Кога казахте името на бебето на близките си?

Истината е, че мнение никой не ми е давал, нито коментирал преди да родя.
Майка ми само предложи да е на свеки с буквата поне(нещо, което мн мразя) и каза, че е хубаво да е на нея.
Отрязах я веднага. Казах й, че тя също толкова заслужава да е на нея, и една буква за мен не е кръщаване на никого.
Това е било само един път, още в мн ранна бременност.
При нас е нечувано ако се роди момче и не го кръстиш на свекъра, а ако е момиче може всякак😂, но е хубаво поне буква на свеки да има.
Мен тези неща ме дразнят.
Не смееха да ми кажат нищо, защото знаят колко съм категорична по темата. Свекърите дума не са ми казали.
Обяснихме само, че на никого няма да е кръстено.
Коментарите бяха след раждането от бабите ми и по-възрастни роднини.
И понеже дъщеря ми е с чуждо име, с буква, нищо общо с никоя баба и възрастните хора им е много чудно.
Те така са си възпитани.
И пак има значение кой е човека.
Дядото на ММ лека му пръст само се усмихна и каза, че сме я кръстили на еди коя си кралица. То и така си беше. Но само той се сети, защото човека е очевидно е чел история. 🙂
Никой нищо не каза.
Аз също мн се влиая  и именно затова и не казахме.
Първо щеше да е на баща ми. ММ нямаше нищо против. После обаче изведнъж каза, че щом няма да е на едните, няма да е и на другите.
Ние мн трудно избрахме името, той го избра. Аз само изброявах, а той на всичко каваше не.
После решихме да не е на никого.
Така е справедливо.
Ако обаче имаме някога момче бих  го кръстила дословно на свекъра, но само, защото името е хубаво, а и защото имената им с майка ми са кажи речи еднакви, та ще ударя с един куршум два заека.

А ако имаш още едно момиче, ще го кръстиш ли на майка ти, и то ще бъде и на двамата със свекъра? Защото хубавото име ще е налично и в този случай.

Голямо чудене се чудя коя ще е тази кралица...

Избрахме имената, когато потвърдиха бремеността, мъжът ми искаше да е на баща му, ако е момче, аз исках да е на баба ми, ако е момиче. Тогава казах и на нашите - момче така, момиче иначе. Оказа се момче. Мъжът ми кога е казал на техните - не знам. Не е имало драми.

Аз не съм казвала на никого до раждането, просто, защото не знаехме пола. Умишлено. Имахме избрани имена и за двата пола и когато се роди бебето го кръстихме, както бяхме решили и след това казахме.
Знам за случай, в който им казали, че бебето е момиче, те боядисали стаята, легълцето, панделки, дантелки, име... и на раждането се ражда момченце. Цялата ти настройка отива по дяволите според мен.
Но всеки си решава. Обаче името все пак подлежи на промяна, понякога ти идва точно на раждането нещо. Мисля, че роднините нямат право на мнение за името и съответно знанието му им е ненужно.  Като се роди - това е ... 

Много готино решение да не се знае полът предварително.

Аз казах само на семейството и то към 6 месец

Да не се казва името предварително за мен не е свързано с някакво суеверие, а е защита срещу кофти баби и дядовци с претенции - я няма да им хареса избраното име и ще си го кажат, с което ще разклатят увереността на родителите относно направения избор, я ще почнат да претендират да не е на другата рода, а на тяхната, я нещо друго.
Ако родата са нормални хора, които биха уважили и одобрили избраното от родителите име (или биха си запазили негативното мнение за себе си), няма лошо да им се каже името предварително, ако е вече избрано. Друг е въпросът, че бъдещите родители няма как да са сигурни как ще реагират близките на името, така че си спестяват евентуално кофти реакции и разубеждаваници.
С първото дете казахме името след раждането, макар да го бяхме избрали месеци по-рано; с второто - бъдещият батко издаде, че сестра му ще се казва Ойа и майка ми, знаейки кои букви не може да произнесе двегодишното, се досети, че внучката ще е Лора; с третото дете аз до последно се колебаех между 3 имена и взех окончателното решение, като си видях човечето, така че отново казахме след раждането.

Ама ми костваше известни усилия да предупреждавам лекарите, че не искам да знам. Понеже тази, която ме следеше в 6ти месец изчезна някъде и се прехвърлих при другата в поликлиниката, та там още обяснения. В 7ми месец отидох в Майчин дом при лекарката, която ми направи абразиото с 1вата бременност да ѝ се похваля, че съм бременна. Тя ме помъкна да ме преглежда и се изпусна, докато успея да я предупредя, ама аз се
направих, че не съм я чула

Абсурд да ми повлия чуждо мнение по този въпрос. И двете имена сама съм ги избирала. За дъщеря ми не съм имала колебания, за сина ми се чудех между няколко. Който ме е питал- съм казала и преди да родя, не са били повече от 4-5 човека.

След като се роди. До последно се колебаехме и не знаех дали като я видя няма да реша друго.
Няма да забравя свекърва ми как реагира, като ми звънна да ми честити, след като ММ явно й е казал: "Е, какво е това име,което измислихте?"

ММ каза на нашите още докато бях бременна... най-голямата ми грешка. Те били със съзнанието, че ще го кръстя на баща ми, а ние бяхме избрали друго име. От този момент до края на бременността бях подложена на страшен психически тормоз и манипулации от тяхна страна, даже от баба ми по майчина линия.. Последния разговор по върпоса беше с майка ми, докато лежах за задържане преди да родя. Та толкова много горчилка съм събрала през този, иначе прекрасен период на бременността, че при следваща бременност сигурно чак на погачата на бебето ще разберат името.

Би ли споделила името 😁

Общо взето името и аз го научих след като родих 🤣 . Бях написала 6-7 имена на един лист (нищо общо с никой от родата, само 3 с буквата на мъжа ми) , седмица преди да родя дадох списъка на ММ, той ги елиминира до 2. И така поехме към болницата с 2 имена,аз мислех до последно, че ще е 1то понеже е женски вариант на името на мъжа ми,а 2то е женски вариант на името на бившия 🤣. Родих, още бях на магарето и не знаех къде съм,а те настояваха да кажа име веднага, не знам защо не казах избраното от мен, а звъннах на ММ и той изстреля другото. Грам не съжалявам, името така си й отива! Надявам се да имам още едно момиче та да ползвам и другото ❤

И двете ми деца получиха имената си след като родих. До тогава не бяхме изобщо сигурни, макар да спрягахме 2-3 имена. Роднините изобщо не са участвали в процеса на избор, нито са ни питали...

Всички знаеха името , никога не сме го криели . Още преди да се разбере пола сме коментирали имена и за момче и за момиче със семейството и приятели .