- Публикувана: 1 март 2023, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 март 2023, 23:46 ч.
Мартенски книжен клуб - 2023
Пак съм аз, прочетох какво сте писали след мен и ми се прииска да споделя допълнителни размисли за произведенията.
Съгласна съм, че докато разказите са хумористични, клонят към жанра sci-fi и има различни футуристични елементи поне за времето, в което са създадени (което ми допада, в това отношение авторът наистина е дал нещо от фантазията си), то чак до някакво послание или поука за читателя не се стига. Затова и (ще си позволя да спомена разказа от миналия месец) “Съдба” не ме впечатли, стигнах края и първата ми мисъл беше “Това ли е?”. Сякаш нещо им липсва на тези разкази.
“Гост от палеолита” започна интересно, беше забавно, когато разбереш каква всъщност е ситуацията, но след това се чудех как изведнъж се оказа, че шегата стана истина. Възможно е да ми е убягнало нещо или търся твърде много смисъл в измислица.
Както казах по-рано, “ОБВС” ми беше най-забавна от трите, а и нея прочетох последна, вече добила представа за това какъв шаблон следват тези разкази.
За “Момичетата от мочурището” (мисля, че това не би трябвало да е спойлер) всъщност в авторовите бележки, които прочетох измежду редовете, авторката споменава, че целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Ако трябва да защитим авторката по някаква причина, бих го интерпретирала това като някакво вътрешно противоречие на героинята, което авторката представя - Ейда си мисли, че може да контролира и потиска емоциите си, но всъщност да не се справя толкова добре. Тя си казва, че ги е “изтрила”, но те пак са там.
Съгласна съм, че докато разказите са хумористични, клонят към жанра sci-fi и има различни футуристични елементи поне за времето, в което са създадени (което ми допада, в това отношение авторът наистина е дал нещо от фантазията си), то чак до някакво послание или поука за читателя не се стига. Затова и (ще си позволя да спомена разказа от миналия месец) “Съдба” не ме впечатли, стигнах края и първата ми мисъл беше “Това ли е?”. Сякаш нещо им липсва на тези разкази.
“Гост от палеолита” започна интересно, беше забавно, когато разбереш каква всъщност е ситуацията, но след това се чудех как изведнъж се оказа, че шегата стана истина. Възможно е да ми е убягнало нещо или търся твърде много смисъл в измислица.
Както казах по-рано, “ОБВС” ми беше най-забавна от трите, а и нея прочетох последна, вече добила представа за това какъв шаблон следват тези разкази.
За “Момичетата от мочурището” (мисля, че това не би трябвало да е спойлер) всъщност в авторовите бележки, които прочетох измежду редовете, авторката споменава, че целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
Ако трябва да защитим авторката по някаква причина, бих го интерпретирала това като някакво вътрешно противоречие на героинята, което авторката представя - Ейда си мисли, че може да контролира и потиска емоциите си, но всъщност да не се справя толкова добре. Тя си казва, че ги е “изтрила”, но те пак са там.
Iridescent23 за разказите съм напълно съгласна. Нещо им липсва връзка в края. Ама защо стана истина накрая - не е ясно. Преди това беше забавно.
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Скрит текст:
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
Прочетох разказа, забавен е, но както някой беше писал по-горе, нищо повече. Хумореска, приятен, неочаквано беше развитието. Не съм чела много разкази, така че не го усетих като неоригинален.
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
И аз си представям нещо като "Където пеят раците", но не съм я започнала още.
Iridescent23 за разказите съм напълно съгласна. Нещо им липсва връзка в края. Ама защо стана истина накрая - не е ясно. Преди това беше забавно.
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Доколкото разбирам от бележките, в САЩ наричали Trace различни пътища, свързващи градовете помежду им - обикновено в по-дивите места. Този термин се използвал и като събирателно за общества, ферми и т.н., които може да се срещнат по тези пътища. А авторката има и свои носталгични спомени за Мисисипи, където е отрасла като малка, и е искала да представи този път в книгата си така, че да създава усещане за отделен герой, със собствен (див) характер.
Започнах книгата и съм до втора част. В началото беше малко тягостна, но ми стана интересна. Както писах преди, очаквах да атмосферата да е подобна на тази в "Където пеят раците", но е много различна. Доста подтискаща и отчайваща е в първа част преди да се появи Матилда. Нямам търпение да продължа довечера.
Аз отново предлагам 'Последното парти' на Клеър Макинтош и 'Камък, ножица, хартия' на Алис Фини.
И тъй като прочетох наскоро 'Вода за цветята', ако участва този месец бих гласувала и за нея. С удоволствие бих я обсъдила с вас, предвид многото позитивни мнения
И за да коментирам все пак по темата на клуба, прочетох разказа на Перец - ОБВС и беше много симпатичен. Веднъж съм ходила на гледачка, докато бях в училище, защото една приятелка каза, че ще е забавно. Отидох с един приятел, за когото гледачката ми каза, че ще станем гаджета в близкото бъдеще. Сега се замислих дали, ако не го беше споменала, аз щях да започна да гледам на него като 'потенциален' приятел или щеше да си остане 'friend zone' завинаги Та, така де, позна - действително станахме гаджета и имахме щастлива връзка за известно време. Може би, благодарение на нея 
И тъй като прочетох наскоро 'Вода за цветята', ако участва този месец бих гласувала и за нея. С удоволствие бих я обсъдила с вас, предвид многото позитивни мнения
И за да коментирам все пак по темата на клуба, прочетох разказа на Перец - ОБВС и беше много симпатичен. Веднъж съм ходила на гледачка, докато бях в училище, защото една приятелка каза, че ще е забавно. Отидох с един приятел, за когото гледачката ми каза, че ще станем гаджета в близкото бъдеще. Сега се замислих дали, ако не го беше споменала, аз щях да започна да гледам на него като 'потенциален' приятел или щеше да си остане 'friend zone' завинаги
Та, така де, позна - действително станахме гаджета и имахме щастлива връзка за известно време. Може би, благодарение на нея
Съгласна съм с fictrix, че е много различна от "Където пеят раците". Както вече писах, в "Където пеят раците" описанията на природата създаваха чувство за простор. Самата природа беше като герой в романа. Тук нямах това усещане. Усещането беше по-скоро потиснато дори когато се описваха сцени от природата (главно в първата част). Като цяло, настроението в книгата беше доста по-мрачно.
Частта, описваща историята на Матилда преди да се озове при Ейда, ми се стори по-дълга отколкото трябваше. Вече бях започнала да забравям името на Ейда. След това нещата станаха по-динамични и имаше повече баланс при двете героини.
Матилда и Ейда са различни, но и си приличат. Матилда изглежда по-находчива от двете, по-независима, по-склонна да се бунтува или противопостави. Но пък образът на Ейда сякаш претърпя повече развитие в романа. Всъщност, на много от нас ни е трудно да си представим какво би било за момиче да расте в тази бедна част на Мисисипи през 20-те и ми е трудно да преценя доколко Мъстиън се е справила с това. Много ми допадна образът на Гърти.
Въпреки тежката (съгласна съм с определението "тягостна" по-горе) обстановка, в романа има и надежда. Би ми се искало да видя може би повече автентични черти от диалекта в диалозите на героите.
Частта, описваща историята на Матилда преди да се озове при Ейда, ми се стори по-дълга отколкото трябваше. Вече бях започнала да забравям името на Ейда. След това нещата станаха по-динамични и имаше повече баланс при двете героини.
Матилда и Ейда са различни, но и си приличат. Матилда изглежда по-находчива от двете, по-независима, по-склонна да се бунтува или противопостави. Но пък образът на Ейда сякаш претърпя повече развитие в романа. Всъщност, на много от нас ни е трудно да си представим какво би било за момиче да расте в тази бедна част на Мисисипи през 20-те и ми е трудно да преценя доколко Мъстиън се е справила с това. Много ми допадна образът на Гърти.
Въпреки тежката (съгласна съм с определението "тягостна" по-горе) обстановка, в романа има и надежда. Би ми се искало да видя може би повече автентични черти от диалекта в диалозите на героите.
Подсещам за предложения, ако някой си има нещо на ум за априлската тема 
със срам признавам, че още не съм започнала книгата. непременно ще я прочета, но не знма кога
за следващия месец бих предложила "Последната любов на баба Дуня"
грабна ме тая книга. ще трябва да я прочета пак, защото има нещо, което като песъчинка се забило в мен и не мога да разбера на перла ли ще стане или ще набере, като непочистена рана.
ако на някого се стори интересна, тук Бор-яна е пуснала линк. https://bg-mam.ma/p/1532805/46134993
Прочетох анотацията на “Последната любов на баба Дуня” и подкрепям предложението, изглежда интересна, а щом може да бъде и достъпна лесно до повече хора -още по-добре!
“Момичетата от мочурището” заглеждам още от миналата година, но все не стигам до нея, и сега не успях да я вместя, с няколко едновременно започнати книги. Едната от тях е на английски, но понеже обичам фантастика надделя над предложението тук, моля за извинение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
“Момичетата от мочурището” заглеждам още от миналата година, но все не стигам до нея, и сега не успях да я вместя, с няколко едновременно започнати книги. Едната от тях е на английски, но понеже обичам фантастика надделя над предложението тук, моля за извинение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
Баба Дуня изглежда симпатична, с риск да е нещо тип Манюня, която ми беше доста досадна, но съм навита да пробваме.
Иначе бих предложила "Невероятните приключения на сестрите Шергил" на Бали Каур Джасвал. Чела съм "Еротични истории на пенджабски вдовици" и много ми хареса. Имам я електронна, мога да я споделя и на български, и на английски.
EDIT: Преди коментара за Момичетата, предложение за книга: Born a crime на Тревър Ноа, на английски я имам, на български скоро я издадоха под заглавие "Роден в престъпление" и не знам дали може да се намери електронна версия. Чувала съм, че английската аудиокнига също е много добра. Позитивен е тонът, а и е кратка. Мемоар е и самите проблеми не са леки, но той ги поднася по много приятен начин.
За Момичетата от мочурището:
Аз доста се изнервих на книгата вече. Героите ми се струват нелогични. В последната част особено поддържащите персонажи (Гърти и Франк) са там само за plot (in)convenience. Нe ни обясняват техните мотиви.
Ейда и Матилда и те не ми харесват. Някой по-нагоре беше писал, че Матилда е зряла. Аз не съм сигурна, че съм съгласна. Харесва ми колко е силна и устоява на всичко, но поведението й към Ейда и как навигира цялата ситуация след пожара не ми се струва зряло. Имаше време, трябваше да направи план. Имаше и отворена врата.
За момент имаше надежда в третата част и беше много приятно,и след това пак се върнахме на отчаяние и тревога за тъжните ситуации на героините. Особено вече след като имаха рутина, спокойствие и установени перспективи, ми се стори глупаво как ги разделиха за допълнителна драма.
За Момичетата от мочурището:
Аз доста се изнервих на книгата вече. Героите ми се струват нелогични. В последната част особено поддържащите персонажи (Гърти и Франк) са там само за plot (in)convenience. Нe ни обясняват техните мотиви.
Скрит текст:
Франк изглежда като психопат, ако не му се даде някакво друго обяснение на персонажа.
А има и едно детенце, ковто Ейда среща като търси Матилда и то (незнайно защо) казва, че Матилда е известна, заради това, което е станало със семейството й, но умишлено (без да има причина) прикрива какво се е случило.
Гърти пък, когато Ейда отива, не дава никакво обяснение, което мен ме ядоса като много глупаво. Очевидно, ако Ейда дори не знае, че трябва да пази Матилда в тайна, а е тръгнала да я търси, е неизбежно да не издаде нещо. Дори ми се стори нереалистично колко време успя да пази тайната докато живее с Франк (за който можеха да я предупредят).
А има и едно детенце, ковто Ейда среща като търси Матилда и то (незнайно защо) казва, че Матилда е известна, заради това, което е станало със семейството й, но умишлено (без да има причина) прикрива какво се е случило.
Гърти пък, когато Ейда отива, не дава никакво обяснение, което мен ме ядоса като много глупаво. Очевидно, ако Ейда дори не знае, че трябва да пази Матилда в тайна, а е тръгнала да я търси, е неизбежно да не издаде нещо. Дори ми се стори нереалистично колко време успя да пази тайната докато живее с Франк (за който можеха да я предупредят).
Ейда и Матилда и те не ми харесват. Някой по-нагоре беше писал, че Матилда е зряла. Аз не съм сигурна, че съм съгласна. Харесва ми колко е силна и устоява на всичко, но поведението й към Ейда и как навигира цялата ситуация след пожара не ми се струва зряло. Имаше време, трябваше да направи план. Имаше и отворена врата.
За момент имаше надежда в третата част и беше много приятно,и след това пак се върнахме на отчаяние и тревога за тъжните ситуации на героините. Особено вече след като имаха рутина, спокойствие и установени перспективи, ми се стори глупаво как ги разделиха за допълнителна драма.
Прочетох "Момичетата от мочурището" и както в началото тръгна леко бавно и нямах големи очаквания сега се колебая между 4* и 5*. Особено последната част много ми хареса.
Страхотен контрапункт са Ейда и Матилда - едната от семейство без любов, с баща насилник, другата от здраво и любящо семейство, част от подкрепяща общност, макар и малцинство. Някак това определя характерите и самосъзнанието им. Ейда в цялата книга търсеше дом и семейство, връзка с друго човешко същество. Според мен затова избяга с Джеси и затова се върна в мочурището, въпреки че знаеше какво я очаква там.
Матилда е оправна, търси решение и изход и се опира на подкрепата, която може да намери в доверени хора.
Хареса ми, че Ейда накрая се взе в ръце и както Гърти ѝ каза - намираш начин.
Темата за разделението и за издевателствата над цветнокожите се усещаше много силно. Мисля, че Матилда затова ги изостави, знаеше, че няма как да се движат двете, че шансовете им са различни, очакванията и приемането им в обществото никога няма да е еднакво, а и нея я движеше бунтът и жаждата за справедливост.
В предния пост the_mm казва, че героите изглеждат нелогични, но все пак това е 1922-1924 година в Мисисипи, бели и черни. Франк си е обикновеният бял боклук, жаден за пари и позиции, недоволен, че е от "кофти" страната на семейството и при първа възможност се домогна до парите на леля си, след като тя овдовя. Лъжеше всички, които можеше, уби невинен човек за нищо, преследваше Матилда, за да не го издаде, изобщо - утрепка. Не виждам нищо нелогично. Доста пълнокръвен образ е.
Гърти пазеше Матилда, дъщеря си и себе си. Носеше тайно мляко на Ейда, защото призванието ѝ на акушерка беше по-силно в някакъв момент, но принадлежността към общността и инстинктът за самосъхранение надделя, според мен.
Завърши с лъч надежда. Момичетата изградиха връзка, която може би ще устои, поне показаха желание да я запазят. Преминаха през много заедно, всяка намери движеща сила, намери начин.
Благодаря на когото я предложи, между другото. Едва ли бих я избрала или попаднала на нея случайно.
Страхотен контрапункт са Ейда и Матилда - едната от семейство без любов, с баща насилник, другата от здраво и любящо семейство, част от подкрепяща общност, макар и малцинство. Някак това определя характерите и самосъзнанието им. Ейда в цялата книга търсеше дом и семейство, връзка с друго човешко същество. Според мен затова избяга с Джеси и затова се върна в мочурището, въпреки че знаеше какво я очаква там.
Матилда е оправна, търси решение и изход и се опира на подкрепата, която може да намери в доверени хора.
Хареса ми, че Ейда накрая се взе в ръце и както Гърти ѝ каза - намираш начин.
Темата за разделението и за издевателствата над цветнокожите се усещаше много силно. Мисля, че Матилда затова ги изостави, знаеше, че няма как да се движат двете, че шансовете им са различни, очакванията и приемането им в обществото никога няма да е еднакво, а и нея я движеше бунтът и жаждата за справедливост.
В предния пост the_mm казва, че героите изглеждат нелогични, но все пак това е 1922-1924 година в Мисисипи, бели и черни. Франк си е обикновеният бял боклук, жаден за пари и позиции, недоволен, че е от "кофти" страната на семейството и при първа възможност се домогна до парите на леля си, след като тя овдовя. Лъжеше всички, които можеше, уби невинен човек за нищо, преследваше Матилда, за да не го издаде, изобщо - утрепка. Не виждам нищо нелогично. Доста пълнокръвен образ е.
Гърти пазеше Матилда, дъщеря си и себе си. Носеше тайно мляко на Ейда, защото призванието ѝ на акушерка беше по-силно в някакъв момент, но принадлежността към общността и инстинктът за самосъхранение надделя, според мен.
Завърши с лъч надежда. Момичетата изградиха връзка, която може би ще устои, поне показаха желание да я запазят. Преминаха през много заедно, всяка намери движеща сила, намери начин.
Благодаря на когото я предложи, между другото. Едва ли бих я избрала или попаднала на нея случайно.
Включвам се с предложение за книга за следващия месец (освен, че пак бих предложила на Кейт Мортън “Забравената градина” ) - “Черните лилии” на Мишел Бюси (въпреки, че не харесвам превода на книгата, историята е интересна и книгата ми хареса, писала съм в другата тема преди време за нея).
Анкетата е пусната, в следващите 4 дни можете да гласувате
Нямаме предложения за разкази този месец (ако съм пропуснала нещо - подсетете ме). Не помня дали сме ги обсъждали и дали изобщо е ставало дума, но предлагам тези - https://www.10te.bg/art/10-ot-naj-dobrite-kratki-razkazi-v-sveta/ Не че има нещо много за обсъждане по тях като за дискусия, но са интересни Ако някой се сети за друг, разбира се, може да сподели
Нямаме предложения за разкази този месец (ако съм пропуснала нещо - подсетете ме). Не помня дали сме ги обсъждали и дали изобщо е ставало дума, но предлагам тези - https://www.10te.bg/art/10-ot-naj-dobrite-kratki-razkazi-v-sveta/ Не че има нещо много за обсъждане по тях като за дискусия, но са интересни
Ако някой се сети за друг, разбира се, може да сподели