Кога казахте името на бебето на близките си?

Всичките ни деца ги наричахме с имената им още първите месеци, след като вече беше ясен полът им.

Имената научиха след като родих бебчетата

Обсъдихме няколко имена с мм,майка ми като ме пита си казах,свеки така и не ме пита и ние не казахме 😁тя научи като се роди малката и се учудила така знам.
Еми да беше ме питала,щях да кажа.
Така че ако ме питат казвах ест на  най-близките и на работа ме питаха като носих болничен...клюкарките 😵‍💫но казах само първата буква нещо с м.ще видим.

След като родих

След като родих. Майка ми се обади по телефона, защото нямаше как да дойде, и като ѝ казах името, каза "Нищо, има време да го смените!".

Съобщихме имената след като се родиха бебетата. Не от суеверие, а защото си мислех, че винаги има вероятност да ги сменим в последния момент.
Бяхме решили как ще се казва синът ни. Но той се роди на 14.02. преди планираната дата. В родилното бях на косъм да го кръстя Валентин. Е, не го направих, но го обмислях съвсем сериозно.

А и исках да си спестя коментари от сорта "Ама защо това име?"

И ние като родих. Името предложи мъжът ми и много ми хареса, но не бях сигурна дали няма да размислим като я видим.

Името го избрах в болницата, след като родих. Съобщавах го на близките, когато ми се обаждаха да ме поздравят.
Не от суеверие, просто така го усетих.

След като родих без връзка със суеверия. Иначе бях уведомила мъжа ми как ще се казва детето още преди да забременея

С мъжа ми избрахме името, когато стана ясно, че е момче. Казахме го на всички останали, когато се роди. Не от суеверие, просто така бяхме решили.
Дрехи, легло и т.н. бях накупила предварително, дори бяха изпрани и изгладени.
Роди се малко по-рано, иначе и количка щеше да има.

Не съм суеверна.
Избрахме имена за момиче и момче още, когато планирахме. Казахме името, когато се роди. То ние и пола казахме чак 6ти месец. А че изобщо съм бременна - в 5ти Само родителите знаеха от трети.

Съобщихме имената на всички след като родих. Името на голямото ми дете беше избрано месеци преди раждането, но не исках да го казвам на никого. На малкото го решихме вечерта преди секциото. Колебаех се и затова чаках последния момент. В интерес на истината, не са ме питали какви имена ще носят децата предварително. Аз също не питам познатите ми бременни жени.

Името на синът ни избрахме в момента, в който разбрахме полът и така му казвахме през цялата бременност, който ни е питал - сме му казвали как ще се казва бебето. За дъщеря ми не можех да реша, защото до последно не приемах, че съм бременна с момиче и остана таткото да реши между 2 имена, когато родя и я види, но на операционната маса ме попитаха как ще се казва и аз казах 1-то име, та таткото беше категоричен, че щом така съм го почуствала и казала, това ще е и съответно, когато ми се обаждаха да честитят хората го разбраха и те.
Не съм суеверна и не бих оставила на някой друг да пазарува всичко необходимо за бебе след като вече е родено.

С първата ми бременност съобщихме твърде рано името, след това го сменихме. С втората ми бременност съобщихме след като родих.
Не от суеверия, а от практическа гледна точка почти нищо не купувах и подготвях.

С първото дете някои близки до мен хора знаеха, защото аз името го бях избрала много години преди това и съм споделяла в някакъв момент. Но потвърдихме на знаещите и казахме на незнаещите след раждането. На второто дете синът ми избра името и го знаеше и чистосърдечно си отговаряше, ако го питат, и така няколко човека научиха. Но съобщихме отново след раждането.
Хич не ми дреме за суеверията, всичко си бях купила предварително, просто не желая някой да се бърка в нещо, което касае единствено нашето семейство.

Ние избирахме и избирахме и избирахме и така до девети месец, а най-накрая избрахме съвсем друго почти преди да се роди.
Моите близки междувременно вече се бяха отчаяли да ни питат как ще се казва бебето, за неговите не помня дали сме успели да кажем преди раждането. Нямаше коментари или поне не знам😅

Бяхме избрали две имена. Бебето се роди, продължихме да умуваме, докато не разбрахме, че се е родил на празника на светията, чието име беше една от двете опции. Останалите бяха уведомени след това за избора.

Казахме името след като се роди, но го бяхме избрали няколко месеца по-рано. Не беше от суеверие, а с покупките приключихме още като бях в осми месец.

Ние - след като се родиха. Не за друго, а за да не се коментира, ама защо, как и от сорта.

Съвсем умишлено изчакахме да съобщим името след като се родиха децата. Който ме е питал преди това съм казвала, че да избрали сме името, но сме решили да не го казваме преди раждането. Не е било от суеверие или нещо друго, просто не искахме да чуваме и ние коментари от рода “ама защо, странно име, смешно, не ми харесва, звучи ми като…” и така нататък.

Какво е суеверието? Ние бяхме говорили, но така и не решихме имаше едно, което ни харесваше много, но. В родилното, когато излязох от упойка дънеха чалга; Андреа- пробвай се. Викам Андреа ще е.😀😀  Казах им, мама каза, че името не прави човека.

В деня, в който се роди.
Никой не го знеше преди това.
Нв исках да ми коментират и да ми повлияват на избора.
В разбира се коментираше се, че не е кръстена на дядовци и баби, и какво е това име, на кого е, като няма никой с тази буква, а де?
Но това главно от по-старото поколение.

От нашите баби и дядо, едната баба вече имаше внучка, кръстена на нея, другите баба и дядо не си харесват имената и предупредиха, че не искат да е кръстено на тях, както и никое от предните внучета не е, така че никой не се е сърдил, че не е на него кръстена и не е с първата буква на никого.

И двата пъти след като родих. Не от суеверие, не виждам смисъл да се обявява името на бебе, което още го няма 🤷‍♀️ Когато се роди, се представя с името си. Честно казано никой не е и питал.

След раждането на децата, все пак в болницата изчакват три дена преди да ги запишат в голямата тетрадка . Когато ММ казал на свекървата името на голямата дъщеря била страшно изненадана; може би е очаквала да подновим името й. Но Котьо не забравя, когато са казали зад гърба й "оная се повлече", а и бях избрала името на брега на морето години преди това.

След като се роди, казахме името. А за пола, не сме питали и не искахме да знаем до последно.

Аз от сега имам такива коментари и цялата ми рода очаква да го кръстим на баща ми, и много се налагат… като им казах име, което не е на никой - точно въпросите, които сте написала.
Може би наистина е най-добре да се изчака да се роди детенцето… на мен много неегативно ми влияе това с кръщаването, дано да няма обидени..

Още не сме измислили име, но всички ще разберат като се роди. Не искам коментари и влияние от чуждото мнение.

И аз имам алергия към това родата да дават непоискано мнение по въпрос, който тотално не ги засяга. Преди изобщо да имам ММ до себе си нашите бяха наясно, че аз детето си на някого няма да кръстя и бяха ок. След това и родителите на ММ бяха уведомени по същия начин. Никакви проблеми и с тях. Останалата рода (от неговата страна, моята си знае, че няма смисъл да се меси) получаваха само "Детето ще е кръстено на него си" като мантра при всяко повдигане на въпроса. Както и това, че нямам намерение да родя 6 деца, за да има по едно, кръстено на всеки и 2, които все пак да кръстим, както ние искаме.

Истината е, че мнение никой не ми е давал, нито коментирал преди да родя.
Майка ми само предложи да е на свеки с буквата поне(нещо, което мн мразя) и каза, че е хубаво да е на нея.
Отрязах я веднага. Казах й, че тя също толкова заслужава да е на нея, и една буква за мен не е кръщаване на никого.
Това е било само един път, още в мн ранна бременност.
При нас е нечувано ако се роди момче и не го кръстиш на свекъра, а ако е момиче може всякак😂, но е хубаво поне буква на свеки да има.
Мен тези неща ме дразнят.
Не смееха да ми кажат нищо, защото знаят колко съм категорична по темата. Свекърите дума не са ми казали.
Обяснихме само, че на никого няма да е кръстено.
Коментарите бяха след раждането от бабите ми и по-възрастни роднини.
И понеже дъщеря ми е с чуждо име, с буква, нищо общо с никоя баба и възрастните хора им е много чудно.
Те така са си възпитани.
И пак има значение кой е човека.
Дядото на ММ лека му пръст само се усмихна и каза, че сме я кръстили на еди коя си кралица. То и така си беше. Но само той се сети, защото човека е очевидно е чел история. 🙂
Никой нищо не каза.
Аз също мн се влиая  и именно затова и не казахме.
Първо щеше да е на баща ми. ММ нямаше нищо против. После обаче изведнъж каза, че щом няма да е на едните, няма да е и на другите.
Ние мн трудно избрахме името, той го избра. Аз само изброявах, а той на всичко каваше не.
После решихме да не е на никого.
Така е справедливо.
Ако обаче имаме някога момче бих  го кръстила дословно на свекъра, но само, защото името е хубаво, а и защото имената им с майка ми са кажи речи еднакви, та ще ударя с един куршум два заека.

А ако имаш още едно момиче, ще го кръстиш ли на майка ти, и то ще бъде и на двамата със свекъра? Защото хубавото име ще е налично и в този случай.

Голямо чудене се чудя коя ще е тази кралица...

Избрахме имената, когато потвърдиха бремеността, мъжът ми искаше да е на баща му, ако е момче, аз исках да е на баба ми, ако е момиче. Тогава казах и на нашите - момче така, момиче иначе. Оказа се момче. Мъжът ми кога е казал на техните - не знам. Не е имало драми.

Аз не съм казвала на никого до раждането, просто, защото не знаехме пола. Умишлено. Имахме избрани имена и за двата пола и когато се роди бебето го кръстихме, както бяхме решили и след това казахме.
Знам за случай, в който им казали, че бебето е момиче, те боядисали стаята, легълцето, панделки, дантелки, име... и на раждането се ражда момченце. Цялата ти настройка отива по дяволите според мен.
Но всеки си решава. Обаче името все пак подлежи на промяна, понякога ти идва точно на раждането нещо. Мисля, че роднините нямат право на мнение за името и съответно знанието му им е ненужно.  Като се роди - това е ... 

Много готино решение да не се знае полът предварително.

Аз казах само на семейството и то към 6 месец

Да не се казва името предварително за мен не е свързано с някакво суеверие, а е защита срещу кофти баби и дядовци с претенции - я няма да им хареса избраното име и ще си го кажат, с което ще разклатят увереността на родителите относно направения избор, я ще почнат да претендират да не е на другата рода, а на тяхната, я нещо друго.
Ако родата са нормални хора, които биха уважили и одобрили избраното от родителите име (или биха си запазили негативното мнение за себе си), няма лошо да им се каже името предварително, ако е вече избрано. Друг е въпросът, че бъдещите родители няма как да са сигурни как ще реагират близките на името, така че си спестяват евентуално кофти реакции и разубеждаваници.
С първото дете казахме името след раждането, макар да го бяхме избрали месеци по-рано; с второто - бъдещият батко издаде, че сестра му ще се казва Ойа и майка ми, знаейки кои букви не може да произнесе двегодишното, се досети, че внучката ще е Лора; с третото дете аз до последно се колебаех между 3 имена и взех окончателното решение, като си видях човечето, така че отново казахме след раждането.

Ама ми костваше известни усилия да предупреждавам лекарите, че не искам да знам. Понеже тази, която ме следеше в 6ти месец изчезна някъде и се прехвърлих при другата в поликлиниката, та там още обяснения. В 7ми месец отидох в Майчин дом при лекарката, която ми направи абразиото с 1вата бременност да ѝ се похваля, че съм бременна. Тя ме помъкна да ме преглежда и се изпусна, докато успея да я предупредя, ама аз се
направих, че не съм я чула

Абсурд да ми повлия чуждо мнение по този въпрос. И двете имена сама съм ги избирала. За дъщеря ми не съм имала колебания, за сина ми се чудех между няколко. Който ме е питал- съм казала и преди да родя, не са били повече от 4-5 човека.

След като се роди. До последно се колебаехме и не знаех дали като я видя няма да реша друго.
Няма да забравя свекърва ми как реагира, като ми звънна да ми честити, след като ММ явно й е казал: "Е, какво е това име,което измислихте?"

ММ каза на нашите още докато бях бременна... най-голямата ми грешка. Те били със съзнанието, че ще го кръстя на баща ми, а ние бяхме избрали друго име. От този момент до края на бременността бях подложена на страшен психически тормоз и манипулации от тяхна страна, даже от баба ми по майчина линия.. Последния разговор по върпоса беше с майка ми, докато лежах за задържане преди да родя. Та толкова много горчилка съм събрала през този, иначе прекрасен период на бременността, че при следваща бременност сигурно чак на погачата на бебето ще разберат името.

Би ли споделила името 😁

Общо взето името и аз го научих след като родих 🤣 . Бях написала 6-7 имена на един лист (нищо общо с никой от родата, само 3 с буквата на мъжа ми) , седмица преди да родя дадох списъка на ММ, той ги елиминира до 2. И така поехме към болницата с 2 имена,аз мислех до последно, че ще е 1то понеже е женски вариант на името на мъжа ми,а 2то е женски вариант на името на бившия 🤣. Родих, още бях на магарето и не знаех къде съм,а те настояваха да кажа име веднага, не знам защо не казах избраното от мен, а звъннах на ММ и той изстреля другото. Грам не съжалявам, името така си й отива! Надявам се да имам още едно момиче та да ползвам и другото ❤

И двете ми деца получиха имената си след като родих. До тогава не бяхме изобщо сигурни, макар да спрягахме 2-3 имена. Роднините изобщо не са участвали в процеса на избор, нито са ни питали...

Всички знаеха името , никога не сме го криели . Още преди да се разбере пола сме коментирали имена и за момче и за момиче със семейството и приятели .

Ма чакай малко, кво те притеснява? Това, че е "грешно", някое суеверие или това, че не искаш да казваш още?
За щастие вече огромен процент хора не са суеверни, така че ако от суеверие питаш - това си зависи само от теб.
Аз не искам да го казвам предварително и няма да го казвам, само аз и съпругът ми си знаем и си го наричаме по име.

Не съм казала, че нещо ме притеснява. Просто любопитство, обмяна на информация, форума е за това. Разбира се, че аз и съпругът ми сме решили дали ще казваме или не и никой не може да ни промени мнението. Както казах просто ми беше любопитно да разбера дали е свързано с някакво суеверие или не.

Благодаря на всички за отговорите, дадени досега!

Валерия. А мъжът ми по едно време искаше да е Персефона... Тогава съвсем нямаше да го хареса

Много е забавно как никой не е суеверен ,а всички изчакали детето да се роди 😜

Аз казах когато бях в 7мия месец на абсолютно всички, които са ме питали.
Не исках да е по рано, защото когато кажеш името, хората започват да те питат как е Мария днес... и ако стане нещо вече някак си е личност...
В седмият месец, ако роди има големи шансове да оживее..

Майка ми определено не хареса името на втората ми дъщеря, но не си е и помисляла че ще го сменя поради този факт.

Забавно или не, суеверията нямат нищо общо с това дали искаш, или не искаш да го кажеш преди да се роди?
Аз не искам, защото:
1. искам да е изненада;
2. не искам да чувам чужди мнения за името, а като кажа след това ще спестя такива (имам възпитани приятели, но не особено съобразителни - ако им кажа предварително може някой да пусне тъп коментар, но ако кажа след това - знам, че ще спестя такъв в 9 от 10 случая);
3. просто защото така съм си решила

Никога не съм била суеверна и изборът ми няма общо със суеверие, а с лична преценка на мен и съпруга ми.

+1
Пазарувах, подстригвах се, прескачах кабели и всичките други неща, които принципно се свързват със суеверия. Но името си беше между мен и бащата. Не виждам защо трябва да го споделям, ако не искам.
Имахме две имена като идея. Съответно това, което не сме ползвали, също няма да се каже, освен, ако нямаме още една дъщеря.

Винаги съм искала детето ми да е кръстено на дядо ми, тъй като той ме е отгледа. За съжаление почина малко след като разбрах, че съм бременна и не успях да му кажа. Детето носи неговото име, но всички го разбраха след като родих.

Ако знаеш как ще се казва не виждам нищо лошо да кажеш на близките си. Не вярвам в суеверия , с моят мъж още преди да забремения си бяхме говорили как би се казвало детето ни ако е момиче и ако е момче. За купуването по същият начин , въпрос на личен избор е . Зависи от това дали ти вярваш в тези неща