Здравейте, ситуацията е следната: с бащата на детето ми не се разбираме. След раждането започна да става неуважителен и саркастичен към мен, опитваше се да ме изкара лоша майка, заяждаше се за пари и сметки. Това продължи над година, в която живеехме в постоянно напрежение и скандали. Чашата ми преля, когато го видях да зарежда стари батерии в стаята на детето, които започнаха да изпускат течност и имаше опасност да гръмнат. Отделно - в малкото време, когато играеше със сина си, му пробутваше "играчки", които не са за дете - заварих детето отворило капака на дистанционното на телевизора да ближе батерии. Друг път му е давал да си играе с натрошен на сол телефон, намерен на улицата. Постоянно в дома ни намирах предмети, които са опасни за детето, включително държеше вкъщи антифриз. Бях на тръни постоянно и по всякакъв начин се опитвах да си обезопася къщата и да вървя след онзи да го инспектирам какво пак е сътворил. Разбрахме се, че се разделяме, защото и той не можел да понася някой да върви след него и да го гледа в ръцете какво върши. Той се изнесе и отиде в къщата на майка си, а аз останах с детето в общия ни апартамент, който е на името и на двамата. Брак нямаме. Разбрахме се уж като нормални хора без съдилища да ми дава по 200 лв на месец за разходи, свързани с детето ОБАЧЕ той ми каза, че след като давал тези пари, имал право синът ни да остава понякога при него за кратко, когато детето "поотрасне" (вероятно когато той е в отпуска). Аз изпитвам ужас от мисълта синът ми да стъпи в къщата на майка му, където той се подвизава, защото както ви казах той има навика да държи вкъщи опасни предмети, хвърлени безразборно из цялата къща, включително болтчета, строителни материали, инструменти, антифриз, кръгли батерии, които детето може да докопа и да глътне, разпилява стотинки навсякъде, джобовете му са пълни със стотинки и детето може да глътне някоя. За разкош в онази къща гледат агресивно и ревниво куче, което с извинение си върши работата навсякъде из къщата, включително под масата в кухнята. Да не говорим за нечовешката мърсотия и пет слоя прахоляк по всички мебели. Казах му, че нямам нищо против да вижда детето, когато поиска, но в мое присъствие и на обезопасена територия. Предложих му да нощува в хотела на роднини безплатно и там да вижда детето колкото поиска или да идва да го вижда в нашия апартамент. Не желая синът ми да стъпва в онази къща на ужасите по никакъв повод. По какъв начин мога законово да предотвратя това да се случва? Никоя нормална майка не би искала малкото й дете да стъпва в такива опасни и отвратителни условия за живот дори и за ден. В момента съм си обезопасила напълно апартамента след всичките простотии на онзи, чистичко и спретнато е, грижа се сама за сина си на 100%, отдадена майка съм, а господинът докато беше тук само си цъкаше на телефона, тотално неебателен към всичко. Представям си ужасяващи сценарии да му поверя детето дори и за ден, защото е обсебен от телефона си и би оставил детето без надзор в онзи коптор. Как мога да предотвратя детето ми да стъпва в онези условия и това да е законно? Защото той претендира, че имал правото детето понякога да е при него, да спи при него без аз да съм там. А детето ми в момента е само на година и половина. Той има предвид това да се случва, когато детето поотрасне и стане на 4. Но и тогава не бих допуснала то да стъпва в онази къща.
- Публикувана: 13 март 2023, 08:09 ч.
- Последно мнение: 18 март 2023, 01:00 ч.
Раздяла с бащата на детето
Той какво каза на твоите предложения? Съгласен ли е?
Ако се стигне до съд, не ми се вярва да можеш да докажеш колко е опасен неговият дом за отраснало дете. Хубаво е, че той се е съгласил на всичко, което ти си предложила, още повече, че той не ползва дома, който е наполовина негов. Според мен, действай со кротце, со благо, дано се разбирате и занапред. Все има някаква възраст на детето, от която нагоре този дом няма да е опасен вече.
Честно казано, не бих се учудила докато стане детето на 4, той да е загубил напълно интерес към него и да няма такова желание да го взима. Особено ако си намери нов партньор. Може да се опиташ да не му показваш постоянно колко те тормози това, за да не реши да прави напук и да го използва като оръжие против теб. Направи някоя консултация с адвокат, за да знаеш какви са стъпките, ако все пак настоява.
Ще се опитам да действам с добро. Обясних му, че не се заяждам, че по същия начин не искам детето ми да ходи и в апартамента на нашите. Предложих му разумен вариант да идва когато поиска да вижда детето, но нека това да е в обезопасена среда. Надявам се от дистанцията на времето и разстоянието, което ни дели, да се намери разумно решение. AIDA, по какъв начин, ако се стигне до съд, мога да докажа в какви условия живеят там и доколко съдът ще се съобрази с факта, че действително условията са опасни? В моите разбирания отраснало дете е поне над 8-годишна възраст, когато може да прояви разум и да не напъхва опасни неща в устата си. Аз като съм била на 6, съм глътнала отрова против хлебарки. Така че доста над 4-годишна възраст според мен се води "отраснало" дете.
Никога не съм на страната на мъжа, ама в случая направо го съжалявам. Авторката звучи истерична, обсебваща и зла, а ситуацията - силно преувеличена.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Има една приказка за Гаргалчо (Нероден Петко)...
Докато детето стане на 4 години, много време ще мине и много неща ще се случат. По-вероятно е тогава да ревеш, че детето пита за баща си, а той не се сеща за него, особено ако срещне друга жена и си има други деца.
Излишно се навиваш и психясваш – решавай си проблемите един по един и по реда на тяхната поява. Главния ти проблем в момента си го решила – имаш дом, имаш средства да си гледаш детето, с бащата сте се разбрали как да го вижда на този етап. Какво повече искаш? Правиш си проблеми от нищото.
Бил казал, че нещо си..., ама по-нататък... Тати ще ми купи колело, ама друг път.
Докато детето стане на 4 години, много време ще мине и много неща ще се случат. По-вероятно е тогава да ревеш, че детето пита за баща си, а той не се сеща за него, особено ако срещне друга жена и си има други деца.
Излишно се навиваш и психясваш – решавай си проблемите един по един и по реда на тяхната поява. Главния ти проблем в момента си го решила – имаш дом, имаш средства да си гледаш детето, с бащата сте се разбрали как да го вижда на този етап. Какво повече искаш? Правиш си проблеми от нищото.
Бил казал, че нещо си..., ама по-нататък... Тати ще ми купи колело, ама друг път.
Никога не съм на страната на мъжа, ама в случая направо го съжалявам. Авторката звучи истерична, обсебваща и зла, а ситуацията - силно преувеличена.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
Бащата има право да прекарва време с детето си. То пък един ще иска и отсреща ще му се репчат.
След всичко, на което бях подложена е напълно в реда на нещата да бъда истерична.
Ти може да имаш право, но се замисли – това ли заслужава детето ти? Безхаберен баща и истерична майка?
То няма ли право на по-спокойно детство?