ама нямам сили да си задавам въпроси даже 😂
Радвам се че лятото наближава.

Знам че с две деца е още по-трудно, какво остава за три. Трудно ми е и с едно. В известен смисъл на много хора им е трудно и без деца ежедневието. С всичко се свиква, но цената е различна. Голямо щастие са, но е изтощаващо. ММ освен това е доста зает тези седмици и планирането на Ми-тайм е трудна работа.

Иначе пък е голям кеф. Йоан расте бързо, ходи, подпирайки се,, бърбори си на бебешки, усмихва ми се повече, сгушва се на рамото ми. Малко неща могат да са толкова мотивиращи и красиви, ако останем настрана ревовете, недоспиването, тревогите и тн.

Magi, усещам в думите ти умора, дано успееш да намериш време за себе си да си почиваш и то редовно, дори по малко. То не че не сме всички така. И мен ме дразнят дребните коментарчета - имала съм робот, не съм готвела, какво съм правела по цял ден, но просто ги пропускам от едното ухо през другото. Спомням си като ходех на работа с какво удоволствие отивах в понеделник сутрин и се смеехме с колегите, че сега ще си почина малко от децата. За мъжете не е така. Защото те дори да ги гледат, няма да направят и половината от това, което правим ние и накрая ще кажат "Е , какво толкова, не е трудно да гледаш дете по цял ден". Ама примерно няма да са го изкарали на разходка, няма да са сготвили и няма да са измислили менюто за следващия ден и напазарували за него. То и аз мога да седна на дивана и да го гледам как си играе цял ден и да кажа "Лесно е". Или да си пусна някой сериал и да не ми пука, че и детето гледа в екрана. Така и 20 деца мога да гледам.
Винаги ми е действало успокояващо да си помисля, че можеше и да е по-трудно. Като бях с едно си мислех какво ли е с две, като бях с две си мислех - ами ако бяха 3? Ами ако бяха близнаци? Сега си 3 пък като съм, си имам една приятелка с 4 и си мисля колко ли по-трудно е на нея. И така някак избутвам, свиквам и карам на автопилот. В интерес на истината най-трудно е самотен родител. За щастие не съм, но бях 2 седмици сама, мъжът ми беше в командировка и тогава най-много се усети трудността. Не само физическата умора, но и психическото натоварване, да няма с кой да седнеш вечер, да си поговориш, да зависи всичко на 1000% само от теб 24/7. Но...живи и здрави, избутахме го. Та така, и с едно не е лесно разбира се, няма голямо значение броя на децата. Мисля си, че след като ми приключи майчинството мога да работя единствено Проджект мениджър. То е нон стоп планове, графици, ти направи това, аз онова, това след другото, еди кой си третото и така. Няма да казвам за колко неща мисля едновременно, но вие си знаете. Имам чувството, че мозъкът ми вече не може да мисли само за едно нещо. Гугъл календарът ни е шарен като шевица, всичко ми е в главата, кой ден и кой час кой къде е на тренировка, кога сме канени на рожден ден, какъв подарък на купим, какво ще ядем и кога да пазарувам, какво трябва да се купува за домакинството, дрехи и обувки за децата, извънкласни дейности, кога и по какво имат контролни, краен срок за записване за екскурзия, изпити, ох има още десетки неща да не изброявам. Но ако мисля само за 1 нещо ми е странно и набързо започвам да се чудя какво съм забравила.
Олях се с тоя пост. За последно да кажа, че вече имам вертикална прахосмукачка и се родих. Изчистих с кеф преди да стане малката, батарията ми стигна за 2/3 от апартамента и има още, но не смея да отида в частта, в която тя все още спи и май е време да я будя вече.
Менюто днес ще е качамак със сирене и гхи за закуска, морков с тиква и сьомга за обяд, млечна безглутенова каша с горски плодове за следобедна.
Хубав ден!

Благодаря ти, Рафаела. Да, така е. Ако някой ме пита как минава денят ми, целият е посветен на детето. Хранене, приспиване, разходки - някои от тях с нерви и ревове, щото не ще да яде или да го обличам, чистене,, предпране, пускане на перални, проститане, през  нощта знаете колко качествено се спи с бебе до теб. И в някакъв момент губя мотивация, особено ако почувствам неоценено това което правя, колкото и малко да им се струва на наблюдателите. Възхищавам ти се за многото задачи, аз имам склонността да режа ангажименти като ми дойде нагорно, даже мисля за разочарование на бабите да отложа кръщенето за догодина и ме гледат с пълно недоумение какво може да ме накара да направя нещо толкова нелогично. Мислех да е това лято, но дори не съм говорила в избраната църква, какво остава да съм канила гости … Единствено споменах на избраната кръстница но тя ще ми прости.

Това с прахосмукачката е добра и светла новина 😁 И мен нещп такова би ме зарадвало. Каква е прахосмукачката? За добра прахосмукачка и аз бих се бръкнала от залежите.
Ровя се сега и за почивка в Гърция. Няма кой аз ше трябва да намеря къде и как. Но пък погледнато от добрата страна почивка звучи супер, само не знам с бебето как ще е и как ще го храня там ама ще търсим къща и ще напазаруваме предварително.

Ох, аз се надявам до почивката ни да има няколко зъба тая наша Алис и да разчитам и на сготвената храна там, не само на пюрета. На бг черноморие съм казвала, е доставят частни детски кухни, но в Гърция не знам как седят нещата, едва ли има такива глезотийки. Ние още борим вируса, гласа е по-добре, няма температура от три дни, ноооо някъде май се е ударила по очето и в бялата част има червено като кръвоизлив... който и той трети ден не минава. Чудя се да искам направление виртуално от личната и да търся днес или утре очен лекар да я види. Борим тъпия запек и дори със сиропа Лактулоза е зор, съответно и ние сме много ограничени от към пюрета и ми става зле като знам, че трябва да ходя да купувам пюрета. Закуските и те са на кисело мляко, каши разхлабващи със сливи, круши.. много ми е криво.Не знам как се запече така милата, а и омнибиотик уж пие. Освен да го сменям с някакъв друг обмислям. Днес се прибираме към Козлодуй.
П.с. Леле хора, не че ми е роден град, но Белоградчик е прекрасен пролетта. Няма такъв кеф... птички пеят, кълвачи видяхме, вскякакви горски цветчета, вчера цял ден с Калин се катерихме по скалите, направо детето полудя от кеф. Само повтаряше, че е много яко тук, след това с останалите се разходихме из една горска пътечка и много презаредихме батериите.

Аз все казвам къде на шега, къде не, че тва дребосъците са малки енергийни вампирчета - колкото повече минава деня, толкова ти си по изцеден, а те по енергични. Изсмукват всичко от теб и не оставят трошичка енергия.

Разкошно е да имаш дете, малките сладки моменти, в които се сгушват в теб, раздават целувки, или просто пускат някоя усмивка само за теб са незаменими. Обаче така да ми липсва свободата и времето само за мен. Не да планирам кога да излезем, какво да правим, а да си седя на дивана и да нищоправя. Да си легна когато искам, да се събудя в колкото си искам, да се излежавам до късно в леглото, да изляза защото ми се излиза на мен, а не защото бебето трябва да бъде разходено, да си седя вкъщи, щото не ми се излиза на мен. Някак си още не мога да свикна с идеята, че съм на заден план вече. Опитвам се да си крада време където мога, закон е че ако бебето спи, не се прави нищо вкъщи. Сядам на дивана и почивам. Може са имам купища задачи и да е пълна кочина, но бебето щом спи, аз не правя нищо.

При нас положението със зъбите в много трагично. Вчера ми даде да му огледам устата - има 4 горни адски подути, зъбите прозират през венеца, и 3 долни пак доста подути, но не чак толкова. Тая нощ пак бяха едни ревове, сърцето ми се късаше. Лигите се увеличават адски много, вчера вместо да връща храна, както прави обикновено, връщаше лиги, хора! Слюнка! Ходихме на разходка вечерта, след 1 час, якето му беше адски подгизнало, отдолу боди, лигавник, всичко беше леш! Не от връщане, от най-обикновено лигавене


Много е крив, много го мъчат, всичко е в устата и се дъвче постоянно, надявам се да избият повечко наведнъж, за да има затишие и да си поеме глътка въздух малкото човече.

Вчера дадох за първи път филия, с яйце и сирене беше, имахме няколко инфарктни момента за мен, няколко глътнати големи парчета без да бъдат сдъвкани, но като цяло се справи добре. Днес кухнята е на парчета, ще видим как ще е. Наумила съм си, че искам да спра пюретата изцяло.

И ние си взехме вертикална прахосмукачка, след като ви бях разпитвала тук. Няма такова удобство! С робота не се спогаждаме напоследък, че ми пречи да го пускам докато сме вкъщи, пък той чисти 1 час, пък трябва да съм раздигала играчките от земята… за 5 минути овършавам целия апартамент с тази прахосмукачка и съм много доволна. Парочистачката ми е много разправия да опъвам, ама не съм измислила алтернатива все още.

Ужасно ми се спи и минавам набързо с накъсана мисъл.

Йоан мина на 2 дремки, вече си ляга 19-19:30-20ч. Аз обаче лягам към полунощ и сутрин с ММ ставаме към 6:30. Какво правя до полунощ и аз не знам (два пъти готвих в 23ч като ме осени музата 🤣).

Днес правих грах с картофи за нас и картофи с грах за детето (т.е за него основно картофи с десет грахчета, че да им махна люспите). Нали е тип яхния, викам си ще се разварят картофчетата, ще стане по-кремообразно, ама явно не съм ги държала достатъчно че да се скашкат сами. И, о, чудо, детето си издъвка цялата манджа!

Иначе настърган морков, ситно нарязани чушка, лук, чесън, картофчета, 10-15 замразени грахчета, мазнина, водичка, червен пипер и сушен копър.
Накрая само добавих свинско пюре заготовка на Плазмон, че и него вкарвам вече и ми остана агнешкото след това.



За дъвкането ни отне 3 седмици, та давам моите идеи дето проработиха, понеже важния “прозорец” за това умение изтича:
- една седмица на обяд пюрета с частички - тези с цял ориз 8м+ са супер избор защото оризът е разварен, също и тези с макароните кръгчета на ДМ бяха добро попадение
- втората седмица - предлагане на бебешки царевички и/или бебешки бисквити. Тия на Холе бяха голяма греда. На Хип са чудесно попадение, въпреки съдържанието на захар - реших че ми е по-важно дъвченето от 10 бисквити.
- третата седмица - домашна храна с частици или във форма за хапване - топчета, кюфтенца, гъсти кашевидни храни които да взима с ръце и да се храни сам. Не е задължително цялото ядене да е такова, понеже много се отплесват и забравят да ядат. Като правих картофени кюфтенца му направих 4-5, дадох му да ги хапва около 15мин преди часа за хранене (да не е зверски огладнял) и като ги изяде (колкото изяде де, половината отиде на земята), додадох пюре с частички. В крайна сметка е старт, не можем да очакваме чудеса

Четейки ви, сякаш виждам черно на бяло моите мисли и емоции. С ММ искаме да имаме второ дете, но като се виждам колко ми е трудно с едно... Има дни, в които си мисля, че никак не се справям и ми иде да скрия някъде в миша дупка, където да бъда сама със себе си, без никакви външни стимули. Оттърсвам се от тези мисли и продължавам. ММ помага, но ги пуска и той едни коментари, които ме побъркват. Какво толкова съм правела, или съвсем пресният коментар, че съм егоист, за дето правя опити да го отбия. Това ме довърши направо. А аз просто се уморих толкова месеци да се боря с лактацията ми, която е страшно променлива. Той това не го разбира. Не разбира и това, което Рафаела толкова хубаво каза. В главата ми има толкова много различни мисли. Все едно едновременно съм отворила 100 прозореца на компютъра. И като ме пита нещо съвсем простичко и елементарно, аз просто блокирам.
Не помага и това, че сме супер изолирани. Живеем насред нищото, и за да излезем някъде на разходка с малкия, трябва да пътуваме с колата, а аз не съм шофьор.
И още мога да мрънкам, но малкия се събуди, та трябва да бягам.
АА, супер вкусни изглеждат ястията ти. Благодаря да ежедневните предложения и даване на идейки.

Да си кажа и аз тогава. Вчера много злорадствах. Детето към 17:30-18ч кисело, викам ае заминаха двете дремки, ММ го взе за трета. Един час се занимаваха, Йоан се къса да реве като го гушне баща му за сън, обърне ли се на крака се смее. Към 18:30 още не спеше, дадох бутилка мляко баща му да го нахрани (пропусна кашата, че имаше запек). Той повърнал всичко от рев… Баща му изнервен, издразнен, че детето се “инатяло”, измихме го, поех си го аз и заспа след малко като дадох пак мляко.
Дали не използвах момента да му натъртя че аз през ден се напрягам така както той от един час киселеене?

Радвам се, че ви харесват идеите, момичета. Малко са бейсик, ама засега така

Минахме през личната за преглед. Изписа и на него изопринозин, имунокинд. Гърлото не е червено. Видя му пробилото зъбче и каза, че спада имунитетът при никненето и стават по-податливи и лесно лепват вирусите. До няколко дни трябвало да отмине. Викам си даа, до следващия зъб. Марти не е вдигал температура от снощи. Дано и не вдига повече. На Алекс изписа хапчета за диарията, та обиколих и три аптеки да ги търся. Добре обрахме бацилите с двете деца днес.

Маги, и при нас е така. Опитва храната, но после започва да върти главата. Също се успокоявам, че поне суче.
За чистота и подреденост и при нас е така. Съжалявам, но колкото и да се опитвам да огрея навсякъде, просто няма как. Когато приспя Марти не мога да стана веднага, трябва да изчакам поне 40 мин да заспи по-дълбоко и когато стана се чудя кое по-напред да направя. Гледам първо да приготвя на Алекс да хапне, после за мен, ако успея, да измия съдове (винаги имааа) и оттук натам просто е сложно. Когато е буден съм 100% ангажирана с него и брат му. Не мога да си помисля да готвя. Когато свекървата беше тук на мен все ми беше неудобно, че върши някакви неща, пък аз не, но в същото време аз се занимавам с Марти, няма какво да направя. Тя все ми повтаря гледай си децата или докато спят легни и си почини, но на мен ми е неудобно така. Когато мъжът ми е почивка пак време за всичко, което трябва да се направи няма, защото децата си искат своето. И от ставането до лягането е все някакво бързане. Мноого често изпитвам неудовлетворение от несвършеното, но и осъзнавам, че така само се тормозя. Общо взето съм ту в едната, ту в другата крайност.
Маги, и преди съм писала, че и с едно дете не ми е било лесно. Ново ти е, ежедневието се променя коренно, приоритетите се пренареждат, време за себе си няма или е кът, а пък за половинката ..... Да кажем, че когато малко поотраснат децата и станат поне малко по-самостоятелни е с една идея по-добре, но само с една. После идва второто и хайде наново на въртележката. Има моменти, в които си казвам "добре бе, как не можеш да направиш еди какво си, това не е нормално. Как другите могат..ами ето, явно няма как. " Пък и другите просто не си признават. За мен голямо постижение и с Алекс, когато беше бебе, беше да мога да сготвя докато спи. А лично за себе си да си направя кафенце и да седна да си чета книжка на терасата. Голям кеф ми беше. Чувствах се свободна и презаредена. Да имам време за половинката си ми е най-важното от всичко. Но и това е сложна работа. Когато пораснат малко децата и не са вече така залепени за теб е друго. Много добре си спомням лятото, когато Алекс стана на 4г. Започнахме да ходим в един парк. Там си намери приятели и с часове караше тротинетка. Идваше при нас само за вода или да ни каже нещо. Някакси изведнъж стана това. Ейй тогава направо се видяхме и ние малко по-свободни. Можехме да седнем спокойно на пейка, без да трябва да сме след него. Да си говорим спокойно. Голям кеф. Ноо всичко с времето си. Аз пък като гледам сега Алекс колко бързо расте, ще стане на 7г, училище...Марти кога и той стана почти на годинка. Ей го, 2 месеца остават. Та като ги гледам как растат сърцето ми се е свило, че като малки птички ще отлетят от топлото ни гнезденце и ще търся и тъгувам за всеки един миг, докато бяха още мънички. Няма да мисля за това, защото ми става тъжно.

За почивките винаги аз ровя, търся, отсявам. После изпращам на мъжа ми и той си казва мнението и така избираме. Аз винаги съм била по-инициативната за тези неща. Сигурно, ако оставя на него, той ще се сети дни преди това да търсим. Ние запазихме вече и чакаме август. В Гърция не сме ходили и не знам как е там с храната. Имаме планове за другата година. Тук сме поръчвали от частни кухни, когато ходихме с Алекс първата година. Изръсих се с една камара пари за био мио меню и той даже не искаше и да го опита. Сега още не мисля за изхранването. Ще чакам да видя как ще яде до тогава.
А за самата почивка винаги съм казвала, че с дете/деца на почивка не е точно почивка в пълния смисъл на думата, а разнообразие от нормалното ежедневие. Поне при нас е било така. Сега с двете ще видим как ще е.


Един. Нещо съм пропуснала последните коментари, но ще се върна после да чета, че ще се опитвам да обядвам.

Включвам се и аз, че само чета, а нямам време да пиша 😁 От миналата седмица сме тръгнали за ваксини ( все още не сме сложили последната двойка, за четвъртия месец където е ) , но личната ни върна два пъти заради нейни странични работи. Наканихме се за петък и разбира се четвъртък вечерта Вики цъфна с температура. Айде в петък на педиатър , изследвания глупости ... Отидоха пак ваксините , но и по-добре де, че сигурно щях да се побъркам ама бяха съвпаднали нещата. Според лекаря няма нищо притеснително в изследванията и температура е от зъбите ( изби първия и сега чакаме уж втори ). Като цяло е доста крива напоследък, което пак го отдаваме на пустите зъби !!! Трудно е с две деца определено, но пък е и двойно по-хубаво. Всички ме питат как се оправям с двете, защото каката не ходи от много време на градина ( там е нон стоп болна ) и аз обяснявам, че иначе пак ще са двете, но болни и предпочитам този вариант с неходенето. Сега ако успеем следващата седмица да минем ваксините, ще пусна Алекс на градина и ще се моля да изкара поне седмица, две.

Маги, щях да пиша за кръщенето. Ако не си сигурна и готова за него по-добре го отложи. Все пак тежестта по организацията му ще падне върху теб, пък който иска да се сърди. Това си е ваш празник. По принцип често кръщене и първи рожден ден се правят заедно. Гледам сега и в групата във фейсбук вече обсъждат. На нас ни харесва да си имаме повече подови за празнуване, затова не сме правили на Алекс заедно, сега също не го мисля този вариант. Даже майка ми ме пита наскоро дали тази година ще го кръщаваме, но казах не. Не съм го и мислила даже. На Алекс направихме кръщене, когато беше на 2г. Мина рождения му ден и след 8 дни беше кръщенето. И там си е лудница, особено и с малко дете.

АА, браво за постигнатото. Личи си, че имаш време и добра организация, за да се случат нещата. Пък и съдействие от страна на Йоан.
Точно ей това е. Мъжете си мислят, че като могат да си играят с децата, някои да ги нахранят или приспят, голяма работа са направили и всичко са свършили, но съм сигурна, че цял ден това няма как да го издържат и то нали, не само един ден. Те играят с тях и се справят, но дали ще могат да правят и всичко останало по домакинстване и обгрижване едновременно с гледането на бебето?!

Лаватера, и ние сме по същия начин. Живеем в краен квартал, само два блока сме. Много ни е спокойно, няма голямо движение. Когато отворя прозореца или изляза на терасата чувам само птичките и ми е много хубаво ...НО за човек, който не може да шофира всичко ми е далече и се чувствам зависима постоянно от мъжа ми. Градината на Алекс ми е далече, а и бъдещото му училище, но го записахме там с перспектива да си купим ново жилище един ден. Наоколо няма много къде да излезем на разходка. Има една детска площадка, но тя е амортизирала и не става. Най-близкия парк ми е на 30 мин пеша, като сложиш отиване и връщане, то стане време за ядене и спане. Ако искам да отида по-към центъра на града пеша ми отива близо час в посока. С автобус ме е страх да пътувам с количката, не съм и пробвала. Друг вариант е такси, но няма как да сглобявам и разглобявам количка, кой ще държи Марти?! Абе ужас е, ама засега е така.

Марти пак вдигна температура. Мислех си, че щом не беше вдигал от снощи повече няма, но уви.

Да, Мис, точно така е. Иначе за времето и организацията - аз съм бетер бебетата, ако нямам план за деня изкрейзвам и нищо не ми върви. Иначе за да постигна някои неща други остават на заден план. Не съм била на фризьор от 13 месеца, косата ми е цъфнала няколко пъти и се заплита ужасно. Е, запазих си час за идната седмица, от октомври все отлагам, защото знам че ще минат 2-3 часа само там. И на почистване на лице трябва да ида…

За кръщенето ние решихме да го направим на годинката. Свекърът се уговори с отеца, че са познати; събирането ще го направим пак във външната градина на свекърите; от нас украса и кетъринг, плащането на църквата и необходимото за там, избрах и костюмче за детето; кръстника си знае. Ние ще сме 15 души де - ние, родители, братя, сестри и техните половинки и деца.  Без салтанати и големи планове. Идеята ни е да се фокусираме в тайнството, не в голямо парти. Разбирам и хората, които предпочитат по-широкомащабно празнуване, ама ние не сме от тях.
Впрочем, случайно мернах магазин на Monna Rosa в центъра като ходихме събота, харесах костюмче на витрината и го разцъквам във фейса вчера - о, боже, 95лв за ризка и панталонки. Ми не, сори. Поразтърсих из нета и харесах едни готини по-бюджетни български дрешки, може да ви допаднат и на вас, мацки: https://www.tochkiraieta.com/shop/

Йоан също снощи тупна на глава от спалнята. Спи, мести се по мъничко насън, баща му в банята и аз отивам да направя нощното мляко - само се чува туп, УАААА! от спалнята, изкарах си акъла естествено. Мазах го с гелче с арника, иначе се успокои бързичко та май повече се стресна отколкото го заболя. Естествено ми мина през акъла всичко, ама си го приспах и сутринта е кукуряк. Цяла нощ се гуши ту в мен, ту в баща си и все още сме на етап да се разтапяме вместо да ни пречи. За справка, предните вечери си го оставяме да спи в кошарата и го взимаме само ако се събуди и ревне. Имаме напредък към завръщането към спокойното спане, едната сутрин беше към 3ч, другата към 6ч.

Знам, че и преди коментирахме вертикалните прахосмукачки, ама какви си взехте, че май ще инвестирам и аз.

И аз все си мисля "От утре вече я слагам в кошарата", ама като се гушне между нас и сърце не ми дава да я преместя. Гледам максимално да се насладя на това, защото много бързо ще мине и ще готвим абитуриентски бал
Ние май няма да правим кръщене тази година или поне не на рождения ден. Не съм мислила още за кръщенето, ако решим ще е към края на лятото, но и ние обикновено го правим в тесен кръг и организацията ще е лесна. Големите украси с балони, арки и т.н. нашумяха в последните години, мисля за сватбите им да има нещо такова, но за 1-вата годинка надали. Най-много балони и гирлянд от лампички/шарени триъгълници. Ще видя днес в али експрес за някакви украси, днес ще ходя да си взимам поръчката с панделките и фибичките, които поръчах преди 2-3 седмици.