Практикуващи педагогическо захранване-да се преброим

Ще предам накратко съветите на руски консултанти по ПЗ, които във форума на Рожана и  Молочные реки отговарят на въпроси на майки. Темите там са доста обширни и е изписано много. Аз съм си извадила някои неща, които мисля, че ще са интересни и на вас.

При ПЗ майката и детето ядат едно и също. Това е важно условие! В този случай в кърмата попадат ферменти от храната, които от своя страна помагат на кърмачето да преработи храната. В първите месеци се дават микродози от различни продукти и това се „записва” в кърмата. Това е „обучаващо” захранване. Към 8-9 месец детето започва да яде активно храна и ще се старае да се нахрани с нея, понеже неговата храносмилателна система и по-точно ферментите в нея вече са дораснали. Ако мама не яде определени продукти, то детето остава без поддръжка от нейна страна от към ферменти в кърмата и адаптацията към новата храна може да премине по-тежко.
Фрагменти от ферментите попадат в млякото в следния ред:
•   Първа порция – от аромата на храната
•   Втора порция  – 20 минути след хранене
•   Трета порция – основна – след 2 часа
Поради тази причина ПЗ е приложимо единствено при деца, кърмени на поискване. Не е подходящо за деца на изкуствено и смесено хранене.

Захранването руснаците делят на 2 фази: обучаващо и енергетично
При обучаващото целта е само да се запознае детето с новите храни – начало не по-рано от 6 месец. Може да се започне и по-късно при липса на признаци за готовност на детето.
Енергетично – вече детето започва да се храни с малко по-големи количества храна. За начало на тази фаза от захранването се посочва 8-9-10 месец. Границите са толкова големи, защото при всяко дете е различно.

Мнение на една майка за ПЗ:
Убедих се в безусловните предимства на ПЗ лично с третото си дете, имайки зад гърба си опита от захранването на двете ми по-големи деца по стандартната схема. Предимствата са:
•   Детето яде храната на мама, запознанството с храната продължава и чрез кърмата. По този начин детето много плавно привиква към новата храна, която се яде в семейството. Настя (най-малката ми дъщеря) нито веднъж не е имала разстройство или запек. Средната ми дъщеря  - Оличка, кърмена до навършване на 2 години и хранена със специална детска храна, до сега (в момента е на 3 години) яде лошо има проблеми със стомаха, едва наскоро започна да усеща вкуса на яденето като такова, дави се често.
•   Детето много добре гълта и дъвче.
•   Не трябва да се готви нищо специално. Малко коригирах собственото си меню - много лютивото замених с не толкова лютиво, а сладко се старая да ям по-малко.Искам да давам на Настя абсолютно всичко, което поиска.
•   Когато сме на екскурзия или гости няма никакъв проблем. Никакво ядене не нося със себе си.
•   Детето има прекрасен апетит. Настя иска ядене, когато има нужда, а когато не е гладна – не яде. Виждам, че тя прекрасно сама може да определи какво иска да яде в момента и иска ли изобщо да яде.


Цели и задачи на ПЗ:

1.   Кога започваме със захранването?
Започва се не с цел да се нахрани детето (млякото задоволява всички нужди до 1 година), а защото детето е готово:
•   Физиологически – стомашно-чревният тракт е достатъчно развит (появява се неприятен мирис на изпражненията);
•   Физически – изчезва рефлексът на избутване с езика, детето е готово да усвои навиците за дъвчене и гълтане на твърда храна, може да държи в ръката си парченце храна;
•   Психологически – интересува се  от това, което става на масата и иска да взема участие;
2.   Защо така провеждаме захранването?
•   Еволюционно детето е устроено по този начин.
•   Именно във възрастта до 8 месеца е важно да се усвоят навиците за гълтане и дъвкане на твърда храна. С пюрирана  храна това е невъзможно.
•   Това е естествено продължение на запознанството с храната на мама – първо чрез плацентата, след това чрез кърмата и сега чрез микродози.
•   Площта на съприкосновение със стомаха е минимална ( за разлика от пюрето), поради което това е най-щадящия за организма начин за захранване;
•   Кърмата съдържа фрагменти от ферменти  за преработка на храната, която е изяла мама. Детето ги получава и това му помага да се справи с това, което опитало от мамината храна;
3.   Цели
•   Съзряване на собствените ферменти към момента на въвеждане на енергетическото захранване;
•    Развитие на координация, моторика, навик да се дъвче и гълта, да се пие от чашка;
•   Развитие и укрепване на интереса към храненето, приучване към адекватно поведение на масата;
•   Създаване у детето на „банка данни” от различни вкусове, консистенции и температури на храната;
•   Няма за цел да нахрани детето!

Въпрос на майка:
„Ям по 3 пъти на ден. Трябва ли да променям начина си на хранене заради детето?”
Пълноценните приеми на храна трябва да бъдат 3 – закуска, обед, вечеря, останалото закуски.За дете, хранено по традиционната схема 4 хранения на ден може да са достатъчни, за дете на ПЗ – не. Никой не Ви заставя да се храните, ако не Ви се яде. Желателно е детето да сяда с мама на масата 4 – 6 пъти на ден.  В противен случай детето получава твърде малко опит от изучаване на храната, наблюдение на родителите и тяхното поведение на масата и на второ място то изяжда всеки път съвсем малко количество. За да се научи да дъвче и гълта във физиологическите срокове (6 – 7 месец) е желателно да има повече ежедневни тренировки.

  Кони страхотно е това което си превела! Беше ми страшно интересно да го прочета 

Кони, голямо благодаря и от мен!
Много ценна информация, сдъвкана и смляна наготово за нас! Мерси за положения труд и за цялата помощ! 
ние май започнахме със захранването-взех малкия с мен на масата и той взе да се протяга към храната ми, вика: аааааааа-аааааааааа, отхапах парченце от 1 малка ябълка и му я дадох-държия, ама си я наглася сам отхапаното да му е откъм устата и смуче с кеф. Така е от няколко дни. Вчера таткото му дал коричка от хляб, като влязох в кухнята малкия я дъвче и смуче! И днес вече като взе да мипроси му отчупих малко парченце от картоф и морков (ядях постен гювеч) и му пъхнах в устата.
Знам че е малко рано, искаше ми се още да изчакам, ама дребния вече май е готов- аките му започнаха да миришат различно, може да държи парченца, дори си ги прехвърля от ръка в ръка и ги обръща както иска, почти си е утроил теглото, седи стабилно сам, без да е подпрян с възглавници, проси храна и я лапа сам, при това много хищно дъвче, все едно че е умрял от глад
Засега ще гледам по-рядко да го взимам с мен на масата, давам му колкото може по-малко микродози, след 2 седмици вече като навърши 6 месеца ще си продължим по правилата.
Има ли някое друго бебе с толкова силно изразен интерес към храната? Ако да, как го удържате?

Ами yanast, то си ти е такова детето - Мария е родена само седмица след него, а тежи 2 кг. по-малко и не проявява такъв интерес към храната. Когато е с мен на масата, не посяга  да си вземе нещо (на практика досега не е държала храна в ръце) . Досега съм й давала да посмуче ябълка и морков, които аз съм държала. Твоят хубостник явно си е ящничък. Успех с ПЗ, и ние ще се включим по-късно!

   ЙЕе, Кони, голямо мерси! Полезни неща прочетох.

   Аз още нищо не съм дала на Малена. Алекс много ящен, май? Нашата мома се опитва
да стигне до чинията ми, но яз не я пускам да пипа още и тя кротува.
   
   Имам въпрос за това какво може и не може да яде бебето в началото на захранването -
предполагам, че все пак е добре да се избягват глутенсъдържащите храни, както и бобови,
зеле, цитруси, домати и т.н., както е в захранването с пюрета и каши. Имате ли представа
дали е така?

Много хубава темичка  
Ще я следя с огромен интерес.
Ние сме още малки но така като ви следя ще натрупам повече опит и когато започнем със захранването няма да имам толкова много въпроси.
Благодаря ви че ви има.

Елена е така!!! Направо не мога да я взема в мене на масата! Ами как я удържам, на нас ни излезе връхче на зъбче и имаше малката темепратура, та реших да почакам още малко.
Аз искам да питам има ли други мами, които имат в семейството много алергични? Продължавам да се чудя дали този начин на захранване е добър за нас, заради моите и на мъжа ми алергиите.  На баткото си спомням алерголожката ни прави схемата на захранване и беше много по-продължителна от нормалната, по-малко разнообразие на храни до годинката и т.н. Не знам дали мога примерно да приложа педагогическото, но по нейната схема? И аз се чудя...
Та..има ли други с алергии и как мислите да процедирате? 

Забравих да питам- как се казва педагогическо захранване на английски, някой знае ли?

  Незнам ние поне с таткото нямаме алергии и се надявам да няма проблеми. Просто трябва да си по-внимателна предполагам и да избягваш да предлагаш алергените .. Някой по запознат трябва да се включи обаче..
  Днес ядохме с таткото риба с картофена салата и отделих едно картофче за тях. Ваня определено и хареса идеята, а Ники не обърна почти никакво внимание на картофчето. Все пак аз като отчупя съвсем малко и го смачкам то не остава какво да дъвчат? Как с тези супер малки смачкани парченца ще се научат да дъвчат?

Малката е с много алергии. По-точно беше. И хиляда пъти се връщахме назад със захранването. Давах й по микродозичка от определена храна и чаках на другия ден. Ако няма проблем й позволявах на повече дозички. Никога в един ден не давах да опитва две непробвани храни. Ако се появеше проблем (обрив, разстройство) давах само от сигурните храни докато не изчезнеше всико. Сега вече яде всичко без проблем. И още някои уточнения и предимства на ПЗ при децата с алергии:
- през  първите 6 месеца вече майката е забелязала към кои храни детето има алергии, защото повечето алергени се предават чрез храната. Така захранването започва само със "сигурните" храни.
- "несигурните" храни майката започва да ги въвежда първо в своето меню и да следи за реакцията (нали алергените минават в кърмата) и чак след това да позволява и на детето да опита от тях. Това дава възможност за един плавен преход към евентуалната алергизираща храна.
- понякога "алергия" и "непоносимост към храна" се бъркат. И това е нормално, имайки предвид, че и на двете проявите са едни и същи. Но непоносимостта към храните може още да се нарече ферментопатия. Т.е. липса на определени ферменти за обработка на някои храни. Както вече сами се досещате, второто се "лекува" при ПЗ.
- алерголожката на дъщеря ми също смята, че ПЗ (без да знае, че така се нарича) е правилното. Разказа ми как внучка й била с големи проблеми. Но на 5 месеца се протегнала към пелмените и баба й й дала. След една година детето си ядало всичко.

Още няколко забележки:
- По-горе Кони е дала някои добри цитати, но там пише, че храната като енергетическа ценност е на 8-10 месеца. Не знам дали това е същото, но храната като средство за наяждане става чак след една година. При някои и след година и четири месеца и това си напълно в реда на нещата.
- ПЗ се нарича ПЕДАГОГИЧЕСКО и защото учим детето как да се държи на масата. Останалото е лесно. Но тук трябва да проявяваме търпение. Да се храним с апетит, защото детето се учи как да яде от родителите си. Да чистим веднага след като детето е изцапало, за да покажем, че трябва да се храним чисто. Никога детето да не вижда, че хвърляме храна, за да знае, че това е ценност!
- ако бебето не наддава добре не бива да се бърза със захранването (това по повод притесненията на Айла). На тази възраст (до година) кърмата е храната, която се усвоява най-пълноценно от организма. Ако се дава друга храна това променя флората на стомашно-чревната среда и намаля правилното усвояване на кърмата. А, да не забравяме, че това е най-калоричната храна!

И тамън съм се включила, да ви се похваля колко е прекрасно ПЗ. Хриси знае какво е това ябълка, кисело мляко, сирене, хляб... Вече само като чуе тези думички и започва да мляска и да протяга ръчички. Има прекрасен апетит и е невероятен кеф да я гледам как яде.

И още:
Момичета, какво ще кажете да вземем да порекламираме малко ПЗ? Имам предвид да се пуснат отделни теми с някои статии (например преводите по-горе). Има мами, които просто не знаят колко е хубаво това .

Радвайте се на бебчовци!
Поли

  Поли мерси много за разяснението  В събота бяхме на консултация, Ваня е наддала 310 грама и е вече 5,830 кг и 64 см, а Ники е качила 530 грама и е почти настигнала сестра си- 5,730 кг и 66 см.
   Знам че кърмата е най-калорично и полезно и другите храни не се усвояват пълноценно, но тогава защо ранно захранени бебета ядящи почти само твърда храна са доста пълнички? Явно все пак се усвоява нещо..., друг е въпроса дали е най-полезното и къде се натрупва.
    Някой които е захранвал Педагогически може ли да ми отговори имало ли е случай на задавяне или задушаване, защото това ме притеснявам доста а незнам как да реагирам в такъв случай. Мисля скоро да звънна до някой център на БЧК да питам дали има курсове за медицинска помощ за малки деца.
    И последен въпрос, още отначало ли се дават прибори и на малките?

да уточня.. наяждане с твърда храна след годинка, че и по-късно както казва Поли. Под енерг. захранване се разбира, че детето започва да яде малко повече от преди това. В първите 2-3 месеца, ако детето прояви по-голям интерес към вече опитан и въведен в рамките на няколко дена чрез микродози продукт, то даваното количество може да достигне 1 ч.л. на ядене. След  9-10 месец това количество достига 3 ч.л. Новите продукти продължават да се въвеждат с 3 микродози. Основната храна си остава кърмата. Някъде бях чела, че около 8 месец детето може да изяде до 100 гр. храна на ден. Естествено това не е закон и при всяко дете е различно, както количеството, така и възрастта. Примерно при нас (вече сме на 9,5 месеца) в никакъв случай не мога да кажа, че изяждаме по 100 гр. на ден.. със сигурност е по-малко. Понякога му се яде и изяжда по няколко лъжици.., а друг ден само опитва.

Ето го цитата на руски:"У Цареградской в "Ребнок от зачатия до года напитсано" : 8 месяцев: ребенок может съедать довольно приличный объем прикорма, КОТОРЫЙ ИЗ ПЕДАГОГИЧЕСКОГО превращается в ЭНЕРГЕТИЧЕСКИЙ. Принимая участие в завтраке, обеде и о ужине, малыш может съедать до 100 граммов пищи".

Айла, поздрави за доброто развитие!


Не знам за другите бебчовци, но сина ми съм го хранила по старата бг-схема. Никога не е бил пълничък, напротив - винаги се е държал на долното ниво на наддаване. Стараех се да го тъпча как ли не... Ефектът беше, че това хранене ми се беше превърнало в кошмарно преживяване. Още тогава си казах, че нещо не е наред. И сега докато бях бременна и след като родих се разчетох по-сериозно за кърменето и захранването. И сега детето не е особено ящно.
Спомням си, че в една тема Деси беше споменала, че при тях (ЮАР) ако детето наддава лошо се изчаква със захранването. Тогава се чудих защо е така. Даже й писах ЛС с молба да ми даде линкове за нещо, в което се обяснява, ама тя нещо си трае... . По-късно намерих обяснението из рожанците.

А децата, които се тъпчат с пюрета и каши не са ли обикновено на изкуствено хранене? Факт е, че често бебетата на АМ са по-дебели от кърмените такива. Но и ти сама си го казала: "друг е въпроса дали е най-полезното и къде се натрупва". Според мен това не е въпрос за пренебрегване. Какъв е смисълът да се трупат мазнинки на всяка цена....???


Случвало се е понякога, но винаги детенцето е успявало само да изкашля и изплюе парчето храна. А аз правих следното (това е от книгата на Спок):
Хващам я и я обръщам така, че да мога силно да я тупна по гърба - тя е обърната почти с главата надолу (е, по-скоро на 30 градуса) и гърдите и се опират в коляното ми. Тупам силно с твърдата част на дланта.
Другото нещо, което описват в такива случаи (аз не съм ползвала) - заставаш зад детето, прегръщаш го отпред, ръцете ти са свити в юмрук и рязко притискаш стомаха, за да може да изплюе заседналото.
В статиите за ПЗ пише, че трябва да си нащрек като даваш нещо, от което детето може да отхапе по-голямо парче. Бъркаш в устата с показалеца и вадиш.


Може да може, а може и да не може. Форумските мами в Рожана казват, че децата им започват да се хранят "по-така" средно към година и два месеца. Имаше и едно кратко обсъждане на това късно прояждане в старата тема за дългокърмещите мами. Та казах това за да не се притесняват мамите, ако прояждането не започне на 8-10 месеца.

Много хубава темичка 
А за задавянето - има един много лесен начин да се помогне на детето - вдигат се ръцете нагоре и всичко изкашля - някакъв рефлекс. Освен това, детето го научава и започва и само да си помага в такава ситуация.

Аз не знам защо но не се тревожа от задавяне- все пак детето може да се задави и с пюре-ако не гълта правилно, а ако се научи да гълта не виждам проблем. Аз и брат ми сме захранени по старата схема, рано и със сокчета, но като сме били на 6-7 месеца вече са ни давали и непюрирана храна, парченца хляб, салам и т.н. Не по инициатива ня майка ми. Сутрин баща ми ни взимал да може тя малко да поспи, и веднъж като влязла случайно в кухнята открила че и двамата (брат ми на 7-8 месеца) държим салам и хляб и ръфаме... На уплашения и вик "бебето ще се задави!" баща ми отговорил "спокойно, той отдавна си яде" 
Днес пак дадох на дребния малка ябълка от която бях отхапала малко-вече не я смуче ами я гризе с венците, успя бая да остърже от нея  Ама ме е страх още, та гледам да не го взимам на масата и да не му давам други неща.
Тандури, аз съм с алергии, а и таткото миналото лято направи хранителна алергия... Та и аз се тревожа, по-назад в темата съм писала как смятам да процедирам ако се получи нещо... Прочети и сподели смяташ ли че е правилно?

  Хехе, разсмя ме  - представих си току що научило се да седи бебе как ръфа щафета салам и
пилее трохи хляб навсякъде. 
  Погледнах в картона си - на 7 месеца съм ядяла попара и смачкан плод. А на 8 - детска млечна кухня.
Друг е въпросът, че съм повръщала всичко и съм била вейка. Майка ми отчита като грешка захранването
ми и най-вече насилването да се наям. А аз просто съм си знаела и не съм я ядяла. В крайна сметка съм
била тормоз за нашите, толкова злояда, че по цял ден нищо не съм кусвала и в първи клас съм била
17 килограма.
 
  По-горе питах, но не разбрах отговора:
  Благодаря!