Хистеректомията, въпроси, отговори, коментари.Тема 8

Здравейте, след профилактичен преглед през 12.2021 г. Ми беше открита миома, започна следенето и. 01.2022 г. Миомата беше около 20мм., но за 6 месеца, а именно 07.2022 г. От една миома вече бяха 4. Бях насочена от проследяващия доктор към операция за отстраняване на матката. След няколко консултации с различни гинеколози се разбрахме, че ще следим растежа на миомите и като едната мине 50мм. Ще прибегнем към операция. И така последния преглед беше на 01.10.2022 г., но 12.2022г. пак минахме профилактични прегледи и бях с болки и обилно кръвотечение, особено втория ден. Личния лекар ми беше казал, че има хапчета за лечение на миоми и така запитах на профилактиката гинеколога за тях, но тъй като биле много скъпи отговора му беше че не ги изписвали. Така съответно аз пожелах да ги пия и ми ги изписаха, в продължение на 6 месеца ги пих, 04.2023 г. При преглед се видя че хапчетата действат, с няколко милиметра са намаляли  миомите. Но от хапчетата започна да ми пада много косата, това бяха страничните ефекти и реших да ги спра, съответно след консултация с гинеколога. И така 05.2023 г. Беше последния прием на хапчетата. 09.2023 г. Отидох на преглед да проследим миомите, установи се че имам нещо голямо около пъпа и ме пратиха на скенер. Средата на 10.2023 г. Успях да мина скенер и се установи, че най голямата миома е 80/70мм. И подпира пъпа хоризонтално. Беше ми предложено или да продължа с хапчета пак или операция. След ходене по мъките да намеря оперативен гинеголог, разбрах че не е трябвало да пия тези хапчета. Те се изписвали на жени ПМС или наближаващата около 47-48 годишна възраст, а аз току що бях навършила 42г. И ми беше далече менопаузата. Със спирането на хапчетата миомите започват драстично да растат и затова за около 5 месеца са пораснали с над 30 мм. И така края на 10.2023 г. Намерих оперативен доктор, той искаше да се направи изследване, но тъй като пак ни предстояха профилактики, си направих изследването и с готово на 10.11.2023 г. Бях пак на преглед. Беше ми насрочена операция за 13.11.2023 г.  И така бях оперирана, вече миомата най -голямата беше 100/90 мм. Или 10/9см. И още 5 допълнителни, матката беше оголемена и нямаше как операцията да е лапароскопска. Наложи се клесическа операция, беше ми отстранена матката и тръбите, запазени бяха яйчниците и шийката. Вече втори месец нямам проблеми, освен че от днес се появи някакво вагинално течение като сопол и ме наболява корема, не операцията. През повечето време на тези два месеца ме наболяваше частта над операцията, а не самата операция. Операцията на моменти ми опъваше и нещо като бодежи, като разлепяне, но всичко е наред за момента с нея. Нямала съм никакво течение след операцията, нямах и дренаж поставен, като при някои при подобна операция, но ме съмнява че е от бъбреците, защото ме боли кръста и малко по нагоре от него. Краката изстиват някой път, не може да са постоянно топли. За сега съм 2ри месец болничен, предстои ми следващата седмица да се явя за 3ти месец и съм решила да се връщам на работа, след приключване на 3тия болничен. Работата ми не е тежка, в офис на стол и разходки из етажите. Единствено документацията може да тежи, но ще искам помощ, ако ми се наложи да вдигам, все някой колега ще има наоколо. Така, че ако ви предстои, ако е неизбежна операцията, ако развитието е бързо било то на миоми и други, оперирайте се навреме, не се мъчете като мен с хапчета и всякакви такива, защото и чай пробвах, някакви фитотампони. Аз съм доволна за сега от операцията и от опериращия ме доктор. Влязох съвсем спокойна на операцията и с усмивка, а един път вече бяха ме рязали, при раждане и знам какво беше тогава. И все пак тогава бях на 21 г., сега съм двойно на 42 г. 🤣 успех на който му предстои такава операция. Бъдете позитивни и всичко ще мине добре!

Bubolina73, защо не трябва да се спортува при отрязани лимфни възли? Наистина ми стана интересно. При мен са извадени всички лимфни възли на таза, преди една година. Бягам по 5 км и не съм получила лимфедем. Правя коремни преси, карам колело, тренирам с гири за ръцете. Аз си мислех, че спортът само ще е от полза, тъй като се движи лимфата. Сега ти ме хвърли в тъча, дето се вика

free_spirit,  да,  в твоя случай трябва да се премахне всичко! Пиша ти без да се замисля. Не знам на колко години си ( извини ме, че пиша на ти) но ракът на яйчниците е непредвидим ако мога така да се изразя. Няма как да ти оставят другия или матката и в крайна сметка се прави за да съхранят теб. Да живееш и остарееш... Когато се хване на време имаш шанс за пълноценен живот. Това е период който ще преминеш и ще остане зад теб. Не мисли какво ще стане със всички варианти а само за първото което трябва да се направи. Шока е огромен, но се съсредоточи върху операцията, после възстановяване, терапии ако имаш...Най важното е да си спокойна до колкото е възможно и да знаеш и вярваш, че в края на всичко през което преминеш ще си здрава, силна и щастлива! Късмет желая! Всичко ще е наред! 😘