Публикувана: 2 ян. 2007, 12:32 ч.
Последно мнение: 3 ян. 2007, 12:37 ч.

Трудно ми е да реша

2 204
35
1

# 15 2 ян. 2007, 14:13 ч.

Мнения: 7 716

Цитат на: prasentze в вт, 02 яну 2007, 14:12

незнам виждала ли си тежко болен, умиращ човек Sad

Виждала съм, но с очите и разумът на възрастна.
Децата не гледат така на нещата.

Обаче ако детето се дърпа или отказва в никакъв случай не трябва да се настоява. Тук говорим за доброволност на срещата.
Всъщност става дума дали Касиди да предложи посещението.

Последна редакция: вт, 02 яну 2007, 14:18 от Lali

# 16 2 ян. 2007, 14:20 ч.

Мнения: 7 474

Аз мисля, че първо трябва да говориш с детето , да и объясниш какво е положението , какво ще види и да я питаш дали иска да отиде, за да не се шокира , ако все пак решиш да я заведеш.

# 17 2 ян. 2007, 14:33 ч.

Мнения: 1 058

Баба ме е гледала много. Когато беше на смъртно легло отидох да я видя. Тя беше в кома и въобще не разбра че съм там, а аз никога няма да забравя гледката. Когато се сетя за нея я виждам как пъшка и се мъчи. Мисля че не е подходящо едно дете да вижда умиращ човек. Помисли си много.

# 18 2 ян. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 4 965

Зависи от състоянието на баба ти, защото аз бях малко по-голяма от дъщеря ти, когато почина бабата на моята майка. Преди това аз държах да я видя и нашите ме заведоха, но любимата ми прабаба (която преди това ме гледаше, обожаваше и угаждаше) вече беше в деменция - не помнеше никого, не ни позна, гонеше ни от стаята и т.н. Преживяването беше кошмарно и досега съжалявам, че отидох, вместо да запазя само хубави спомени.
Ако баба ти е на себе си и просто е стара, болна и изморена, но с акъла си, заведи детето. Заслужава си да се простят.
Моят дядо също е на легло вече няколко години и е много възрастен и болен - над 90 годишен е, има изкарани 3 инсулта, почти напълно неподвижен е, но разсъждава трезво, познава всички, може да проведе разговор и не разрешава да му занемаряват външния вид. Далеч и ходим при него едва 2-3 пъти в годината, но с удоволствие водя и децата, защото виждам колко много им се радва, а и децата знаят, че имат "стар дядо".
Т.е. прецени според ситуацията.

# 19 2 ян. 2007, 14:44 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Цитат на: Leo* в вт, 02 яну 2007, 14:20

И аз така смятам, че е най-добре!

# 20 2 ян. 2007, 17:03 ч.

Мнения: 7 716

Това, че болният не дава видими признаци, че те познал, не означава че не те познава.
Неведоми са пътищата на съзнанието.

# 21 2 ян. 2007, 17:14 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Lali в вт, 02 яну 2007, 17:03

Ако е със склероза или нещо подобно, за него може да си напълно непознат и да е настроен враждебно.
Поне случая с моята прабаба беше точно такъв. Тя викаше "Какви са тези деца! Аз нямам деца! Махнете ги оттук!" и подобни.
Cry

# 22 2 ян. 2007, 17:18 ч.

Мнения: 7 474

Може би не е лошо да отидеш първо сама и да видиш все пак как е жената и след това да прецениш дали за детето е добре да ходи Thinking

# 23 2 ян. 2007, 17:28 ч.

Мнения: 7 716

Цитат на: azaf в вт, 02 яну 2007, 17:14

Точно, ако е със склероза има светли моменти - може да имаш късмет и да улучиш такъв. /Както при мен се случи наскоро/.
Или дори в момента тя да не ви познае, считай, че в един момент има просветляване и тя ще си спомни, че децата и са били при нея.
Наистина са неведоми пътищата и възможносттите на съзнанието.
Обобщавам опита на съпруга ми, който е реаниматор.

# 24 2 ян. 2007, 18:06 ч.

София
Мнения: 6 999

Моето мнение е малко по-различно. Аз бих завела /да не дава Бог/ дъщеря ми и при болна баба и на погребение също. Смятам, че децата са пълноценни хора и освен ако те самите не желаят следва да присъстват в живота на семейството, а не да им се показват само 'хубави гледки'. Кому е нужно това всъщност? В живота има и болести и смърт и лоши неща. Дори заведох същеря си на гробище /годишнина от смърта/ още когато беше на 2 месеца.

За това и, Касиди, питай дъщеря си иска ли като й обясни, че бабата може да не я познае, че ще е различна и прочие... Ако детето пожелае - го заведи.

Самата аз не съжалявам, че ходих да виждам до последно умиращия си от рак любим дядо, когато бях на 9, както бях и на погребението му. Съжалявам, че не отидох на погребението на прабаба си, която почина точно в деня на сватбата на сестра ми/бях на 15/ и родителите ни ни го спестиха. Сякаш не се сбогувах с нея. Cry

# 25 2 ян. 2007, 19:37 ч.

Мнения: 377

Съгласна съм с Isa, че е най-добре да говориш с детето, да му обясниш ситуацията и да го оставиш само да реши.
Родителите ми ни спестиха новината за болестта на баба ми и въпреки, че си отиде много бързо, след 2 седмици в кома и досега се чувствам гадно, че не успях да я видя за последно. Cry

# 26 2 ян. 2007, 20:08 ч.

Варна
Мнения: 178

Аз не бих се двуумила.Едва ли това ще е най-светлия спомен на твоето детенце за неговата баба.Едва ли има най-подходяща възраст за такива събития-болест и сбогувания,но съдейки по себе си и това което съм преживяла като дете не бих ги препоръчала и за 9-годишната ти дъщеричка.Не зная как се чувства някой,който си отива, но надали би желал да го запомнят немощен и болен.