Та, моята тема …
Невъзможната любов с мъж, с когото се виждам от ¾ година, познаваме се от около 4 години, имахме отношения преди 3г. за кратко, тогава се разделих с него след месец и половина, по същата причина като сега, но сега е много по-осъзната, да така стана, но сега прерастнаха в много по-дълбоки, емоционални и качествени такива. Имах нужда от това в този период от живота си, определено си дадохме доста емоционална храна, любов, красиви моменти и разговори за общи интереси и т.н. Човека ми пасва, да може би има и други възможни партньори и любови, но той за мен е първия зрял и стабилен мъж, с който имам общо. Имаме 11 г. разлика в негова полза, аз съм в началото на 30-тте. Той има 2 малки момиченца - 5 и 7г., за които се грижи на може би 80% от времето по всякакъв начин, бившата въпруга и майка има псих. проблеми и там нещата са тежки, няма да изпадам в подробности, имало е и заплахи, и физическо насилие от нейна страна, честно казано и мен ме е страх от това на ментално, а защо не и на физическо ниво, взела съм решение, че аз в този сценарий място нямам и не искам да имам. Децата са центъра и смисъла на живота му. Адмирации. Но не е моят живот и филм и не искам да бъде. Както някой беше написал, любовта се измерва в живота с ГРИЖА за партньора. Моя (почти вече бивш) партньор не е в състояние да се грижи за друг човек и да даде от себе си за качествена и пълноценна връзка на този етап. Да, знам, то е ясно. Но, хора, не спирам, преживявам го много , не спя, не работя съсредоточено и съм отвеяна и разсеяна, дори и всичко да ми е ясно.
Аз реших, че искам тази раздяла и той се съгласи. Имахме дълги и трудни разговори, разбрахме се , че сме един за друг, но да кажем, не в този живот или не в тази житейска ситуация. Да, може да кажете любовта няма граници, но тук говорим за отговорност към две малки деца, която по някакъв начин чувствам и аз, не искам да вляза в живота им и той да стане още по-сложен, а моят ще стане със сигурност. Аз няма да се чувствам добре в този сценарий и вече не се чувствам. Знам, че ако продължа ще завърши грозно, той ще се чувства притиснат и няма да може да даде нито на мен, нито на децата любов, време, внимание... Аз още нямам собствено семейство, не съм имала и да, бих искала, много бих искала, но не на всяка цена! Опитах със самозаплахи, обвинения, стегни се, после приемане, после анализиране, после какво ли не. Споделям за да ми олекне и да чуя вашето мнение, което да ме отрезви. Помогнете ми, моля ви. Попринцип аз съм най-силния човек, това не е мое самоопределение, казвали са ми го най-близки, приятелки, приятели и т.н. В състояние съм да разбера нещата. Вероятно преувеличавам нашите съвпадения и неговата любов към мен, да знам че я има, но какво от това, тя дори ми пречи в момента. Давам сметка, че разбирането не е преживяване. Не искам да се разболея, а ставам и приличам на призрак. Не знам каква стратегия да подхвана сега. Благодаря Ви предварително.