Отново на работа и .....всички страхове които ме връхлитат!

# 15 1 ян. 2007, 21:30 ч.

Мнения: 100

Здравейте и ЧНГ на всички!!!
И мен ме вълнува същата тема - след 3-4 месеца ми предстои да се върна на работа Sad

Понякога чакам този момент с нетърпение, но от друга страна ужасно ме е страх дали ще успявам да се справя с ежедневните задължения - готвене, чистене...... Любчо ще тръгне на ясла, предполягам че ще се адаптира добре, но се притеснявам за честото боледуване....... И ми е едно несигурно..... Но няма как ще дойде и това време и се надявам всичко да е ОК! Така че горе главата, не си единствената с подобни противиречиви чувства, всичко ще бъде наред Simple Smile

Убедена съм, че малката ще ти се радва много повече, както и ти на нея Wink

Успех!

# 16 1 ян. 2007, 22:42 ч.

Мнения: 1 327

и аз много се притеснявах като дадох малкта на ясла. Прави ми впечатление, че като сме заедно гледа да наваксва за времето, през което не е била с мен и на моменти просто не ме оставя да свърша каквато и да е било работа.. досега ми е боледувала веднъж по-сериозно.

# 17 1 ян. 2007, 23:13 ч.

Мнения: 2 757

Привет сродна душа. И ние утре за пръв път тръгваме на ясла. Само че претесненията ми са от съвсем друго естество - дали добре ще го държат под око, защото е голям дивак и непрекъснато си рискува живота. Дали ще може да спи навън в друго легло, различно от неговото си, в което си е свикнал и не признава друго. Дали няма да боледува много. Радвам се, че ще се среща с други хора освен мен и баща му и най-вече деца. Че може да научи нещо полезно от тях, нали уж по-лесно се учат едно от друго. Че ще го извеждат навън да си изразходва енергията. Дали ще се отчужди от мен не ме интересува особено - всъщност дори предпочитам да свиква с други хора. Не страдам от илюзии, че мен най-много трябва да ме обича. Аз нали ще си го обичам и винаги ще си му бъда майка и ще му давам това, от което има нужда. Пък той ако ще да ме обича. В крайна сметка не е и длъжен - нито ме е карал да го раждам, нито си ме е избирал точно аз да съм му майка Peace

Не мисля, че ми е длъжен по какъвто и да било начин. Но аз на него определено съм му длъжна Peace

# 18 2 ян. 2007, 22:59 ч.

София
Мнения: 329

И на мен ми се насълзяват очите като си помисля за този момнет. Не че се притеснявам за нея дали ще се справи. Тя е толкова общително дете няма начин да не се справи, но дали аз ще се справя. За някой може да е глупаво, но така се чуствам какво да направя Hug

А на теб ти стискам палци миличка бързо да преодолееш тъгата. Все пак толкова жени са го преживели и ние трябва да се справим, нали? Grinning

# 19 3 ян. 2007, 00:41 ч.

Вторият ми син беше на 12 дена, когато го заведох на важна работна среща. Седях на срещата през цялото време с кенгурото, и естествен всичко мина много добре, защото бебетата обезоръжават всеки.
Точно преди да родя това бебе си бях обещала тържествено, че ще го гледам най-малко 6 месеца непрекъснато вкъщи. Не стана. На 13 ден тичах през 3 часа вкъщи, за да кърмя, а когато бебето навърши 2 месеца го качих на самолета за Варна и го заведох в командировка за 5 дена, където кой ли не го гледа в хотела. Никога през живота си не съм работила толкова много и дълго, колкото през първата година на моето прекрасно дете. Налагаше се да го оставям непрекъснато, но го откълмих до 8 месец. Сега е на 2 години и търпя последствията - каза първо "тати", като е болен търси баща си или дядо си, не познавам вкусовете му и той се дразни от това, дори когато сме с баща му навън бебето не ми дава аз да бутам количката. Не ми дава да го обличам, понякога ме удря и хапе, подхожда с агресия към вещите ми - счупи ми очилата, и никога не плаче когато излизам. Не видях кога проходи, кога му излезе първото зъбче, първата дума. Ако можех да върна времето назад щях да си го гледам аз. Никой не може да замени майката, никога децата няма да са толкова малки, сладки и нуждаещи се от нас. Големият ми син, който е на 8 години и който ме обича повече от всичко, защото съм го гледала като бебе, ми каза "мамо, той е малък, но всичко разбира". Сигурна съм, че малкия ми отмъщава и съм сигурна, че майката трябва да гледа детето си поне до 3 годишна възраст. Няма значение как е по света - и там е същата гадост.

Причина:

Причина: