комплексирани стопани и опасни породи кучета

Здравейте! Включвам се в темата, защото и моето семейство пострада от безотговорни стопани и опасни кучета. Преди около месец приятелят на дъщеря ми беше нахапан от домашен питбул в центъра на Пловдив. Разхождал е тяхното малко кученце, видял е отдалеч питбула и се е опитал да заобиколи, но собственичката на питбула, с приятелка, също с голямо куче, са тръгнали след него. Собственичката на кучето изобщо не се е опитала да се намеси, а когато в крайна сметка питбулът е успял да нахапе момчето, защото е вдигнал кучето си нависоко, за да го предпази, тя просто си е хванала кучето и е избягала. Седмица преди това е имало подобен случай в София, но много бързо са намерили собствениците. В Пловдив полицията изобщо не се размърда, казали са им: "Ако я намерите, обадете се", въпреки че даже и по телевизията ги даваха, в сутрешния блок и в новините на Нова. Не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да не помогнеш на ранен човек, а просто да избягаш. Това им обърка целия ритъм на живот, тъканта около ухапаното некротизира, наложи се операция, а дъщеря ми трябваше да започне работа, а приятелят ѝ да ползва майчинството, за да гледа детето им. Това нямаше как да стане и едва сега, след около месец, вече не го боли. Момчето е германец, избрал да живее в България, влюбен в страната ни. Проверил е, в Германия при ухапване по ръката, както беше при него, само глобата е 4000 евро, отделно обезщетение за пострадалия. Дъщеря ми казва, че няма лоши кучета, има лоши стопани и че отказва да повярва, че в България думата "справедливост" не съществува, но явно наистина е така. На всичкото отгоре, ухапването се случи ден преди рождения ѝ ден, голям празник изкараха... още съм бясна, а те още са стресирани и като видят голямо куче, бягат далеч. Изтръпвам като си помисля, че можеше да се случи на дъщеря ми, още повече когато е с бебето. Приятелят ѝ е висок, а тя е дребничка, ами питбулът можеше и за гърлото да я захапе...

Стопаните на кучета допускат една фундаментална грешка - когато две животни са близо едно до друго, вместо да се отдалечат на разстояние, се приближават. Често подобни опити са съпроводени с викове и крясъци с цел да се осуети някакъв сблъсък. Кучето тълкува такова поведение като поощряване и връхлита още по-агресивно. Изобщо в България масово се отглеждат животни, без да познават елементарни неща от биологическите им особености и от начина, по който се формира връзката им с човека.
Почвам да се замислям дали не е добре да се направи някакво сдружение на гледачите на кучета, по подобие на съюза на ловците и риболовците. Там наред с членския внос, искат и декларация, че лицето познава закона и това може да служи като документ пред съда/отделно глобите са много солени/.
Съжалявам за неприятната случка и пожелавам скорошно оздравяване на зет Ви. Не се тревожете излишно - нападенията на кучета са по-скоро изключения, отколкото правило.

Айде стига с тези изключения! По-напред някой писа, че кучета по детски площадки било изключение и си правим изводи за масата, заради няколко несъвестни стопани. Напротив, точно масата кучкари са наглеци и без никакво възпитание. Понеже живея в София не мога да дам пример за друг град, но тук НЯМА голям парк, който да не е о*ран от кучета. Живяла съм в два квартала, детето ми е на градина в трети и сме посещавали поне 6-7 площадки най-редовно - същата работа. Така че изобщо не са изключение пуснатите на свобода и изхождащите се на свобода големи и малки кучета. За ухапването съм съгласна, че е рядкост. Но на човек, пострадал от това да му говориш, че спокойно, няма пак да стане, е просто смешно. Това е травма, която може да остане за цял живот.

Както изобщо масата. Масата шофьори, масата майки, масата кучкари са просто части от масата, на която другите са им виновни за нещо, а те не. Е,  те пък за друго са виновни на друга част от масата, но винаги другите са тези, заради които масата живее в кочина. Важното е не какво могат да направят, а да има кой да им е виновен.

Това е съвсем нормално поведение на куче с териториален инстинкт. Моето също е такова, навън е душичка, не се обажда въобще, дружелюбен с хора и кучета, обича малки деца. В двора нещата се променят коренно. Ами такова ми е кучето - пази си територията и никак не бих го нарекла "невъзпитано", щото преди да го взема имах разни нежелани посещения, а сега не. С една дума който не желае да търпи лай до побъркване, да не ми стои пред вратата на двора.

Добре де...! Какво се очаква от нас, че не разбрах? Какво трябва да направим, за да се чувстват доволни и спокойни собствениците на кучета? Всички сме им длъжни, добре. Какво друго?       

В случая с питбула, той не е бил на повод, така че едва ли е проявил агресия заради това.

Иначе по принцип е така, кучетата при контактите си със себеподобни, когато са на повод, са много по-реактивни. За нормална социализация трябва да могат да общуват някъде без повод, или с дълъг повод.

ММ се беше разправял със стопанин на питбул, защото идваше да го извежда пред нашия блок, свободно пуснат, но кучето беше агресивно към други кучета. И въпреки успокоението “Ама той хора не напада” и въпреки че моето куче може да се справи с питбул, в блока имаме и малки кучета, жени и деца извеждат кучета и т.н. Много от питбулите всъщност са т.нар. питоподобни и са продукт на “олх развъдниците”, които отново са продукт на абдикацията на държавата по отношение на развъждането на животни.

При читави стопани на породата нищо ѝ няма - на моя позната питбулът е опорно куче в едно от известните кучешки училища. Т.е. понеже е много добре възпитано и не проявява никаква агресия, помага на кучета с проблеми да преодолеят агресията към други кучета.

Ако го нямаше проблемът с големите агресивни кучета, свободно пуснати по парковете, аз щях да взема веднага малкото кученце, което дъщеря ми често иска. Но съм попадала на такива картинки, че не искам да й причиня стреса, на който неминуемо ще бъде подложена като тръгне да го разхожда.
Навремето гледах булонка. Два пъти съм я водила на ветеринар с разкъсан корем /от немска овчарка/. В един момент я разхождах само с тояга в едната ръка и спрей в другата. И винаги на каишка.

Wild poppy, ако всички стопани на кучета бяха като теб и мъжа ти, темата нямаше да я има.

Milittana, не съм отишла да надничам по чуждите дворове. Дори минавам възможно най-далеч, на другия тротоар. Но с бебешката количка и тротинетката на сина ми, както и с и колите спрени от всички страни на улицата и по тротоарите,  нямам много избор къде да се дяна. Говоря за моя квартал.

Добре де, хубаво кучето си защитава територията и двора. Разбирам го това поведение. Но не разбирам поведението на стопани, които например са пуснали голямо куче свободно в двора, а двора, тоест вратата им, се намира на тротоар на оживена улица. Кучето (овчарка) си показва муцуната през решетките и лае по всеки минувач, който мине покрай вратата. Определено никой не ходи да наднича в двора, просто има движение винаги там. Някой ще каже: минаваш на другия тротоар - ама защо?! Ами ако там има друго куче в друг двор какво правим? По пътното платно…? Това не е символика между другото. Наистина има такъв екземпляр и то в централен район.

Друг пример - с малко куче този път. Съседи от друг вход оставяха кучето на балкона, докато са на работа. Какво правеше животното в голямата си част? Лаеше. С часове. Дали на някой му е приятно, особено, ако иска да си почива или пък работи у дома, и мисли “ама то е просто кученце” и тн.?

Ами не - трябва да си има елементарни правила за социализация и отглеждане на кучета. Ама и да се спазват и контролират, не само да ги има. Не съм привърженик на някакви западни методики, където след оплакване на съседите кучето може да остане без глас (премахване на гласови връзки) или да трябва да се изселва някой. Обаче трябва да има някакви норми, които да се спазват. Не може всеки да си вземе каквото си животно пожелае, защото така е решил, и да не се съобразяваме с другите, че и с нуждите и особеностите на самото животно.

По тази логика дай да гледаме кокошки на балкона, че яйцата са скъпи. И един петел - за ранно събуждане. Кво му е?!

Това пък с премахването на гласови връзки на лаещи кучета за пръв път го чувам.

В България е забранено.

Добре, че е забранено. Преди години в Сиатъл една възрастна баба се беше оплакала от пинчера на друга съседка. Кучето лаеше, когато беше само. От кооперацията предложиха три опции: изселване на собствениците, махане на кученцето или…операция на гласовите връзки. Собствениците избраха операция. Тъжна картинка е да видиш как “лае” подобно куче. Не знам как пък дори и в това “демократично” общество никой не предложи други опции, а именно корекция на поведението, при това че там тази ниша е бизнес.

Имам déjà-бау.
Абсолютно безпредметният спор деца срещу кучета, който при всичките 8742 теми, в които е възниквал, винаги води до свади, обиди, обобщения и ненужни принципни и персонални квалификации.
Заключвам.