В момента чета...83

Мен много ми харесаха университетските му лекции (Personality and it's Transformations и Maps of Meaning). Слушал съм ги докато тренирам, и "новите" от 2017 и по-старите, той говори малко различни неща в тях и са леко различно структурирани. Преплита много теми, като основно ги разглежда през призмата на еволюционна психология, и прави разбивка на т.нар. big 5 personality traits. Напълно научно издържани и аполитически са, той има и дълги години опит като клиничен психолог и е добре запознат с най-новата литература по темите по които води лекциите. Според мен всеки любознателен човек би ги харесал, особено четящи хора защото често намесва и световна художествена литература и класики. Има и книга Maps of Meaning, тя е писана по-скоро като научен труд и университетски учебник, другите му две книги са общо взето по-структурирани и детайлни идеите които ги коментира често по интервюта.

Иначе той е "класически" либерал (по смисъла на идеите на Английското Просвещение). Това естествено го направи мишена за анти-либералните и анти-демократични "progressive/woke" журналисти и активисти в англосферата. Нашумяха две интервюта с него от враждебни радикални феминистки (особено второто) - с Cathy Newman (това е забавно и всеки може да го гледа само като стойност ентъртейнмънт) и Helen Lewis които по всякакъв подмолен начин се опитват да го изкарат за някакъв ретрограден женомразец и фашист/нацист (alt-right), но въобще не им се получава. За второто интервю впоследствие е споменавал че още с влизането си в студиото веднага се е усещало че атмосферата е враждебна, затова е по-изнервен и ядосан на него.

Като цяло в интервюта и сега с подкастовете които прави говори на всякакви теми извън компетенциите му, и естествено там вече се наблюдават и глупави мнения, например въобще не съм съгласен с това което говори за Украйна, Русия и запада. Той и жена му имаха няколко години подред сериозни здравословни проблеми, и след справянето им с тях е по-религиозен (макар че не е стандартен християнин и дори не се знае точно какъв е от тази гледна точка), понякога там също може да каже нещо странно но мен не ми пречи въпреки че не съм религиозен лично аз.

Един от добрите му подкастове които ми харесаха и може да се гледа от всеки е с Randall Wallace - сценаристът на Braveheart / Смело сърце (1995). Не знаех нищо за него и нямах никакви очаквания какво пък толкова може да каже един сценарист предвид ранга на другите събеседници които кани, но разговорът е доста интересен. Отново напълно аполитически (по спомен).

Днешният популярен и насилствено наложен  либерализъм няма нищо общо с реалното значение на термина, за съжаление. Дори Стивън Фрай е казвал (в старо интервю), че не одобрява много неща, свързани с тази идеология.
Но и той не смее да говори много, за да не стане мишена на откачалките.
Заради това, че мейнстрийм медиите ги подкрепят, скоро почти всички ще са един вид консерватори (не казвам десни, защото не сме американци и реално погледнато повечето СМЕ десни).

Благодаря за препоръките! Започнах да слушам някои от подкастовете (въпреки че не обичам този формат заради усещането за фрагментираност), но има вероятност и да се пристрастя
Радвам се, че повдигнах въпроса с автора, защото имах нужда от сериозен "ритник" да ме извади от застоя книги, които в последните месеци отмятам. Изборът на думи не е случаен.
До момента съм чела малко от Питърсън и не бих желала да вземам мнение извън споделеното.

Цензура винаги е имало и ще има. И винаги се е ползвала с всички най-удобни средства за своите цели.

Последното, в което си спомням, че беше въвлечен той (от типа медиен скандал), са обидите на Оливия Уайлд към него. Много противна жена, жалко, че ми беше симпатична в Доктор Хаус.

Аз също не харесвам подкастове, но за себе си установих че тези които коментират книги всъщност могат да са много добри. Често навлизат в по-големи детайли и правят по-обстоен и задълбочен анализ отколкото обикновените ревюта из Goodreads и Тубата, може би защото се водят от супер фенове или дори понякога академици, и може би защото могат да се фокусират глава по глава (или отделни откъси). Аз съм фен на Gene Wolfe, има няколко много добри подкаста посветени на неговото творчество - ReReading Wolfe (обсъждат Book of the New Sun, със спойлери) и The Gene Wolfe Literary Podcast (преминават хронологично през по-важното му творчество, включително кратките разкази). Последният точно сега приключиха с книгата Peace, която някои я смятат за несправедливо неоценена и непризната за една от "the great American novels". Авторът принципно пише (много добри) фантастика/фентъзи, но специално Peace е по-близо до litierary fiction, ако някой му се стори интересна я препоръчвам, както и каквото намерите от кратките му разкази (и новелата Seven American Nights, също много добра). Но е добре първо да се разчетете за автора и стила му ако решите да му дадете шанс, не е за всеки и ако не знаете предварително какво да очаквате може силно да не се хареса.

H.P. Lovecraft също има добър подкаст, там принципно всеки отделен "епизод" е върху отделен разказ, така че е удобен за слушане, за феновете на хоръра и wierd/pulp fiction.

За всеки по-популярен автор има най-вероятно подкастове, така че който на каквото е фен сигурно може да намери нещо за себе си дето да му хареса.

Прочетох "Christmas Ever After" на Сара Морган. Много лека и приятна книжка. На моменти ми дойде малко отгоре-отгоре написана. Става за разтоварващо четене. Все повече започвам да харесвам авторката. Изчела съм всичко нейно, издадено на български и сега подхванах и книгите на английски.

Аз продължавам с коледните и зимни тематики (много подходящо за сезона, нали? ). Остава ми мисля само още една зимна книга. Просто покрай Коледа бая се поолях с покупките. В момента чета "The Christmas Party" на Карън Суон. Добре върви уж, но напоследък нямам много време за четене, но се надявам да наваксам.

Завърших "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн. Много топла книга. Оцених я с 5 в Гудрийдс, макар и да си давам сметка, че си е за 4 по моите критерии, но просто за мен беше силно въздействаща и човешка.
Сега мисля да продължа с "Хартиеният дворец" на Миранда Хелър на английски.
Тъкмо да си упражнявам и английския.

Завърших Никога повече на Хувър .За насилието на майката на Лили , а след това и на нея .  Днес започнах една нова книга на Мария Цикалова , но мисля, че и тя ще ми хареса .

Не съм я приключила още, но и моите мисли се въртят в същата посока. Дано ме изненада, надаявам се да ме изненада.

“Вода за цветята” няма да се нареди сред любимите ми книги. Има интересни разсъждения, но ако не беше априлския книжен клуб сигурно и щях по-рано да я оставя.

Започнах "Хартиеното момиче " на Гийом Мюсо. Засега е симпатина,не е да ме държи будна, надявам се да я прочета.

Toва е единствената на Мюсо, която още не съм чела, а съм си я купила, когато е излязла, дори не мога да си обясня защо. Ето сега си поръчах най-новата му "Анжелик" и съм сигурна, че ще я прочета преди "Хартиеното момиче".
Дочитам "Имаго" от Радостина Ангелова - приятна книга за разпускане вечерно време, разказва се за отношенията между група приятели на по 25 от различни краища на света, като с всяка следваща глава се въвеждат и членове на техните семейства, като по този начин се добива пълна представа за героите и света, от който идват. Посветена е на нейния син и по моя преценка е по-подходяща за по-млада аудиория, на мен драмите и вълненията на младежите ми се видяха леко повърхностни и даже смехотворни, но пък гледните точки на родителите им, както и конкретните по-особени животи на някои от участниците ми бяха много любопитни и не скучах.

Някой чел ли е трилогията на Владимир Зарев "Битието", "Изходът", "Падението". По мотиви от нея е правен сериалът "Дървото на живота", който ми хареса. Много се чудя дали да си я поръчам сега на намаленията.

Имаме я, но не съм я чела. Баща ми я харесва и каза за сериала, че не прилича. Но имало все пак някакви общи неща.

Започвам “Прокълнатите сестри от Тоскана”, дано е интересна. Определено доста книги съм накупила с красиви цветя по кориците, жалкото е, че нищо не ме е впечатлило от тях. Преди четях чиклити за отпускане и ми бяха много приятни между по- сериозните неща, но ми омръзнаха. Сега не намирам с какво да отпускам, от което не успявам да чета и по- тежки книги.