И сега да кажа! Не вярвам вече в нищо и никой! Молих се на Господ, на Ангели, на висши сили, каквито и да са те, практикувах силата на мисълта....и още и още....
Никаква полза от нищо! Вярвам, че има висша сила, но не помага! Просто ни е създала, експиримент и каквото са създали- това!
В четвърти клас останах без майка, баща ми е добър, но студен човек. Изгледах се сама, изгледах и сестра ми. На 16 се омъжих, като този човек за мен беше всичко, порастнах с него! На 19 бях с 2 деца и на 27....вдовица...рак...
Продължих някак. Заради децата се мобилизирах. Децата порастнаха. Със сина ми и до ден днешен ядове. Добро дете, но хазарта не прощава. Приливи и отливи...2018 на Нова година срещнах човек, който ме накара да повярвам, че ще ми е подкрепа. Уви....Подигравки, обиди, унижения....Изпаднах в състояние, което е трудно да обясня. Децата вече са големи, не им се занимава с мен...Самотна съм и много наранена, обидена, смачкана, прегазена.. .
Молих се на всичко, което уж съществува не да върне човека до мен, защото човек, който се подиграва с миналото ти, с болката и страданието ти, няма място в нечий живот, а да ми дадат сила да мина за пореден път през трънливия път....
Няма сили
Създадени сме като експиримент и някой стои и ни гледа сеира......
Що за живот е това????