В момента чета...83

Завърших "Карай плуга си през костите на мъртвите ", Олга Токарчук и бих определила книгата като  различно четиво с доста идеи за размисъл. Впечатлена съм и ми хареса . Богат, описателен език. Главната героиня е ярка личност с интереси в астрологията . Леко смахната стара жена с убеждения и принципи, която се опитва да нагоди , поправи, напасне несъответствията в света според  светоусещането си . От началото на романа тя е симпатична, хрисима личност, но определена ситуация служи като катализатор да се ядоса , и да се опита да поправи неправдата според възможностите си. Мистерията в романа на мен не ми беше толкова интересна, колкото разсъжденията и философията на различните герои. Първа среща с авторката и ми допадна тази и книга.

" Островът на морските жени", Лиза Сий. Първа среща и с тази авторка. И тази книга ми хареса. Силата на женския дух, приятелството, ангажимента, грижата, дълга спрямо семейството. Беше ми интересно да чета за тези жени хеньо ( русалките на Изтока) техния опит и знания, и предаването им на по- младото поколение. Действието се развива от 40-те години на миналия век до наши дни , та ми беше интересно да почета и за влиянието на Япония, а след това и Америка върху живота в Корея. В наши дни жените “ хеньо" са обявени за национално богатство в Южна Корея. Най- младите от тях са може би 70 годишни, а млади момичета желаещи да усвоят гмуркането на 20 м. дълбочина без екипировка, няма. Така че, няма да съществуват още дълго тези русалки.

" Шепотът под вратата" , Т.Дж. Клун. За тази книга нищо хубаво не мога да напиша. Не препоръчвам. Предвид случващото се в нея очаквах някакви дълбоки, философски размисли/ разговори, пък то посредственост на всяка страница. Роман на конвейер набързо написан от петокласник  в голямото междучасие, но с включени задължителните съвременни политкоректни и не зная още какви подточки, за да се одобри и влезе за печат. Тази книга е загуба на средства и време.

За мен нямаше май мистерия в “Карай плуга си през костите на мъртвите ”, много бързо заподозрях нещо (така е като преди повече време четох доста криминални и трилъри), но имах по-големи очаквания от тази книга. И ми хареса, и на моменти малко ми беше досадна с астрологичните отклонения, не видях някаква смислена връзка, по-точно идея в цялостност точно те да носят, докато разкази на Олга Токарчук са били далеч повече многопластови и са ме хвърляли в много повече размисли.
Четох откъс от “Дом дневен, дом нощен”, преди време исках да взема и тази нейна книга, но засега отлагам за по-далечен бъдещ прочит, има доста други книги преди нея в списъка ми.

Като за първа среща с Олга Токарчук съм повече от доволна. Мисля, че книгата не спада към някакво категоризиране, макар че самата авторка доста уклончиво я определя като " екотрилър", което било опростено определение. Пък за " Бегуни" четох, че е с доста отвлечени, откъслечни размишления, което предполагам за мен няма да бъде подходящо четиво. По- нататък мисля ще се запозная и с нейните разкази, т.к. ме заинтригува творчеството и.

Разказите ѝ много ми харесаха - и трите в малкия сборник “Гардеробът”, впечатли ме идеята в “Deus Ex”; както и сборникът “Чудати разкази”, траен спомен ми остави от него новелата “Календар на човешките празници”, има особени насоки за теологични размисли, а също и за човешкото поведение и определени стериотипни форми на мислене (не мога да я обясня по-ясно без преразказ, а тогава ще се загуби ефекта от първия прочит на новелата).

Не е лоша, но зависи все пак човек какво обича да чете. Всъщност тя си е типична семейна история, в която има нещо като уж семейно проклятие. Но е увлекателно написана и интересна като цяло.

Аз нещо с Токарчук не се разбрах. В смисъл хареса ми как пише - завладяващо, защото успях да прочета книгата без да ми досади и да я оставя, но не разбрах идеята на астрологичните отпратки и нямаше мистерия по отношение на убиеца в книгата. Може би аз тръгнах с повече очаквания към тази книга, защото все пак е с награда и очаквах нещо уау. Примерно майка ми и баща ми я четоха, с баща ми имаме почти сходен вкус за книги - той я заряза без да я дочете, а майка ми я чете до края и каза, че е ужасно хубава Но според нея това се дължи на възрастта й и на отношението й към света - все нещо се опитва да поправи като неправда или да го нареди, подобно на главната героиня. Та може би усещането е според това, как сме позиционирани в света. Въпреки всичко се радвам, че я прочетох, беше ми интересна.

Моята майка също беше много впечатлена от Карай плуга си…, а тя рядко се изказва така категорично за книги.
За мен също беше истинско книжно приключение и си я оставих в библиотеката, заедно с Гардеробът.

Останалите творби на Олга ми се струват в резултат на повече или по-качествена дрога, на която е наблегнала.

На финала съм на Второ лято и след нея не зная какво ще чета.

Почти приключвам “Черното изкуство да убиваш”. Типичен военен трилър, изцяло в канона на жанра. Единствените отличаващи неща са, че не е американски, а английски и действието не се развива в Близкия Изток, а във Венецуела.
След нея ще започна ”Списъкът”

"Битието" е една от малкото книги, която не можах да дочета. Не ми хареса стилът. Измислени думи, в стремеж за оригиналничене. А преди това бях прочела "Разруха", която е съвсем друго нещо и точно затова реших да прочета и друго от автора. Сякаш не са писани от един и същи човек. И поне в началото няма много общо със сериала.

Вратата на Магда Сабо започнах.

Много, много ми хареса!! Нищо друго не съм чела от авторката, но бих искала всичко..

Аз съм със 6-тата книга за Себастиан Бергман - "Жертвите, които правим", Юрт & Русенфелт, след това и 7.  
Слушам "Лейди Гергана" - голяма глупост!

Бавно завършвам "Три ябълки паднаха от небето" - интересна ми е, но в същото време многооо бавно ми върви(може би заради многото описания).
Тази вечер започвам "Шестимата на Атлас" - надявам се да ми хареса.

Ох, аз само "Пилат" съм чела и много се измъчих. Изобщо не ми хареса.

Откъсите от книги са много полезни в такива случаи- всеки да прецени дали ще иска да чете дадена книга или не. Прочетох откъса в мини-книжката от Бениториал на “Гробът на сестра ми” и не ми допадна стилово, не бих чела цялата книга, но потърсих набързо информация за сюжета. Не съжалих, ще я пропусна.

Чета Малки жестокости от Лиз Нюджънт и за пореден път се убеждавам, че семейните драми от този тип не са моето.

И на мен не ми хареса Пилат. Не я дочетох даже.