Никове

  • 14 847
  • 131
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 918
Моят е заради любимите ми тлъсти гъски, а и към момента на регистрация бях забила.
Старият ми ник беше прякор от детството, но след някакви промени, профилът ми бе деактивиран и създадох нов.

# 76
  • Мнения: 18 514
Дълги години бях Джон Сняг (регистрирах се тук някъде 2010 или 2011 когато тъкмо бе излязъл Танц с дракони). Преди 2-3 години ме помолиха да сменя името и така стана Лорд Сняг.

# 77
  • София
  • Мнения: 508
Брезата е любимото ми дърво,винаги се наслаждавам на гледка с брези.Дори в двора си посадих три брези преди 10-ина години.И така,когато се регистрирах през 2011г. си избрах ник Бяла бреза.

# 78
  • София-Младост
  • Мнения: 23 385
От това предаване дойде, но защо нямам никакъв спомен...
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0
Скрит текст:

# 79
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 412
Реалното ми име в превод, с испанска благородническа титла отпред , предвид родословното дърво на мъжа ми. Скука.

# 80
  • Мнения: 9 169
Дълги години обожавах и препрочитах "Вечната Амбър".Вече не си падам толкова по нея,по-скоро харесвам Брус като личност ,но мъжко име някак не върви.През годините се пробвах да го сменя ника,но така съм свикнала вече с него хората така си ме знаят и пак си го върнах.

# 81
  • Мнения: 2 256
Когато се регистрирах за пръв път, екранното ми име беше green_eyes014. Беше спонтанна хрумка, съчетание от цвета на очите ми и първите цифри от датата ми на раждане. След време се прекръстих на green_lizard заради симпатията ми към влечугите. Имам спомен как чистя в нас и зад един от диваните открих малко гущерче с наполовина откъсната опашка и липсващо задно краче (стъпало), цялото омотано в паяжина. Нямах идея колко време е стояло така, така че взех една игла и се заех да го освобождавам. Въпреки всичко, беше живичко и пъргаво. Извади късмет и отново беше на свобода.

В инстаграм се пиша greenmantis... не е случайно. 😀 Нещо много ме впечатли в природата на тези насекоми - смелостта, с която се хвърлят да нападат, въпреки че винаги осъзнават, че могат да бъдат убити.

# 82
  • Мнения: 2 410
Моят е сборно от първите срички от моето име и това на съпругът ми.

# 83
  • Мнения: 5 894
Като бях в детската градина бяхме две момичета с моето име, в училище в клас бяхме три и ни наричаха по фамилия, когато си правих профила на работа по-често се обръщахме един към друг с колеги на фамилии ... почти винаги са ми говорили на фамилия. Тъй като е анонимен форум и не бих си сложила истинското име реших, че ще си измисля ник фамилия, която ме кефи, в случая Вълчева, защото идва от любимото ми животно вълк. Joy

# 84
  • Мнения: 8 983
Регистрирах се във форума, когато започвах нов етап от живота си. Избрах този ник като символ на новото начало.
Нов ден - нов късмет! Утрото е по-мъдро от вечерта!

# 85
  • Мнения: 641
Имах регистрация преди, не помня с какъв ник бях,  но не влизах много често. Започнах да съм доста активна, когато се разболях от Ковид, четейки основно тези теми, както и тази за козметика за коса, защото много ме притесняваше косопада. Някак излязох от предния си профил и не успях да вляза повече. Та създадох този с този ник, защото, когато бях болна ми казваха, че съм красива, но бодлива като роза /защото никой не трябваше да ме доближава и пипа докато бях заразна/.

Последна редакция: сб, 20 май 2023, 14:34 от The Rose

# 86
  • София
  • Мнения: 15 497
Честит 24-май!


Харесваше ми как изглежда написано, хем на Български, хем тайнствено, хем с главна буква като име.

Скрит текст:
Имаше една смешна случка,  когато дъщерята тръгна по салоните, споменала,че все готвя и снимам, и пиша в бг мама, и я питали кой е никът на майка ѝ, и тя все им казвала Тайна е, а те се сърдели:
-  Еее, не може да е такава тайна, кажи де?
 
И така се повтаряли до безкрайност.И си идва и ми казва ,  ами те така и не разбраха, че това ти е ника.

# 87
  • Мнения: 494
Metal от любимия ми стил музика и Vixen  е женска лисица (любимото ми животно)

# 88
  • Мнения: 444
От момента на първата си регистрация, та чак до днес съм си все Лорелай. Това е любимото ми стихотворение на Смирненски. Въпреки че реалният ми образ не е нито златокъдрав, нито мил. 😁 Но самото име е толкова позитивно, камбанно звучащо и песенно, че ми става леко на душата като го виждам изписано.

# 89
  • Мнения: 752
От едноименния филм с много готин саундтрак, който си слушам чат-пат и до днес. Тогава явно съм била на такава вълна, а и се "намирам" доста в текста на едноименната песен (към филма), макар да е сравнително елементарен - навремето ме надъхваше.

Общи условия

Активация на акаунт