Литературен клуб - ІІ

Да измъкна темата за ушите от небитието под формата на втора страница и да кажа, че снощи довърших
"Трафик" на Майкъл Конъли.
Четеше ми се нещо леко, интересно и неагажиращо. Е, довърших я, но не без усилия. Преди време поглъщах подобни трилъри за часове, сега ми се струват загуба на време.

Чудя се с какво да продължа - "Татко" на Уилям Уортън?
Как е като атмосфера книгата? Разлистих първите страници... Защо ли останах с впечатлението за нещо мрачно?
Не ми се чете нищо мрачно - чете ми се хубава, оптимистична, зареждаща книга.
Предложения?

Аз прочетох това:


МАРИНА ЮДЕНИЧ произхожда от стар дворянски род. Правнучка е на известен белогвардейски генерал. Завършила е Московската юридическа академия и психология в Сорбоната в Париж. Работила е в администрацията на президента Елцин като шеф на пресслужбата му. Водила е популярни телевизионни предавания. Изучавала е нетрадиционни езотерични практики в Африка и Латинска Америка. Анкета сред читателите в Русия посочва Марина Юденич като най-талантливата съвременна руска писателка (следват я Татяна Устинова и Александра Маринина). Превеждана е на английски и френски.

АНТИКВАРЯТ

2002 г. Неизвестни престъпници опустошават салона на известния московски антиквар Игор Непомняшчи и го изправят пред фалит. 24 години по-рано бащата на Игор - Всеволод Непомняшчи, най-големият експерт в областта на руското изкуство от XIX в. и собственик на една от най-богатите частни колекции в Русия, е убит жестоко заедно с жена си. Убийците, похитили колекцията му, така и не са открити.
1947 г. Полковник Георгий Потоцки, изпълнявал специална мисия в щаба на маршал Жуков в Германия, е убит пред дома си. Личните му вещи са наследени от сирака Всеволод Непомняшчи, който отнася в Русия безценен товар.
1941 г. В Минск германският офицер Вилхем фон Рихтгофен се натъква в полусрутена от бомбардировките сграда на забележителна картина. Разстрелян е през април 1944 г.
1937 г. Бригаден командир Серафим Раковски е арестуван. 18 години преди това, като млад червеноармеец, той е открил в изоставеното и разграбено дворянско имение Покровское изключителен портрет на красива млада жена.
1831 г. Гениалният крепостен художник Иван Крапивин тайно рисува портрета на любимата си, също крепостна. Рисува я, без да знае, че цената на този шедьовър ще бъде животът на неговата муза.
Невероятното кълбо от човешки съдби, трагедии и грехове, което се заплита десетилетия наред, може да се разплете именно сега, в наши дни. Съдба или пък вмешателство на висши сили? Тяхно оръдие ще стане антикварят.

Лично на мен ми беше интересно да прочета нещо от съвременен руски автор, при това жена. След като прочетох 3 части от Бригадата, руския бандитизъм ми беше дошъл малко в повече. Книгата е увлекателна, има исторически препратки, което ми допадна,  персонажите са си типично руски. Финала съвсем леко ме разочарова, но не и книгата като цяло.

Тони, чела ли си "Александрийски квартет" на Лорънс Дърел/Даръл (брат на Джералд Даръл)?
Всъщност, това което имам е част от тетралогията, последните два романа - Маунтолив и Клиа.
Не знам доколко е зареждаща, но я препоръчам.
Авторът има твърде интересна биография.
Мога да ти изпратя книгата, ако искаш.

Verdad, не не съм.
Ако не те затруднявам - да, бих искала да я прочета.
Биографията му много ме заинтригува.

Отдавна й се бях наточила на тази тема, но сега вече наистина я изчетох цялата!
На всички, харесващи Орхан Памук, по-специално "Името ми е Червен" (и не само на тях) бих препоръчала една "средиземноморска" четирилогия на Тарик Али - един автор с пакистански произход, английско образование и космополитно жителство - "Под сенките на нара", "Книга за Саладин", "Каменната жена" и "Един султан в Палермо". Страхотен разказвач (в сравнение с него Орхан Памук ми е направо сух)!
В "Под сенките на нара" действието се развива през 12в. в Андалусия, по времето на претопяването/прогонването/ избиването на мюсюлманското население в провинцията, историята е за съдбата на един от заможните арабски родове около Гранада - живеят си хората безгрижно-патриархално, влюбват се, философстват върху разни вселенски въпроси, вълнуват се от семейни интриги. Накрая нахлува една войнстваща и безпросветна тълпа, семейството се разпада, ражда своите предатели, емигранти, хайдути, жертви, но вековният род вече го няма. Такъв паралел направих с "Време разделно", че чак ми се дорева - този филм вече се е играл и, в чисто човешки план, няма  печеливша страна. В същото време усещането след книгата е като от филма "След края на света" - хем ти е тъжно, хем ти е хубаво. Никакъв песимизъм.
"Книга за Саладин" е за отвоюването на Йерусалим, а "Един султан в Палермо" - за последния султан на Сицилия  (официално християнин, но с изцяло мюсюлмански начин на живот). Действието е пак  през 12в.
Моята любима книга от четирилогията обаче е "Каменната жена". Разказът се води от името на жена, но направо имам чувството, че е и написана от жена. Действието се развива в Турция в края на 19-ти век, пак богата и културна патриархална мюсюлманска среда. Главната героиня се е опълчила на "добрите маниери" и се е омъжила за грък - учител, бракът й обаче не се е издържал на културната и "материалната" промяна, късно разбира, че е взела за любов порива за противопоставяне на установените правила и почват едни терзания... как хем да не отдалечи децата от баща им, хем да ги приобщи към богатите традиции и култура на бащиния й дом, хем да запази самостоятелността и гордостта си... Накрая се появява и млад любовник, изобщо форумска история  .

Абе, хубави са книгите, освен това нямат нищо общо помежду си, всяка си е отделно четиво, а че от мен литературен критик не става е друг въпрос   .     

Gargamela, и ти успя да ме заинтригуваш...
Благодаря за което
Усещам как отново започвам да очаквам всяка следваща книга, която ще прочета, с нетърпение. Периодът на "не-четене" май свърши

записвам се в хубавата темичка 

На 05.03.2007г. на българския пазар излиза "Тринайсетата приказка" на Даян Сетърфийлд.
Ако знаете откога чета отзиви за нея по литературни блогове, чаках с нетърпение да излезе на български език.
Ще я купя непременно - дано не ме разочарова.

Ето как изглежда:



А ето и рецензия:

Днес дебют, утре - класика. Романът е преведен в повече от 25 страни по света.

Маргарет Лий работи в антикварната книжарница на баща си и пише биографии на отдавна починали писатели. Един ден получава шанса на живота си - писмо от Вида Уинтър, една от най-известните и обвити в мистерия авторки, която най-накрая е решила да разкрие истината за необикновения си живот.
Така Маргарет научава за ексцентричното семейство Марч - пленителната, измамна и своенравна Изабел и дивите близначки Аделин и Емелин.
Разказът на Вида надминава и най-невероятната измислица, което кара Маргарет да провери фактите около семейството и така постепенно започва да събира истината парче по парче.
Историята, която ще открие, е не само смразяваща кръвта - тя завинаги ще промени живота й.

Една тъмна и властно емоционална мистерия в стила и безвремието на сестрите Бронте - за семейни тайни и за скритата магия на приказките. Романът привлече вниманието на света и правата му вече са откупени в повече от 25 страни.

"Corrections" на Джонатан Франзен - дали е превеждана тази книга в България? Не е съвсем нова, около 2000г. излезе, но това определено е писател, пред когото бих се притеснявала, защото знам, че нищо не мога да скрия и изфалшивя. Как ли го е търпяла жена му?
Възхитена съм от умението му да държи нон-стоп напрежението на близо 600 страници, да създава толкова убедителни характери, да е езиково изненадващ и интелигетно духовит, без да интелектуалничи. Ако съм мъж писател, искам да съм него, пък каквато ще да е цената.

Доколкото знам Джонатън Франзен изобщо не е превеждан в Бг. Срещала съм нещо от него само в "Лик" или "Факел" (не помня).
Да препоръчам и още едни книжки - "Есенен мост" и "Облак врабчета" на Такаши Мацуока (двете са свързани) - за самурайска Япония на прага на възприемането на "американо-европейския" свят. Интересна фабула, леко оплитане на времевия поток, малко мистика и психология, но в здравословни дози, ненатрапчиво чувство за хумор, с две думи - приятно четиво.

Много съм заинтригувана. Книгата изглежда страшно интересна. Ще я купя...

Аз също се заинтригувах и ще си я взема!

Сега си поръчах най-последно излязлата книга на Гор Видал-"Греховете на града". Някой чел ли я е? Някакви впечатления?



И отзиви от корицата:
Джим Уилард и Боб Форд завършват гимназия в малък провинциален град в щата Вирджиния. На излет в планината те споделят кратък миг на съкровена близост. После пътищата им се разделят - Боб напуска градчето и става моряк, а Джим на свой ред тръгва да търси късмета си. В странстванията си той преминава през Холивуд и Бевърли Хилс, през Сиатъл и Мексико, през висшето общество и артистичните среди в Ню йорк. Привлекателен за мъже и жени, Джим не може да намери любовта, като таи спомена за мимолетната близост с Боб, смутен от своята различност, която постепенно осъзнава.
Когато след две години Джим и Боб отново се срещат в родния си град, Боб е благополучно женен и не помни нищо от някогашното изживяване. Така дългото очакване и изстраданите надежди на Джим неизбежно водят до драма, насилие и болка.

Завърших "История на любовта".
Ще кажа само, че единствените ми забележки са към издателството - тук там има дребни правописни грешки, които грозно развалят музиката на книгата!
Впечатлена съм!

Гор Видал познавам единствено от "Сътворението".
Добър разказвач.
Очаквам gali с коментар.

Тони, не е ли време за Литературен клуб ІІІ?

Като че ли е рано - дори до 15-та страница не сме стигнали - темата едва-едва крета  

Утре обещавам да споделя отзиви за една прекрасна книга. Verdad, дали ще познаеш коя  от твоите е?
И съм с твърдото намерение да я прочета още веднъж, преди да ти я върна.

Пол Гимар и "Нещата от живота"?