Прошки...

  • 5 857
  • 137
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 24 596
Абсолютно.
У дома никой не държи на тези празници, но когато ги споменем ей така, на майтап, и това е повод да се видим през друг поглед и да осъзнаем някои неща.
Не е нужно да се правят метани и да се коленичи.

# 91
  • Мнения: 47 352
Ако от мен иска прошка синът ми, абстрахирам се от конкретната традиция, аз също бих поискала прошка от него. Не бъдете буквалисти.
Пък и традициите не са това, което бяха (са били някога).
Именно за това говорим. Всеки се абстрахира от нещата, които не харесва в дадена традиция.

# 92
  • Мнения: 1 662
В моят край възрастните също искат прошка, дори много пъти те са искали първи…

# 93
  • Мнения: 238
Винаги съм била на преобладаващото мнение в темата и този празник ме е дразнел, стоял ми е лицемерен. Но напоследък си променям отношението. Ако го погледнем глобално, това е едно хубаво напомняне да умеем да пускаме, да let go. Прошката е полезна на тоя, който я дава, тя почти няма общо с получаващия. Огромно психическо освобождаване е прошката. А началото на пролетта е хубаво време да се почне начисто, пък било то и символично.

# 94
  • София
  • Мнения: 35 602
Полезна е, само ако е искрена. Ако е насила, натоварва.

# 95
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 049
Хм, наистина ли има хора, ситуации, на които не можете да простите?! И само заради традициите бихте отговорили, че прощавате, щото се налага?!
Ооо, аз не мога да тая негативни чувства към някого... Не ми е нужен ден, в който да прощавам, просто се замислям на момента - коя съм аз, че да го съдя... Много лесно прощавам. Може би пък и това да не е много правилно... Не знам, ще разсъждавам по въпроса.

# 96
  • София
  • Мнения: 35 602
Разбира се, че има такива хора. Всички грешат, а някои много. Независимо от достолепната им възраст.

# 97
  • Мнения: 8 102
Ама разбира се, че има непростими неща като поведение и отношение. Аз такива хора ги махам от живота си завинаги. Да, може да ги разбирам, да знам защо така са направили или казали или постъпили, но това не ги оправдава. Поне не и пред мен. Да, всеки има право да се държи както си иска, както и аз имам право да избирам с кого да общувам и кой да присъства в живота ми.

# 98
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 049
Смисълът е да не тая негативни чувства, да не тровя себе си с някакви негативни мисли към някого.

Първо към себе си, Абуто. Важна съм си. Не мога да се тровя с обвинения към себе си...

# 99
  • София
  • Мнения: 35 602
Това ясно. Но когато не е искрено, негативните чувства се увеличават.

# 100
  • Мнения: 24 596
Разбира се, че има неща и хора, на които никога няма да простя.
Но на определени мога. И този ден го приемам за близките си.

# 101
  • Мнения: 8 102
Ам че аз не се тровя. Те просто спират да съществуват. И реално, физически в живота ми, и мислено, забравям ги и толкоз.

# 102
  • Мнения: 5 189
Ох, най-после моето мислене да е преобладаващо Grinning
Шегувам се. Но и аз не приемам този празник. Да, пазя си спомени от детството с "хамкане", халва, яйце, конец, огньове. Но не и с искане и даване на прошка.
Споделям мисълта,  че не може цяла година да дразниш някого, в един ден да поискаш прошка на думи, и на следващия ден - всичко по старому.

Лошото е, че сега около мен се появиха хора, които искат да го спазваме,  даже са ни станело традиция! 3 семейства цели! Едните чак се извиниха, че вчера не дошли (съвсем не сме ги очаквали). Другите очакваха ние да сме отишли или съответно поне да се извиним днес, че не сме отишли вчера.
И се очакват баница, питка, торта.
Леле! Идва ми в повече.

Не го следя и не знам кой ден е даже този празник, сега традиция да ни станела цяла седмица такова обикаляне. :/

# 103
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 049
Как цяла седмица бе, то е един ден. 49 дни преди Великден...

# 104
  • Мнения: 5 189
Как цяла седмица бе, то е един ден. 49 дни преди Великден...
Цяла седмица се ходело тук ...

Общи условия

Активация на акаунт