Как мъжете изживяват абортите?

  • 2 444
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 89
С мисед аборт съм в 11гс. и не срещам адекватна подкрепа от хората около мен. По препоръка на лекаря, все още нося бебето си за период от една седмица, в очакване да започна да го изхвърлям по естествен път. В петък ще последва абразио.

Мъжа ми се държи, сякаш нищо не се е случило.
Прави ми забележки, че страдам прекалено много, от което мен ме боли.
Не очаквам да разбере, тъй като в неговото тяло разбира се няма нищо, и не него ще го дерат с кюрето в петък!
Но наистина ли са толкова безчувствени тези мъже?
Какво толкова е станало?
Ама то още не е човек, защо толкова ревеш?
Ще направим/те друго. (любимата реплика...)
Същото беше и преди да разберем, че бебето е загинало.
Прекалено много се притесняваш. Защо е тази параноя?

Този мисед ми е втория. ДАЛИ НЕ Е НОРМАЛНО ДА МЕ ТРЕСЕ ПАРАНОЯТА, А???

Както може би си личи БЯСНА СЪМ МУ!

Всички мъже ли да малоумни?!

Вашите как ви подкрепиха?

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Има и чувствителни, емпатични мъже. Или поне умни, които знаят кога да си затворят устата. Твоят просто не е от тях.
Съжалявам за загубата ти.

# 2
  • Мнения: 18 299
Не съм правила аборти, обаче ми се струва, че хипотетично има и по-лоша реакция в твоя случай: "Тази няма да може да ми роди дете. Довиждане!"

Или "И аз не мога да понеса това още веднъж!!! Спираме с опитите, не могааа!" (ако е супер чувствителен)

Той е с теб и прави опит да те утеши. Не придиряй, че не уцелва точните думи.

# 3
  • София
  • Мнения: 28 595
Всеки човек изживява по свой начин. Не е задължително да съвпадат.

# 4
  • Мнения: 12 798
...

Мъжа ми се държи, сякаш нищо не се е случило.
Прави ми забележки, че страдам прекалено много, от което мен ме боли.
Не очаквам да разбере, тъй като в неговото тяло разбира се няма нищо, и не него ще го дерат с кюрето в петък!
Но наистина ли са толкова безчувствени тези мъже?
Какво толкова е станало?
Ама то още не е човек, защо толкова ревеш?
Ще направим/те друго. (любимата реплика...)
Същото беше и преди да разберем, че бебето е загинало.
Прекалено много се притесняваш. Защо е тази параноя?

Този мисед ми е втория. ДАЛИ НЕ Е НОРМАЛНО ДА МЕ ТРЕСЕ ПАРАНОЯТА, А???

Както може би си личи БЯСНА СЪМ МУ!

Всички мъже ли да малоумни?!

Вашите как ви подкрепиха?
Значи виж, не е въпросът даже за този аборт, колкото изобщо - вие разбирате ли се? Ти друг проблем имала ли си и той подкрепил ли те е?
На мен ми се струва нормално единият да е по-чувствителен от другия, но този по-нечувствителен трябва да покрепя другия в трудни за него моменти, а не да си пази спокойствието чак толкова. Малко ми е егоистичнаа тази реакция.
Ами говори с него, обяснете се, че не трябва твоята чувствителност в тежкия момент да го дразни и да иска да я подтиснеш, защото ти няма как да го направиш, отвътре ти идва.

Той може да ти каже, че не го казва от егоизъм, а защото именно мисли за теб, да не се тормозиш, защото е загрижен ти да си добре. И може наистина да е така, даже най-вероятно е точно това. Ами, обясни му как се чувстваш и че не е здравословно да подтискаш чувствата си, а той да бъде любезен да те подкрепя. Wink
Като те опознае, ще разбере, че не можеш да приемаш нещата толкова леко като него и ще се научи на правилната реакция по метода на пробите и грешките.

# 5
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 119
Ами като гледам как рязко реагираш, предполагам мъжът ти се опитва да не ти създава допълнителни негативни емоции и да не те навива още повече. Дали е безчувствен по принцип би трябвало вече да е проличало и да си го познаваш, може просто да има различна гледна точка, въпросът е спорен и не е до чувствителност.    Ако в темата се включат активно пишещите из форума мъже, може и да се получи някаква статистика. Всъщност ако не се включат също ще се получи статистика 🤨

# 6
  • Мнения: 375
Никога няма да забравя очите на мъжа ми в деня на аборта и изобщо цялото му излъчване! Хлътнали очи с тъмни кръгове, виждаше ми се, че сякаш остаря с няколко години. Решението ни беше взаимно и премислено. Бяхме студенти с много ангажименти и не беше времето. Подкрепяше ме безрезервно и не ме остави и за секунда. Пое всички отговорности и задължения и ми беше голяма опора да го преживея и продължа. Трудно ми е да се връщам, към тези моменти...
Мисля си, че си в по-добра позиция, някой да ти казва, че всичко е наред и не се случва, кой знае, какво, отколкото да го виждаш сринат.
Успех! Всичко ще е наред!

# 7
  • Мнения: 89
Uncommon той казва, че не иска да го коментираме и не изпитва нужда да говорим за това. Явно това му е защитната реакция да си съхрани психиката или просто наистина не го приема като кой знае какво. Не мога да го разбера какво точно мисл, но държанието му ме кара да се чувствам сама в начинанието. Сякаш щом е в мен физически, проблема си е мой и да се оправям и да не му хленча на главата.
Може и моите очаквания да са прекалено големи, не знам.

# 8
  • Мнения: 306
При мен в началото на опитите още не получавах исканата реакция от ММ. На втория месец забременях, но направих биохимична и аборт. В началото мм беше много щастлив. А след аборта каза само колко хубаво щеше да е, ако беше се задържало.
Бях решила след няколко седмици да пусна изследвания за тромбофилия, хормони, вит, но ММ ме разубеди. Какво съм искала, нали съм забременяла на втория месец. Само съм си търсила болести и причини.
Така че, спикойно Lucky. Всички май са така.

# 9
  • Мнения: X
Аз мисля, че просто е начин на защита. Някой би се разплакал, би реагирал емоционално. Друг би се затворил в себе си. Трети би се правил, че нищо не е станало. И това не значи, че не го боли.

Мисля, че много строго го съдиш. Жените сме доста емоционални в такива моменти и като сложиш и хормоните, и болката (емоционална) нямаш нужда от още един, който да реве с теб. Имаш нужда от подкрепа, дори да ти изглежда груб.

Мисля, че приемаш нещата твърде навътре.

Минахме през подобно нещо преди много години. Само, че беше по желание. Взехме разумно решение, че не можем да се грижим за бебе. И знам, че му беше мъчно, но няма какво да седим да ревем заедно. Грижеше се за мен, всичко правеше, аз имах физически болки и затруднения и ми беше много лошо. Ако се беше сринал, аз ли да се чудя как да се оправям, него ли да спасявам?

# 10
  • Мнения: 2 352
Мъжете не знаят как да реагират на плача и страданието на жена. Искат да направят нещо, но не знаят какво и как. Съответно ако ревеш по цял ден, започват да се изнервят. Честно казано и аз бих го разбрала. Какво да се обсъжда и да се дълбае в тази тема. Случило се е.
Само за протокола и аз го преживях. Правих медикаментозен аборт. Тъжен беше като разбра, личеше си. Но какво да каже, как да ме успокои? Пита ме дали може с нещо да ми помогне, ама с какво? С нищо не може. Изпих хапчетата, за щастие всичко приключи благополучно. Продължихме напред и толкова.

# 11
  • Мнения: 12 798
Uncommon той казва, че не иска да го коментираме и не изпитва нужда да говорим за това. Явно това му е защитната реакция да си съхрани психиката или просто наистина не го приема като кой знае какво. Не мога да го разбера какво точно мисл, но държанието му ме кара да се чувствам сама в начинанието. Сякаш щом е в мен физически, проблема си е мой и да се оправям и да не му хленча на главата.
Може и моите очаквания да са прекалено големи, не знам.
След като не иска да го коментирате, значи не може да понесе да го коментирате.
Не мисля, че са прекалено големи очакванията ти. Съжалявам, че така реагира и не иска даже да говорите за това. Явно няма тези сили. Може би чувства вина за ситуацията. Всъщност не е виновен, както и ти не си.
Виж го как реагира в други трудни ситуации. Само сега ли не може да те подкрепи, или изобщо е така и се спасява поединично.
Трудно се опознават хората, и именно в тежките моменти се случва.
Прегръдка от мен!

# 12
  • Мнения: 1 409
За жалост често мъжете са възпитавани в тотална липса на емоционална интелигентност като деца и това им се отразява сериозно в отношенията като възрастни. Със сигурност на него не му е особено приятно от случилото се, явно имате различен темперамент и изразявате чувствата си по различен начин. Аз те разбирам и съжалявам за случилото се. Може да пробваш да седнете и да изговорите кой каквото има да казва без да съдите другия, един вид да "затворите" страницата и да се опитате да продължите напред - всяка крачка било то и така болезнена те приближава до целта.
Офтопик, но оставам безмълвна, когато някой сравнява аборт по желание и втора чакана, мечтана и загубена в последствие бременност. Тотално не на място е, но някои потребители са тук, за да минава времето и да трупат бройки под аватара си.

# 13
  • София
  • Мнения: 13 172
Зависи от човека, но в повечето случаи мъжете го приемат още по-тежко. Не заради бебето, защото за тях понякога е имагинерно (някои и за него страдат), а основно заради любимата жена. Особено ако тя е по-истерична и очаква всеки да съпреживява с нея всичко по нейния начин.
Мъжете рядко показват притесненията си, но в подобен момент и те имат нужда някой да разбере, че също преживяват загуба на дете + болката, която изживява най-близкия им човек.

# 14
  • Мнения: X
Абортът е травма и дори ако е по желание. Не знам защо толкова го приемате навътре. Ако можех да не го преживявам, нямаше. Не съм се чувствала добре и съм имала същите страхове и притеснения, както всяка друга жена, минаваща през това!

Общи условия

Активация на акаунт