Присъствието на таткото по време на раждането?

  • 2 491
  • 66
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 700
Споделям си мнението:
 Не бих се съгласила мъжа ми да е при мен докато раждам.Искам да му спестя самата гледка.Все едно да си сменям дамската превръзка и той да е там ConfusedТова са си мои принципи!
 Един път гледах едно предаване по ТВ-то с една психоложка.Темата беше за мъжете които стават безчувсетвени към жените, след като са присъствали на раждането.Стана ми интересно масовото им твърдение, че могат да легнат с която и да е жена от улицата, но не със собствената им newsm78Явно това им се отразява на някои на психиката, знам ли?
 Но предаването го гледах след като родих, тъй че не ми е повлияло.

А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 244
Точно каквото писа Dincho имах предвид.
Не мога да си представя в най-тежкия си момент (но и най-щастлив) да не съм с човека, с когото съм се събрала именно, за да споделям тези моменти...  Grinning
Ако татето реши, че много го е страх да присъства, съм сигурна, че ще викам името му... че като видя детето ни за пръв път, ще съжаля че не е до мен, за да го види и той!

За "светлината", в която те вижда: И моят мъж първо реагира на поканата при доки да гледаме заедно бебето с "абе не ща да те гледам разчекната".... след два дни се замисли и каза: "Абе аз тъй или иначе съм те виждал, кво толкова"  hahaha После се уточнихме, че не го каня на вагинален преглед, а за ултразвука....

# 17
  • Мнения: 382
Моят мъж категорично отказа да присъства.В началото много му бях ядосана,но после и аз прецених,че ще е по-добре и за двама ни.Той беше през цялото време там,само че не присъстваше на самото раждане.Видя бебето,не повече от 15 мин.след като се беше родило.Мисля,че и пак да раждам не бих искала да присъства Rolling Eyes

# 18
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.
LaughingИ след 30 г. живот и здраве ще се надявам да не ме е видял в нито едно от изброените от теб състояния Praynig Laughing Mr. GreenИзвинявай, но не бих се гордяла, че ме е виждал с разстройство(или по-точно последното), или как си сменям превръзката Sick
 Не съм казала, че раждането е грозен процес Naughty, напротив!Наистина е чудо, но си имам лично мнение което е различно от твоето.

# 19
  • Мнения: 6 700
А вие колко време точно живеете заедно? Не се заяждам, само питам, защото при достатъчно дълго съжителство и близост просто не е възможно да не те е виждал в неособено приятна светлина. Като се почне от смяната на превръзка, мине се през неразположния и се стигне до повръщане и диария. Моят съпруг ме е виждал във всяка една от тези ситуации и се е грижил за мен във всяка една.
Раждането не е някакъв изключително грозен физиологичен процес, то е чудо.
LaughingИ след 30 г. живот и здраве ще се надявам да не ме е видял в нито едно от изброените от теб състояния Praynig Laughing Mr. GreenИзвинявай, но не бих се гордяла, че ме е виждал с разстройство(или по-точно последното), или как си сменям превръзката Sick
 Не съм казала, че раждането е грозен процес Naughty, напротив!Наистина е чудо, но си имам лично мнение което е различно от твоето.

И аз ти пожелавам и след 50 години живот да не е те виждал никога болна, но уви не вярвам, че е възможно. Или поне не виждам да е възможно съгласно моето виждане какво е това да споделяш с някого живота си. Също така ти пожелавам и ти никога да не си го виждала неразположен, разстроен и болен.
Явно имаме различни виждания за това какво е да си с някого в болест и здраве, в добро и лошо и т.н.
Има един много весел, но много готин лаф, които Мег Раян изтърси в Addicted to love, когато Матю Бродерик я питаше какво е любовта.
Та Мег вика:"Баща ми имаше едно куче, с което бяха неразделни. Но един ден кучето се разболяло тежко, налазили го някакви гадове отвътре, които го изяждали бавно, но сигурно."
И докторът предложил на баща и да приспи кучето завинаги. А баща и отказал. Прибрал се у дома и цяла нощ с пинсета вадил гадовете от дупето на кучето, докато не извадил и последния. И кучето оцеляло.
- Е, тва, вика Мег, е истинска любов.
Истинската обич се крие в сивото и скучно ежедневие, дори и в най-неудобните ситуации, като в тази някой да ти рови в задника. Няма никаква поезия или изтънченост в това, а за романтика изобщо не може да става и дума. Но има любов, наречи я гола, дебелашка или просташка любов. Ама истинска.

И все пак не отговори от колко време сте заедно.

# 20
  • Мнения: 9 903
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

# 21
  • Мнения: 689
Нашият татко е категорично против, това да присъства на раждането. А и аз мисля, че ще е по-добре да си спести гледката. Като мине всичко ще има възможност да се радва колкото иска на детето си.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 554
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

Знаеш ли Тити, аз не съм пълен инвалид, но след секциото ми се наложи мъжът ми да ми прави превръзки и да ги сменя. Просто се получиха усложнения. Е, знаеш ли какво ще ти кажа - нито е повръщал, нито се е отвратил. Нежността и вниманието, с които се грижеше за мен дори в такава ситуация са показателни...
Биляна - мисля, че изобщо не си разбрала какво е искала да ти каже Динчо. Тя не се гордее с това, че мъжът й я е виждал в гореизброените ситуации, а с това, че въпреки тях се е погрижил за нея. Твоят не би ли го направил?!
Аааа....и за да не пребрегна авторката - моят мъж присъства и снима секциото - аз бях с пълна упойка. Промяна в сексуалния ни живот няма. Така че успех!

# 23
  • Мнения: 3 478
При нас никога не е имало дилемата да бъде или да не бъде с мен в родилното. Просто и двамата си знаехме че ще бъде с мен, пък и тук така е прието. Естествено не го направихме защото е тукашна традиция. Аз не бих се засегнала ако той не искаше да присъства. И аз съм от притеснителните, но дори и не виждах съпруга си в по-голямата част от родилния процес ( той стоеше до главата ми и засне част от раждането). В крайна сметка  той като е с теб в родилна зала няма да се надупи там с доктора да те гледа  в близък план, я. Не виждам защо е толкова травмиращо за някои да видят как детето им се появява на бял свят? Моето мнение е, че двама родители са го създали това дете и двама ще го посрещнат. За много хора това е незабравим момент. Разбира се има и такива, които не биха го направили и уважавам тяхното мнение, но доводи от рода на "ами не искам да се отврати от мен" или "не искам да ме види в такава светлина" (които искам да подчертая не цитирам от тази тема, а от предишни дискусии, просто за пример) някак си не ги разбирам. Всеки има право да вземе своето решение, дано само вече във всички БГ болници да бъде позволено присъствието на таткото. Мисля че за напред много повече татковци и мами ще се решат да направят тази стъпка заедно. Peace

# 24
  • Мнения: 6 700
Динчо, не е лоша приказката ти, но нали не е задължително мъжът ми да ми вади нещо от дупето, за да докаже, че ме обича?
чувала съм, че някои жени сменят тампони и превръзки пред мъжете си - трябва да съм пълен инвалид, за да си позволя нещо подобно, както и гореизброените от теб примери. Вкл. не се обезкосмявам пред него. Нито той, нито аз повръщаме един пред друг.
В този смисъл напълно поддържам Биляна и смятам, че може и за 20 години някои неща да си останат лични. Нашите баби са го умеели.
 Не бих искала съпругът ми да присъства на раждането. Той ще бъде с децата си достатъчно време след това.

С което не искам да налагам мнението си на авторката, мисля, че тя е убедена в желанията си, а това е ок , остава и мъжът й да се съгласи Peace

Тити, и аз не искам да налагам мнението си. Единственото за което настоявам е всяка двойка да има право на избор без да се съобразява с административни и финансови подробности.
Друг е въпросът какво е истинска близост и любов.
Знай само, че в живота има и болести и неприятни ситуации и тогава ако нямаш близки, които да се погрижат за теб просто си загубен.
Дано не ви се случва, за да разберете какво е.

# 25
  • Мнения: 9 903
нана77 - Динчо не звучеше като теб. Разбирам за какво иде реч, просто не искам да се съглася, че истинска близости любов се проявява с точно определени процедури.
За съжаление понякога се случват усложнения. Жалко, че е трябвало мъжът ти да се грижи за това, вместо медицинско лице. Бих направила всичко, за да се грижи за мен квалифицирано медицинско лице. Може би си е до човек.
моля ви, не намесвайте неизбежните трагични ситуации. Тук говорим за нормално раждане без опасност за живота.
Помня онази голяма тема от "Татковци" - беше пълна с любимите ми крайни мнения Simple Smile От "какъв мъж си ти, щом не искаш да раждаме заедно" до "той ще се отврати от мен и никога няма да ме пожелае отново"  Joy
не са верни и двете.

# 26
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
Няма какво да отговоря, Тити е достатъчно изчерпателна.Още повече казах, че е въпрос на лични принципи и разбираниа.Повече няма какво да допълвам.
 Динчо, съжалаявам, че не са предлагали такава услуга като си разждала.Колко време живея с мъжа си едва ли те интересува с дни и часове Simple SmileДетето ми е на 2г.3м., орентирай се сама.И не аз не съм разбрала .Не става въпрос за болести, а както казва Тити за нормално раждане!Спирам да пиша по темата Stop

# 27
  • Мнения: 6 700
нана77 - Динчо не звучеше като теб. Разбирам за какво иде реч, просто не искам да се съглася, че истинска близости любов се проявява с точно определени процедури.
За съжаление понякога се случват усложнения. Жалко, че е трябвало мъжът ти да се грижи за това, вместо медицинско лице. Бих направила всичко, за да се грижи за мен квалифицирано медицинско лице. Може би си е до човек.
моля ви, не намесвайте неизбежните трагични ситуации. Тук говорим за нормално раждане без опасност за живота.
Помня онази голяма тема от "Татковци" - беше пълна с любимите ми крайни мнения Simple Smile От "какъв мъж си ти, щом не искаш да раждаме заедно" до "той ще се отврати от мен и никога няма да ме пожелае отново"  Joy
не са верни и двете.

И ние говорим за нормално раждане без опасност за живота. Аз говоря и за другите нормални неща, които ни се случват докато сме живи. Ти като кихнеш при медицинско лице ли отиваш да се грижи за теб, извинявай?
Говорим за споделената човешка грижа и разбиране, не за медицински процедури.

# 28
  • София
  • Мнения: 4 397
 Dincho Нали всеки има право на мнение, или нещо съм се объркала  newsm78

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Аз съм категорично против присъствието на мъжа ми по ввреме на раждането; да, той припада ако се пореже и му потече кръв, но издържа да ме гледа с дренаж след операцията, но това са различни неща; не бих поискала от него подобно нещо; дори и той да го поиска /в което силно се съмнявам/, не бих го позволила; ако раждах за пръв път може би щях да имам подобни желания, но сега - абсурд Naughty

Общи условия

Активация на акаунт