Момичета, от няколко дни ви чета и си мисля само как да ви напиша моята история … открих доста качествени и полезни съвети и мнения, направих си ги на скрийншоти, припознах някои моменти от моя проблем, благодаря на възможността за такова общуване, макар и пасивно от моя страна, защото не съм активен потребител. Потърсих психолог, но съм в списъка и за чакане …. живея в чужбина и въпреки че съм повече от 15г. Тук и нямам проблеми с разбирането, финансови или др. предпочитам да се обърна към български терапевт, но известните такива са със записани графици или пък не работят онлайн .. ще се опитам да не разводнявам много, за да ме прочетете докрай.
Та, моята тема …
Невъзможната любов с мъж, с когото се виждам от ¾ година, познаваме се от около 4 години, имахме отношения преди 3г. за кратко, тогава се разделих с него след месец и половина, по същата причина като сега, но сега е много по-осъзната, да така стана, но сега прерастнаха в много по-дълбоки, емоционални и качествени такива. Имах нужда от това в този период от живота си, определено си дадохме доста емоционална храна, любов, красиви моменти и разговори за общи интереси и т.н. Човека ми пасва, да може би има и други възможни партньори и любови, но той за мен е първия зрял и стабилен мъж, с който имам общо. Имаме 11 г. разлика в негова полза, аз съм в началото на 30-тте. Той има 2 малки момиченца - 5 и 7г., за които се грижи на може би 80% от времето по всякакъв начин, бившата въпруга и майка има псих. проблеми и там нещата са тежки, няма да изпадам в подробности, имало е и заплахи, и физическо насилие от нейна страна, честно казано и мен ме е страх от това на ментално, а защо не и на физическо ниво, взела съм решение, че аз в този сценарий място нямам и не искам да имам. Децата са центъра и смисъла на живота му. Адмирации. Но не е моят живот и филм и не искам да бъде. Както някой беше написал, любовта се измерва в живота с ГРИЖА за партньора. Моя (почти вече бивш) партньор не е в състояние да се грижи за друг човек и да даде от себе си за качествена и пълноценна връзка на този етап. Да, знам, то е ясно. Но, хора, не спирам, преживявам го много , не спя, не работя съсредоточено и съм отвеяна и разсеяна, дори и всичко да ми е ясно.
Аз реших, че искам тази раздяла и той се съгласи. Имахме дълги и трудни разговори, разбрахме се , че сме един за друг, но да кажем, не в този живот или не в тази житейска ситуация. Да, може да кажете любовта няма граници, но тук говорим за отговорност към две малки деца, която по някакъв начин чувствам и аз, не искам да вляза в живота им и той да стане още по-сложен, а моят ще стане със сигурност. Аз няма да се чувствам добре в този сценарий и вече не се чувствам. Знам, че ако продължа ще завърши грозно, той ще се чувства притиснат и няма да може да даде нито на мен, нито на децата любов, време, внимание... Аз още нямам собствено семейство, не съм имала и да, бих искала, много бих искала, но не на всяка цена! Опитах със самозаплахи, обвинения, стегни се, после приемане, после анализиране, после какво ли не. Споделям за да ми олекне и да чуя вашето мнение, което да ме отрезви. Помогнете ми, моля ви. Попринцип аз съм най-силния човек, това не е мое самоопределение, казвали са ми го най-близки, приятелки, приятели и т.н. В състояние съм да разбера нещата. Вероятно преувеличавам нашите съвпадения и неговата любов към мен, да знам че я има, но какво от това, тя дори ми пречи в момента. Давам сметка, че разбирането не е преживяване. Не искам да се разболея, а ставам и приличам на призрак. Не знам каква стратегия да подхвана сега. Благодаря Ви предварително.
Та, моята тема …
Невъзможната любов с мъж, с когото се виждам от ¾ година, познаваме се от около 4 години, имахме отношения преди 3г. за кратко, тогава се разделих с него след месец и половина, по същата причина като сега, но сега е много по-осъзната, да така стана, но сега прерастнаха в много по-дълбоки, емоционални и качествени такива. Имах нужда от това в този период от живота си, определено си дадохме доста емоционална храна, любов, красиви моменти и разговори за общи интереси и т.н. Човека ми пасва, да може би има и други възможни партньори и любови, но той за мен е първия зрял и стабилен мъж, с който имам общо. Имаме 11 г. разлика в негова полза, аз съм в началото на 30-тте. Той има 2 малки момиченца - 5 и 7г., за които се грижи на може би 80% от времето по всякакъв начин, бившата въпруга и майка има псих. проблеми и там нещата са тежки, няма да изпадам в подробности, имало е и заплахи, и физическо насилие от нейна страна, честно казано и мен ме е страх от това на ментално, а защо не и на физическо ниво, взела съм решение, че аз в този сценарий място нямам и не искам да имам. Децата са центъра и смисъла на живота му. Адмирации. Но не е моят живот и филм и не искам да бъде. Както някой беше написал, любовта се измерва в живота с ГРИЖА за партньора. Моя (почти вече бивш) партньор не е в състояние да се грижи за друг човек и да даде от себе си за качествена и пълноценна връзка на този етап. Да, знам, то е ясно. Но, хора, не спирам, преживявам го много , не спя, не работя съсредоточено и съм отвеяна и разсеяна, дори и всичко да ми е ясно.
Аз реших, че искам тази раздяла и той се съгласи. Имахме дълги и трудни разговори, разбрахме се , че сме един за друг, но да кажем, не в този живот или не в тази житейска ситуация. Да, може да кажете любовта няма граници, но тук говорим за отговорност към две малки деца, която по някакъв начин чувствам и аз, не искам да вляза в живота им и той да стане още по-сложен, а моят ще стане със сигурност. Аз няма да се чувствам добре в този сценарий и вече не се чувствам. Знам, че ако продължа ще завърши грозно, той ще се чувства притиснат и няма да може да даде нито на мен, нито на децата любов, време, внимание... Аз още нямам собствено семейство, не съм имала и да, бих искала, много бих искала, но не на всяка цена! Опитах със самозаплахи, обвинения, стегни се, после приемане, после анализиране, после какво ли не. Споделям за да ми олекне и да чуя вашето мнение, което да ме отрезви. Помогнете ми, моля ви. Попринцип аз съм най-силния човек, това не е мое самоопределение, казвали са ми го най-близки, приятелки, приятели и т.н. В състояние съм да разбера нещата. Вероятно преувеличавам нашите съвпадения и неговата любов към мен, да знам че я има, но какво от това, тя дори ми пречи в момента. Давам сметка, че разбирането не е преживяване. Не искам да се разболея, а ставам и приличам на призрак. Не знам каква стратегия да подхвана сега. Благодаря Ви предварително.
