Пречила ли ви е бременността?

Било ми е тежко, но чак да го нарека ад не бих казала!

Ох, скъпа, и аз така се чувствах по едно време Даже като влязох в болницата (около 20 дена преди термин) съвсем нямап търпение
Обаче, колкото повече наближаваше, толково по-не ми се искаше да се ражда , а като почна раждането - съвсем не исках да раждам
Успокой се, мисли позитивно, мисли за тези два месеца като за време, което да прекараш интензивно с по-голямото си детенце, нали после ще имаш повече ангажименти към бебчето
Нали знаеш, че безкрайна бременност няма, подари си някакви глезотийки исе успокой!
Весело посрещане на 2007 и леко раждане на здрав бебок!!!

На мен изобщо не ми пречеше, карах много лека бременност.Можех да правя всичко-да шофирам, да си връзвам сама връзките на обувките, горещината(родих края на Август) също не ми пречеше.
Всяка бременност е различна.Опитай се да се разсейваш от тези мисли по някакъв начин.Ходиш ли на работа? Това е добър начин за разсейване, разхождай се също, срещай се с приятели.Ако се чувстваш грозна, прекарай известно време в грижи за себе си.9кг наистина не са никак много.Аз напълнях 16кг.
Успех, пожелавам ти да се почувстваш по-добре и да изкараш спокойно и приятно цялата си бременност.     

Засега не ми тежи и не ми пречи по никакъв начин, но ще видим от другия месец как ще е 

И аз изкарах лека бременност. Е, последния триместър има известен дискомфорт, но няма как.
Небременна си ми е най- добре.

Чувствах се прекрасно, особено последните месеци /защото първите деня ми протичаше в повръщане/.Не знам как ще ми е с втора бременност.Имам една приятелка, която беше бременна заедно с мен /термина ни беше на една и съща дата/ дето беше бременна за 2-ри път и постоянно повтаряше "Ох, писна ми да съм бременна", а първия път направо се чувстваше супер, така че може би е нормално.

Не ми пречеше, единствения дискомфорт ми беше притаискането на ребрата от бебето.Качих 12кг, но до последно си се движих нормално.Имаш още малко мъчения, успех!

И при мен беше точно така. Леко раждане!

Аз съм в началото на осми месец-не съм много голяма,ама честно да ти кажа само пуфтя все нещо не ми е наред.Ето и сега мъника е много активен в корема ми и започвам да се изнервям,но няма как-ще стискаме зъби да са живи и здрави.

Стискам, стискам, ама то пък не се издържа... А като си представя колко още ще кача до края и лошо ми става

Аз качих около 10-11 кг. и само накрая жегите малко повече ме моряха - родих Август.Иначе до последно си бях много активна - ходих на работа,пътувах и обще взето не се спирах.Така че - не, не ми е пречила.
Леко раждане ти пожелавам!

Въобще не ми пречила, все едно не бях бременна

Струва ми се крайно да наричаш една бременност - ад!!! Още повече,когато е желана!
Никога не ми е тежало,дори бих искала да бременея всяка фертилна година

Не.Карах много лека бременност-почти без гадене, не съм повръщала, почти без киселини.Е, само ми беше малко тудно да спя в последните месеци.Дори работех до последно и непрекъснато бях на крак.Пожелавам на всеки такава бременност.Въпреки постоянното ми движение преносих(не ще да излиза мързелана на мама) бебка две седмици.

Изобщо не ми пречи . До сега не ми е станало нито веднъж лошо  или да ми се гади нещо. Този преиод с подуването на крака и ръце също сякаш не е било при мен. Незнам за напред имам още малко време може ..може тогава всичко накуп да ми се струпа

не ми е пречила.аз се гордеех,че съм бременна.само последните дни(преносих 6 дни),бях много изнервена и нямах търпение да родя и да си гушна бебка.

Моята бременност беше мечта... не се спирах до последния ден. А бях качила 22 кг. Стискай зъбки още малко, после ще ти липства коремчето.

Въобще не ми пречила. Напротив. Чувствах се отлично от началото до края. Бях качила 15кг.

Не никога ! Макар, че бях качила 30 кг и бях като акустирал кит, но само мисълта за предстоящата среща с моето съкровищв ми даваше сили !!! Успокой се още малко ти остава !!!

на мен пък ми хареса, може би защото всички около мен ме бяха наплашили колко е трудно и аз очаквах какво ли не... имам страхотни спомени от това време

Не бих казала, че бременността ми е лека. Постоянно охкам и пъшкам. Тежко ми е и е нормално при всичките качени килограми. И в същото време съм адски щастлива и не съм съжалила и за секунда, за това че нося живот.
Аз също броя дните до края, но не с идеята да се оттърва от товара, а от нетърпение да гушна малкото си съкровище.  

малко ми е тромавичко вече,но му се вижда края.трудно се завъртам от едната страна на другата в леглото и като клекна,да стана.

И на мен втория път ми беше по-тежко. Някакси си изморявах повече.
Пък и вече си имаш едно детенце за което да се грижиш, не е като само да си бременееш. Обаче аз го приемах от другата страна - знаех че съм бременна за последен път (най-вероятно) и хич не бързах да се разделям с корема.

и аз бях така. ка4их 30 кила, корема ми бе6е метър пред мен, отоци стра6ни, изоб6то нямах търпение това да свър6и. да не ти казвам как едната си завира6е крака под ребрата, а другата си играе6е с апандисита  а като легнех по гръб за видеозона и спирах да ди6ам, зо6то някой не6то пристиска6е 

Не съм се чувствала така като бременна....
Дори много си ми харесваше..
Било ми е нервно по някога(ох това кълбенце от нерви като се появеше.... ) и тежко от килограмите ,но на това не съм отдавала огромно значение.

И двата пъти последните 2-3 седмици ми се виждаха ад... Преносвах и това още повече ме нервеше.

Със сигурност вторият път е по-неприятно!Грижите за друго малко дете,което вечно иска нещо ме влудяват.Не е като първият да пантосвам по пътищата безгрижно и да се глезя.Зимният сезон се оказа още по-затормозяващ,само по стаите,чести истинки на малката и мен,ядене без да се разхождаш .Чакам да минат тези два месеца с огромно нетърпение,защото се чувствам непълноценна(не мога да вдигна детето,без страх да не ми стане нещо),направо депресия ме гони вече .

На мен не ми тежи бремеността. Наддала съм до сега 7 кг, въпреки че са нищо, пак се чувствам тромава. Но се движа доста, работя активно и даже ще остана по-дълго на работа. Позволявам си да шофирам и ходя често в командировки. Единственото неразположение до сега е , че не мога да спя от няколко седмици в никакви пози, освен по гръб, само така бебчо не рита. А и от болките в гърба мога да се оплача, но пък съм щастлива , че съм бременна. После ще стана пак фина мадама. 

Първата бременност май ми беше по-леко,амабяхи с 5 години по-малка  май ЕГН-то си казва думата .Качила съм 10 килограма до сега не са малко,но са много по малко от първия път по това време до края качих 20 сега се надявам да се спра поне до 15,но определено ми е тежичко и броя дните до края когато ще гушнем бебка

Не ми е пречила бременноста, бях готова за нова скоро след раждането . Определено ми беше тежко  в края, но си ходих на работа до деня в който родих и хич не ми пречеше.

На мен не ми е пречила, напротив бях много горда и щастлива само малко се притеснявах, че съм дебела (и бях).

Аз вече съм в 34 г.с. и бих казала че ми тежи Вечер не мога да спя(никога дръг път не съм имала проблем със съня) легна ли не мога да си намеря място ,трудно заспивам,и като се събудя през нощтане мога да заспя отново , постоянно пъшкам и охкам.Е чесно казано има и по максимум 1 час в който се чуствам като истински 4овек 

не, никога не съм броила дните до края, не ми е ежало и не ми е пречило.

Беше ми ужасно трудно,последните два месеца трябваше да съм на легло поради опасност от преждевременно раждане(накрая се роди 5 седмици предварително),имах болки,контракций,не можех да стоя пет минути на крак...абе лоша,кофти работа.Но за миг не съм го сравнявала с ад,просто бях притеснена за бебо.

Ами определено не ми е любимият период бременността, ако трябва да бъда честна. Харесва ми времето с новороденото и кърменето, но не и този период на неизвестност.
Първият път от началото се започна с проблеми, лекарства и т.н. и не можах да се успокоя до край за бебето. Сега съм едва в 16-та седмица и тъкмо свърши гаденето и се започват други дискомфорти  . Поне съм здрава този път  Пак ме тресат нервите, разбира се  , пак ме е страх от какво ли не.
Луда работа съм аз! Най-малкият ми проблем е, че не си харесвам тялото и го чувствам като чуждо и със сигурност няма да ми липсва коремчето един ден, само всичко да мине благополучно  .

Ами определено не ми е пречила!Имах всички дискомфорти,която носи една бременност-отоци,високо кръвно даже,16 кила отгоре,които бяха почти всички само на корем ,накрая наистина не можех да се обувам и татито активно ми помагаше,ама по скоро ми беше забавно и приятно,че нося живот!Бях в постоянно движение и вършех абсолютно всичко до края!Най много ми тежеше това,че не ми даваха да пия кола,която обожавам

Да си призная, че наистина има моменти, в които бременността пречи, но се свиква. Аз съм в 9 месец и с нетърпение чакам бебето. Наистина на моменти ми тежи, мога да спя само настрани, но въпреки това ще издържа...Чувствам се дебела, но заради бебето всичко си заслужава. Не се отчайвай, а си повтаряй колко е хубаво, че ще ставаш мама. Успех.

Миличка, според мен просто си в предродилна депресия макар и да ти е рано да раждаш.Ще видиш, че се смееш на тези си мисли след време, аз напълно те разбирам, защото и аз имах такъв период.Не съм мразела бременността си , дори напротив, но съм се подтискала много та знам какво ти е...

през деня не ми е пречело, но нощем не можех да спя. щом легнех получавах сърцебиене и не можех да дишам

Имах много приятна бременност, можех да изкарам така още 9 месеца, чувствах се чудесно, но при всеки е различно.

Кураж и търпение и от мен, познато ми е това чувство, особено след 7 месец, когато получих проблеми със задържането и остатъка от бременността си трябваше да изкарам в хоризонтално положение...  Не можех 2 блока разстояние да измина без да пуфтя, охкам и присядам на пейки през 2 метра... 
Но... сега ми липсва това усещане, когато сладурчето ми мърдаше в мен, как реагираше на гласове, местейки си по посока на звука, как хълцаше...  Колкото и да ти е тежко, наслаждавай се на тези моменти, това е МАГИЯ, за толкова кратко я изпитваме като жени, грехота е да не се радваш на чудото , наречено живот.
И определено се щади повечко и карай и другите да те глезят (поне мъничко) и да ти помагат. Ще видиш как постепенно ще отминат тези настроения и "мъки"...

Към края на бременността ми тежеше вече,но го отдавах на жегата,която много ме измъчваше.Въпреки всичко това бяха най-щастливите и спокойни 9 месеца в живота ми .

Единственото, на което ми е пречила, подчертавам отвреме-навреме, но много рядко, бе на самочувствието ми, и то заради по-закръглените форми и коремчето, но иначе беше прекрасно . Пожелавам го на всеки   

 Честно казано се чувствах срахотно! И маи ми се искаше все ака д асъм. Естествено с нищо не можеш да замениш миговете с малкото съкровище, но бременноста си беше страхотно изживяване!

В осми месец съм и с нетърпение чакам да дойде момента на раждането- станала съм като слон, а предстоящото раждане допълнително ме изнервя. Обща взето и на мен много взе да ми тежи, но в крайна сметка ще трябва да се заредя с търпение, защото резултата си заслужава повече от всичко.

Единственните пъти когато съм попадала на тези моменти или момент са били когато вече не можех да се бръсна заради големия корем , иначе за мен бременноста ми беше най-великото и нежно изживяване в живото ми и никога не ми е тежала с нещо(въпреки че качих 25кг. които на фона на моите попринцип 42кг.,изглеждаха много)
Бременността е нещо много прекрасно

Не ми е пречила, напротив, макар че качих 25 килограма .Беше дълго чакана бременност, на която се насладих на макс
Забелязала съм обаче, че много често при втора бременност на жените по-трудно им  понася.
Голяма част от мои познати с втората си бременност, споделяха това което споделяш и ти.

И моята бременност може да се нарече приятна до 7 месец.После започнаха едни болежки тук и там - много ми тежеше,чувствах се 1/2 човек
Полудявах от нерви и вече нямах търпение да родя!Мъжо ме побутваше,за да стана от леглото

Napylnqh s nad 30 kg.4uvsvah se ujasno.Iv momenta kato gledam snimkite da je ot izpisvaneto vijdam kakyv slon sym bila.No moga da ti kaja edno v momenta koyto vidi6 tova malko angel4e samata ti 6te se smee6 na vsi4ko koeto v momenta ti e!ot dr strana znam 4e tova koeto ti kazvam e bezsmisleno!

При мен третата бременност, особено в края беше наистина като бреме. Бях получила разширени вени долу и ме боляха ужасно, не можех да стоя дълго време права. Не можех да спя нормално заради болки в кръста, като се изправях бяха истински мъки, краката ми изтръпваха и ужасно ме боляха, не можех да ги помръдна за известно време и това всяка нощ по няколко пъти, защото по толкова ми се налагаше да ставам. Изобщо не можех да си почина, движех се с мъка и накрая едва изкачвах стълбите до петия етаж,където живеем. Благодарна съм, че издържах до края, през цялото време имах много динамичен и активен живот с грижи покрай баткото и "каката" - още едно бебе на година и половина. Дори в деня, когато родих се закарах сама на зъболекар, с две думи продължих обичайните си занимания въпреки тежестта. Накрая обаче просто ми писна и наистина исках да родя възможно най-скоро. Взех си багажа и отидох до Варна решена да родя, каквото и да става. Бебка още не беше на път, но предизвикаха раждане 12 дни преди термина ми. Деси е перектното бебе, всеки ден благодаря на Бога, че ми я подари. Още на другия ден след раждането се почувствах като нов човек. Възстановяването е бързо и безпроблемно (за сега) и всеки ден се радвам на лекотата, с която мога да ходя, да лежа, да се обръщам в леглото, да ставам - такива прости неща, които като бременна ми бяха особено мъчителни. Нямам никакво съмнение, че неудобството и мъките си струваха, но сега много се замислям дали бих издържала още една подобна бременност (а аз исках поне още едно детенце).

Аз  се  чувствам някак си по-уморена вторя път, някак си уморена от  бременеене. Пък и бременея   почти без прекъсване    Но и това  скоро ще  свърши....поне съм спокойна....и  хич не  ми  дреме , че  се оголемявам , да не е малка работа или лесна работа ....

Тежеше ми към края на 9-тия месец. До тогава нямах проблеми. Но в края вече нямах търпение да излезе вече от мен .

И аз съм в началото на 7-ми с първа бременност.Чуствам се като младо яре,красива,винаги гледам да си покажа тумбака-чуствам се страхотно.корема не ми пречи изобщо.И аз броя дните до края,но за да гушна бебо

Самата дума бременност идва от бреме... затова според мен дори и най-леката бременност създава неудобства... Не е болестно състояние, но не си си и в нормалното състояние. все пак всичко зависи и от настройката.
4,5,6 месец са наистина страхотно изживяване - започва да ти расте коремчето, да се чувстваш по-енергична и осъзнаваш, че създаваш нов живот...
Последните месеци не са ми от най-приятните, но си заслужава....

Корема въобще не ми е пречил. Изкарах много лека бременност.
Чувствах се много добре  Абе, все едно не бях бременна. 

Вивиан успокой се!
Знаеш как е , минала си по този път не са ти необходими такива емоции и ти го знаеш.
Представи си се например бремена в една 40 градусова жега +25 кила отгоре и ...може и да ти олекне че си бременна в един такъв чудесен сезон 
Мила , просто се питвам да те развеселя , дори и да е нескопосано .
Вярвам че ти е период и ще ти мине.Всичко е от хормоните!

И аз досега съм качила 10 кг, а съм в 8 месец. Но коремът ми с тази бременност е много голям и на моменти определено ми пречи.
Опитвай се да мислиш за нещо хубаво и весело, излез на разходка, купи си нещо за настроение   

и а3 така

Аз до преди 1мес. мислех,че имам най-хубавата бременност,нито съм повръщала,нито ми е било лошо,нито киселини имам, мога все още да си обувам сама обувките,всичко беше наред,......но след като преди няколко дни се погледнах в огледалото и се замислих за това,че кантара показва 100кг ,качила съм повече от 30кг и цялата съм в стрий, не мога да спра да плача и се чувствам ужасно....Но иначе освен гледката в огледалото друго не пречи.

Не, по никакъв начин, но нямах голям корем, много килца и други неудобства. Ако не беше така, предполагам, че би ми досадило и на мен. ще отмине, после да же ще ти липсва, опитай се да се радваш дори на негативните моменти, защото дори и те са уникални, несравними и неповторими. 

Изобщо не, това беше един от най-прекрасните моменти в живота ми!

На мен точно някъде към 7-мия месец също започваше да ми тежи ужасно! Имах чувство, че винаги ще съм балон, който хърка, коремът му се мърда  и непрестанно нещо го рита зловещо вътре! Не можех да си връзвам ботушите и изобщо не знаех къде са ми краката! Броях дните до раждането....Определено за мен беше здраво изпитание за нервите и тялото, което го отдавам и на факта, че доста късно забременях.
Стискам ти палци да мине по-бързо времето за теб и весели празници! 

Здравейте и от мен "колежки"  , началото на седмия месец е някаква превратна точка по време на бременноста при някои от нас. Сега чак почна да ми натежава. Бебка много ритка, по всяко време, започнаха леко да ми оттичат краката вечер, ако се преуморя. и др. такива. Като цяло не ми пречи, но с известни ограничения и по строга организация на движението и почивката.

Да сме живи и здрави всички, желая здраве на деца, майки и кандидат майки  през новата година.

Въпреки че ударих 100кила не се спирах - то чистене ,готвене,гушкане на баткото...Само не знам как ще си върна килограмите?

Първо- за много години, да си жива-здрава, леко да родиш едно спокойно и красиво бебче!

Второ- пречи ми, разбира се, то ако беше някакво блажено и приятностно усещане /както го описват част от мамчетата тук/, нямаше да се нарича "бреме-нност", нямаше да ходим на лекар всеки месец, да правим изследвания и да стоим будни от страхове нощем.
Пречи ми в смисъл,че това си е върховно психическо, физическо, емоционално и всякакво изпитание за всяка жена. Дано излезем с хладнокръвие и щастливи усмивки от него!

Да, в 8 и 9-я месец, но преди това Не.Просто накрая вече доста натежах и едва си обувах обувките, а и изглеждах като слон, но после всичко това ми липсваше толкова много.Да си позволяваш повече ядене, да се излежаваш и почиваш(поне при мен беше така, защото нямам други деца), да ти угаждат и др. подобни.Наслаждавай се  !

И при мен е така Първа бременност ми е,последни дни преди термин,но вече не издържам.Основният проблем идва от отичането на ходилата ми,т.е. не влизам в обувки и затова съм трудна за разходки,което много ме измъчва...така съм от месец почти.Също това,че не мога да разчитам на себе си за ставане от леглото (особено нощем),а раздигам с охкане и мъжа си любим да помага,да върша най-обикновени неща от ежедневието,ама...няма повече да се оплаквам,че и ребрата ме болят!

да !!! Ужасно много ! Това беше най-отвратителното преживяване в моя живот, и няма никакво отношение към това колко желана е била бременността.
1 седмица след като заченах циците ми се подуха кошмарно и болезнено. 3 седмици по-късно вече повръщах всичко, не можех нищо да ям, да пътувам,да лежа по гръб, да стоя права , да седя, да пия вода, да си мия ръцете, мъжът ми да си слага гел или да някой около мен да простира пране.... да зареждам колата на бензиностанция....
4 .1/2 м спрях да повръщам, но ми се гадеше страшно, а ако не ядях на 3 часа, припадах. можех да ям само хляб, шоколад и бадеми.
5-6 м не можех да си намеря място от адските болки от разширяващи се ребра (бях с много тесен гръден кош).
7 м... проядох ябълки, месо и зелена салата. схванаха ми се краката (с плоско стъпало съм) и трябваше да ходя по ортопедични джапанки на работа през декември. + 12 кг
8 м - 2 седмици почивка по коледа, ядох, пих и само пъшках по  малко, пишках по много. само че направих остър колит, a младежът така ме риташе в червата, че звездички ми излизаха
пред очите. беше ми горещо ! карах се, ако е включен радиатора (беше дел- януари, аз ходех с летни панталони и едно половерче до края).
9 м ядях само пуканки (1 пакет на ден), портокали (20 кг на седмица) и 1 вид пица в уго (2 пъти седмично), мляко -1-2 л на ден. като че ли сега ми беше най-леко, въпреки че повече от 30 мин не можех да спя. ходех като призрак из кухнята (защото имаме само 1 стая) и готвех сладкиши до 4 през нощта.
термин.......... и 10 месец..... (преносих 10 дни). всеки ден по 5 обаждания: роди ли вече, как си... досада голяма.  + 26 кг(все оше имам да свалям осем.... осемнайсет свалих до тук)

раждане... 9-10 часа контракции, 4 часа през 1 минута... накрая му изгубиха тоновете и ме срязаха секцио.

бих родила още 3-4 пъти.
за бременност не ми се мисли.

ама ще трябва, няма как... мъжо спомена трето колко било хубажо да си имаме (а аз си мислех, че преговаряме за второ !)

за стриите споменах ли?

до 2-3 м след като родих ми ставаше лошо от всякакви миризми. до 8 м от всякакви парфюми.

след мен можете на воля да се оплаквате, на никой няма да му се стори чак толкова дълго

ВИВИАН ! стискам палци. още малко ти остава.  2 неща ми помогнаха да оцелея през този ад: мъжът и, който ме подкрепяше 100 %, и фактът че ходих на работа до края, до 1 седмица след термин. Да се похвалиш с второто най-хубаво бебе на света!!!!!!

гушки многооооо

Не.
Беше ми трудно накрая вече да се изправям и сядам,но като цяло не ми е пречила бременността.Доста бях качила-30кг,но се чувствах добре и най-важното щастлива.

Не,изобщо.

и аз като Mecho Pyx , родих края на август - в горещините се разхождах, бях много подвижна, е една бременна рокля ми беше станала малка на корема, но така е иначе бях качила 17кг

Аз също не бих казала ,че е приятно изживяване въпреки ,че нямах проблеми.

Не, не ми е пречила сериозно 
Единственно че трябваше да ходя с едни огромни обувки зимата, защото никакви не ми ставаха 

Първата ми бременност беше много лека. Качих само малко повече от 7 килограма и се чувствах супер. Втората обаче много тежки моменти прекарах. Качих 15 килограма и корема ми беше огромен. Обаче и за миг не се сещам да ми е минавало през ума, че искам всичко това да мине по-скоро или нещо подобно. Оплаквах се и аз и пъшках и охках, но и се наслаждавах на всеки момент от бременността. 

Ако знаеш как с глас съм се смяла, съвсем чистосърдечно на това, което си написала Съвсем точно и на място

Същото беше и при мен,но освен ребрата,бебето ми притискаше и стомаха,диафрагмата...доста беше подвижен и ме подлудяваше на моменти
Предимството беше,че не ми оставаше място да похапвам повече

Ад не е било, но определено от един момент нататък започна да ми тежи. Особено като спрях да хода на работа 40 дни преди раждането. Хванах жегите, едва дишах. Не качих много/общо 14 кг./, но коремът ми си беше доста голям. Тежеше ми по-скоро емоционалността/страхът, притеснението от раждането, за бебето/. Едва се навеждах да си лакирам ноктите, но не се отказвах.
Още малко ти останало, но е най-напрегнатото. Кураж и успех!!!

Никога не ми е пречела. Вярно, качих повече от 20 кила и последния месец ходих като водородна бомба, защото бебето ми беше притиснало седалищен нерв, но никога не съм мислела за тези неудобства като за тежест. А и хормоните ми се бяха толкова чалнали, че непрекъснато бях в някаква неописуема еуфория. 
Супер ми беше!  Искам пак! 

Определено ми тежи, особено 20 кг в плюс, но пък имам и много моменти пълни с очарование, както и мъж, въоръжен явно с много търпение спрямо капризите ми.

Е, не беше най-приятното ми изживяване ,но като зърнах бебчето си не ми пукаше не за килцата ни за нищо.

Беше ми тежко накрая,в 9 месец,но чак толкова не.Дори се молех бебо да се задържи в коремчето някои и друг ден повече.Бих преживяла с удоволствие още един-два пъти тези "мъки"

При първата си бременност,след отвратителното повръщане бях много активна.До последно бях по улиците.Обаче с втората,пак повръщане до припадък,като излезех се чудех дали ще мога да се прибера.Много трудно ми беше.

   Наистина всяка бременност е различна-с първата не разбрах,че съм бременна,а сега я карам с всички "екстри" и броя дните до термин!

Точно така бях и аз.

Първите 6 месеца не,но после...аз качих 18 кг.,имах просто огромен корем и като родих така ми олекна! Изпитвах страхотно удоволствие от това,ме мога спокойно да се вдигна от дивана,без да се подпирам!

Не ми пречеше.Не съм повръщала и нямах никакви проблеми през бременността.Аз бях като една голяма меца и всепак не ми пречеше корема,аз преносих с 7 дни а ми се искаше още да си го нося.След като бебето излезе аз си останах с корем но както знаете всички нее същото без бебе в теб.За това мисля че имах доста лека бременност.

Колкото и смешно да звучи на мен не ми се раждаше още ,защото ме беше страх от самото раждане.Можех да си ходя така бременна още толкова месеци .Е,да ама беба друго беше решила.Та аз дори +25 кг си бях много подвижна и на ден си вървях по 1 час,дори и повече,вършех си без проблем домакинските задължения.

Тежеше ми втората бременност, защото съвпадна с големите жеги лятот. Тъкмо взе да се захлажда и аз родих  Но не ми е пречила.

Имах доста лека бременност. Работих до последно, винаги бях в движение и общо взето се стремях да си водя нормалния си начин на живот. За щастие повечето от проблемите на бременността ме подминаха и се чувствах много добре

 Като изключа повръщането сутрин няколко пъти, имах  спокойна бременност, а последния месец (юли) ми беше по-горещо.Качих 13кг общо.

Аз качих 16кг, почти всичко на корема...

Слава Богу, имах прекрасна бременност

Не!
За мен беше удоволствие и гордост.
Дано някога отново ми се случи.....

Не - нито първата, нито втората. С първата бях безумно горда и щастлива, качих 20кг, но се чувствах прекрасно докрая. С втората - и аз броях дните до края, но с тъга - самата мисъл, че ми е за последно (не се предвижда трето), още не мога да я преживея. И независимо от ужасните болки в тазовите кости последните 2 месеца не ми се искаше да свършва - сигурно затова преносих 4 дена
Иска ми се отново да мога да изживея всичко - даже повръщането първите месеци
Но не мисля, че има нещо ненормално в начина, по който се чувстваш - всеки различно преживява нещата и има прекрасни майки, които никак не се наслаждават на бременността, а само на резултата от нея

И на мен ми беше тежко в края на бременноста,нямах никакво самочувствие.Завиждала съм на други бременни които се гордеят с бременноста си и се чувстват чудесно,че чак и им се повишава самочувствието тогава.Мисля,че това се дължи на хормоните.Почивай си повече,че виш не останало време,два месеца като един миг ще отлетят .