Объркана съм

Нарци, оценката може да е доста различна, да. Ще дам пример. Имам приятелки, умни момичета, не кифли, които харесват нацепени батки. Такъв типаж - няма лошо, въпрос на вкус. На мен такива мъже никога няма да ми привлекат вниманието, ама никога. Не казвам, че визията им е лоша, а просто грам не харесвам такова нещо. Може да е умен мъж, с ценности и чувство за хумор, но след като не ме грабва никак на външен вид, няма и да се опитам да го опозная. Тогава ако дам оценка, тя ще е коренно различна от оценката на моите приятелки. Кой ще е прав в случая?

Е, разбира се, че комплексно се формира оценката.
На база на обективни качества и характеристики, както казах.

Интересното е, че в този форум бихме могли да дефинираме с абсолютна точност всички видове мухльовци, неудачници, бедняци, насилници, мамини синчета и смотаняци в най-малкия детайл, но когато стане въпрос за хората от Горната земя, изведжъж махваме с ръка и заявяваме, че понеже форумката не ги е срещала, те не съществуват.

Е тия 5 реда ако ги беше написал някой мъж преди брака в този форум....трябваше да ходя да търся дебело въже и добри греди за бесилката. Щяхме да го обесим.

Ама ти пак коментираш визията (както и приятелките ти).
Аз трудно бих поставила оценка само на визията, стига да е прилична. Не, че не го правя, но 8 на база обиколка на бицепса е ...просто тъпо. Човекът може да е генерален директор с айкю 150, два доктората, да готви гурме и да играе с децата си.
Сега, ако трябва да съм честна, някой с ръст 1.50 и 100 кила одма му слагам ниската оценка и да ходи да сваля някоя друга. Оценката не е само за визията, а и за мързела му, от второто си правя много категорични изводи за цялостния характер на човека.

Аз съм от старото поколение, при което нямаше такова съжителство от по 7 години преди брака и се оженихме по на 23. Та да ти кажа: тези мисли не са, защото сега стягате сватба или си на прага на семейния живот. И аз ги имах, горе долу на твоята възраст - с дете на 3 -4 години.
   Просто  тръпката, пеперудите са си отишли и ти липсват. Иска ти се отново да си безгрижна, да се влюбиш... Все още не си стара, но и вече не си на 16. Да няма битовизми и домашни задължения.
  И няма и да бъдеш. И даже и да срещнеш друг, нещата няма да са както си ги представяш.
  Ако наистина цениш сегашния си партньор - направи експеримент. Разделете се за известно време - месец. После си определете среща. Ако за нея се стягаш с тръпка и наслаждение - ще ви бъде. Ако самата мисъл, че трябва пак да се срещнете, ти носи негативни емоции - значи любовта си е отишла.

Няма как нормален човек да си помисли, че сте лека жена. Напротив, стиска ви да напишете искрено какво си мислите, а това е похвално. Принципно, повечето от сватбите, реално, се сключват не заради любов, ако това поне малко ще ви успокои. Заради бременност, финансова стабилност на партньора, бягане от лоши родители, от предишни чувства с друг човек, може да е защото отвсякъде роднините натискат, много още причини има, освен любовта. Ако подпишете, няма да сте единствената, която го е направила без онази, силната тръпка и неконтролируемата страст. От друга страна, вие вече сте изневерили - мисловната изневяра за един мъж е много по-страшна от физическата. Ако той види написаното, точно това ще каже: че му изневерявате. Реално, вие физически сте с него, но на емоционално ниво не сте при него, дори се чудите дали да е ваш съпруг или не. Както написах, все е задънена улица. И без тръпка и страст не става, та те са си част от любовта, и само с тях не става, семейството е твърде голяма отговорност и всъщност само с химията, която и ще изчезне в един момент…пак не става. Има коментари да изневерите и да видите след това как ще усетите ситуацията. Май те в подобна задънена улица са най-правилните. Защото с тази раздвоеност да сте съпруга на този мъж, пак си е чиста изневяра. Мисля, си че даже ще е в пъти по-нещастен, когато ви разкрие, защото той в един момент ще ви усети и ще ви види отвътре, отколкото ако вие кривнете, видите, че не губите нищо, успокоите се и се върнете при него с ясното съзнание, че е човекът за вас. Само да не разбере. Предателство е, но и самите ви мисли са същото. Не ви обвинявам, напротив, хората не трябва да страдат, а да са щастливи. Няма как, ако вие не сте щастлива да му дадете на него щастие и от тази гледна точка, може би, най-доброто решение е да получите това, което във вашето съзнание е пропускане на живота, за да видите, че не е. Има  и един коментар да се разделите за месец, да видите какво ще стане, но пък как да му го сервирате това нещо за раздялата, като той човекът за жена ви иска, сватба си представя. Може би, може да се измъкнете с това, че страшно много сте се уплашили изведнъж от тази сериозна крачка, каквато е бракът и искате малко да останате насаме със себе си, нещо такова.

Ако някой ми сервира това с раздялата за месец, няма да ме намери изобщо.
Същото важи и за мъж, който се цени малко повече.

Това с раздяла за месец-два на мен ми звучи баш като предложение да се разделим фурева, но поднесено страхопъзльовски.

Това с раздялата за 1-2 месеца звучи като: " Много ми се прави секс с други мъже, но не ми се ще да ти изневерявам, че ще изляза лошата". На мен мъжът ми ако ми беше казал нещо такова, нямаше да ми стане мъж - плановете за сватба щяха да отидат на кино.
В крайна сметка като е толкова зор авторката да опита нещо ново и различно, нека си търпи последствията. Или рискува и си бие шута, или правят сватба. Изневери или такива неща като временна раздяла обикновено са стъпки, предприети от страхливци. Сакън да не се минат.

И намен не ми харесва това с раздялата за период от време. Нито и предложението да му изневерявала. Да си мисли, да си преценява, да вземе решение и да действа по него. Ама подобни подмолни игри, не одобрявам и не бих си тровила живота с предателство. Не си струва.

Цялата работа е - "Той вече не ме интересува, ама ако го изтърва, ще намеря ли друг свестен?"

Аз стигнах до развод с такава дълга връзка на ранни години. Пораснахме заедно, не съм имала и капка съмнение, когато ми предложи, бях на 22 обаче, заедно от 5 години бяхме. Не ме дразнеше, че колежките от уни отиват да се забавляват след лекции, а аз -към магазина, да пазарувам и после да готвя вечеря. Не ме дразнеше съзнателно, но явно се е трупало някакво недоволство и накрая изби. Това неизживяното, винаги избива. И други проблеми имаше, започнах работа, срещнах други мъже, беше ми интересно. А и сякаш като пораснахме, като мина младежкия ентусиазъм, вече не гледахме в една посока за важните неща в живота. Помисли добре. Идеално няма и никой няма да ти гарантира забавления, нощен живот и по-добър мъж накрая.

Нищо хубаво не го чака тази десятка.
Ще се ожените и като постоиш вкъщи с малкото дете и скуката с него, при първа възможност ще намериш някой за секс. И ще таковаш мамата на живота му на г-н 10/10.

    Тя и в момента реално му изневерява. Няма мъж с нормално психическо развитие, който да не го заболи сериозно от жена, в чието съзнание не е и то на прага на гражданското. Тя реално в момента се чувства така, все едно бракът ще я доубие. А той иска брак с нея, защото е убеден, че тя е жената, само тя и никоя друга. Тази жена  в момента е като на сън. Ако мъжът, с когото има връзка, види тази тема, чуденето ще приключи, защото бракът просто няма да се състои. А ако тя се омъжи за него в това състояние, с тези мисли/ аз не съдя жената,  да уточня, човешките чувства са най-сложното на света, а и тя търси решение, не е като да не търси решение / е още по-страшно. Този брак е обречен, ако жената не успее да бъде истински с него, в мислите си, да си върнат тръпката, страстта, не само да е физически до него, защото поведението и ще е различно от това, ако го иска, него и само него. Ако пък имат и деца… изневярата и преди брака ще е като детска песен. Някои неща на пръв поглед изглеждат абсурдни, но ситуацията в момента е чисто предателство, защото тя е с него, но не и с душата си, има го съмнението, да не напиша убеждението, че греши. И ако мисловното предателство може да бъде спряно с едно физическо залитане… Как ви звучи да е с тези си мисли, вече съпруга и майка? Страданието на всички в семейството е в кърпа вързано.

Хайде-хайде. Изобщо не знаем този мъж какъв е и какво му се върти в главата и дали не е само чувството за вина на авторката, което я кара да ни го рисува толкова съвършен.