Крепи се на това, че съм достатъчно умен за да не попадам в житейски ситуации, които карат останалите хора да губят време и нерви с глупости. Нищо в този живот не може да ме смути или изненада. Винаги знам кой е правилният път пред мен. Дали поемам по него е друг въпрос.
- Публикувана: 15 май 2026, 13:16 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2026, 12:10 ч.
На какво се крепи самочувствието ви?
Много интересна тема, Бояна, благодаря ти!
Същото. Към днешна дата.
Плюс едно центрирано его.
Плюс едно готино възпитание и самовъзпитание в целия му спектър.
Плюс глада за познание.
Крепи се на това, че съм достатъчно умен за да не попадам в житейски ситуации, които карат останалите хора да губят време и нерви с глупости. Нищо в този живот не може да ме смути или изненада. Винаги знам кой е правилният път пред мен. Дали поемам по него е друг въпрос.
Плюс едно центрирано его.
Плюс едно готино възпитание и самовъзпитание в целия му спектър.
Плюс глада за познание.
Крепи се на това, че знам, че съм читав, добър и открит човек. Не само знам, доказала съм. Имам акъл, предизвикателствата не ме плашат, работя идеално под напрежение, адаптивна съм. Емпатична съм, понякога дори повече отколкото трябва, успявам да накарам човек да се чувства спокойно и себе си в моята компания. Имам отлична интуиция, мисля и подхождам адекватно. Тези качества не ги притежава всеки и знам, че ме правят добра приятелка и добър партньор.
Понякога имам чувството, че живея на друга планета.
Никога не е попадала в такава среда, в която се подиграват за дрехи.
Никога не е попадала в такава среда, в която се подиграват за дрехи.
Като дете на родители на високи постове в държавата винаги съм имала неща, които тук не са били достъпни, но никога не съм била снобарка и до ден днешен не се вълнувам от марки и парцалки. Набивам на детето си да бъде уникално по свой собствен начин, а не една от многото клонинги с еднаквите дрешки от мола.
Това е хубаво, но в случая темата произлиза от пример за дете, което няма и това му влияе на самочувствието, като имаш е лесно да не се вълнуваш от такива неща.
Самочувствието ми винаги се е градяло на това, че произлизам от добро семейство и имам добър пример пред себе си, имам способности - учила съм много неща и съм се представила добре в учението и кариерата. Сравнено с останалите считам, че съм над средното ниво. Освен това имам множество интереси които ме правят интересен човек.
Винаги съм считала себе си за много хубава, дори и когато не съм била най най ( сега гледам стари снимки и се хиля като се виждам) . Все едно имам филтър в очите който ме прави най-красива най-атлетична 😄.
Видяла съм че мога. Това дава голямо самочувствие.
Видяла съм, че дори и живота да те смаже, можеш да се оправиш и даже да си по- добре от преди. Това е може би най-сериозния генератор за самочувствие.
Това дето децата се фукат с пари и марки е маниера на родителите им. Родителите им са същите и децата са попили тези ценности.
Винаги съм считала себе си за много хубава, дори и когато не съм била най най ( сега гледам стари снимки и се хиля като се виждам) . Все едно имам филтър в очите който ме прави най-красива най-атлетична 😄.
Видяла съм че мога. Това дава голямо самочувствие.
Видяла съм, че дори и живота да те смаже, можеш да се оправиш и даже да си по- добре от преди. Това е може би най-сериозния генератор за самочувствие.
Това дето децата се фукат с пари и марки е маниера на родителите им. Родителите им са същите и децата са попили тези ценности.
Самочувствието ми се крепи на това, че съм вълк и съм свободна да живея като вълк и по вълчи правила и във вълчият път.
Смачкваше ме рутината, еднаквостта, липсата на амбиции, нежеланието за борба, за предаване.
Сега съм щастлива защото живея в риска, в играта и за лова и плячката.
Обичам и винаги съм обичала парите, вбесявах се, когато ми обясняваха, че не можели да дават щастие и любов / това е вярно/, но самото им преследване, самият лов ме изпълват с радост.
Ловът сам по себе си ме прави щастлива.
Да съм сама по себе си, независима и свободна да живея както искам. Самата битка ми носи радост.
Произлизам от родове на тежки търговци, преди да ни бъде отнето всичко по Светлото Бъдеще и явно кръвта вода не става.
Нито красотата, нито ума, нито знание, образование, нито дори самите вещи не ме правят така щастлива, колкото самият лов. Сигурно звучи шантаво, но такава съм.
Смачкваше ме рутината, еднаквостта, липсата на амбиции, нежеланието за борба, за предаване.
Сега съм щастлива защото живея в риска, в играта и за лова и плячката.
Обичам и винаги съм обичала парите, вбесявах се, когато ми обясняваха, че не можели да дават щастие и любов / това е вярно/, но самото им преследване, самият лов ме изпълват с радост.
Ловът сам по себе си ме прави щастлива.
Да съм сама по себе си, независима и свободна да живея както искам. Самата битка ми носи радост.
Произлизам от родове на тежки търговци, преди да ни бъде отнето всичко по Светлото Бъдеще и явно кръвта вода не става.
Нито красотата, нито ума, нито знание, образование, нито дори самите вещи не ме правят така щастлива, колкото самият лов. Сигурно звучи шантаво, но такава съм.
Страно нещо е самочувствието - нещо, което не ти трябва изобщо, когато си седиш и си почиваш у дома или когато се наслаждаваш на залез, книга и прочее.
Тогава, когато си най-себе си и си завършен.
То ти трябва когато си с други хора и когато трябва да свършиш нещо, пак свързано с други хора.
И в тоя ред на мисли, ако преди съм се съобразявала (както е нормално) с родители, социум, peers, с годините базисните съобразявания са станали механични (като напр. да не излизаш гол), но много други са отпаднали.
Като в песен на Лени:
When I was young I was the nicest guy I knew
I thought I was the chosen one
But time went by and I found out a thing or two
My shine wore off as time wore on
I thought that I was living out the perfect life
But in the lonely hours when the truth begins to bite
I thought about the times when I turned my back & stalled
I ain't no nice guy after all
Помирих се със своята пълна и завършена несъвършеност и си живея отлично. Само напълняването ми се отразява отрицателно, но мамкаму.
Тогава, когато си най-себе си и си завършен.
То ти трябва когато си с други хора и когато трябва да свършиш нещо, пак свързано с други хора.
И в тоя ред на мисли, ако преди съм се съобразявала (както е нормално) с родители, социум, peers, с годините базисните съобразявания са станали механични (като напр. да не излизаш гол), но много други са отпаднали.
Като в песен на Лени:
When I was young I was the nicest guy I knew
I thought I was the chosen one
But time went by and I found out a thing or two
My shine wore off as time wore on
I thought that I was living out the perfect life
But in the lonely hours when the truth begins to bite
I thought about the times when I turned my back & stalled
I ain't no nice guy after all
Помирих се със своята пълна и завършена несъвършеност и си живея отлично. Само напълняването ми се отразява отрицателно, но мамкаму.
Самочувсвието е хубаво качество, но много често се отнася само за определена област.
Може да имаш самочувствие за това което си като професионалист, но това ще е актуално само когато си в работна среда. Ако е на база красота, то едва ли ще ти е необходимо, ако не знаеш чужд език и си някъде в Африка.
Имаше такъв виц:
Математик и психолог излезли с лодка на риболов. Докато дремят там на въдиците захванали разговор:
-Ти разбираш ли математиката? - попитал математикът.
-Знам колкото да си направя сметките в къщи, но чак по-сложните неща на са ми ясни.
-Еееее, че то цялата вселена се движи на базата на математиката. Ти ако не знаеш математика си на половина загубен.
-А ти колко знаеш за психологията? - попитал психолога.
-Почти нищо. Не мисля, че ми трябва. - казал математикът.
-Как да не ти трябва. Тук на тая планета комуникацията с останалите хора е изцяло свързана с психологията. Без психология си направо на половина загубен.
Обаче излязло вълнение, лодката почнала да се пълни с вода и двамата се спогледали.
-Ти можеш ли да плуваш?
-Не мога... Ами ти?
-И аз не мога. Ей сега и двамата сме напълно загубени.
Може да имаш самочувствие за това което си като професионалист, но това ще е актуално само когато си в работна среда. Ако е на база красота, то едва ли ще ти е необходимо, ако не знаеш чужд език и си някъде в Африка.
Имаше такъв виц:
Математик и психолог излезли с лодка на риболов. Докато дремят там на въдиците захванали разговор:
-Ти разбираш ли математиката? - попитал математикът.
-Знам колкото да си направя сметките в къщи, но чак по-сложните неща на са ми ясни.
-Еееее, че то цялата вселена се движи на базата на математиката. Ти ако не знаеш математика си на половина загубен.
-А ти колко знаеш за психологията? - попитал психолога.
-Почти нищо. Не мисля, че ми трябва. - казал математикът.
-Как да не ти трябва. Тук на тая планета комуникацията с останалите хора е изцяло свързана с психологията. Без психология си направо на половина загубен.
Обаче излязло вълнение, лодката почнала да се пълни с вода и двамата се спогледали.
-Ти можеш ли да плуваш?
-Не мога... Ами ти?
-И аз не мога. Ей сега и двамата сме напълно загубени.
Хмм, нямаше ли вече тема "Да се похвалим"...
Е, нормално е всъщност, като питаш на какво се крепи самочувствието хората да си кажат. Друго ми прави впечатление, включвания от хора с кажи речи същите качества, които обаче не са имали самочувствие. Значи, самочувствието не е следствия на качества, а е качество само по себе си. Ако си го носиш посято, то ще покълне и ще се закрепи за каквото намери, всяко нещо ще му даде опора на която да стъпи и пробие напред. Ако го нямаш, дори със същите качества да разполагаш като тези на човек със самочувствие, ти вместо това ще намираш кусури и критики към себе си. А е така, защото както назад бе споменато самочувствието е функция, следствие на характера и психиката. Какво са те от своя страна е по-дълга тема, но не идват от вън, външното може само да ги шлифова или одраска.
Е, нормално е всъщност, като питаш на какво се крепи самочувствието хората да си кажат. Друго ми прави впечатление, включвания от хора с кажи речи същите качества, които обаче не са имали самочувствие. Значи, самочувствието не е следствия на качества, а е качество само по себе си. Ако си го носиш посято, то ще покълне и ще се закрепи за каквото намери, всяко нещо ще му даде опора на която да стъпи и пробие напред. Ако го нямаш, дори със същите качества да разполагаш като тези на човек със самочувствие, ти вместо това ще намираш кусури и критики към себе си. А е така, защото както назад бе споменато самочувствието е функция, следствие на характера и психиката. Какво са те от своя страна е по-дълга тема, но не идват от вън, външното може само да ги шлифова или одраска.
Не знам дали е по темата ).
Самочувствието ни помага да действаме в света, но любовта към себе си ни дава спокойствието да бъдем хора.
Най-добре е да имаме и двете, но да приемаме себе си, независимо от това какви постижения имаме.
Аз мисля , че едно от главните качества , които трябва да се възпитават в детството е любовта към себе си .
Ако не обичаш себе си, няма как да бъдеш обичан и от другите.
Пък нека си прекрасна, красива, умна и т.н по списъка.
Каквото излъчваш - това привличаш .
Самочувствието ни помага да действаме в света, но любовта към себе си ни дава спокойствието да бъдем хора.
Най-добре е да имаме и двете, но да приемаме себе си, независимо от това какви постижения имаме.
Аз мисля , че едно от главните качества , които трябва да се възпитават в детството е любовта към себе си .
Ако не обичаш себе си, няма как да бъдеш обичан и от другите.
Пък нека си прекрасна, красива, умна и т.н по списъка.
Каквото излъчваш - това привличаш .