Дискова херния - 22

Съчувствам ти. Преживях я тази картинка... Никакъв зор не си давай да мърдаш и ходиш. Пълна почивка! Почвай противовъзпалителни по схема, ако още не си почнал/а. Заедно с омепразол, за стомаха, сутрин половин час преди закуска. От противовъзпалителните диклофенак, ибупрофен или декскетопрофен. 7-10 дни.  Личен лекар може да те ориентира също. После ще пробваш да се добереш до невролог. Направи си ямр на кръста задължително, не чакай направление. Мажи си и кръста с диклофенак.

Възможно е да има или няма разкъсване  на пръстена на диск. Възможно е да е само протрузия и болките да са от локално възпаление. Това само с ямр може да се види. И колкото по-рано, толкова по-добре. Изчакай да ти мине малко травмата тогава ще ходиш по болници. Направи си един курс с противовъзпалително сега. И като можеш да се движиш тогава отивай направо за ямр.

lovely, в момента съм като теб- остри режещи болки, но от кръста, през крака в ставата и най- ужасното усещане е пред прасеца.
Аз съм с ДХ на L4-5,с протрузии над и под нея. Оказа се , че старата приятелка е без динамика, но едната протрузия е цъфнала като голяма и гадна херния.
На неврохирург мога да отида чак след светлите  празници. Явно това със спешните кабинети не работи у нас.Пък като не си и в София- съвсем.
Напразно ме напомпаха с кортикостероиди 2 седмици.Никакво облекчение.
Сега пия по ампула аналгин сутрин, после съм на дексофен/ прахче/, намерих кой да ми слага мускулно по един дексофен на ден и вечер ако се наложи- пак ампула аналгин. Така ще се опитам да преживея празниците и най- после да се класирам за преглед.
Всяко ставане от леглото е изпитание🥲
Чувствам се толкова стресната, защото боли,а няма какво да направиш.

Хора, много ви благодаря за включванията по моя проблем. Днес извиках един травматолог в къщи. Намерих през някаква частна клиника. Той каза, че в Пирогов са олигофрени и дори и от рентгена вижда, че има стеснение на дисково пространство в края на гръдни прешлени и първите от лумбални. На едното място ми показа как двата прешлена почти са се докоснали. Счита, че най-верояно е херния. Би ми инжекция кортикостериод и ми изписа лекарства. Каза, че хубаво било да се бият инжекции няколко дена, но нали съм късметлийка и идват празници та няма кой да ми ги бие. Затова на хапчета. И после невролог и Ямр и то на два отдела, защото май са засегнати дискове от торакални и от лумбални прешлени. А точно месец преди това се радвах, че поне там нямам хернии. Снощи беше адово, новото е че не мога да легна изобщо, мога само да седя на стол с изправен гръб. При лягане нещо щраква и почват страшни спазми в мускулите и съкрушителна болка. Треперех вчера от болки и спазми. Та спах седнала. Просто съм жалка картинка.

LittleWolf, и на мен ми мина мисълта за тая киста да не се е пукнала, но това явно ще трябва да го снимам пак на Ямр за да се види.

amy_nka, общо взето да, доктора каза почти същото като теб. Благодаря за насоките. Категорично ще трябва да долазя до невролог и на Ямр. И ще си го плащам явно, няма просто друг вариант. Той доктора вика най-добре в болница влизай да ти правят всичко там, ама аз изобщо не искам да влизам в болница. Не че ще е лесно да вляза, трябва пак през спешно отделение да минавам, а това няма да си го причинявам пак. Още тая надежди за опрявяне в къщи.

Ели-ТАЛ, просто страшно ти съчуствам. Кошмара е пълен. И не стига това, ами баш празници се паднаха и до вторник сме на никъде общо взето. Съжалявам, че не са ти помогнали кортикостериодите. Иначе и аз май ще търся след празниците кой да ми слага инжекции, защото сега няма кой. Ще се страда поне още седмица. Просто имам усещането, че е толкова зле положението,че няма оправия. Дано не съм права. И аз съм в ужасен стрес. Болката е жестока, огъват ми се краката ако съм права и нон стоп рева.

Съчувствам за болките дами. Някой препоръчвал ли ви е оперативно лечение? Зная, че повечето хора имат страхове от него, но понякога това е единственият шанс за що - годе нормален живот. А и колкото по - дълго продължават проблемите, толкова по -вероятно е човек да си причини непоправими увреждания.

И на мен са ми минавали такива мисли през главата. Цели 3 месеца в депресия... "Времето минава, а оправия няма", си мислех... Даже се вкарах в размисли за развод, защото не можех да понасям, че завися от силата на някой друг, да чакам
на някой друг да ми свърши работите, които не бях способна да върша. Една метла не можех да държа... Едни яйца не можех да си изпържа... Къпането - пълна трагедия, рев... Сядането на тоалетната чиния - ужас... А, ставането - още по-голям ужас беше... Все едно си като счупена мравка. Та, да те успокоя, че сега може да ти се вижда черно, но след време ще избледнее. Ще си дадеш сметка, колко си си пренебрегнала здравето през годините, ще започнеш да се пазиш... Ще промениш някои неща... И лека полека ще си стъпиш на краката.
За стенозата има стречинг упражнения, които декомпресират - те ще ти помогнат. Но не им е сега времето. В момента там вътре гори и пари и трябва първо това локално възпаление да стихне. Контрактурите трябва да отминат. Пълен покой ти трябва.
Аз на това заболяване му викам "заболяване на търпението". Просто ти се изпробва търпението, нервите, психиката. Иска страшно много търпение да преодолееш мъките от физическата неспособност. Дано има кой да ти помага безусловно.

Колко време трябва да си в покой и как да разбереш, че е време за упражнения?

amy_nka , изобщо не ми става по-леко от това ,че на някого от вас му е лошо , но така  точно си описала  гадната депресия по време на криза !  Вчера като казах ,че ми е идвало да скоча през терасата , за да ме развеселят ми казаха , че не мога да се кача на парапета
Не си пазим здравето , провокираме си проблемните  кръстове /при мен/ с тежка домакинска  работа , работа на стол пред компютър , обездвижване , занемаряване на  гимнастиката и т.н.
Само се моля новата херния да  отпусне нерва , защото кракът ме побърква . Явно пак ще  пия ампула аналгин , за да изкарам нощта .
Сигурно ще опитам пак с иглотерапия , но в момента не мога да пътувам . Първата херния  на L4-5 се е държала прилично и се е повлияла от иглотерапията , но после  ми смениха става и при възстановяването явно  съм се понапрегнала , защото  по особен начин трябва да се става и ляга с едно специфично едновременно завъртане на двата крака , явно това е провокирало протрузията  да се отвори като нова херния .
Преглед при неврохирург  чак някъде след празниците . Като му се обадих , той имаше прием , но не  обича да ми види изследването /скенер  с разчетена херния с излив и т.н./. А пък и какво ли щеше да направи ?
Спокойна нощ  без силни болки !

Ох, толкова ти благодаря. Точно тези думи имах нужда да чуя. Да, точно и аз съм едно към едно с теб. И тоалетна и легло и всичко всичко е с чужда помощ. Засега само душа не е. Днес съм още по-обездвижена и лягането в кревата беше зверска битка, часове и часове мъки, рев, сега съм седнала в леглото и така ще спя, с купчини възглавници зад гърба ми за опора...Не мога да мърдам кръста, а то се оказва, че баш оттам идва всичко едва ли не. Краката не мога да вдигна и затова лежането е кошмар. Имам кой да се погрижи за мен Слава Богу, но гледам как другите близки са едни мрачни... Сякаш искат да кажат "Хайде де, няма ли да ти минава вече". А ми е само първа седмица. Дори нямам Ямр още. И нещата са ужасно депресиращи. Само факта, че ми пишете, че има оправяне ме държи.

Не се давайте, има къде по-лоши работи! Повечето, които влизаме в темата сме минали едно към едно през това, което сте написали, да не можеш да спиш от болка, да се облечеш, за чорапи абсурд да обуеш, мъките в банята ....
Но минава, преди няколко поста   amy_nka Ви е писала какво да правите, гарантирано ще Ви помогне. Горе главата и кураж!
А като се поуспокоят болките и си направите всички изследвания търсете спасение в упражнения и много пазене.
Животът продължава!

[/spoiler]
Дръж се, ще устискаме до след празниците. Не се мятай от терасата
Днес се чух с невролога най-сетне и той каза, че мога да му пратя рентгена поне да види ако нещо може от него да се разбере и каза другата седмица ако успея да отида при него да назначава нов ЯМР, защото сега не мога да стигна до него...няма начин да преодолея и стълбите във входа и влизане в кола. Засега оставам на противовъзпалително, миорелаксант и милгама. Ще се стискат зъбки и това е.
Tony Maria 22, права си, но като му е за първи път на човек изглеждат нещата на живот и смърт. Наистина amy_nka е дала много добри съвети.

След година и половина вчера бих рекордите си по пътуване и стояне на крак (от 5 сутринта до 23:30ч. без да имам възможност на полегна). Резултат - по едно време така ми беше изтръпнал крака, че не си го усещах. 6 часа в кола + останалото време седене на висок за мен стол (противопоказано) и ходене през час-два. Толкова пребита се прибрах, че не успях да пийна даже едно прахче противовъзпалително. Ама тази вечер ще си пийна парацетамолче.

Искам да кажа, че и аз като вас с месеци не можех да пътувам никъде. Возенето в кола ме влошаваше. Толкова не можех да пътувам, че ми коства дори един живот на любимо същество. Котката ми пострада сериозно и аз не можах да я заведа до вет клиника в друг град. И я оставих в ръцете на други хора и ....... я загубих. Както Тони каза има и други по-страшни, но ДХ съсипва страшно психиката. Аз лично голяма депресия изкарах, заради всички ограничения, които ми поднесе. На 1-вия учебен ден не можах да си изпратя детето на училище, много ревах... Въобще, много тегави моменти имам запаметени... Близките се скъсаха да ми пращат най-различни мазила и да ми дават непоискани съвети, кой каквото чул от тв или комшията си... Накрая дори ги блокирах, не исках да говоря с никой. Беше ми писнало постоянно да ме питат "още ли те боли кръста", нищо че бях обяснила, че не кръстът, ами не мога да ходя... Не разбират, че не можеш да седнеш в колата и да отидеш на лекар. Постоянно иди при тоя, иди при ония професор, иди на бани... Иди в София, иди в Турция, иди на Луната даже ако искаш. Пък то не е ако искаш, ами просто не можеш. И никой не разбира как така не можеш и продължават да те тормозят как така все още не можеш, много време минало, нещо трябвало да направя... И така. Блокирах ги всичките си роднини и не пожелах да се виждам повече с никой. Единствено една моя леля си направи труда да ми изпрати диска с ямр до един професор в Турция и това беше наистина указване на помощ. Друга леля пък ми прати Дискус от Германия (които така и не ползвах). Ако не си за операция, търпение му е майката, търпение... Ако си за операция - забравяш и евентуално след 10 години пак си в темата. От където и да го погледнеш през годините стигаш до същото, започнат ли дегенеративни проблеми по гръбначния стълб, няма оправия, има само забавяне на процеса. Търпим си, променяме начина си на живот и толкова. Едно изречение от първите теми ми се беше запаметило - "От ДХ не се умира". Ами, вярно е, но от ДХ се страда цял живот.

Аз ходих при Емилия Михайлова. Влоших се драстично и годин апо-късно още имам проблем от иглотерапията.

Момичета, търся помощ.
Живея в Канада, търся тук озонова инжекция за дискова херния.
Не намирам.
Знаете ли как се казва процедурата или препарата за да търся по-спецично?
Ужасена съм, че може тук да не правят такава процедура, а човекът е със страшни болки и не може да лети до БГ.

Не знам как се води процедурата, но при мен след озона положението се влоши.

Перкутанна нуклеотомия пише в документа ми за плащането ѝ, също при разговор с мен го наричаха озонова дисколиза/нуклеолиза. На мен не ми помогна особено, ефектът беше краткотраен, но мъжът ми е доволен.