Публикувана: 15 май 2026, 13:16 ч.
Последно мнение: 4 юни 2026, 12:10 ч.

На какво се крепи самочувствието ви?

11 527
444
2

15 май 2026, 13:16 ч.

София
Мнения: 17 140

Буквално, кое е това, което ви кара да сте спокойни със себе си пред останалите?

Не говорим за самооценката, там вече е ясно, че човек трябва да си преценява качествата в сравнение. Питам за основите на чувството ви за себеуважение, достойнство и лична стойност.

Провокирана съм от темата за децата и парите, и настояването, че за да се впишат и да не им се подиграват е най-важно с колко скъпи дрехи са. Това идва отнякъде, сигурно е от възрастните, но наистина ли парите са най-ценният ни актив като хора сред останалите?

Уточнявам, че според мен парите са хубаво нещо, носи свобода. Идеята на темата не е да се преброи кой е най-духовно извисен или да се обиждаме. Въпросът е кои са нещата, които ви правят сигурни и спокойни сред другите хора, и кои ви напрягат и ви карат да се чувствате отхвърлени, аутсайдери? И какво ви кара да цените другите, че са богати, известни, умни, добри? Кое у другите предизвиква желание да сте в нечия компания?

# 1 15 май 2026, 13:21 ч.

София
Мнения: 46 526

Сигурна и спокойна съм, тъй като съм си осигурила "safe place".
Самочувствието ми се крепи на това, че съм преодоляла поне 10 кризи в живота си и ако ми дойде още една и тя ще мине.

# 2 15 май 2026, 13:23 ч.

Мнения: 1 430

Има ОГРОМНА разлика в нещата, на които основаваш самочувствието си, когато си на 13-15 и когато си на 30 -40 - 50...

# 3 15 май 2026, 13:24 ч.

София
Мнения: 17 140

Цитат на: NellyN в пт, 15 май 2026, 13:23

Има ОГРОМНА разлика в нещата, на които основаваш самочувствието си, когато си на 13-15 и когато си на 30 -40 - 50...

Има ли наистина?

# 4 15 май 2026, 13:28 ч.

Мнения: 26 377

Честно казано, сигурна и спокойна сред другите хора винаги ме е правило усещането, че/ако изглеждам добре. Казвам си го в прав текст, ако има нещо, което в момента не ми е наред във външността се спихвам и гледам да не се набивам в очи. С възрастта по-малко, разбира се, но дълги години си беше определящо.

Така че ги разбирам децата, минимумът добър външен вид - не непременно блестяща красота и модерни дрехи, но нали, средното, да кажем, определено дава спокойствие и самочувствие.

Последна редакция: пт, 15 май 2026, 13:43 от Iris04

# 5 15 май 2026, 13:29 ч.

Мнения: 1 430

Цитат на: Бoяна в пт, 15 май 2026, 13:24

Цитат на: NellyN в пт, 15 май 2026, 13:23

Има ОГРОМНА разлика в нещата, на които основаваш самочувствието си, когато си на 13-15 и когато си на 30 -40 - 50...

Има ли наистина?

Разбира се, че има. На 13-15 самочувствието идва много повече от отношението на другите, от желанието да си готин, харесван, в готината компания, да не си сред смотаните и т.н. Всичко това е доста повърхностно, но разбираемо за възрастта.
Сега, може и да има деца, чието самочувствие идва от постижения, изключително силен успех в училище и т.н., но според мен са изключения.

В по-зряла възраст, не че външността няма значение - има и още как, но вече човек повече знае кой е, какво е постигнал, какво иска да постигне, какъв интелект има...

# 6 15 май 2026, 13:33 ч.

София
Мнения: 20 276

Обикновено с приятелите е като с любовта. Химия и физика. Усещаш, че с този човек сте от една порода. Поне аз така. Не избирам приятелите си по конкретни критерии.
Моето лично самочувствие идва от това, че не гледам хората, а семейството си. Имам стабилно семейство. Гордея се с децата си (конкретно с това, в което виждам, че са се превърнали големите от тях). Доволна съм, че сме преминали успешно определени етапи в живота си и сме се преборили с определени трудности. Че сме си изградили приоритети, които не се влияят от моди и чужди мнения. Ей такива неща.
Материалното, което сме постигнали, не е знаме, което да развяваме пред хората. То е гаранция да имаме сигурност и независимост на редица решения за живота ни (за съжаление, човек е ограничен не само материално за някои неща).
И не ламтя за нещо. Имам още няколко големи желания (материални), но и те ще получат удовлетворение, когато сме здрави.
Външният вид, понеже стана дума, за мен отразява здравето, обичта и грижата към себе си и т.н., не е сам по себе си.
И никога не съм била и не съм искала да съм част от каквато и да е "масовка". Това пак ми е повод за самочувствие.

# 7 15 май 2026, 13:34 ч.

Мнения: 360

На мен би ми било интересно да прочета от хора, които са имали високо самочувствие като деца и тийнейджъри - как са го постигнали родителите им?

Аз не съм имала високо самочувствие. Иградила съм го малко по малко през годините, основно при трудни ситуации, в които съм се справяла съвсем сама. Самочувствието ми сега се гради на това, че мога да се справя с редица неща, независимо от страх, неприятности и т.н. А за социални ситуации - идва от факта, че зависи от мен 100% - мога да съм душата на компанията или ако не ми се занимава да си стоя в ъгъла, и аз го решавам според настроението. Simple Smile

# 8 15 май 2026, 13:36 ч.

София
Мнения: 17 140

Цитат на: NellyN в пт, 15 май 2026, 13:29

Първото и второто ми звучат еднакво, все зависят от другите и техните оценки. Чужди други, далечни.

Аз си мисля, че и децата са уверени, когато са обичани, същото и за възрастните. Иначе продавачките в Лидл щяха да се бесят по-често от децата без еди какъв си Найк.

# 9 15 май 2026, 13:38 ч.

Мнения: 55 475

И аз казвам, че самочувствието на зрял човек се гради на съвсем други неща в сравнение със самочувствието на гимназист. Зрелият и уверен човек ще каже майната ви, не ме интересува тълпата и няма да слушам чалга, няма да си слагам цици и джуки и прочее. Докато гимназистът няма тази зрелост и се води по-лесно по стадото. Особено ако няма някакви особени качества, които да го отведат в друга среда.
Иначе моето самочувствие се крепи на удовлетворението от изминатия житейски път - на образование, постижения, интелект (поне аз смятам, че имам над средния, мога и доказателства да приложа Simple Smile

). Също така на това, че физически все още се крепя, спортувам и водя активен живот. На здравата житейска основа, каквато е семейството ми - здрава и стабилна многогодишна връзка в хармония и разбирателство. И това съвсем не е на последно място. На това, че съм отгледала дете с добра реализация и без залитания по лоши пътища (пу, да не чуе дяволът). За това се сещам.
А парите за мен са сигурност, не самоцел или средство за фукане.

# 10 15 май 2026, 13:41 ч.

София
Мнения: 20 276

Цитат на: LemonFantastic в пт, 15 май 2026, 13:34

На мен би ми било интересно да прочета от хора, които са имали високо самочувствие като деца и тийнейджъри - как са го постигнали родителите им?

Аз имах самочувствие и като дете. Причината - родителите ми се държаха с мен зряло, оставяха ми възможност да взимам избор за живота си (от какво да облека, през какво да ям, каква музика да слушам, до къде да уча, с кого да излизам) и знаех, че последиците ще са за моя сметка.
Така възпитавам и децата ми. Разбира се, зависи и от характера на човек, защото понякога тази свобода води до изпускане на границите, но за мен е по-добрият метод.

# 11 15 май 2026, 13:43 ч.

Мнения: 31 437

Знам коя съм и каква съм и това дава увереност, защото другите не са водещ фактор. Нито ме познават всички, нито имат моите ценности. Да съм честна, с чиста съвест, да не съм меркантилна. Тези неща ми дават вътрешно спокойствие.
В другите най- много ценя добротата, която вече е дефицит. Много, много уважавам умни хора. За мен най- хубавите думи/ комплимент е, не че е красив, а че е добър и/ или умен.
Без значение дали са известни, богати, красиви. Човекът, когото уважавам най- силно извън семейството и близките ми е много, много умен и достатъчно богат. Всъщност на мен човек, ако ми влезе под кожата няма значение как изглежда. Буквално не забелязвам килограми, дрехи, Абе външните фактори. Приемам го всякакъв. И се надявам и той да ме приема така. Да се чувстваме удобно, свободно и уютно когато сме заедно.
Като по- млада съм била снобарка. Марки и табелки ми правеха впечатление, сега пак ги виждам, но не ме впечатляват. Каквито и опаковки да сложи човек, пак си е със същата стойност.Ако я има Stuck Out Tongue Winking Eye

П.С
Като дете имах доста стабилно самочувствие. Бях самоуверена, ама много и с право. Получавала съм много любов и грижи. Усещала съм се обичана, значима, можеща каквото си поискам да постигна. После животът ме чупи няколко пъти и се смирих.

# 12 15 май 2026, 13:44 ч.

Пловдив
Мнения: 21 597

На ум и хубост? Wink

Иначе сериозно, като млада от външен вид съм се срамувала - че съм грозна и дебела. Също и от липса на социални умения като на "готините" - именно се срамувах, стараех се да не личи.
Не съм страдала никога от липса на маркови маратонки. То така или иначе материални неща не са ми липсвали, но и да бяха, едва ли щяха да са сериозен фактор. Няма как да съм сигурна, но така мисля.

Последна редакция: пт, 15 май 2026, 13:49 от Магдена

# 13 15 май 2026, 13:53 ч.

Мнения: 2 583

Самочувствието ми е идвало винаги от това, че има неща, които знам и мога да правя много добре. Също и че изглеждам добре, чисто и спретнато. Единствената разлика е че в училищните години много обичах да се състезавам с другите в нещата, в които смятам че се справям добре. Но марковите дрехи, обувки, парфюми, телефони не са били никога сред тях. Даже от години ползвам старите телефони на мъжа ми когато си ги смени и дори не знам какви модели са.

# 14 15 май 2026, 13:53 ч.

Мнения: 1 651

Родителите ми ме възпитаха в култ към знанието и мисленето. От съвсем ранна (почти несъзнателна) възраст ме занимаваха с ребуси, загадки и логически главоблъсканици. Самочувствието ми винаги е идвало основно от това, че ЗНАМ. В основното училище винаги съм знаела повече от съучениците си, и те го оценяваха и уважаваха. В гимназията и в университета вече бях сред равни, но поради разностранните си интереси можех да правя аналогии и взаимовръзки, които също не оставаха незабелязани. И в професионалния, и в личния живот - винаги негласно, и без да правя нищо специално, някак се налагам като мъдреца на групата, до който всички се допитват. Problem Solver, не мога да намеря подходящ аналог на български.

Разбира се, че е имало моменти в тинейджърските години, когато ми се е искало да ме харесват защото съм безумно красива (не съм) или много забавна (също не съм), но това са били временни емоции. Като цяло уважение и приемане никога не ми е липсвало, в каквито и странни компании и среди да съм попадала в периоди на експериментиране.

Препоръчани теми

Какво за вас е "обсебващ човек" и защо са такива??

За хората, които нямат срам

Мисля че направих грешка

Семейни проблеми

Причина:

Причина: