Публикувана: 30 дек. 2006, 20:20 ч.
Последно мнение: 2 ян. 2007, 22:53 ч.

За Вуте, злобата и почвата им у нас и по света

2 183
33
1

# 15 31 дек. 2006, 00:30 ч.

София
Мнения: 2 623

Непрекъснато се сблъсквам, което е много жалко Sad

Най-често когато си направих градинка пред блока.
Хубава, оградена, с прекрасни цветя и всичко сътворих
самичка без грам помощ. Още на следващия ден част от
оградата беше съборена, а някои цветя изпотъпкани,
други направо изкоренени. От балкона гледах какк си
изхождат кучетата точно в нея въпреки, че беше оградена.
Стана ми толкова мъчно Cry

# 16 31 дек. 2006, 00:31 ч.

Мнения: 2 792

Аз съм перде, реално се оказва, че съм се сблъсквала с подобни изцепки, но не съм разбирала на момента, в последствие съм била уведомявана пряко (явно е досадно, когато някой неглижира опитите ти да му навредиш Mr. Green

) или непряко.
Знам, че тази злоба я има, но не искам да я разбирам, да са живи и здрави и да си живеят с мисленето си, но не мога да им вляза в положението.

# 17 31 дек. 2006, 13:05 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Ахам, това е най-доброто оръжие срещу злобата - или да се правиш, че не си забелязал, или да благодариш и да се усмихваш, все едно са ти направили най-голямата услуга на света. Целта на злобарите е да те ядосат и провокират и ако го постигнат, ще продължат, а ако срещнат обратен ефект - се пукат по шевовете и спират. Изпитано е и действа thumbsup

# 18 31 дек. 2006, 13:24 ч.

Мнения: 2 978

Спомням си за колата на Додо.
И ние като се преместихме в нов квартал ни откраднаха само едното страничко огледало..ей така..от кеф...!
После ни счупиха на две антената.

Сега като сме вече съседи от две години-нищо!

Гледам обаче, че на новите все нещо им липсва. Или капачките на гумите или отнесено уж случайно огледало.
Само да го хвана кой е този... Twisted Evil

А в квартала няма млади...тук са все стари хора...Ей това не ми е ясно newsm78

# 19 31 дек. 2006, 13:42 ч.

Мнения: 1 909

Цитат на: Вини в нд, 31 дек 2006, 13:24

А в квартала няма млади...тук са все стари хора...Ей това не ми е ясно newsm78

Грях, не грях, а3 сьм склонна да мисля, 4е старите хора са много по-проклети от младите,
по-вгор4ен може да им е бил животьт на младини и проклетията ги кара да правят мрьсни номерца.

И като хлапета винаги дьртите са ни хокали, все ни посягаха, ако играем на топка - я да я скрият, даже понякога ни я пукаха ... Rolling Eyes

# 20 31 дек. 2006, 13:43 ч.

Мнения: 431

Аз съм от пердетата. Не съм срещала такива хора или не ги разпознавам.

# 21 31 дек. 2006, 13:47 ч.

Мнения: 1 080

Да и аз напоследък се замислям дали няма да озлобея някой ден ей така без дасе усетя .Много ме е страх от това ,защото навсякъде цари тази злост .Докато бях бременна първия път ме нападна някаква жена да ме бие, едва се спасих .Случвало ми се е да правя път на хората да минат а те да минават въпреки всичко през мен и тнт ...

# 22 31 дек. 2006, 14:25 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Цитат на: Калин@ в нд, 31 дек 2006, 00:26

Цитат на: Kalinka в сб, 30 дек 2006, 21:39

Колко съм препатила от българска злоба.

Калинка, тя не е българска тази злоба, а човешка.

Не съм съгласна, защото в такива размери и по този начин, по който на мен ми се случи, едва ли би се получило на друга ширина. Когато разказвам за сполетялото ни, хората / извън България/ ме гледат с ококорени очи. Може да прозвучи малко грубо, но одраскване на колата е нищо в сравнение с това, което съм преживяла. Материалното се поправя един ден, но гаврата, причинена от злобни хора, за които сме били трън в очите с по-различният си начин на живот / не на нивата, а с учебник в ръка и чужденци познати/, остава незаличими и болезнени следи в сърцето.

И не съм съгласна, че ако не изпитваш злоба, то и такава не те сполетява.

# 23 31 дек. 2006, 14:32 ч.

Мнения: 2 978

Айде сега темата пак ще се обърне като онази другата..Дето една мама беше писала, че само в България можело да я изнасилят(опит за изнасилване), а в Испания не..

Айде стига вече Stop

# 24 31 дек. 2006, 17:39 ч.

Мнения: 2 292

Цитат на: Lennie в сб, 30 дек 2006, 21:27

Да, има една жена има магазинче в една дупка на един паркинг в ценътра.
Татко беше онкоболен и имаше място на паркинга, близо нейния магазин
като инвалид.
Имаше една малка кола, която му беше любимa.
Когато почина, в същия ден идиотката разби колата му, за да я вдигнем и да освободим
инвалидното място, защото той е умрял и вече няма право на него.
В същия ден. Каква жестокост. Горката ми майка.
Не стига момента , а и трябваше да се махне колата веднага и да се закара на сервиз.

Нали се сещате кой си паркира просташкия стар модел мерцедес сега на мястото.
гнус ме е от такива хора.

гледах по БГ ТВ едно предаване за онкоболните. Скъпо лечение. Продължително, мъчително и отгоре на това лекарите искали от тези хора пари , не ги преглеждали, държали се грубо с тях ... та бяха заснели една лекарка взимаща пари от една болна жена и я питат пред камера как може такава жестокост да взима пари от умиращ човек, и то за услуга, която се плащ от касата , вместо да му помогне ... и онази не знам как да я нарека лекарка каза най нахално .... е айде сега какво са 5 лева? ако иска да и ги върна Sick

горката болна жена не стига, че изстрадва такава болест, не стига, че не знам си от къде намерила парици да даде , само за да и помогнат , ами и какво били тези пари Sick

като българската злоба и простотия няма никъде по света . както щете наречете обрата на темата.

# 25 31 дек. 2006, 18:29 ч.

Мнения: 495

мда, злобата е доста срещано явление, за съжаление
забелязала съм, че когато някой е зле, хората много му се радват, един такъв им е мил - колкото е по-нещастен, толкова по-добре Mr. Green

- сигурно защото тайничко си мислят: "Добре, че не сме на неговото място"
а като е щастлив и всичко му е наред /или поне така казва и/или изглежда/, то се оказва, че хората са много заети в момента и изобщо не им е до неговите радости Grinning

# 26 31 дек. 2006, 19:01 ч.

Мнения: 6 167

Vivita, моето семейство се сблъска с много препятствия покрай болестта на баща ми, но навсякъде сме срещали добро отношение. За 3 години не сме дали нито един лев подкуп, татко беше обгрижван максимално за стандарта на БГ. Накря не можеше да се храни и му вливаха ужасно скъпа храна, която ние никога не можехме да платим. Никога. Идваше сестра да му включва системи у дома. Нищо не искаше. Брат ми я взимаше с колата и после я закарваше до тях. Без никакви пари!
Когато можеше да се храни трбяваше да яде много скъпа храна, аптекарките в кварталната аптека ни я намираха без надценка, като търговци, а няколко месеца фирмата вносител правеше дарение за него.
Системата е безумна, и ако някой ( майка ми) не се грижеше непрекъснато и се бореше за направления, прегледи, лекарства, контакти с лекари, непрекъснато висене пред кабинети, молби и телефонни разговори - онкоболния е загубен!
Само благодарение на майка ми и упорството й той не видя проблеми, липса на лекарства, храни, чакане по опашки и тн. Майка ми е светица.
Но пари и подкупи - Не.
Последният лекар, който се опита да го оперира идваше всеки ден от Александровска до Военна , за да го види. Дни наред по чехли изминаваше пътя през парка за да види баща ми.
Не мога да кажа на бялото - черно.
Видели сме и много много добри хора по време на битката ни с рака.

Последна редакция: нд, 31 дек 2006, 19:06 от Lennie

# 27 1 ян. 2007, 11:34 ч.

Мнения: 2 292

предаването, което гледах по ТВ показа направо ужасни случки.

Цитат на: Есмералда в нд, 31 дек 2006, 18:29

по този повод се сетих за следната случка. седим си с приятелки и си говорим за филмфеста. ОК. някои бяха гледали много тежък БГ филм за самотна майка (Уни служител) и дъщеря и. Водели ужасно тежък живот. Аз такива филми не харесвам, много ме натъжават. Питах ги какво им харесва в такива филми и защо ги гледат. Едното от момичетата каза, че като изгледа няколко такива филми и види колко зле живеят някои и се успокоява , че тя е добре.
А на мен ми се вижда доста кофти тази логика, да се чувстваш щстлив на фона на чуждото нещстие? За мен филмите са кофти, защото , като гледам колко тежко живеят много хора и си мисля, че е огромен късмет това, че аз имам не9о различно. Все пак всичко е късмет и всеки от нас може да е на мястото на другия. Съдба.

# 28 1 ян. 2007, 11:49 ч.

Мнения: 6 167

хм. според мен проблемът би бил да се чустваш щастлив от нещастието на някой.
това е Вуте. за него няма значение неговите успехи, за него успех е неуспеха на другите.
ако въпросните хора гледат филми за нещастието на хората и това ги прави щастливи - извратено е.

но това, че се измерваш с хората ( което става и неволно), и правиш изводи за твоя живот не е толкова лошо. така разбирам какво имам и съм благодарна за него.
сравненията са неизбежни.

# 29 1 ян. 2007, 15:22 ч.

Мнения: 2 292

Лошото е, че каквито и изводи да си правиш за живота си в момента, те са много нереални. В един момент може да живееш по-добре от жената на филма, в следващия да си по-зле от нея . Ако погледнеш колко много животи са променени коренно след войните в югославия, Ирак (показаха в едно предаване живота в Ирак преди и сега Sad

) , Ливан (иедни от най-богатите куросрти са имали преди войните там, сега сринати и несигурни )...
Та идеята ми е, че не можеш да злобееш срещу някой, или да се чувствашдоволен от това, което имаш, като се осведомиш за хорското нещстие, защото не знаеш какво ти е писано. Такива филми по-скоро би трябвало да те карат да се чувстваш благодарен.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Войната в Украйна 2

Нашите мании, навици и странности

Причина:

Причина: