- Публикувана: 1 март 2023, 19:02 ч.
- Последно мнение: 31 март 2023, 23:46 ч.
Мартенски книжен клуб - 2023
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.За книга на месецa, разкази и график за обсъждане, моля, скрол надолу.
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец Март
[/b][/color]Книга: "Момичетата от мочурището" на Кели Мъстиан (за електронен формат на английски вижте по-долу)
График: Всеки чете и коментира, както му е комфортно
Разказ 1: "Гост от палеолита" на Йосиф Перец (линк по-долу)
График: 1-15 март
Разказ 2: "ОБВС" на Йосиф Перец (линк по-долу)
График: 16-31 март
Класация и линкове:
Скрит текст: 
Линк за сваляне на "Момичетата от мочурището - https://dox.abv.bg/download?id=8f9780f976#"
- "Гост от палеолита" - https://chitanka.info/text/20713-gost-ot-paleolita
- "ОБВС" - https://chitanka.info/text/34251-obvs
Благодарение на Вили имаме "Вода за цветята" и то на български! Ще остане в надпреварата за следващия месец
Линк към "Вода за цветята" - https://dox.abv.bg/download?id=870ee77ff7#
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
Предишни обсъждани книжи и разкази с линкове към темите:Линк за сваляне на "Момичетата от мочурището - https://dox.abv.bg/download?id=8f9780f976#"
- "Гост от палеолита" - https://chitanka.info/text/20713-gost-ot-paleolita
- "ОБВС" - https://chitanka.info/text/34251-obvs
Благодарение на Вили имаме "Вода за цветята" и то на български! Ще остане в надпреварата за следващия месец
Линк към "Вода за цветята" - https://dox.abv.bg/download?id=870ee77ff7#
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
Септември 2022 - "Хартиеният дворец" на Миранда Каули Хелър, "Двубой с Касандра" - Светослав Славчев
Октомври 2022 - "Момичето с гръмовния глас" на Аби Даре, "Не съм от тях" на Чудомир, "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова
Ноември 2022 - "Убийствен ум" на Майк Оумър, "До вратата" на Георги Господинов, "Даровете на влъхвите" на О'Хенри
Декември 2022 - "Уроци по химия" на Бони Гармъс, ", "Коледен дар" на Вазов
Януари 2023 - "Приказка" на Стивън Кинг, "Песента на колелетата" на Йовков, "Последния ден на 20 век" на Вазов
Февруари 2023 - "Списъкът" на Луси Фоли, "Децата на царевицата" на Стивън Кинг, "Съдба" на Йосиф Перец
Ако някой желае може да сподели мнение и коментар по предходните произведения дори след като месеца е свършил, само, моля, отбележете изрично произведението.
Здравейте, записвам се при вас като някой, който си е наложил да чете повече през тази година. Следя ви от миналия месец и много ми допада идеята всеки месец да се дава възможност за прочитане и обсъждане на различни авторски произведения.
От тогава успях да прочета “Съдба” на Йосиф Перец, но за съжаление не ми хареса особено. Сега реших да дам втори шанс на този автор и наистина тази месечните му творби повече ми харесаха, “ОБВС” успя да ме разсмее.
Тепърва вчера започнах и “Момичетата от мочурището” - още съм на глава първа, засега сякаш не я разбирам много, дали заради това, че срещам доста думи на английски, непознати за мен, или има твърде много детайли (аз обичам повече действията) - не знам. Ще продължавам да чета вечерите и ще споделям заедно с вас какво мисля 🙂
От тогава успях да прочета “Съдба” на Йосиф Перец, но за съжаление не ми хареса особено. Сега реших да дам втори шанс на този автор и наистина тази месечните му творби повече ми харесаха, “ОБВС” успя да ме разсмее.
Тепърва вчера започнах и “Момичетата от мочурището” - още съм на глава първа, засега сякаш не я разбирам много, дали заради това, че срещам доста думи на английски, непознати за мен, или има твърде много детайли (аз обичам повече действията) - не знам. Ще продължавам да чета вечерите и ще споделям заедно с вас какво мисля 🙂
И аз се записвам за първи път. Изтеглих си книгите и разказите, надявам се преди края на седмицата да започна книгата, само да прочета тази, която сега чета (The Silent Patient).
Прочетох единия разказ вчера, но се оказа, че е вторият за месеца, така че няма да давам мнение за сега.
Нямам търпение да започна да чета, за да обсъждам с вас.
Прочетох единия разказ вчера, но се оказа, че е вторият за месеца, така че няма да давам мнение за сега.
Нямам търпение да започна да чета, за да обсъждам с вас.
благодаря за темата и оформлението.
и отново да благодаря на всички за идеите и предложенията за произведения, които иначе бих пропуснала.
заради вътрешен порив и заради нещо, писано в предната тема, реших да прочета и The Hunting Party. много права беше съфорумката, която писа, че няма да чете двете книги една след друга.
ако бях прочела И втората книга може би не бих написала такъв възторжен отзив за Списъкът.
сериозно, така ли се пише вече?
правиш една матрица и след това само сменяш локацията и имената и си готов с Н-на брой книги?
тъжна работа.
интересно ми е дали има трета книга и, ако има, дали и тя е организирана по същия начин.
и отново да благодаря на всички за идеите и предложенията за произведения, които иначе бих пропуснала.
заради вътрешен порив и заради нещо, писано в предната тема, реших да прочета и The Hunting Party. много права беше съфорумката, която писа, че няма да чете двете книги една след друга.
ако бях прочела И втората книга може би не бих написала такъв възторжен отзив за Списъкът.
сериозно, така ли се пише вече? правиш една матрица и след това само сменяш локацията и имената и си готов с Н-на брой книги?
тъжна работа.
интересно ми е дали има трета книга и, ако има, дали и тя е организирана по същия начин.
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Скрит текст:
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Скрит текст:
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Още не съм започнала книгата, но прочетох горното мнение и ми стана интересно.
Вярно е, че е кратък - чете се бързо, но...
Идеята за връщане в миналото и малка промяна там, водеща до голяма промяна тук не е нова. експлоатирана е от много автори, в много произведения.
Сигурно вече съм омръзнала до смърт, но за първи път си давам сметка колко много от по-новите произведения повтарят по-стари, а по-старите - още по-стари.
Кратък разказ, с малка (уж) промяна в миналото, водеща до промяна в правописа, е написан още 1952г..
Не мога да се отърва от усещането, че някой си е харесал произведение и го е "адаптирал" за нашата публика, като изобщо не се е притеснил от "дреболии", като авторство, уважение към колегата писател или читателите.
Нещо като Буратино и Пинокио.
Другият разказ е забавен. но само толкова.
Скрит текст:
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Разказа също го прочетох. Ведра идея беше, но нямам някакви дълбоки размисли. Твърде кратък ми дойде, по-скоро като басня. Интересно ми е някой с повече опит в рецензиите, или просто с повече какво да каже, да изкаже мнение.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Ох, никак не обичам дълги глави. Безкрайни описания май също не. Малко закъснях аз с книгата за ноември май беше и сега съм пристрастена към д-р Зоуи Бентли на Майк Оумър. Ще дочета и третата и тогава ще започна Момичетата от мочурището.
Почнах и аз "Момичетата..." Съвсем в началото съм, чо дотук впечатленията ми са отлични Авторката пише страхотно. Много богат речник, описанията на мен ми харесаха доста. Ама аз не чета книгите, само за да разбера какво се случва, а най-вече заради начина, по който ме карат да се чуствам. Дано продължава да ми харесва и натам.
Прочетох и първия разказ:-) Чуден!
Прочетох и първия разказ:-) Чуден!
Аз съм нетърпелива да започна обсъждането, независимо, че съм прочела само първите 5 глави на Момичетата от мочурището.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
За книгата: не искам да настройвам никого предварително, така че ако не сте минали още през първите 4-5 глави, няма какво да четете по-надолу - само мнението си изказвам.
Започва трудно за моите интереси. Много описателна беше първата глава (а много дълга). Какви шумове, растения и т.н. има е интересно, но не в толкова много страници. По-нататък поне започнаха някакви действия, а и се разкриват разни дребни детайли от живота на момичето, които трябва да следим. И все пак не може да ми задържи интереса, защото цялото това (според мен изкуствено) напрежение, което се изгражда покрай недоизказването на истории просто ме напряга. Едно време се възхищавах на хубави описания, но сега искам поне да започне книгата някак, да изграждат и персонажи, не само обстановка.
Четири глави с един единствен персонаж без дори да ни показват психологическото й състояние е малко обезкуражаващо за мен.
Твоето мнение моментално ми събуди интереса и се гмурнах ... и почти веднага ми свърши въздухът (образно казано). Заспах няколко пъти, няколко пъти проверявах речника (това изключително рядко ми се налага по професионални причини) и няколко пъти се връщах 2-3 думи назад, за да чета по-внимателно, щото не схващах. Ъъъъ, имам някакъв графичен проблем с файла - всички кавички и апострофи се показват като комбинация от символи и това ме обърква, но едва ли е истинската причина за затрудненията ми. Също така заспиването се дължеше на факта, че четох посред нощ след уморителен ден. Но истината е, че се затрудних. Все пак описанията и подробностите ми допадат, защото ме радва езикът и разгръщането на думи и изречения. Все пак ... все пак ... дано в някакъв момент да тръгнат нещата
Почнах и аз "Момичетата..." Съвсем в началото съм, чо дотук впечатленията ми са отлични Авторката пише страхотно. Много богат речник, описанията на мен ми харесаха доста. Ама аз не чета книгите, само за да разбера какво се случва, а най-вече заради начина, по който ме карат да се чуствам. Дано продължава да ми харесва и натам.
Раздвижване има в книгата, вече е по-леко за четене. Установих, че като има описания много се отплесвам с асоциации и като цяло ставам по-разсеяна. Но новото нещо, което ми харесва е, че самите описания не са стандартни (не чета много книги set-up-нати в природата) и ми станаха приятни, въпреки че се радвам че вече започнаха да се разгръщат малко и историите на героите.
Ейда към момента ми се струва скучен герой, но се надявам да градят към травмиращото ѝ минало, тема заслушаваща внимание от това какво са показали до момента (първата част точно свърших).
Аз също усещам, че чета по-бавно от обикновено и сякаш е от насъбирането на епитети, които трябва всички да се възприемат.
И да ти кажа, и аз имам проблем с файла, но това със символите не ми се случва за пръв път и просто го игнорирам (не знам дали може да се оправи от кодирането нещо?)
Иначе да си кажа, аз много си променям мнението докато чета, така че сега какво мисля и след 2 глави може да са противоположни неща. Така че наистина се надявам да не влияя негативно на някого с критиките към книгата. .. Като за начало ми е приятно, че споделянето на факта с описанията всъщност заинтригува хора, а не обратното.
И също: много е вълнуващо, защото за първи път чета книга, която и други хора четат в същото време И добре, защото иначе едва ли бих се спряла на тази.
Аз такива подобни разкази може да не съм чела или да съм чела и да не помня, но точно такова е чувството - на нещо не съвсем оригинално. Това не го прави по-малко разведряващо за мен, но сега като се замисля може би имаше как да е по-убедително изпълнението. Не го почувствах.
Ейда към момента ми се струва скучен герой, но се надявам да градят към травмиращото ѝ минало, тема заслушаваща внимание от това какво са показали до момента (първата част точно свърших).
... и почти веднага ми свърши въздухът (образно казано). Заспах няколко пъти, няколко пъти проверявах речника (това изключително рядко ми се налага по професионални причини) и няколко пъти се връщах 2-3 думи назад, за да чета по-внимателно
И да ти кажа, и аз имам проблем с файла, но това със символите не ми се случва за пръв път и просто го игнорирам (не знам дали може да се оправи от кодирането нещо?)
Иначе да си кажа, аз много си променям мнението докато чета, така че сега какво мисля и след 2 глави може да са противоположни неща. Така че наистина се надявам да не влияя негативно на някого с критиките към книгата. .. Като за начало ми е приятно, че споделянето на факта с описанията всъщност заинтригува хора, а не обратното.
И също: много е вълнуващо, защото за първи път чета книга, която и други хора четат в същото време
И добре, защото иначе едва ли бих се спряла на тази.Идеята за връщане в миналото и малка промяна там, водеща до голяма промяна тук не е нова. експлоатирана е от много автори, в много произведения.
Аз такива подобни разкази може да не съм чела или да съм чела и да не помня, но точно такова е чувството - на нещо не съвсем оригинално. Това не го прави по-малко разведряващо за мен, но сега като се замисля може би имаше как да е по-убедително изпълнението. Не го почувствах.
Аз току-що стигнах до края на книгата. Забелязах, че в електронния вариант, качен тук, след бележка от автора, има и разни въпроси, по които може да се водят дискусии относно историята - това е супер според мен, но в момента съм твърде изморена, за да ги коментирам.
Като цяло бих казала, че не е от типа книги, които аз бих чела за удоволствие. Супер е, че има разнообразен запас от думи и описания, а действието се развива в доста непозната за мен среда (не всичко успях да си представя). Някои от събитията и персонажите обаче ми подействаха доста потискащо. Историята на Матилда и най-вече частта с бременната й майка ми дойде малко в повече, може би защото аз самата съм бременна, докато четох книгата. На Ада/Ейда също не й е никак лесно, но сякаш случките, в които Матилда присъства, бяха по-тежки. Не обичам да сравнявам така, но имам чувството, че тя през цялото време беше по-зрялата от двете именно заради тези по-тежки преживявания, въпреки че и при Ада/Ейда имаше развитие - пък и в крайна сметка нямаше да е толкова интересно (и може би поучително), ако и двете имаха еднакво развитие.
Като цяло бих казала, че не е от типа книги, които аз бих чела за удоволствие. Супер е, че има разнообразен запас от думи и описания, а действието се развива в доста непозната за мен среда (не всичко успях да си представя). Някои от събитията и персонажите обаче ми подействаха доста потискащо. Историята на Матилда и най-вече частта с бременната й майка ми дойде малко в повече, може би защото аз самата съм бременна, докато четох книгата. На Ада/Ейда също не й е никак лесно, но сякаш случките, в които Матилда присъства, бяха по-тежки. Не обичам да сравнявам така, но имам чувството, че тя през цялото време беше по-зрялата от двете именно заради тези по-тежки преживявания, въпреки че и при Ада/Ейда имаше развитие - пък и в крайна сметка нямаше да е толкова интересно (и може би поучително), ако и двете имаха еднакво развитие.
Прочетох разказа, забавен е, но както някой беше писал по-горе, нищо повече. Хумореска, приятен, неочаквано беше развитието. Не съм чела много разкази, така че не го усетих като неоригинален.
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
Пак съм аз, прочетох какво сте писали след мен и ми се прииска да споделя допълнителни размисли за произведенията.
Съгласна съм, че докато разказите са хумористични, клонят към жанра sci-fi и има различни футуристични елементи поне за времето, в което са създадени (което ми допада, в това отношение авторът наистина е дал нещо от фантазията си), то чак до някакво послание или поука за читателя не се стига. Затова и (ще си позволя да спомена разказа от миналия месец) “Съдба” не ме впечатли, стигнах края и първата ми мисъл беше “Това ли е?”. Сякаш нещо им липсва на тези разкази.
“Гост от палеолита” започна интересно, беше забавно, когато разбереш каква всъщност е ситуацията, но след това се чудех как изведнъж се оказа, че шегата стана истина. Възможно е да ми е убягнало нещо или търся твърде много смисъл в измислица.
Както казах по-рано, “ОБВС” ми беше най-забавна от трите, а и нея прочетох последна, вече добила представа за това какъв шаблон следват тези разкази.
За “Момичетата от мочурището” (мисля, че това не би трябвало да е спойлер) всъщност в авторовите бележки, които прочетох измежду редовете, авторката споменава, че целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Ако трябва да защитим авторката по някаква причина, бих го интерпретирала това като някакво вътрешно противоречие на героинята, което авторката представя - Ейда си мисли, че може да контролира и потиска емоциите си, но всъщност да не се справя толкова добре. Тя си казва, че ги е “изтрила”, но те пак са там.
Съгласна съм, че докато разказите са хумористични, клонят към жанра sci-fi и има различни футуристични елементи поне за времето, в което са създадени (което ми допада, в това отношение авторът наистина е дал нещо от фантазията си), то чак до някакво послание или поука за читателя не се стига. Затова и (ще си позволя да спомена разказа от миналия месец) “Съдба” не ме впечатли, стигнах края и първата ми мисъл беше “Това ли е?”. Сякаш нещо им липсва на тези разкази.
“Гост от палеолита” започна интересно, беше забавно, когато разбереш каква всъщност е ситуацията, но след това се чудех как изведнъж се оказа, че шегата стана истина. Възможно е да ми е убягнало нещо или търся твърде много смисъл в измислица.
Както казах по-рано, “ОБВС” ми беше най-забавна от трите, а и нея прочетох последна, вече добила представа за това какъв шаблон следват тези разкази.
За “Момичетата от мочурището” (мисля, че това не би трябвало да е спойлер) всъщност в авторовите бележки, които прочетох измежду редовете, авторката споменава, че целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
Ако трябва да защитим авторката по някаква причина, бих го интерпретирала това като някакво вътрешно противоречие на героинята, което авторката представя - Ейда си мисли, че може да контролира и потиска емоциите си, но всъщност да не се справя толкова добре. Тя си казва, че ги е “изтрила”, но те пак са там.
Iridescent23 за разказите съм напълно съгласна. Нещо им липсва връзка в края. Ама защо стана истина накрая - не е ясно. Преди това беше забавно.
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Скрит текст:
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
Прочетох разказа, забавен е, но както някой беше писал по-горе, нищо повече. Хумореска, приятен, неочаквано беше развитието. Не съм чела много разкази, така че не го усетих като неоригинален.
И моето усещане за разказа е подобно. Аз също не чета много разкази, а пък фантастиката не моят жанр, ако това е изобщо чиста фантастика, защото разказът наистина има и доста хумористични елементи. Бих прочела и други разкази на автора просто за забавление и разтоварване.
Започнах най-накрая книгата и съм в самото начало. Очаквах описанието на мочурището да ми напомни на описанията в книгата "Където пеят раците", но тук, поне засега, то е някак по-мрачно. Там самата природа и мочурището бяха станали като дишащ герой. До този момент ми е интересно. Намирам и някакви противоречия. Ейда е описана като емоционален характер в първите няколко глави (поне четем за нейните емоции), но се споменава, че преди това целенасочено е изтрила всичките си емоции заради отношенията с баща си.
И аз си представям нещо като "Където пеят раците", но не съм я започнала още.
Iridescent23 за разказите съм напълно съгласна. Нещо им липсва връзка в края. Ама защо стана истина накрая - не е ясно. Преди това беше забавно.
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
А тази метафора, не че съм стигнала до там, ама може ли пак да я обясниш:
целта й е да представи средата - мочурището, пътят, който го свързва със света (The Trace), точно като човек - може да се възприеме като един събирателен образ за хората, които живеят на тези места.
Доколкото разбирам от бележките, в САЩ наричали Trace различни пътища, свързващи градовете помежду им - обикновено в по-дивите места. Този термин се използвал и като събирателно за общества, ферми и т.н., които може да се срещнат по тези пътища. А авторката има и свои носталгични спомени за Мисисипи, където е отрасла като малка, и е искала да представи този път в книгата си така, че да създава усещане за отделен герой, със собствен (див) характер.
Започнах книгата и съм до втора част. В началото беше малко тягостна, но ми стана интересна. Както писах преди, очаквах да атмосферата да е подобна на тази в "Където пеят раците", но е много различна. Доста подтискаща и отчайваща е в първа част преди да се появи Матилда. Нямам търпение да продължа довечера.
Аз отново предлагам 'Последното парти' на Клеър Макинтош и 'Камък, ножица, хартия' на Алис Фини.
И тъй като прочетох наскоро 'Вода за цветята', ако участва този месец бих гласувала и за нея. С удоволствие бих я обсъдила с вас, предвид многото позитивни мнения
И за да коментирам все пак по темата на клуба, прочетох разказа на Перец - ОБВС и беше много симпатичен. Веднъж съм ходила на гледачка, докато бях в училище, защото една приятелка каза, че ще е забавно. Отидох с един приятел, за когото гледачката ми каза, че ще станем гаджета в близкото бъдеще. Сега се замислих дали, ако не го беше споменала, аз щях да започна да гледам на него като 'потенциален' приятел или щеше да си остане 'friend zone' завинаги Та, така де, позна - действително станахме гаджета и имахме щастлива връзка за известно време. Може би, благодарение на нея
И тъй като прочетох наскоро 'Вода за цветята', ако участва този месец бих гласувала и за нея. С удоволствие бих я обсъдила с вас, предвид многото позитивни мнения
И за да коментирам все пак по темата на клуба, прочетох разказа на Перец - ОБВС и беше много симпатичен. Веднъж съм ходила на гледачка, докато бях в училище, защото една приятелка каза, че ще е забавно. Отидох с един приятел, за когото гледачката ми каза, че ще станем гаджета в близкото бъдеще. Сега се замислих дали, ако не го беше споменала, аз щях да започна да гледам на него като 'потенциален' приятел или щеше да си остане 'friend zone' завинаги
Та, така де, позна - действително станахме гаджета и имахме щастлива връзка за известно време. Може би, благодарение на нея
Съгласна съм с fictrix, че е много различна от "Където пеят раците". Както вече писах, в "Където пеят раците" описанията на природата създаваха чувство за простор. Самата природа беше като герой в романа. Тук нямах това усещане. Усещането беше по-скоро потиснато дори когато се описваха сцени от природата (главно в първата част). Като цяло, настроението в книгата беше доста по-мрачно.
Частта, описваща историята на Матилда преди да се озове при Ейда, ми се стори по-дълга отколкото трябваше. Вече бях започнала да забравям името на Ейда. След това нещата станаха по-динамични и имаше повече баланс при двете героини.
Матилда и Ейда са различни, но и си приличат. Матилда изглежда по-находчива от двете, по-независима, по-склонна да се бунтува или противопостави. Но пък образът на Ейда сякаш претърпя повече развитие в романа. Всъщност, на много от нас ни е трудно да си представим какво би било за момиче да расте в тази бедна част на Мисисипи през 20-те и ми е трудно да преценя доколко Мъстиън се е справила с това. Много ми допадна образът на Гърти.
Въпреки тежката (съгласна съм с определението "тягостна" по-горе) обстановка, в романа има и надежда. Би ми се искало да видя може би повече автентични черти от диалекта в диалозите на героите.
Частта, описваща историята на Матилда преди да се озове при Ейда, ми се стори по-дълга отколкото трябваше. Вече бях започнала да забравям името на Ейда. След това нещата станаха по-динамични и имаше повече баланс при двете героини.
Матилда и Ейда са различни, но и си приличат. Матилда изглежда по-находчива от двете, по-независима, по-склонна да се бунтува или противопостави. Но пък образът на Ейда сякаш претърпя повече развитие в романа. Всъщност, на много от нас ни е трудно да си представим какво би било за момиче да расте в тази бедна част на Мисисипи през 20-те и ми е трудно да преценя доколко Мъстиън се е справила с това. Много ми допадна образът на Гърти.
Въпреки тежката (съгласна съм с определението "тягостна" по-горе) обстановка, в романа има и надежда. Би ми се искало да видя може би повече автентични черти от диалекта в диалозите на героите.
Подсещам за предложения, ако някой си има нещо на ум за априлската тема
със срам признавам, че още не съм започнала книгата. непременно ще я прочета, но не знма кога
за следващия месец бих предложила "Последната любов на баба Дуня"
грабна ме тая книга. ще трябва да я прочета пак, защото има нещо, което като песъчинка се забило в мен и не мога да разбера на перла ли ще стане или ще набере, като непочистена рана.
ако на някого се стори интересна, тук Бор-яна е пуснала линк. https://bg-mam.ma/p/1532805/46134993
Прочетох анотацията на “Последната любов на баба Дуня” и подкрепям предложението, изглежда интересна, а щом може да бъде и достъпна лесно до повече хора -още по-добре!
“Момичетата от мочурището” заглеждам още от миналата година, но все не стигам до нея, и сега не успях да я вместя, с няколко едновременно започнати книги. Едната от тях е на английски, но понеже обичам фантастика надделя над предложението тук, моля за извинение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
“Момичетата от мочурището” заглеждам още от миналата година, но все не стигам до нея, и сега не успях да я вместя, с няколко едновременно започнати книги. Едната от тях е на английски, но понеже обичам фантастика надделя над предложението тук, моля за извинение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
За разказите няма да коментирам, тъй като ги предложих- за съжаление малко разкази на Йосиф Перец има лесно достъпни, а тези ми се сториха и леки и забавни. В сборника, който си взех има и по-хубави разкази, там почти всички много ми харесаха, но пак е и до лични предпочитания. На мен поне ми действаха разтоварващо и смятам периодично да ги ползвам като “лекарство” против лошо настроение.
Баба Дуня изглежда симпатична, с риск да е нещо тип Манюня, която ми беше доста досадна, но съм навита да пробваме.
Иначе бих предложила "Невероятните приключения на сестрите Шергил" на Бали Каур Джасвал. Чела съм "Еротични истории на пенджабски вдовици" и много ми хареса. Имам я електронна, мога да я споделя и на български, и на английски.
EDIT: Преди коментара за Момичетата, предложение за книга: Born a crime на Тревър Ноа, на английски я имам, на български скоро я издадоха под заглавие "Роден в престъпление" и не знам дали може да се намери електронна версия. Чувала съм, че английската аудиокнига също е много добра. Позитивен е тонът, а и е кратка. Мемоар е и самите проблеми не са леки, но той ги поднася по много приятен начин.
За Момичетата от мочурището:
Аз доста се изнервих на книгата вече. Героите ми се струват нелогични. В последната част особено поддържащите персонажи (Гърти и Франк) са там само за plot (in)convenience. Нe ни обясняват техните мотиви.
Ейда и Матилда и те не ми харесват. Някой по-нагоре беше писал, че Матилда е зряла. Аз не съм сигурна, че съм съгласна. Харесва ми колко е силна и устоява на всичко, но поведението й към Ейда и как навигира цялата ситуация след пожара не ми се струва зряло. Имаше време, трябваше да направи план. Имаше и отворена врата.
За момент имаше надежда в третата част и беше много приятно,и след това пак се върнахме на отчаяние и тревога за тъжните ситуации на героините. Особено вече след като имаха рутина, спокойствие и установени перспективи, ми се стори глупаво как ги разделиха за допълнителна драма.
За Момичетата от мочурището:
Аз доста се изнервих на книгата вече. Героите ми се струват нелогични. В последната част особено поддържащите персонажи (Гърти и Франк) са там само за plot (in)convenience. Нe ни обясняват техните мотиви.
Скрит текст:
Франк изглежда като психопат, ако не му се даде някакво друго обяснение на персонажа.
А има и едно детенце, ковто Ейда среща като търси Матилда и то (незнайно защо) казва, че Матилда е известна, заради това, което е станало със семейството й, но умишлено (без да има причина) прикрива какво се е случило.
Гърти пък, когато Ейда отива, не дава никакво обяснение, което мен ме ядоса като много глупаво. Очевидно, ако Ейда дори не знае, че трябва да пази Матилда в тайна, а е тръгнала да я търси, е неизбежно да не издаде нещо. Дори ми се стори нереалистично колко време успя да пази тайната докато живее с Франк (за който можеха да я предупредят).
А има и едно детенце, ковто Ейда среща като търси Матилда и то (незнайно защо) казва, че Матилда е известна, заради това, което е станало със семейството й, но умишлено (без да има причина) прикрива какво се е случило.
Гърти пък, когато Ейда отива, не дава никакво обяснение, което мен ме ядоса като много глупаво. Очевидно, ако Ейда дори не знае, че трябва да пази Матилда в тайна, а е тръгнала да я търси, е неизбежно да не издаде нещо. Дори ми се стори нереалистично колко време успя да пази тайната докато живее с Франк (за който можеха да я предупредят).
Ейда и Матилда и те не ми харесват. Някой по-нагоре беше писал, че Матилда е зряла. Аз не съм сигурна, че съм съгласна. Харесва ми колко е силна и устоява на всичко, но поведението й към Ейда и как навигира цялата ситуация след пожара не ми се струва зряло. Имаше време, трябваше да направи план. Имаше и отворена врата.
За момент имаше надежда в третата част и беше много приятно,и след това пак се върнахме на отчаяние и тревога за тъжните ситуации на героините. Особено вече след като имаха рутина, спокойствие и установени перспективи, ми се стори глупаво как ги разделиха за допълнителна драма.
Прочетох "Момичетата от мочурището" и както в началото тръгна леко бавно и нямах големи очаквания сега се колебая между 4* и 5*. Особено последната част много ми хареса.
Страхотен контрапункт са Ейда и Матилда - едната от семейство без любов, с баща насилник, другата от здраво и любящо семейство, част от подкрепяща общност, макар и малцинство. Някак това определя характерите и самосъзнанието им. Ейда в цялата книга търсеше дом и семейство, връзка с друго човешко същество. Според мен затова избяга с Джеси и затова се върна в мочурището, въпреки че знаеше какво я очаква там.
Матилда е оправна, търси решение и изход и се опира на подкрепата, която може да намери в доверени хора.
Хареса ми, че Ейда накрая се взе в ръце и както Гърти ѝ каза - намираш начин.
Темата за разделението и за издевателствата над цветнокожите се усещаше много силно. Мисля, че Матилда затова ги изостави, знаеше, че няма как да се движат двете, че шансовете им са различни, очакванията и приемането им в обществото никога няма да е еднакво, а и нея я движеше бунтът и жаждата за справедливост.
В предния пост the_mm казва, че героите изглеждат нелогични, но все пак това е 1922-1924 година в Мисисипи, бели и черни. Франк си е обикновеният бял боклук, жаден за пари и позиции, недоволен, че е от "кофти" страната на семейството и при първа възможност се домогна до парите на леля си, след като тя овдовя. Лъжеше всички, които можеше, уби невинен човек за нищо, преследваше Матилда, за да не го издаде, изобщо - утрепка. Не виждам нищо нелогично. Доста пълнокръвен образ е.
Гърти пазеше Матилда, дъщеря си и себе си. Носеше тайно мляко на Ейда, защото призванието ѝ на акушерка беше по-силно в някакъв момент, но принадлежността към общността и инстинктът за самосъхранение надделя, според мен.
Завърши с лъч надежда. Момичетата изградиха връзка, която може би ще устои, поне показаха желание да я запазят. Преминаха през много заедно, всяка намери движеща сила, намери начин.
Благодаря на когото я предложи, между другото. Едва ли бих я избрала или попаднала на нея случайно.
Страхотен контрапункт са Ейда и Матилда - едната от семейство без любов, с баща насилник, другата от здраво и любящо семейство, част от подкрепяща общност, макар и малцинство. Някак това определя характерите и самосъзнанието им. Ейда в цялата книга търсеше дом и семейство, връзка с друго човешко същество. Според мен затова избяга с Джеси и затова се върна в мочурището, въпреки че знаеше какво я очаква там.
Матилда е оправна, търси решение и изход и се опира на подкрепата, която може да намери в доверени хора.
Хареса ми, че Ейда накрая се взе в ръце и както Гърти ѝ каза - намираш начин.
Темата за разделението и за издевателствата над цветнокожите се усещаше много силно. Мисля, че Матилда затова ги изостави, знаеше, че няма как да се движат двете, че шансовете им са различни, очакванията и приемането им в обществото никога няма да е еднакво, а и нея я движеше бунтът и жаждата за справедливост.
В предния пост the_mm казва, че героите изглеждат нелогични, но все пак това е 1922-1924 година в Мисисипи, бели и черни. Франк си е обикновеният бял боклук, жаден за пари и позиции, недоволен, че е от "кофти" страната на семейството и при първа възможност се домогна до парите на леля си, след като тя овдовя. Лъжеше всички, които можеше, уби невинен човек за нищо, преследваше Матилда, за да не го издаде, изобщо - утрепка. Не виждам нищо нелогично. Доста пълнокръвен образ е.
Гърти пазеше Матилда, дъщеря си и себе си. Носеше тайно мляко на Ейда, защото призванието ѝ на акушерка беше по-силно в някакъв момент, но принадлежността към общността и инстинктът за самосъхранение надделя, според мен.
Завърши с лъч надежда. Момичетата изградиха връзка, която може би ще устои, поне показаха желание да я запазят. Преминаха през много заедно, всяка намери движеща сила, намери начин.
Благодаря на когото я предложи, между другото. Едва ли бих я избрала или попаднала на нея случайно.
Включвам се с предложение за книга за следващия месец (освен, че пак бих предложила на Кейт Мортън “Забравената градина” ) - “Черните лилии” на Мишел Бюси (въпреки, че не харесвам превода на книгата, историята е интересна и книгата ми хареса, писала съм в другата тема преди време за нея).
Анкетата е пусната, в следващите 4 дни можете да гласувате
Нямаме предложения за разкази този месец (ако съм пропуснала нещо - подсетете ме). Не помня дали сме ги обсъждали и дали изобщо е ставало дума, но предлагам тези - https://www.10te.bg/art/10-ot-naj-dobrite-kratki-razkazi-v-sveta/ Не че има нещо много за обсъждане по тях като за дискусия, но са интересни Ако някой се сети за друг, разбира се, може да сподели
Нямаме предложения за разкази този месец (ако съм пропуснала нещо - подсетете ме). Не помня дали сме ги обсъждали и дали изобщо е ставало дума, но предлагам тези - https://www.10te.bg/art/10-ot-naj-dobrite-kratki-razkazi-v-sveta/ Не че има нещо много за обсъждане по тях като за дискусия, но са интересни
Ако някой се сети за друг, разбира се, може да сподели 
Едно предложение за разказ - "Бърнис се подстригва" от Франсис Скот Фицджералд:
https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
Благодаря за анкетата, Инферия!
Да, и аз имах някои мисли като the_mm.
На мен ми хареса как Матилда и Ейда поеха новия си път--всяка за себе си, със своите собствени мечти и притежаващи само своите таланти. Не знаем дали ще е успешен. Но и двете героини са много млади (за мен носеха непосилен товар за своите години) и силни по своему.
Виждам, че това е дебют на авторката. Надявам се да напише и други книги.
Да, и аз имах някои мисли като the_mm.
Скрит текст:
За Франк и аз си помислих, че е психопат. Беше злодей заради самото злодейство. Не е типичният бял боклук. Бял боклук не означава непременно зъл човек, а Франк е преди всичко зъл и подъл. Аз поне не разбрах защо убива нещастния човек, чието име вече забравих. И беше странно, че всеки път, когато имаха непреодолим проблем, Матилда и Ейда го решаваха чрез убийство.
На мен ми хареса как Матилда и Ейда поеха новия си път--всяка за себе си, със своите собствени мечти и притежаващи само своите таланти. Не знаем дали ще е успешен. Но и двете героини са много млади (за мен носеха непосилен товар за своите години) и силни по своему.
Виждам, че това е дебют на авторката. Надявам се да напише и други книги.
Случайно попаднах на темата и веднага реших да се захвана с разказите (за книгата може ли да помоля за обновен линк? Старият в темичката е изтекъл вече). Не съм чела нищо на Перец досега и срам не срам дори не познавах автора, не знаех какво да очаквам (хвърлих око на биографията след като прочетох първия разказ и - о! Чоко и Боко! И това не ми е познато, но ММ ми е говорил за този комикс от списание Дъга 
Скоро не бях чела разкази и Гост от палеолита беше като глътка свеж въздух - забавлявах се страшно много, разсмях се на глас само като си го представих! Авторът успя да ме пренесе на мястото на сцената и дори да ме заблуди с този странен, неочакван гост. Изобщо не очаквах такъв развой на събитията. 5 от 5 за мен като разказ, без да търся някакъв дълбок смисъл, макар и всеки мисля, че може да намери прилики от ежедневието с участващите лица
ОБВС - интересно и забавно започна, определено авторът отново успява да пренесе читателя към мястото на действието, но дали защото вече бях прочела предишния разказ преди това, сюжета като построение (начало, описание на главния герой, диалози, неочакваната развръзка в края) ми се видя прекалено повтарящ се с предишния. Харесва ми все пак как авторът е съумял да опише различни като характер и темперамент образи в толкова малко редове - все едно виждаш някакви познати лица пред теб - съседи, познати. А реално са просто герои от книгата, дори не и роман, а кратичък разказ.
Стана ми интересно и потърсих какви сборници с разкази има издавани от автора - определено ми харесва стила му (сега прочетох и трети разказ с главен герой котарак, като саркастични нотки много ми напомня Господинов.
И това не ми е познато, но ММ ми е говорил за този комикс от списание Дъга Скоро не бях чела разкази и Гост от палеолита беше като глътка свеж въздух - забавлявах се страшно много, разсмях се на глас само като си го представих! Авторът успя да ме пренесе на мястото на сцената и дори да ме заблуди с този странен, неочакван гост. Изобщо не очаквах такъв развой на събитията. 5 от 5 за мен като разказ, без да търся някакъв дълбок смисъл, макар и всеки мисля, че може да намери прилики от ежедневието с участващите лица
ОБВС - интересно и забавно започна, определено авторът отново успява да пренесе читателя към мястото на действието, но дали защото вече бях прочела предишния разказ преди това, сюжета като построение (начало, описание на главния герой, диалози, неочакваната развръзка в края) ми се видя прекалено повтарящ се с предишния. Харесва ми все пак как авторът е съумял да опише различни като характер и темперамент образи в толкова малко редове - все едно виждаш някакви познати лица пред теб - съседи, познати. А реално са просто герои от книгата, дори не и роман, а кратичък разказ.
Стана ми интересно и потърсих какви сборници с разкази има издавани от автора - определено ми харесва стила му (сега прочетох и трети разказ с главен герой котарак
, като саркастични нотки много ми напомня Господинов.
Ленчита, може ли да споделиш името на сборника на Йосиф Перец- в “Сянката на снега”, само него успях да си взема, не се сещам за история с котарак. С удоволствие бих прочела още разкази от този автор.
Като гледам анкетата, най-накрая ще трябва да отделя време и за “Вода за цветята”, имах намерение да я чета, но други книги я изместиха. Само не знам как ще я сместя с другото, което в момента ми е на сърце да чета.
Като гледам анкетата, най-накрая ще трябва да отделя време и за “Вода за цветята”, имах намерение да я чета, но други книги я изместиха. Само не знам как ще я сместя с другото, което в момента ми е на сърце да чета.
https://dox.abv.bg/download?id=ebd9b5d232# - Линк за сваляне на Момичетата
Много се радвам на нови членове на клуба! Напомням, че дори да прочетете книгата по-късно можете да споделите мнение и в следващите теми
Много се радвам на нови членове на клуба! Напомням, че дори да прочетете книгата по-късно можете да споделите мнение и в следващите теми
Скрит текст:
За Франк и аз си помислих, че е психопат. Беше злодей заради самото злодейство. Не е типичният бял боклук. Бял боклук не означава непременно зъл човек, а Франк е преди всичко зъл и подъл. Аз поне не разбрах защо убива нещастния човек, чието име вече забравих. И беше странно, че всеки път, когато имаха непреодолим проблем, Матилда и Ейда го решаваха чрез убийство.
Аз този израз "бял боклук" го ползвам за втори път неправилно
Франк имаше много конкретна цел според мен и това бяха парите. Той беше готов на всичко и никой не го интересуваше, плюс разбира се, че му доставяше и удоволствие да показва "превъзходство".Скрит текст:
Още в началото като се появи имаше един разговор с Леон и Пеги, в който обясняваше, че тяхната майка е "добрата сестра" и са имали късмет, а неговата майка е "неудачницата", нещо такова беше. Веднага надуши далаверата с незаконния алкохол и Матилда го видя. Нея я погна първо заради това, после разбра, че тя знае за убийството, забравих му името на човечеца. Него не е ясно защо го е убил, може да е заради земята, която искаше да купи или пак да е било свързано с алкохола, нали Далтън беше намерил кърпичката му в каруцата си.
Феникс, втория сборник, който намерих е “Ние от шестия ден”. Имаше статия за този сборник онлайн и разказа с котката беше публикуван там. Ще потърся линка. Книгата е изчерпана на доста места, но излиза, че я има в Хеликон и още една книжарница - bgbooks или нещо такова беше.
Инферия, много благодаря за линка!
Едит: Феникс, намерих линка към представянето на сборника и публикувания разказ с котката, обаче форума по някаква причина ми променя линка и излиза някакъв спам линк или нещо такова. Потърси в Гугъл “Йосиф Перец, котешки истории и още нещо” и ще ти излезе. Сайта е frognews.
Инферия, много благодаря за линка!
Едит: Феникс, намерих линка към представянето на сборника и публикувания разказ с котката, обаче форума по някаква причина ми променя линка и излиза някакъв спам линк или нещо такова. Потърси в Гугъл “Йосиф Перец, котешки истории и още нещо” и ще ти излезе. Сайта е frognews.
Лелеее, тъкмо прочетох Гост от палеолита - много смешно, страхотно се забавлявах! Много благодаря на адашката Феникс за предложенията! Никога не бях чела Йосиф Перец (преди Съдба от миналия месец), само бях чувала името му, но това ще се промени. Ха-ха-ха, мдааа, толкова ми допадна - бум-бам-тряс. Наистина готин край. 
За книгата - още не съм напреднала особено, обаче много благодаря на всички, които споделиха, че с напредването става по-готина, понеже иначе сигурно щях да се откажа в някакъв момент.
Просто по едно време едва дишах от скука. Така, първата ми изненада беше, че Ада е на 16 г, защото ми звучеше като жена. Е, млада, но все пак не дете, при това напълно невинно в самото начало на "случаят с Джеси".
Както и да е,
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси 
ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр.
И сега да се върна в мочурището - с интерес продължавам, защото това, което вие разказвате, ме окуражава, че ще ми е интересно. Тя е кратка книга, но нещо времето ми този месец се хвърли в други посоки и още се влача.
За април се чудя за какво да гласувам, защото, както обикновено, всичко ми е непознато. Но пък съм страшно доволна от това, че темата ни събира още почитатели, и че има активност и готиност
До скоро
За книгата - още не съм напреднала особено, обаче много благодаря на всички, които споделиха, че с напредването става по-готина, понеже иначе сигурно щях да се откажа в някакъв момент.
Просто по едно време едва дишах от скука. Така, първата ми изненада беше, че Ада е на 16 г, защото ми звучеше като жена. Е, млада, но все пак не дете, при това напълно невинно в самото начало на "случаят с Джеси". Както и да е,
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр. И сега да се върна в мочурището
- с интерес продължавам, защото това, което вие разказвате, ме окуражава, че ще ми е интересно. Тя е кратка книга, но нещо времето ми този месец се хвърли в други посоки и още се влача. За април се чудя за какво да гласувам, защото, както обикновено, всичко ми е непознато. Но пък съм страшно доволна от това, че темата ни събира още почитатели, и че има активност и готиност
До скоро
Много се радвам, че и на теб Phoenix, са допаднали разказите на Йосиф Перец, толкова настроение ми донесоха, а в сборника “Сянката на снега” минах през различни емоции- от искрено забавление до трогване до сълзи. Ще се връщам към разказите му периодично. И ми е тъжно, че е толкова малко разпознаваем. Впрочем, историите в Дъга на “Чоко и Боко” могат да се намерят в читанката, много се забавлявах и с тях.
В момента чета друг автор - за Гаустин, а Йосиф Перец се нареди заедно с неговия автор и Лиляна Михайлова към предпочитаните от мен съвременни ( и не чак толкова вече) наши творци.
В момента чета друг автор - за Гаустин, а Йосиф Перец се нареди заедно с неговия автор и Лиляна Михайлова към предпочитаните от мен съвременни ( и не чак толкова вече) наши творци.
оф-топик - разказът за това как е тръгнала с Джеси ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр.
ми напомни на случилото се подобно нещо на няколко момичета от прогимназията в кварталното училище, които "изчезнаха" по любов с някакви мъже (помня, че бяха "циганин", "шофьор" и "бивш затворник", значи са били три случая), а майките им, горките... Е, момичетата бяха по-скоро обичани от родителите си (така мисля), просто самите те бяха от "лошите", дето все събират възхищение посредством скандално държание и навици, милиони забележки, викане при директорката и намалено поведение (някъде 1986-88 беше, когато това беше доста сериозно наказание), ама не бях лично близка с никоя, така че не знам кой-знае какво от кухнята. Всичките се завърнаха при родителите си месеци по-късно, но не се върнаха в училище. Тогава имаше милиция, педагогическа стая и пр. И аз помня момиче от 8 клас, което изчезна мистериозно от училище и след това разбрахме, че била бременна. Никога не се върна на училище. Тогава такова събитие съсипваше бъдещето на момичетата и то в България. А представете си го в Мисисипи през 20те. Мисисипи и сега е консервативен щат. Това, че Ейда беше толкова физически изолирана в мочурището, не позволяваше да видим добре общественото мнение към нея и би било критика към книгата.
Phoenix, мерси за споделянето. Звучи забавно като история някое момиче да е избягало с бивш затворник (а и другите), но не си представям какво им е било на родителите. Честно казано не си го представях като истинска ситуация.
Съвсем не по книгата коментар, но сега започнах да чета Глина и там също има описания (дори може би повече), но са ми много по-приятни за четене. Не знам дали, защото повече си го представям или, защото се чувства повече надежда.
Съвсем не по книгата коментар, но сега започнах да чета Глина и там също има описания (дори може би повече), но са ми много по-приятни за четене. Не знам дали, защото повече си го представям или, защото се чувства повече надежда.
Прекрасни четящи хора, избрахте Валери Перн "Вода за цветята" за книга на април. Пускам отново линк за сваляне, активен 2 седмици ->> https://dox.abv.bg/download?id=49a4fd3474#
"Последната любов..." ще остане в списъка и следващия месец.
Имаме само едно предложение за разказ "Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma
В случай, че някой попадне на нещо друго интересно може да го предложи за втори разказ
"Последната любов..." ще остане в списъка и следващия месец.
Имаме само едно предложение за разказ
"Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд https://chitanka.info/book/443-izbrani-tvorbi-v-tri-toma В случай, че някой попадне на нещо друго интересно може да го предложи за втори разказ
прочетох я.
не знам защо я отлагах толкова. хареса ми.
хареса ми всичко, даже дългите описания.
никак не ми се сториха самоцелни. всичко в тях имаше връзка с развитието на историята и я допълваше.
книгата много ми напомня старите класики - чичо томовата колиба, тайната градина... не по сюжет, а по начина на описване.
някой писа, че момичетата са хем много малки, хем много зрели. хем неопитни, хем знаещи и можещи.
така е. но дори това не ми се стори нереално. нормално е дете, живяло на село да може да храни кокошки и да се грижи за животни. ако е имало малки братя или сестри - да знае как да се грижи за тях. за градината... за огъня и храната.
сега ще се огледам за априлската книга. надявам се да я чета "по график" и да коментирам по малко, но по-често.
не знам защо я отлагах толкова.
хареса ми.хареса ми всичко, даже дългите описания.
никак не ми се сториха самоцелни. всичко в тях имаше връзка с развитието на историята и я допълваше.
книгата много ми напомня старите класики - чичо томовата колиба, тайната градина... не по сюжет, а по начина на описване.
някой писа, че момичетата са хем много малки, хем много зрели. хем неопитни, хем знаещи и можещи.
така е. но дори това не ми се стори нереално. нормално е дете, живяло на село да може да храни кокошки и да се грижи за животни. ако е имало малки братя или сестри - да знае как да се грижи за тях. за градината... за огъня и храната.
сега ще се огледам за априлската книга. надявам се да я чета "по график" и да коментирам по малко, но по-често.
И аз прочетох "Момичетата...", но в крайна сметка не я оцених високо. Много потискаща атмосфера, съдби и въобще усещане. Далече от мен във всякакъв смисъл. Сякаш с нищо не ме обогати... Освен с разкриването на един друг свят, който също съществува. Не съжалявам, че я прочетох, но не беше моята книга...
С големи очаквания съм по отношение на априлския избор:-) Имам я от известно време и чаках да й дойде моментът.
С големи очаквания съм по отношение на априлския избор:-) Имам я от известно време и чаках да й дойде моментът.
Добре дошли на новите членове!
Новата пролетна тема е тук
https://www.bg-mamma.com/?topic=1539310.new#new
Какви жертви правя за каузата - алергията ми се активизира само докато търсех картинки
Новата пролетна тема е тук
https://www.bg-mamma.com/?topic=1539310.new#new
Какви жертви правя за каузата - алергията ми се активизира само докато търсех картинки