Освен време за подаръци и изобилие, забавления, приятни мигове с любими хора, Нова година е и време за равносметка. 
Понякога сме доволни от постигнатото през старата година, понякога едвам сдържаме сълзите си на разочарование и болка от провала. Задаваме си безброй въпроси: 
:Какво свърших през годината? – Опитваме се да отметнем всички положителни неща, които сме били планирали за изминалата година и сме успели да ги реализираме, благодарение на нашата организираност, упоритост и трудолюбие. Ако сме честни, понякога си признаваме, че тази година просто сме имали късмет, нещата въпреки нас да се подредят по един великолепен начин.
:Какво още можех да направя? – Това е въпросът, който ни мъчи първите дни от Новата година. Ако сме от категорията максималисти си казваме, че животът е твърде кратък, а ние не сме успели да свършим и половината от нещата, които сме искали. Обещаваме си, че догодина не само ще наваксаме пропуснатото, но си правим още по-грандиозни планове за осъществяване.
И накрая остава един безмълвен въпрос? – Защо? Защо все така? Защо все на мен? Защо по това време на годината? Защо не беше по-иначе? Защо съм такава? Защо съм вечния карък? Защо?
В крайна сметка, ако сме оцелели, живи сме и сме здрави и тази година, имаме шанс за бъдеще. Време е да се научим да ценим и малките неща, да не правим грандиозни неосъществими планове, особено ако не всичко зависи само от нас.
Пожелавам на всички момичета във форума по-добра, по-богата, по-щастлива Нова Година - пълна със детски смях и семейно щастие и нека догодина - когато настъпи часът за равносметка - да погледнем смело назад - и си кажем :
Живях достойно, постигнах много, нямам скрити грехове и зли помисли...
Понякога сме доволни от постигнатото през старата година, понякога едвам сдържаме сълзите си на разочарование и болка от провала. Задаваме си безброй въпроси: :Какво свърших през годината? – Опитваме се да отметнем всички положителни неща, които сме били планирали за изминалата година и сме успели да ги реализираме, благодарение на нашата организираност, упоритост и трудолюбие. Ако сме честни, понякога си признаваме, че тази година просто сме имали късмет, нещата въпреки нас да се подредят по един великолепен начин.:Какво още можех да направя? – Това е въпросът, който ни мъчи първите дни от Новата година. Ако сме от категорията максималисти си казваме, че животът е твърде кратък, а ние не сме успели да свършим и половината от нещата, които сме искали. Обещаваме си, че догодина не само ще наваксаме пропуснатото, но си правим още по-грандиозни планове за осъществяване.И накрая остава един безмълвен въпрос? – Защо? Защо все така? Защо все на мен? Защо по това време на годината? Защо не беше по-иначе? Защо съм такава? Защо съм вечния карък? Защо?
В крайна сметка, ако сме оцелели, живи сме и сме здрави и тази година, имаме шанс за бъдеще. Време е да се научим да ценим и малките неща, да не правим грандиозни неосъществими планове, особено ако не всичко зависи само от нас.
Пожелавам на всички момичета във форума по-добра, по-богата, по-щастлива Нова Година - пълна със детски смях и семейно щастие и нека догодина - когато настъпи часът за равносметка - да погледнем смело назад - и си кажем :
Живях достойно, постигнах много, нямам скрити грехове и зли помисли...
Ако ти е посилно задгърби равносметките... Ти и аз посрещнахме своята последна новогодишна нощ без нашите деца... 
И не защото сме "каръци", а защото ни се предоставя време за проверка на нашето търпение и мотивация! Един многоуважаван от мен човек тук често казва: " Много мина, мъничко остава!"...
: 
:
... Чувствам се богата с това, че ме има, че чувствам земята под собствените си крака (видях хора загубили крайници, способност да се движат изобщо)...Радвам се на новите си познанства, на старите си приятелства... Научих се на мъдростта да предприемам конкретни действия там, където зависи от мен нещата да претърпят желана промяна; научих се и да предоставям на живота и събитията в него, възможността да следват своя естествен ритъм.
