Раздяла с бащата на детето

Бащата се изнесъл и то на другия край на страната. Понякога щял да идва да вижда детето... Единствената опасност, която виждам е да не превежда и една стотинка, и да не се сети за детето повече. Наистина авторката един ден ще му се моли да го вземе поне за час. Виждали сме такива случаи много.

Излезе ми темата случайно. Авторката да се замисли в каква посока се е засилила, защото не ми изглеждат съвсем наред нещата. Някои потребителки и потребители много ясно й го казаха.
Докато съм си гледала детето, съм имала своите страхове. Някои ситуации не съм допускала, че могат да се случат. На близка моя приятелка детето й се подпали, но успяха да оправят детето. Винаги ще има нещо, за което да се боим. Затова и трябва да се внимава.
Това с батериите ме накара да се сетя за нещо. Много деца разказват, че го правят и са го правили. И до ден днешен не ми е ясно - защо?

И ние държим стотинките в портомонета, но и честно нямаме много, защото лично аз пазарувам само с карта.

Едно дете може да се задави  със стотинка, с част от играчка, люспа от компот от праскова, твърде голяма хапка… Учудващо много и то нормални неща могат да създадат огромни проблеми.
Голямото ми се е давило с ябълка, аспирирал е храна… що нещо съм вадила от дихателните му пътища не е истина.

Децата се цапат, правят бели, боледуват. Ядат пясък. Бъркат си по носовете, че и по чуждите. Бягат, падат. Такъв им е модела.

 Хигиена е едно нещо, да се опитваш да завреш дете в балон е съвсем друго.

Повярвайте ми, един ден на вашето момче ще му липсва здрава връзка с баща му. Ще му тежи. Тежи им много и никой не може да запълни тази липса. Какво ще му кажете: “Страх ме беше, че ще изядеш някоя батерия или 20 стотинки и затова е така” ?
Този баща ще ви потърпи година, две, три и после сама ще го отблъснете от себе си и детето му.
Вместо да спасявате детето от вероятни батерии и стотинки, които може да ги има след две години и половина, просто намерете начин да спрете да се страхувате.  Няма да можете да контролирате всичко, а и не трябва. Детето ви ще пада, ще лепите колена и вежди. Ще уцели някоя люлка. Ще оближе някой боклук. Ще пие морска вода. Ще си защипе ръката с врата/шкаф… Децата ходят на ясла и градина. Дали някой ще джоби всички деца или ще им проверява всички играчи да не се отчупят? Не.

ПП: Стигнете ли до дело, бащата ще получи два уикенда и месец лятото. 100% съм убедена в това защото е минимума.
Затова не с рогата напред и не с черни размисли за след две години. Дотогава нещата може да са съвсем различни.

Само за справка - два месеца след пускането на тази тема, въпросният "баща" нито веднъж не се е обадил да попита как е сина му, така че явно темата беше излишна. Аз бях тази, която го потърси да го пита иска ли да види сина си, предложих му да дойде насам за празниците, но той явно имаше по-важна работа. И повярвай ми, връзката ни приключи не заради стотинки и батерии, а заради тоталната му не*бателност и към мен, и към сина му. Батериите и стотинките просто бяха черешката на тортата. Проблемите ни датират поне от 8 години, в които той не ме е обичал. Липса на любов, липса на уважение. Останалото е повод, а не причина. Многократно в темата писах, че нямам намерение да го отделям от баща му и бих била съгласна на много по-чести срещи от два уикенда в месеца, но не и в условия като онези. Да заведе детето на екскурзия, на зоопарк, на плаж, на театър, да прекарва колкото иска време с него. Но ако иска преспиване у тях, да си създаде човешки условия. Но като гледам въобще е забравил, че има син, така че темата беше наистина излишна.

Не се учудвай ако настоява после, че не му даваш детето. Това е класика.

щом си пуснала "излишна" тема  поискай да я заключат

По принцип след раздяла има една дупка от време докато двете страни свикнат с идеята. Не казвам, че е нормално бащата да се дистанцира, казвам че се случва. Дай време на себе си и на него.
Прочетох сума мнения и ти сама в един момент си осъзнала, че имаш прекалени страхове свързани с детето ви. Т.е си на ясно, че на моменти се страхуваш много повече от нормалното, иначе нямаше да се чудиш по въпроса.

Ако, както си писала, си изгонила бащата и два дни не е имал де да спи, то е нормално и да ти е сърдит. Не очаквай, че тези неща се подреждат с магическа пръчка.

Колкото и лош партньор да е бил за теб, това не означава лош партньор по принцип или лош баща.

Не очаквай и, че някой ще се разхожда по хотели или за ден, защото ти така си решила. Не става така. Компромисите не свършват с раздялата, когато от връзката има дете.

С това твое отношение бащата ще продължи да има по - важна работа. Защото с безброй страхове и искания дори и най - простите отношения се задушават.

И в случая той ще е прав.
Защото като му кажат ела, направи челна стойка, изпразни джобовете от стотинки, кучето ще изяде детето, майка ти е мърла и т.н съдията ще види точно личното отношение на майката, която не спомага, а препятства. Сега не, но ако детето е на 3 да.

Виждам толкова изисквания към този баща и толкова критика, че човека трябва или да е пълен темерут да ги търпи или мазохист.
Сигурна съм, че написаното от мен няма да ти хареса. Но да отделиш дете от баща му заради собствени прекомерни страхове, изисквания и собствено усещане към бащата след раздяла не е правилно. Детето не е виновно за вашите отношения, бе то да отнася последствията от тях.
Няма нищо по - гадно от това да гледаш как едно голямо момче се валидира ежедневно пред баща си, защото бащата по една или друга причина е абдикирал. Няма нещо по - гадно от млад мъж, със страх от изоставяне поради липсващ или спорадично появяващ се баща. Затова преглътни и се опитай да не бъдеш причина за такива последици. Ще ти тежи хиляди пъти повече от праха и стотинките!
Знам защо го казвам. И знам как се тормози дете, чийто баща е в липса. Само, че в моя случай причината не съм аз. Затова винаги съм искала да кажа на майките, които съзнателно и несъзнателно задушават връзката на бащата и детето - недейте!

Няма да е прав.
Когато баща иска контакти с детето, ще си поиска.

Ако държи на детето си, след няколко месеца, до година делото ще е факт, при тази ситуация.
Ако превежда доброволно издръжката, точно това ще се случи.
Просто се изчаква детето да навърши две, следва дело и от там по канален ред.

В случай, че някой все още заема страната на бащата - когато детето беше с 20-дневна диария, отказа да му се направи проба за бактерии, отказваше да му се изследва хемоглобин на 6 месеца, не искаше детето да бъде ваксинирано със задължителните ваксини. Когато детето беше цялото на рани от тежък атопичен дерматит, ми забраняваше да го заведа на дерматолог и да бъде лекувано. Отказваше да се направи тест за алергии поради съмнение за АБКМ. Аз взех нещата в свои ръце, заведох го, всички пари за прегледи, тестове и лечение съм дала аз. Още ли го наричате "баща"? И още ли аз съм лошата? Когато живееше с нас и му давах да поема детето понякога, не му сменяше памперса веднага като се е наакал, каза "ще се сменя веднъж дневно, защото са скъпи". Когато трябваше да нахрани детето, забравяше кога е яло, за него пет часа са като "току-що е ял". За какви безкрайни изисквания от моя страна говориш, че не ми е ясно. Елементарни изисквания, свързани със здравето и безопасността. Детето като навърши две, дори няма да му честити рождения ден и да дойде да присъства, въпреки че ще бъде поканен, ти за дело ми говориш.

Проблема ви е “ако още някой е на страната на бащата”. Не виждам изобщо смисъл от каквито и да е мнения. На страната на детето сме. Не на вашата или на неговата!

Съди ли ви, бъдете сигурна, че детето ще е с нощувка при него и за месец лятото, когато навърши три. Затова ви посъветвах да не сте с рогата напред и да отложите съдилищата. Хем вие да сте спокойна, хем да не влизате в спиралата на заяжданките. Спокойствие му е майката.
Моето дете е с АБКМ, аз задвижих всичко по прегледите, но не защото баща му е лош, а защото както майката си усеща бебето, бащата не може.

+1
Детето е млaко, но ще порaсне. И кaто кaзвaх, че ще излезе, че не му го дaвaш, то нaистинa точно тaкa излизa. Може д е унизително, но човек нa дaден етaп опитвa всичко, дори дa се моли, дa кaни и тн. После вече aко не ствa крaй, но зaрди детето е хубaво дa се нaпрви всичко, з д го взимa бaщтa или поне дa го виждa. С толковa мaлко дете ще те обвинят в родителско отчуждвaне, зaщото нa тaзи върaст си е нaпълно възможно детето дa зaбрви всеки.

Никой от нас двамата с бащата не споменава за съдилища. Разбрали сме се помежду си, доколкото можем, като големи хора, поне на този етап, занапред ще видим. Нито аз, нито той имаме намерение "да храним адвокатите". Дори обмислям да се преместя с детето в града, в който живее той, за да го вижда по-често, но за преспиването у тях няма да коментирам повече. Аз съм тази, която няколко пъти за тези два месеца се свърза с него, да го набера, да си види детето поне по Вайбър. Като се чухме, се държа много добре, все едно нищо не е станало, но сам не се сеща да потърси сина си или да попита има ли нужда от нещо, здрав ли е.
Задвижила си всичко по прегледите относно АБКМ, но едва ли твоят мъж ти е казвал "Никъде няма да го водиш!". Беше решил на своя глава, че "тестът за алергии" е да му даде сирене и да види реакцията. Реакцията беше обриви и диария. Аз сама си заведох детето на тест, общо с прегледите беше около 300 лв, той не е дал и стотинка за тях.

Виж, излез от мантрата колко е лош бащата. На всеки четящ, минал през това му е ясно как се чувстваш. Ти по - добра няма да станеш, ако той е по - лош. (Не казвам, че не си добра майка.). В тази ситуация няма лоши/добри. Събирайте си собствените чувства, прехапвайте си езиците и работете за детето си. Просто спри да се вторачваш във всяко негово действие различно от твоята гледна точка.
Очевидно детето ви не е с тежък АБКМ и даването на сирене не е довело до тежки последици. Валидирали сте реакция. Нищо повече. Но не. Нека е касова драма. Аз плащам сама прегледи от 11 години за голямото си дете и никога няма да се обърна и да се нервя, че и детето да ме усеща. И бал и следване ще плащам. Големия продължава да търси одобрение от баща си. Продължава да го боли всеки път когато не е оценен.  Защото на децата им трябва здрава връзка. Ако имате най - малкия шанс да не прекъсвате тази връзка, то направете всичко да я съхраните. Душичките ги болят да знаете. И да знаете, че точно затова праха, стотинките и сиренето ми изглеждат в повече. Защото знам как ги боли децата.

Ако държи на детето и имате конфликт за контактите ще храни адвокати. Ако не му пука просто ще се дистанцира.