Публикувана: 27 фев. 2023, 06:14 ч.
Последно мнение: 13 март 2023, 07:33 ч.

Прошки...

5 843
137
1

# 105 27 фев. 2023, 23:01 ч.

София
Мнения: 15 517

Хубава е традицията всеки да се извини на близките си поне веднъж в годината.
Иначе непростимите неща не се прощават, но е такава мода човек да трябвало да прости, за да продължи напред, че вече се изморих да споря с хората защо това е невъзможно. Продължава се напред като човек се отърве от гнева, но чак да прощава...

# 106 27 фев. 2023, 23:37 ч.

Мнения: 3 916

Един ден годишно, за да покажем любов, да уважим майката, да дадем и поискаме прошка, да зарадваме детето, да си спомним за мъртвите. По един ден, които да ни застави да помислим за всяко нещо, което имаме за даденост, което никога не е спешно. Според мен си струва.
Не вярвам на хората, което казват, че нямат нужда от този един ден, който да им напомни, защото ги правят тези неща всеки ден, всеки път и без напомняния. Ако на този един ден нямам време, сили или желание да го направя, няма да се случи и през останалите 364.

# 107 28 фев. 2023, 00:05 ч.

Мнения: 4 289

За толкова години в щатите не можах да приема за нормален празник Хелоуин, нещо което виждам в България вече да се празнува или по-скоро да се копира без каквото и да е разбиране. Но ако аз можех да внеса нещо в българските традиции, то това щеше да е Денят на Благодарността. Този ден ми стана един от най-уважаваните празници. И ми е много по-приятно като се съберем да си кажем по едно "благодаря" за това, че сме заедно, че сме останали приятели през годините, за това че сме рзачитали един на друг. Носи много по-положително послание и усещане от колкото "простете, простено да ви е".

Последна редакция: вт, 28 фев 2023, 00:13 от Абуто

# 108 28 фев. 2023, 00:26 ч.

Мнения: 7 022

Цитат на: Абуто в пн, 27 фев 2023, 06:14

...За съжаление има неща, за които на себе си не мога да простя. Там е гадното.

Е това е по- интересно за мен да се разчепка. Ако позволи авторът на темата леко да сменим посоката.
Как разбирате, че сте си простили на вас самите за определени неща?
Защото аз не се гордея с много неща било то постъпки, емоции, поведение, мисли..., с които изпадам в личната морална инквизиция. За доста от тях с днешна дата мисля, че са били нужната цена за промяната и без преживяните терзания не бих била същия човек, който съм днес и все пак това осъзнаване не е равностойно на прошка. Някъде там има още емоции, които ме карат да се чувствам неудобно и сигурна съм са тригер на несъзнавано поведение.

# 109 28 фев. 2023, 03:48 ч.

Мнения: 11 004

Аз не разбирам какво значи да не можеш да си простиш. Прощаваш си много лесно. Човек когато прави нещо то е защото си има причина в момента.
Виж ядосвам се, срамувам се, съжалявам, мъчно ми е, тежко ми е , съмнявам се и пр. ... са различни неща.
За мен едното не изключва другото.

# 110 28 фев. 2023, 04:38 ч.

Down south
Мнения: 9 359

Цитат на: Абуто в вт, 28 фев 2023, 00:05

И не си сам с това послание и усещане.
Силно е и трудно може да се предаде на хора, които не са имали възможността да го усетят.

Вероятно традицията и празник са хубави за някои, но "прости, простено да ти е" за мен, не носи никакво послание или усещане, просто празни думи.
Буквално мразя обажданията на този ден, целящи "прости"

Последна редакция: вт, 28 фев 2023, 04:43 от Daylily

# 111 28 фев. 2023, 07:47 ч.

Мнения: 8 139

Човек прошка дава, бгмама - не. Нивгаж !

# 112 28 фев. 2023, 17:26 ч.

Мнения: 261

Хайде с прошка - написах но някой го изтри :- аз да ти забия нож в гърба а после да ти се извинявам - върховни простотии само щото някой бил казал че трябва , на великден ОДИШ обикаляш църква и после отиваш правиш престъпление -стига с тези попски неща . Извиняваш се веднага или просто не лицимериш , лицемерието е характерно за нас си , за нашите мили онези 240 на центъра на София които не стават за нищо

# 113 28 фев. 2023, 17:35 ч.

Мнения: 3 916

Прошката не са празни думи, не е и лицемерие. И е доста по-трудно от благодарността, но ние, българите, по начало сме си по-хард от американците.😂

Скрит текст:

Ако беше лесно да простим на себе си, нямаше да ни се иска да сме пак на 20, ама със сегашния акъл.

# 114 28 фев. 2023, 18:00 ч.

Мнения: 9 301

Да не искаме отново да сме на 20 години няма нищо общо с прошката. Просто не искаме да преживяваме отново трудностите. Аз си прощава с голяма лекота и безрезервно.

# 115 28 фев. 2023, 18:13 ч.

Бургас
Мнения: 276

Всяка година тази тема се дъвчи по форуми и социални мрежи. Аз обаче се опитвам да се сетя кога за последно някой ми е искал прошка за нещо... беше преди десетина години и то за някаква дреболия. 🙂

# 116 28 фев. 2023, 19:28 ч.

Мнения: 5 121

" Благодаря" е хубава дума и носи позитивизъм, защото си получил приятни емоции.
" Прости ми" е смирение. Да се извиниш ако неволно си наранил и създал негативни емоции. Много по-трудно се изрича.
Вероятно и затова е недолюбвана традиция.

# 117 28 фев. 2023, 20:03 ч.

Мнения: 12 918

Не прощавам и не чакам да ми прощават. Не употребявам тия думи, било то и дирижирано веднъж годишно. Когато имам взаимоотношения с близки хора, не правя неща, които да ги наранят, обратното също. Ако се случи, вече не сме близки и толкоз. Такива счупени вази не лепя.

# 118 28 фев. 2023, 20:36 ч.

Мнения: 7 022

А, не, не, това, че не харесвам традицията на този ден да се иска прошка не означава, че аз по принцип не искам прошка.
Всеки греши, няма начин някъде да не обидиш отсрещния дори и неволно.
И какво като се дъвче темата всяка година. Винаги е актуална.

# 119 28 фев. 2023, 21:14 ч.

Мнения: 9 033

За мен беше изключително интересна тази тема. В моето семейство винаги сме се събирали заедно на този ден с халвата и всичко останало, винаги сме си искали прошка и целуването на ръце е било двустранно. Това е било просто още един начин да сплотим семейството. Не е присъствал нито един човек, от когото ми се повдига, затова и толкова харесвам този обичай. Никога не съм усещала принуда.
Сега старците вече ги няма, традициите умряха, за добро или зло. Със сестра ми се заричаме да събираме семействата си по празници и все нещо се случва, не успяваме. Децата ни се виждат два пъти в месеца, а живеем на километър разстояние.
Вероятно сантиментът ми към традицията на Сирни Заговезни е породен от болка по отминалото детство.

Препоръчани теми

В какво да вярвам

Гастрит

Объркана съм

Свекърва ми...

Причина:

Причина: