Пак неподходящия

Авторката не е избирала, а е била във връзка. Като пишеш тъпотии, поне чети, че да са ти по-адекватни тъпотиите на случая.

Съгласна съм, че и мъжете имат право на избор, не казвам, че аз съм идеална. Не му е харесало нещо или няколко неща в мен, може да е визия, поведение, секса… много опции има.
Просто и аз искам да бъда щастлива, загубих 9 години в една връзка. После имах здравословни проблеми и нямаше как да търся мъже и тн, не ми беше до това. И сега пак удрям на камък, това е, просто си споделям. Искам да кажа, че не съм се хвърлила на първия, който прояви инициатива, имала съм и други предложения, но не са ме впечатлявали. Този беше доста настоятелен още в началото, хареса ми като начин на мислене, като неща които харесваме и не харесваме. Но ето, че той пък не ме е харесал…

Здравейте момичета, да излея и аз душата си…
Първо на 35 год съм, нямам деца, не съм се омъжвала до сега (все попадам на неподходящи). От около 4 месеца започнах да си пиша с един мъж на 37 год, той също е като мен с неуспешни връзки. Срещнахме се на кафе, след това на вечеря и на третия път отидохме на почивка за уикенда заедно. През цялото време инициативата е била винаги от негова страна, още със ставането сутрин ми пишеше, после се чувахме по телефона по няколко пъти на ден и си пишехме постоянно. Аз също съм го търсила, но идеята е, че той е бил винаги по инициативния. Когато прекарахме уикенда заедно беше приятно, забавлявахме се, това беше преди коледните празници. От различни градове сме, на около 100 км разстояние, за него това никога не е било проблем, както и за мен. По празниците така се случи, че не успяхме да се видим, но пак да кажа, че нон стоп сме се чували и писали. После през януари имахме планове пак да отидем някъде заедно, но пак разминавания и така и не се видяхме, до някъде и по моя вина. Но пак да кажа, че не сме спирали да се търсим ежедневно и да си говорим по цял ден. Дори сме говорили за планове да заживеем заедно, ремонти да правим, деца да имаме и такива неща. В един момент обаче, началото на февруари започна да не ме търси толкова често и да се държи по хладно, реших че може би иска аз да съм по инициативна и започнах да го търся, но аз го търся, той мен не. При което го попитах станало ли е нещо, че така рязко се промени, той каза че имал проблеми и затова така. Да обаче не поиска да сподели какви са проблемите и предвид, че само аз го търсех му писах отново с покана да отидем някъде, но при условие, че има тръпка към мен. Той ми каза, че в момента нямал нищо….
Не мога да разбера аз, защо беше всичкото това преди това, ако не си имал тръпка или желание и изведнъж казваш, че нямаш тръпка.
Какви са тези мъже ???

Мога да кажа, че  поддържам външността си, разбира се има какво да се желае, но не съм се занемарила, даже напротив.
Иначе Nevena е права, май трябва да започна да излизам с повече мъже. Но то и това е проблем, трудно някой може да ме впечатли, а и както казах нямам много опции, освен чрез социалните мрежи. Пък там докато попаднеш на някой, който да те впечатли… иска си време. Сега не мога да тръгна да излизал с който падне, нещо трябва да съм видяла, да ме е впечатлил, горе долу да сме на едно ниво и вълна.

Да, ясно е, че няма да го търся повече, но просто не го разбирам как изведнъж се оказа, че няма тръпка и изобщо не е имал. За какво си губиш времето като нямаш…

jerami, смятам че бяхме на едно ниво с него, почти една и съща професия, разбирания за живота, цели, със сигурност бяхме на една вълна. Сега какво не му е допаднало, човека си каза, че не е имал тръпка. То понякога и да те кефи човека, като нямаш тръпка как да се напъваш.
Nevena, не ми пречи живота в големия град, но едва ли в парка, докато се разхождам ще срещна някой, на дискотека сама… не бих отишла. Абе като цяло нямам много опции да намеря човека.