От известно време бременносттта ми се превръща постепенно в малък кошмар- вече ви споделих за повръщането май в друга тема- не мога да ям почти нищо без да е насила, повръщам по няколко пъти на ден и после се чувствам като парцал,липсват ми всички любими храни и ме измъчва постоянното гадене
Освен това, още от самото начало на бременността нервичките ми се опнаха толкова жестоко, че вече се паля за най-малките нещица, в градския транспорт съм готова направо да се сбия с някои нахални хорица и изобщо нервите ме тресат жестоко и най-лошото е 4е този път не мога да ги контролирам, защото не зависи от мен
Емоциите ми бушуват с пълна сила- толкова ми се плаче постоянно, имам нужда просто от силната прегръдка на бъдещото тати, в която всичко да се успокои, но дали защото се изнервя от меланхолията ми и изобщо от цялата рязка промяна в мене се отръпва от мене, което ме кара да се чувствам още по-самотна и вкарва в главата ми какви ли не мисли и ме отчайва още повече .Той ми каза , че е дразнещо това , че съм се оплаквала че повръщам , правело лошо впечатление, много ме заболя тогава...Понякога си казвам 4е не издържам и ме боли 4е си го казвам