Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 17

  • 47 716
  • 751
  •   1
Отговори
# 330
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 301
И моята е в училище с деца от много националности. Миналата година имаше някакви изцепки към русначета и украинчета, пращаха мейли, провеждаха срещи, нещата се потушиха. Не се толерира нищо, което да обижда по какъвто и да е начин раса/ религия и изобщо "различните".

# 331
  • Мнения: 5 727
.

Последна редакция: ср, 31 май 2023, 20:31 от red soul

# 332
  • Мнения: 1 620
Ако си в Германия като мен: 1. Може да смените училището като запазите училищната форма: напр. Realschule с Realschule, Gesamtschule с Gesamtschule. Детето ти е достатъчно голямо да пътува сама с автобус, влак до съседния град или село, метро като хиляди други ученици. 2. Ако има 5 по немски за 2 срок: държи поправителен или повтаря годината, също е възможност за нов клас и другари. ( за българските мами 5 в Германия = 2 в България като оценка). 3. Сменяте квартала, трудно е, но пък сменяте средата от раз, ако приятелките са от квартала.
Ние живеем в емигрантски квартал, където 50% са мюсюлмани. Още като малки децата питаха за разликите, обяснявах. Дъщеря ми с мюсюлманки не се сприятели, но синът ми има приятел мюсюлманин, няма религиозен натиск между децата. Явно вие сте попаднали на нечитави хора.
В Австрия сме, но предполагам системата е сходна. Сега е 3ти клас гимназия (7ми по българската система). Мисля да изчакам и тази година, тоест да завърши основното и ще видим накъде.
Относно “ религиозния натиск”, във Виена се чувства ужасно. Дори на мъжът ми, който също е мюсюлманин, цялата тази показност и пропаганда му се виждат неестествени и абсурдни. Най-често задавания въпрос на детската площадка е “ мюсюлманин ли си? Тогава може да си играем!”.
Наистина е страшно да виждаш деца, които нямат нито знанията, нито опита, но вече са с промити мозъци от неграмотни родители.


Жал ми е за момичето, чувства се изолирано и отхвърлено по някаква причина и отчаяно се опитва да се впише в среда, която също не иска да го приеме без резерви. Просто не си е намерило подходящите хора и се лута. Учудвам се, че училището толерира поведението на приятелките ѝ. Дъщеря ми е в училище с деца от много националности, абсурд е някое да обиди друга раса/религия/националност или пък да си налага религиозните виждания по отношение на храна, облекло и т.н.

Точно така го чувствам и аз, тя отчаяно се опитва да си намери среда. Няма най-добра приятелка, а това е толкова важно на тази възраст. В основното имаше 2-3 приятелки, добри деца, но всички се разпръснаха из кварталите и вече не поддържат контакт.
В блока ни  има 2 момичета на нейната възраст, но и те все я подбутваха и унижаваха “я ми вържи връзките, за да не се навеждам аз”, “ ти си слаба като сламка и ми завиждаш, че имам месо”, “ колко е грозно светла коса като твоята” и подобни.

 Играе навън с други 2 комшийчета, но са с 2-3г по-малки и като им дойде времето, всяка от тях ще се слее с хора от своята националнист и култура и моята пак ще остане сама…

Майката има какво да поработи и над своите нагласи и реакции, но като се има предвид ситуацията с болното дете,  терминална майка и другите проблеми, ще вземе самата тя да прегрее и да гръмне. А както се вижда, тя е стълб, даващ стабилност по всички параграфи.
Когато обстановката поне леко се успокои, бих посъветвала майката да се вгледа малко в себе си и да се опита да поработи по посока виждане на ситуацията през очите на детето. Да се опита да приеме тийнката по-реалистично и да снижи критиките и очакванията. Да намери начини да извади най-доброто от детето на преден план и двете да се съсредоточат в него. Не в слабостите и лошите неща. Да се опита да не е толкова изискваща и доминираща майка, а подкрепяща и разбираща.
Пубертетът често идва взривоопасно и неочаквано, като сварва нас - родителите неподготвени. Котенцето се превръща в звяр изведнъж и преобръща животът ни с хастара навън. Има светлина в тунела и нещата не са толкова черни, но е добре и ние да се вгледаме в себе си, за да помогнем на ситуацията да олекне с по-малко драми.

То е очевадно, че съм прегряла. Имам крещяща нужда от кратка пауза, но няма как. И много грешки имам, получих много ценни съвети за неща, на които да обърна внимание и да ги отработя. Доста често реагирам свръх и губя контрол, а тя с ината си не ме улеснява Simple Smile

# 333
  • Мнения: 10 585
donau_janine2,
Стискам ти палци.

# 334
  • Мнения: 6 640
Дано детето скоро си намери приятелка. В тази възраст "най-добрата приятелка" им е много важна фигура, сякаш като поизраснат, вече не се вкопчват толкова в тази идея, но в 6-7 клас ги вълнува силно.

Няма ли да е вариант да я запишете на някакви допълнителни занимания - спорт, арт или нещо друго, което я вълнува и евентуално там да има по-голям шанс да си намери сродна душа? Моята навремето си беше намерила най-добра приятелка в курса по английски, а на следващото лято - на една тенис академия.

Нямам думи за "религиозния натиск". Не мога да повярвам, та това е Виена! В училището на детето буквално е забранен, т.е. ако кажеш, че няма да говориш с някого, защото не е католик/мюсюлманин и т.н., направо си тръгваш, въобще не се толерират подобни. Не се толерират и забраждания и специфично национално облекло, в правилника на училището пише, че е светско, носят униформи. Кухнята предлага по няколко варианта на хранене, можеш да си подбереш, ако пазиш безглутенова диета, безмлечна, вегетарианска или веган, но твърдо отказват да въведат 'кошер' и 'халал' храна. Храненето в училище е задължително, кутии и внесена отвън храна не се разрешават, въпреки че доколкото знам, има натиск.

# 335
  • Мнения: 10 585
Проблемът е, че момичето живее в такава среда и баща й също е мюсюлманин. Ако и името на детето е по-скоро турско-арабско, затова е и натискът. Децата ми общуват с мюсюлмани и приятели имат, но ние сме българи-христяни. Не могат да ни оказват натиск. Ако семейството на donau са отчасти мюсюлмани, но непрактикуващи, то може да има натиск от останалите религиозни мюсюлмани, защо не постят, забраждат и т.н. Същото е тук да кажеш, че не боядисваш яйца. Ама защо?
Идеята за занимания извън училище и квартала е чудесна, стига да може да се осъществи. Добре е и детето да се среща и с други семейства, които не са толкова религиозни, макар и мюсюлмани и ако може с тях да има връзки. Но ние не знаем, какви са възможностите на семейството предвид другите им здравословни проблеми. Предполагам в Австрия, както и в Германия в държавно училище никого насила не може да накара да яде, особено след 4 клас. Длъжен си само да ходиш на училище, дали ядеш или пиеш вода, освен ако не припаднеш, никой не те следи.

# 336
  • Мнения: 20 124
Донау, от сърце ви желая да изгрее слънце и на вашата улица!
Струва ми се, че има резон в това, което казва Дени. Ако сте по-светско семейство, явно се дразнят защо не спазвате строгите обичаи. Промяна в средата към хора с подобни разбирания може да подобри ситуацията.

# 337
  • Мнения: 12 634
Във Виена или не, явно средата е с преобладаващи мюсюлмани и от там идват и изкривените разбирания за съпричастност/ принадлежност.Без значение къде, навсякъде има такива квартали.

# 338
  • Мнения: 6 292
С риск и аз да повтарям други мнения, и за мен средата от основно мюсюлмани е проблемът. Не знам защо не са хич толерантни тези хора. И аз не бих искала децата ми да дружат с такива, но никога не бих го изрекла на глас или пък да им забранявам.

# 339
  • Мнения: 6 611
Във Франция съм. Ходих на курс и в групата имаше всякакви  религии и националности. Но. Едно момче от Иран, роден мюсюлманин, но приел християнството, протестант. Изядоха го мароканките - как така, не може така. Той със семейството си проблем няма, обаче тези никакви му, пощуряха и го тормозеха. Но той все пак е зрял човек. А това дете под подобна преса! Ужас.

# 340
  • Мнения: 1 620
Наистина чакам лятото с надежда да си поема дъх от религиозната пропаганда и наесен с нови сили.
Предложих ѝ ако толкова иска да е примерна мюсюлманка да започне с петкратната молитва, ама мързела ѝ е по-голям от ентусиазма Bowtie Мъжът ми казва, ти пък да не мислиш, че тия дечурлига толкова спазват, само се преструват за пред публиката…

Аз нямам против религията, а против начина по който се парадира.
Натиск оказваха и върху мен в България, за да кръстя децата. Аууу ама как така няма да са кръстени.

Сестрата на мъжа ми ще ни гостува десетина дни, надявам се да ѝ повлияе добре ,хем малко  да се разведри атмосферата у дома. Само ме е страх, че ще ревнувам като моята се лепне за леля си, а с мен е на нож.

# 341
  • Мнения: 487
От доста време съм в темата, но рядко пиша. Мисля, че аз и още няколко дами трябва да си направим отделна тема:"Как да преминем през пубертета на детето(без да полудеем)" Joy

# 342
  • Мнения: 8 107
Цитат на: donau_janine2

Сестрата на мъжа ми ще ни гостува десетина дни, надявам се да ѝ повлияе добре ,хем малко  да се разведри атмосферата у дома. Само ме е страх, че ще ревнувам като моята се лепне за леля си, а с мен е на нож.

Използвай събитието умно, защото може да донесе много ползи за детето и отношенията ви. Тийновете често имат нужда от ментор, съветник, авторитет на който да се доверят и да искат да приличат. Лелята може да е такъв човек. Поговори честно с нея на четири очи, сподели майчините си тревоги и я помоли да се опита да повлияе на детето в желаната посока.

Пубертетът е труден период, но се преживява. Ако минем през него с минимум щети, сме отличници. Има къде, къде по-страшни неща от пубертета, но ви пожелавам да не го разбирате, поне не от опит.

# 343
  • Мнения: 170
Подкрепям мнението за лелите в семейството. Моята племенничка се чувстваше удобно с мен и успяхме да поговорим (с подкрепата на майка й) за доста важни неща като сексуално здраве, бременност, връзки с момчета, абе каквото й идваше на ум , без да я съдя.

# 344
  • here and now
  • Мнения: 6 083
Абсолютно подкрепям мнението на Mößbauer-Effekt за лелята.
И ние си имаме, до сега само за забавление я "ползваме", но знам че ще "свърши работа", ако се наложи.

Общи условия

Активация на акаунт