Здравейте всички,
Бих искала да се допитам до вас, тъй като в последния месец да кажем ми е притеснено това, което се случва с моето 3-годишно момченце.
Искам да отбележа, че по принцип е здраво дете, нямали сме каквито и да било проблеми с него от здравословен характер. Посещава ясла от 2 години, познава всички деца там, има си най-добър приятел, с когото постоянно се търсят. Той е едно детенце, първото за мен и баща му, не сме разведени, смятам, че имаме нормален семеен живот. И двамата с баща му много го обичаме и отделяме максимум време за него.
Малкият е доста приказлив, аз самата съм такава, обожавам книгите и филмите и от малка възраст му купувам всякакви книжки и обожавам да му чета на глас. Той говори доста добре, притежава добър речников запас, дори бих казала е доста напреднал в тази област. Емоционален е и понякога иска бързо да се изкаже в емоцията си, например като иска да ми разкаже как си е изкарал, ако татко му го е завел на някакво интересно място.
Преди месец се случи една събота забелязах, че докато му четях книжките той искаше да казва текста преди мен и запъваше на първата буква. След това през целия уикенд ми правеше впечатление, че често запъваше и то на думи, които знае много добре. Излишно е да казвам, че се стреснах при положение, че нямаме такива данни в рода. Още на следващия ден го заведох при специалист, но интересно, че точно в този ден вече това заекване бе напълно изчезнало. Специалистът ме увери, че такъв вид заекване е свързан с етапите на развитие на речта, когато едно дете започне от отделните думи да прави изречения. Оттогава това заекване не се е повтаряло, тоест всичко на всичко беше само за 2-3 дни. Но от около 2 седмици забелязах, че започна да мига с очите си по-особено, малко като стискане на очите. В началото не реагирах, смятах, че ще отмине, но до ден днешен не е отминало. Дори персоналът в яслата ме информира, че са забелязали това мигане/стискане на очите и ме посъветваха да потърсим лекар. Водих го на офталмолог, който потвърди, че няма проблем със зрението. Водих го и при личен лекар, който каза, че е нервен тик - не било страшно, но можело да се свържем с детски психолог или психиатър за консултация. Забелязала съм, че мигането зачестява, когато е изморен или когато се налага да се съсредоточи. Когато му чета книга, той се опитва сякаш да се съсредоточи и започва а мига по този начин.
Наистина не знам какво да направя. Още чакаме час за детски психолог, доста са заети в страната, в която живея и нямат много освободни часове. От гледна точка на стреса - спи си спокойно, непробудно, не е плашливо дете.
Благодаря ви предварително за вниманието
Бих искала да се допитам до вас, тъй като в последния месец да кажем ми е притеснено това, което се случва с моето 3-годишно момченце.
Искам да отбележа, че по принцип е здраво дете, нямали сме каквито и да било проблеми с него от здравословен характер. Посещава ясла от 2 години, познава всички деца там, има си най-добър приятел, с когото постоянно се търсят. Той е едно детенце, първото за мен и баща му, не сме разведени, смятам, че имаме нормален семеен живот. И двамата с баща му много го обичаме и отделяме максимум време за него.
Малкият е доста приказлив, аз самата съм такава, обожавам книгите и филмите и от малка възраст му купувам всякакви книжки и обожавам да му чета на глас. Той говори доста добре, притежава добър речников запас, дори бих казала е доста напреднал в тази област. Емоционален е и понякога иска бързо да се изкаже в емоцията си, например като иска да ми разкаже как си е изкарал, ако татко му го е завел на някакво интересно място.
Преди месец се случи една събота забелязах, че докато му четях книжките той искаше да казва текста преди мен и запъваше на първата буква. След това през целия уикенд ми правеше впечатление, че често запъваше и то на думи, които знае много добре. Излишно е да казвам, че се стреснах при положение, че нямаме такива данни в рода. Още на следващия ден го заведох при специалист, но интересно, че точно в този ден вече това заекване бе напълно изчезнало. Специалистът ме увери, че такъв вид заекване е свързан с етапите на развитие на речта, когато едно дете започне от отделните думи да прави изречения. Оттогава това заекване не се е повтаряло, тоест всичко на всичко беше само за 2-3 дни. Но от около 2 седмици забелязах, че започна да мига с очите си по-особено, малко като стискане на очите. В началото не реагирах, смятах, че ще отмине, но до ден днешен не е отминало. Дори персоналът в яслата ме информира, че са забелязали това мигане/стискане на очите и ме посъветваха да потърсим лекар. Водих го на офталмолог, който потвърди, че няма проблем със зрението. Водих го и при личен лекар, който каза, че е нервен тик - не било страшно, но можело да се свържем с детски психолог или психиатър за консултация. Забелязала съм, че мигането зачестява, когато е изморен или когато се налага да се съсредоточи. Когато му чета книга, той се опитва сякаш да се съсредоточи и започва а мига по този начин.
Наистина не знам какво да направя. Още чакаме час за детски психолог, доста са заети в страната, в която живея и нямат много освободни часове. От гледна точка на стреса - спи си спокойно, непробудно, не е плашливо дете.
Благодаря ви предварително за вниманието
