Предпочитам, когато се стигне до там да живее с някого, да ходим много рядко на гости и когато ни покани този някого. Не искам да вредя на сина си. Не бих давала съвети на жена му - как да чисти, готви, гледа деца и т.н. Нейна си работа.В моя дом аз съм господарка. Ние ще сме по-скоро изглеждащи като "непроявяващи интерес", подозирам че, тъй като няма да се мешам и да се държа лошо и грубо с нея, има вероятност да бъдем обвинени в безхаберие.
Ще се обаждам на сина си, във време, когато знам че е сам. Ще му давам съвети, ако още ги търси от мен, ще го подкрепям каквото и да прави в живота си и това е. Няма да се мешам, да се конфронтирам с половинката му, каквото и да мисля за нея, ще си мълча. Изобщо ние ще си живеем живота.
никога не бих карала сина си, да се чувства длъжен да ни издържа.Той заслужава добър живот и аз съм благодарна че е мой син.
Синът ти на колко години е? На 3 или на 5?