На самоувереността. А тя идва от себеоценката.
Моята е средна хубост, да кажем.
Моята е средна хубост, да кажем.
- Публикувана: 15 май 2026, 13:16 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2026, 12:10 ч.
На какво се крепи самочувствието ви?
На факта, че съм постигнала всичко с личен труд и много дисциплина. Че знам много и продължавам да уча нови неща.
Много хора се трудят и постигат със собствени сили и дисциплина нещата от живота си. Но нямат самочувствие. 
Лично за мен тази увереност се корени в детството и затова съм се опитала да я предам и на моето дете, както ми е заложена на мен. Това те прави устойчив и адаптивен в живота.
Да си адекватен на всяка ситуация и време, обстоятелства, независимо от условията. Без да се смачкваш.
Лично за мен тази увереност се корени в детството и затова съм се опитала да я предам и на моето дете, както ми е заложена на мен. Това те прави устойчив и адаптивен в живота.
Да си адекватен на всяка ситуация и време, обстоятелства, независимо от условията. Без да се смачкваш.
Гордея се, че съм добър човек, че съм отгледала такива деца.Смятам, че съм
умна, възпитана, емпатична, развивам се в своите интереси, които никога не свършват.Сдобила съм се със самочувствие, че се справям в много тежки ситуации и това ми дава увереност, че мога да се оцелявам.Здраво стъпила съм на краката си, не се плаша от труд, мога с 2 и 200, мога да копая и да се гиздя за повод.Хората ме харесват на база на тези ми качества и знам, че
имам добри и верни приятели, което е богатство.
Била съм хубаво момиче, но това не ми е помогнало да имам самочувствие като дете, макар да съм
била материално осигурена за онези трудни години в началото на прехода, когато бях подрастваща.
И сега съм добре изглеждаща жена, но вярвам, че вторично хората ме харесват заради това, което нося в себе си.Весела съм, с чувство за хумор, екстроверт.
Но да кажем, че увереността да кажа всички тези думи, дойде на зряла възраст.Преди това бях неуверена и притеснителна.Родителите ми са били умерени към мен, насърчавали са ме, когато трябва, оставяли са ме да взимам сама решения и да поемам свои пътища.Явно ми трябваше време да осъзная коя съм, за да мога да кажа, че
имам самочувствие, базирано не на външност, а на вътрешни устои.
умна, възпитана, емпатична, развивам се в своите интереси, които никога не свършват.Сдобила съм се със самочувствие, че се справям в много тежки ситуации и това ми дава увереност, че мога да се оцелявам.Здраво стъпила съм на краката си, не се плаша от труд, мога с 2 и 200, мога да копая и да се гиздя за повод.Хората ме харесват на база на тези ми качества и знам, че
имам добри и верни приятели, което е богатство.
Била съм хубаво момиче, но това не ми е помогнало да имам самочувствие като дете, макар да съм
била материално осигурена за онези трудни години в началото на прехода, когато бях подрастваща.
И сега съм добре изглеждаща жена, но вярвам, че вторично хората ме харесват заради това, което нося в себе си.Весела съм, с чувство за хумор, екстроверт.
Но да кажем, че увереността да кажа всички тези думи, дойде на зряла възраст.Преди това бях неуверена и притеснителна.Родителите ми са били умерени към мен, насърчавали са ме, когато трябва, оставяли са ме да взимам сама решения и да поемам свои пътища.Явно ми трябваше време да осъзная коя съм, за да мога да кажа, че
имам самочувствие, базирано не на външност, а на вътрешни устои.
Смятам, че до голяма степен родителите ти ти създават самочувствието и така те “навиват”, че ти после сама си го поддържаш.
Моите винаги са ми говорили хубави работи. Майка ми ако чуе че нещо се самокритикувам, моментално ще ми каже че говоря глупости. Аз сега съм същата с децата ми. Не им давам да си казват едно на друго че са глупави или да се само критикуват.
Повтарям си им че са най хубавите и добрите на света, те си го вярват и съответно хората ги харесват.
Има изследвания, че когато вярват в теб ти се представяш по-добре, за да оправдаеш очакването. А ако очакването е че ще се провалиш и ти го знаеш, тогава не се и опитваш.
Имам познати чиито майки са се държали душманската с тях, все критика и мъчения - тези жени нямат самочувствие и си го казват, опитват се да си го създават с външни средства и са постоянно в състояние на надпревара. А имат всичките качества и постижения които и другите имат, обаче вътрешно нещо ги гложди, че не са достатъчни и трябва да се трудят още да бъдат харесвани. Трябва и сертификат от МЕНСА, за да докаже пред себе си че е умна, трябва и медал за да си докаже че е най-добрата в нещо си.
Тези жени ми се дразнят, че съм безразлична към състезанията им. А на мен родителските ми са ми казали, че ние “принцесите” не е нужно да се пънем в дисциплини, които не са за принцеси.
Моите винаги са ми говорили хубави работи. Майка ми ако чуе че нещо се самокритикувам, моментално ще ми каже че говоря глупости. Аз сега съм същата с децата ми. Не им давам да си казват едно на друго че са глупави или да се само критикуват.
Повтарям си им че са най хубавите и добрите на света, те си го вярват и съответно хората ги харесват.
Има изследвания, че когато вярват в теб ти се представяш по-добре, за да оправдаеш очакването. А ако очакването е че ще се провалиш и ти го знаеш, тогава не се и опитваш.
Имам познати чиито майки са се държали душманската с тях, все критика и мъчения - тези жени нямат самочувствие и си го казват, опитват се да си го създават с външни средства и са постоянно в състояние на надпревара. А имат всичките качества и постижения които и другите имат, обаче вътрешно нещо ги гложди, че не са достатъчни и трябва да се трудят още да бъдат харесвани. Трябва и сертификат от МЕНСА, за да докаже пред себе си че е умна, трябва и медал за да си докаже че е най-добрата в нещо си.
Тези жени ми се дразнят, че съм безразлична към състезанията им. А на мен родителските ми са ми казали, че ние “принцесите” не е нужно да се пънем в дисциплини, които не са за принцеси.
Само напълняването ми се отразява отрицателно, но мамкаму.
пп. подозирам, че си някоя вейка, тялом.
Буквално, кое е това, което ви кара да сте спокойни със себе си пред останалите?
Не говорим за самооценката, там вече е ясно, че човек трябва да си преценява качествата в сравнение. Питам за основите на чувството ви за себеуважение, достойнство и лична стойност.
Провокирана съм от темата за децата и парите, и настояването, че за да се впишат и да не им се подиграват е най-важно с колко скъпи дрехи са. Това идва отнякъде, сигурно е от възрастните, но наистина ли парите са най-ценният ни актив като хора сред останалите?
Уточнявам, че според мен парите са хубаво нещо, носи свобода. Идеята на темата не е да се преброи кой е най-духовно извисен или да се обиждаме. Въпросът е кои са нещата, които ви правят сигурни и спокойни сред другите хора, и кои ви напрягат и ви карат да се чувствате отхвърлени, аутсайдери? И какво ви кара да цените другите, че са богати, известни, умни, добри? Кое у другите предизвиква желание да сте в нечия компания?
Не говорим за самооценката, там вече е ясно, че човек трябва да си преценява качествата в сравнение. Питам за основите на чувството ви за себеуважение, достойнство и лична стойност.
Провокирана съм от темата за децата и парите, и настояването, че за да се впишат и да не им се подиграват е най-важно с колко скъпи дрехи са. Това идва отнякъде, сигурно е от възрастните, но наистина ли парите са най-ценният ни актив като хора сред останалите?
Уточнявам, че според мен парите са хубаво нещо, носи свобода. Идеята на темата не е да се преброи кой е най-духовно извисен или да се обиждаме. Въпросът е кои са нещата, които ви правят сигурни и спокойни сред другите хора, и кои ви напрягат и ви карат да се чувствате отхвърлени, аутсайдери? И какво ви кара да цените другите, че са богати, известни, умни, добри? Кое у другите предизвиква желание да сте в нечия компания?
Бояна много странен въпрос задаваш. Човек да не очаква. Да си спокоен сред другите зависи и от теб и от другите. Т.е. изцепките и ребелите никога не са спокойни , но това е тяхна цел. Те искат да са различни и променящи и разчупващи и привличащи внимание и предизвикващи ... Ами всички останали приемат стойностите на общността и не се бунтуват. Дали това са парите и дрехите не зависи от индивида. Самочувствието на един индивид напаснат в групата е друго нещо и няма общо с бунтарскво и аутсайдерство, както и видимостта и успеха на този индивид напаснат в групата не е същото като самочувствието.
Личните преживявания, успехи, частните и семейни вътрешни борби и успехи ... това пък е още по-друго нещо.
В България , а и не само съм чувала - ти знаеш ли този или онзи колко апартамента дава под наем или каква вила и колко вили има ... или колко пари изкарва. На кой как децата му са се реализирали е тема, но на кой децата му какви успехи имат в училище не е тема. И т.н.
Стойностите и интересите на групата са от значение. Мисля има 3 начина да си в противоречие - 1. противопоставяш се и опитваш твой начин и ставаш "лошото момече" от песничката на Hazel, 2 .опитваш да се покриваш с компромиси (с други твои ценности, т.е. морални) и да си действаш твоите неща под радара, 3. закачаш се за силните , т.е. агресивните.
vяsko ако е така , както го тълкуваш, тя не би го написала.
Страно нещо е самочувствието - нещо, което не ти трябва изобщо, когато си седиш и си почиваш у дома или когато се наслаждаваш на залез, книга и прочее.
Тогава, когато си най-себе си и си завършен. ...
Тогава, когато си най-себе си и си завършен. ...
За себе си и независимо от обществото , съм губила многогодишна битка с много тежка групова динамика (пълен контрол с всякакви средства, но ... само за добро ... и това само за добро е най-якото оръжие!!! Да си знаете добрите ! ) с цел да подкрепям живота на човек, който много ценя и то паралелно на собствен живот, работа, домакиснтво и семейство. И съм губила много в тази битка , защото изисква толкова много ... че в даден момент започваш неусетно да се браниш ... и да се бориш и да се браниш (и тук доброто отиде да яде пасти) ... И съм губила битката и са ми трябвали години за равносметката.
Сега тази тема ме накара да се чудя на думата самочувствие и на всички смисли влагани в нея .
Обикалях един голям музей , Гало-Романски в Лион. И си мислих - къде са всички тези хора с тяхното самочувствие, его и пр.
Имаше отдел за смъсртта и ритуалите. Те не са вярвали във вечен живот, прераждане и пр. Вечен живот е бил за боговете. Самонадеяността се е наказвала от боговете. Имаше една голяма подова мозайка със сцената как съществата от свитата на Херкулес го водят пиян след загубен облог за запой с Дионис ... дори му носят оръжието, че вече не може сам. https://www.alamy.de/stockfoto-detail-des-mosaiks-der-trunkenhei … ch-148148639.html Кой се надценява и самозабравя за да се състезава с бог ?
Бояна много странен въпрос задаваш. Човек да не очаква. Да си спокоен сред другите зависи и от теб и от другите. Т.е. изцепките и ребелите никога не са спокойни , но това е тяхна цел. Те искат да са различни и променящи и разчупващи и привличащи внимание и предизвикващи ... Ами всички останали приемат стойностите на общността и не се бунтуват. Дали това са парите и дрехите не зависи от индивида. Самочувствието на един индивид напаснат в групата е друго нещо и няма общо с бунтарскво и аутсайдерство, както и видимостта и успеха на този индивид напаснат в групата не е същото като самочувствието.
Не съм вейка, все пак около 50-те битките около килата са пословични
Бела ти не ти бъди съгласна, ок. Но права - не си, по няколко параграфа. Спокойствието не е показател нито за псих. здраве, нито за завършеност, нито за решени проблеми, то е просто състояние, в което психиката си почива. Всички сме спокойни по няколко пъти дневно. Всички нормални хора са активни/ дори мисленето е вид възбуда за мозъка/ по много и добри причини
Бояна говори за “спокойствие с другите”, а това е нещо съвсем различно.
Но е интересно раздразнението, че някой би могъл да има добро самочувствие, ей така
Бела ти не ти бъди съгласна, ок. Но права - не си, по няколко параграфа. Спокойствието не е показател нито за псих. здраве, нито за завършеност, нито за решени проблеми, то е просто състояние, в което психиката си почива. Всички сме спокойни по няколко пъти дневно. Всички нормални хора са активни/ дори мисленето е вид възбуда за мозъка/ по много и добри причини
Бояна говори за “спокойствие с другите”, а това е нещо съвсем различно.
Но е интересно раздразнението, че някой би могъл да има добро самочувствие, ей така
Хора моля ви се - отстрани като ви чете човек гладиаторските словестни битки изглеждате като наежени тийнове.
По повод на самочувствието - известна е любовта на мъжете към автомобилите, та обсъждахме вчера темата, че някои мъжоне си купували скъпа кола, но нямали пари да я обуят и я карали от тях до фитнеса само да впечетляват мадамите - викам им - ами не мислите ли, че е време вече да заживеете в свободният свят?
Всеки има право да си харчи собствените пари, както си иска и да живее както си иска - иска да купува скъпа кола - купува я, иска да я търкаля до фитнеса да намаже някоя мацка - с пистолет в главата ли я принуждава?! -Разберете хората са свободни да харчат парите си както искат и да живеят както си искат!
Ако искам ще ям цял месец леща и ще си купувам парфюми от 300 евро - проблема мой ли е? Мой е.
Ако искам ще си бъда сноб, парвеню, фукла, интелектуалка, ще си харча всички пари за театри и концерти - свободна съм!
Това е според мен най-големият тласък на самочувствието на всеки човек - да бъде свободен в своите избори, да не му пука как другите осъждат неговите и да не съди никой.
Ди Солей - израстнала съм по селата - истинската причина хората да не могат да живеят щастливо е, че постоянно им се вменяват комплекси, за това колко е зелено в града.
Ние си бяхме щастливи на село, всеки ден ходех с една и съща тениска, която перях на реката, обикаляхме балканите с кучетата, къпехме се в реката, ядяхме къпини по стърнищата, гъбите ги носех на дядо и само огромните сърнели спокойно печахме на колелото на печката ...печка палех, животни гледах, помагах и на грабината с брането, колорадски бръмбари събирахв кофи и така ...ден не сме били нещастни и не ни е пукало, кой го водят на английски и на опера / а най-обичахме да търчим под бруталните летни дъждове из полето и да се мятаме в купите със сено.
Щастието е в усещанията, а не в притежанията и уменията. Генерално.
По повод на самочувствието - известна е любовта на мъжете към автомобилите, та обсъждахме вчера темата, че някои мъжоне си купували скъпа кола, но нямали пари да я обуят и я карали от тях до фитнеса само да впечетляват мадамите - викам им - ами не мислите ли, че е време вече да заживеете в свободният свят?
Всеки има право да си харчи собствените пари, както си иска и да живее както си иска - иска да купува скъпа кола - купува я, иска да я търкаля до фитнеса да намаже някоя мацка - с пистолет в главата ли я принуждава?! -Разберете хората са свободни да харчат парите си както искат и да живеят както си искат!
Ако искам ще ям цял месец леща и ще си купувам парфюми от 300 евро - проблема мой ли е? Мой е.
Ако искам ще си бъда сноб, парвеню, фукла, интелектуалка, ще си харча всички пари за театри и концерти - свободна съм!
Това е според мен най-големият тласък на самочувствието на всеки човек - да бъде свободен в своите избори, да не му пука как другите осъждат неговите и да не съди никой.
Ди Солей - израстнала съм по селата - истинската причина хората да не могат да живеят щастливо е, че постоянно им се вменяват комплекси, за това колко е зелено в града.
Ние си бяхме щастливи на село, всеки ден ходех с една и съща тениска, която перях на реката, обикаляхме балканите с кучетата, къпехме се в реката, ядяхме къпини по стърнищата, гъбите ги носех на дядо и само огромните сърнели спокойно печахме на колелото на печката ...печка палех, животни гледах, помагах и на грабината с брането, колорадски бръмбари събирахв кофи и така ...ден не сме били нещастни и не ни е пукало, кой го водят на английски и на опера / а най-обичахме да търчим под бруталните летни дъждове из полето и да се мятаме в купите със сено.
Щастието е в усещанията, а не в притежанията и уменията. Генерално.
Това е според мен най-големият тласък на самочувствието на всеки човек - да бъде свободен в своите избори, да не му пука как другите осъждат неговите и да не съди никой.
Свободата може да я оцениш когато си се измъкнал от битовизмите. Така мисля аз. За това по-бедни финансово общества залагат на материални неща, ценят ги, искат ги, показват ги и си ги мерят.
Там, където найк и айфон са просто обувки и просто телефон може да си градиш самочувствието на други неща.
Там, където найк и айфон са просто обувки и просто телефон може да си градиш самочувствието на други неща.