В какво да вярвам

  • 3 787
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 278
Човек има и такива периоди и трябва да премине през тях. Ето моя баща миналата седмица почина. Взех си отпуска за да направя погребението му и след отпуската ме освободиха от работа с оправданието, че съм си взела отпуска, а не бил момента за "дълга" отпуска (5 дни). И аз съм на ръба, но не чакам Господ или вселената да ми помогне. Сама се държа в релси, колкото и да ми е трудно.

# 16
  • Мнения: 32 345
Моите съболезнования Злодеида.
Предполагам са знаели за какво е отпуската и въпреки всичко са го направили.
Нямам думи за постъпката им.
Но едно ще ти кажа. За такива работодатели не се тъжи. Радвай се, че не си сред такива безчовечни хора.
Ще намериш друга, с нормални хора.
Пожелавам ти го от сърце.

# 17
  • Мнения: 5 278
Да Елора, знаеха и ми разрешиха отпуска. Дано намеря скоро друга работа, защото ми е много нужна.

# 18
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 294
Намесвам се, но това е нечовешко. Какво стана с хората, какво е това бездушие? Да знаят поради каква причина ти трябва отпуска, да ти позволят и въпреки това да те освободят с причина, че взимаш отпуска.
Аз обичам да казвам така - вместо да ти извадят очи ти изписаха вежди. Със сигурност ще си намериш място, което ще е по добро, а за тях животът си знае работата. Успех ти пожелавам.

# 19
  • Мнения: 6 891
Моите съболезнования! Думи нямам за такъв работодател. Не си заслужава. Пожелавам успех в бързото намиране на хубава работа. Ако търсите в София и сте във финансовата или счетоводната сфера, може да ми пишете на лично и ще се радвам някак да помогна.

Човек има и такива периоди и трябва да премине през тях. Ето моя баща миналата седмица почина. Взех си отпуска за да направя погребението му и след отпуската ме освободиха от работа с оправданието, че съм си взела отпуска, а не бил момента за "дълга" отпуска (5 дни). И аз съм на ръба, но не чакам Господ или вселената да ми помогне. Сама се държа в релси, колкото и да ми е трудно.

# 20
  • София
  • Мнения: 13 007
Съболезнования, Злодеида Pensive Не е ли незаконно да те "освободят" по този начин от работа? Освен ако си в изпитателен срок, но тогава не е нужен повод. Не, че ти трябва такъв работодател, но постъпката е потресаваща. Пожелавам ти бързо излизане от ситуацията.

# 21
  • Мнения: 267
Ами, Господ все пак е чул молитвите ти. Ето- жива си, имаш 2 дечица, какво по-хубаво от това?? Животът е дар, замисли се, колко хора искат да живеят, а са болни?? Колко хора са сам сами и без деца, на твоята възраст. В живота има възходи и падения, но тук да ми се вайкаш, че някакъв ти те обиждал най-вероятно заради него си унила. Нормално. Ти си се омъжила на 16, не си се наживяла, не си бела влюбена, не са те отрязали "края на света". Сега е момента! Вместо да се самосъжаляваш направи нещо смислено с живота си, помогни на сина си да откаже хазарта, трудно е, но не е невъзможно.

# 22
  • Мнения: 1 339
В какво да вярвам ? Ами, в себе си, в какво друго. Стига си дълбала в миналото, гледай напред. Концентрирай се върху важните неща, очертай си конкретни цели и действай.

# 23
  • Мнения: 9 414
Съболезнования към съфорумката!
Но взимането на отпуск за погребението може да е само повод за освобождаването и от работа,а причините да са други... Просто преди не са намирали видими повод...

# 24
  • Мнения: 786
Здравейте! Всичко е въпрос на гледна точка. Не по-леки препятствия съм имала в миналото си, но моето отношение е съвсем различно. Аз дори в на пръв поглед тотално отчайващи и невъзможни за преодоляване ситуации не се сривам, а си мисля: Господ ли си, сила ли си, Вселена ли си, съдба ли си, лош късмет ли си, няма да стане, чуваш ли ме няма да стане, аз не искам това, аз искам друго и ще се справя и то без да се облягам на никого и нищо. Ще се справя, защото знам, че психически сме устроени да можем да преодоляваме нещастията и болката. И винаги съм благодарна за всичко, което имам. Вярвайте в себе си, можете да намерите вътрешно спокойствие, независимо от външните обстоятелства. И ще ви кажа още нещо, има някаква сила, която обича смелите хора, не отказващите се, не отчаяните и именно затова ни изпраща тръни по пътя, за да ни провери реакциите към тях. Пак ви казвам, имала съм много тежки ситуации в живота си, но никога не съм се предавала и отказвала от нещата, които желая. Не променям желанията си, а само адаптирам методите за постигането им, спрямо обстоятелствата, с които разполагам. Вие трябва да успеете да живеете, не да съществувате, а да живеете, независимо от болезнените обстоятелства, които ви са се случвали в живота. Такива имат всички хора. Различава ни само отношението ни към тях. Не си мислете, че вашето е най-тежко, и на другите не им е по-леко. Мислете така и ще станете свидетел на нещо много интересно - борейки се ще получите много по-прекрасен живот от този, който сте си поставили да постигнете. Ще надхвърлите мечтите си, защото пак ви казвам животът обича смелите хора. Ще дойде момент, в който без абсолютно никакви усилия от ваша страна, ще ви се дадат хубави емоции, които не сте и предполагали, че може да ви се случат някога в този живот. В природата винаги има равновесие, животът винаги намира начин да компенсира болката. Но трябва да се изправите психически, да си поставите цели, да се борите за тях и ще видите. А и още нещо: несравнимо е удоволствието когато човек в неблагоприятни обстоятелства постигне много повече от други, които дори в благоприятни не са успели. Въпрос на характер е всичко, не гледате в правилната посока в момента. Не става като се оправдавате, като се държите за миналото, просто използвайте всичко хубаво в живота си, за да добавите още хубаво. Поне аз така мисля. Имате себе си, не е малко, не е малко.

# 25
  • Мнения: 443
Човек има и такива периоди и трябва да премине през тях. Ето моя баща миналата седмица почина. Взех си отпуска за да направя погребението му и след отпуската ме освободиха от работа с оправданието, че съм си взела отпуска, а не бил момента за "дълга" отпуска (5 дни). И аз съм на ръба, но не чакам Господ или вселената да ми помогне. Сама се държа в релси, колкото и да ми е трудно.
Уникално грозна и безчовечна постъпка.

# 26
  • Мнения: 2
Благодаря на всички! Критиките са градивни! Бъдете здрави!

# 27
  • София
  • Мнения: 3 474
Здравейте! Всичко е въпрос на гледна точка. ................
има някаква сила, която обича смелите хора, не отказващите се, не отчаяните ..........
.... Мислете така и ще станете свидетел на нещо много интересно - борейки се ще получите много по-прекрасен живот от този, който сте си поставили да постигнете. Ще надхвърлите мечтите си, защото пак ви казвам животът обича смелите хора. Ще дойде момент, в който без абсолютно никакви усилия от ваша страна, ще ви се дадат хубави емоции, които не сте и предполагали, че може да ви се случат някога в този живот. ... Но трябва да се изправите психически, да си поставите цели, да се борите за тях и ще видите. А и още нещо: несравнимо е удоволствието когато човек в неблагоприятни обстоятелства постигне много повече от други, които дори в благоприятни не са успели. ....
Имате себе си, не е малко, не е малко.
Съдбата обича смелите.
Малко го съкратих, но напълно споделям.
Това, че синът ви страда от хазартна зависимост не е ваш проблем. Негов е- и да се оправя.
Само внимавайте, защото бихте могли да се озовете в ситуация да загубите цялото си имущество, без да разберете. Сменете ключалките, абонирайте се за услугата за известяване с смс за разпоредителни действия с имота си /не е достатъчно, но поне е нещо/ и се застраховайте със завещание или друго.

На колко сте години? Как изглеждате? Какво образование имате? СЛожете си краткосрочни и дългосрочни цели, касаещи вас самата- минете някакъв курс, магистратура /ако имате висше образование/, изобщо някаква надграждаща стъпка, следващотото е грижата за себе си- въшншния вид, косите, кожата, зъбите и прочее, килограмите- пак краткосрочна цел си сложете, клякайте по сто пъти на ден и ходете по 10000 крачки пеша. Подобрете и хранителния си режим с нещо, примерно намалете солта, захарта и брашното. За косата и лицето два пъти седмично маски, както и на две седмици маникюр и педикюр. Всичко това може да стане в домашни условия, даже по-добре, защото ще свикнете да правите нещо за себе си и ще се почувствате красива.
Към краткосрочните цели сложете и някаква социална активност- срещи с колеги, съученици, приятели от различните етапи на живота ви, плюс нови лица. Всяка седмица си поставете за цел да разговаряте с двама непознати. На спирката на метрото, в магазина, все едно- това повишава неимоверно способностите на човек да общува и създава нови контакти. Мога да напиша още толкова и по сто, но центъра на всичко това сте вие. Никой не обича нещастни, смотани и смачкани хора, защото го повличат надолу, носят ужасяваща негативна енергия и усещане за бедност, мизерия и нещастие.

Родена да страда!!! Вижте само как сте се именовали. Ужас! Сменете го с нещо друго- примерно- родена да побеждава. Родена за щастие. Родена да завладее света, да бъде обичана, да бъде щастлива, красива и сияеща.

# 28
  • София
  • Мнения: 38 985
Съболезнования, Злодеида.
Човек трябва да вярва главно в себе си. Че може да стане, да се отърси и да продължи напред.
Аз се хвърлих в една война през миналата година и не успях да победя. Сключих примирие. Понякога си мисля, че се провалих, понякога че така е по_добре. Не знам.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 474
Да Елора, знаеха и ми разрешиха отпуска. Дано намеря скоро друга работа, защото ми е много нужна.

Съболеззнования и от мен. И моят баща почина съвсем скоро.
Тук е моментът да попитам какво работиш, няма нужда от лични съобщения- ще помогнем, не е за пръв път.


Аз се хвърлих в една война през миналата година и не успях да победя. Сключих примирие. Понякога си мисля, че се провалих, понякога че така е по_добре. Не знам.
Трябва да дефинираш правилно. Ако си загубила войната, значи си умряла. АКо си жива- загубена е само битка, не и войната.

Общи условия

Активация на акаунт