Разбира се ,че те вразват. Нормално е,все пак е операция,ако нещо мраднеш по време на манипулацията.... Но не е страшно... 
мен като ме оперираха от апандисит също ме връзваха - Публикувана: 5 ян. 2007, 16:40 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2007, 19:30 ч.
Връзване...вярно ли е това ?!?!?!
мен като ме оперираха от апандисит също ме връзваха 
пропуснала съм съществената част - секцио. Просто разбрах че става дума за раждане и затова се очудих.....
Връзват ти китките с каиши,но това не е страшно... 
Може би зависи къде раждаш. Аз родих в Майчин Дом и не са ме връзвали, нито ръцете, нито краката. С епидурална упойка бях. Имах система на едната ръка, но другата ми беше свободна. Слагането на катетъра изобщо не го усетих (а много се бях наплашила от него). Леко раждане и не се притеснявай - няма страшно!
Май връзват ръцете. Краката не съм усетила като са ги връзвали, защото бях със спинална упойка и ми я сложиха в седнало положение и чак тогава си качих краката в/у масата. Ама сигурно са били вързани 
Масата наистина е доста тесничка.
Но не се шашкай, хич не ти е до това дали си вързана или отвързана тогава
Масата наистина е доста тесничка. Но не се шашкай, хич не ти е до това дали си вързана или отвързана тогава
Не те връзват, но си като вързан, защото имаш включена система. Нищо особено. А "щипката" е апарат за мерене на кръвното. Той е необходим, понеже по време на операцията кръвното спада и е необходимо да се следи през цялото време.
Може би зависи и от упойката, и от практиката в болницата.
Моето секцио беше със спинална упойка и от нея бях буквално парализирана от гърдите надолу - предполагам, че краката са ми вързали - най-малкото заради неволни конвулсии на мускулите, защото бяха заприличали на желе/от пълното отпускане бяха станали като кашкавалени и после, докато ме почистваха, така ми ги размятваха нагоре-надолу, че все едно не бяха моите крака.
Ръцете не са ми връзвали, но на дясната имах система и въпросната "щипка" за кръвното, та се стараех да не я мърдам. Лявата ми беше напълно свободна и с нея си държах 1 кислородна маска - от контракциите и лежането по гръб ми се повдигаше, а кислородът ме упокояваше.
Секциото ми мина много спокойно и безпроблемно - като изключим, че незнайно защо зверски ме заболя здрав зъб. Наистина беше гадно само слагането на катетъра - чувството е все едно не си пишкала поне 1 седмица. Другото си беше в рамките на нормалното за операция.
Не се притеснявай - всичко минава много бързо и неусетно. По-добре сега си почивай и се мобилизирай физически и психически за максимално бързо раздвижване след това - дори да не те вдигнат толкова скоро, важното е веднага като си починеш и мине ефектът на упойката да започнеш да се раздвижваш - от пръстите на краката нагоре.
Моето секцио беше със спинална упойка и от нея бях буквално парализирана от гърдите надолу - предполагам, че краката са ми вързали - най-малкото заради неволни конвулсии на мускулите, защото бяха заприличали на желе/от пълното отпускане бяха станали като кашкавалени и после, докато ме почистваха, така ми ги размятваха нагоре-надолу, че все едно не бяха моите крака.
Ръцете не са ми връзвали, но на дясната имах система и въпросната "щипка" за кръвното, та се стараех да не я мърдам. Лявата ми беше напълно свободна и с нея си държах 1 кислородна маска - от контракциите и лежането по гръб ми се повдигаше, а кислородът ме упокояваше.
Секциото ми мина много спокойно и безпроблемно - като изключим, че незнайно защо зверски ме заболя здрав зъб. Наистина беше гадно само слагането на катетъра - чувството е все едно не си пишкала поне 1 седмица. Другото си беше в рамките на нормалното за операция.
Не се притеснявай - всичко минава много бързо и неусетно. По-добре сега си почивай и се мобилизирай физически и психически за максимално бързо раздвижване след това - дори да не те вдигнат толкова скоро, важното е веднага като си починеш и мине ефектът на упойката да започнеш да се раздвижваш - от пръстите на краката нагоре.
И мен не са ме връзвали!На лявата ръка ми беше абоката за системата и щипката за кръвното,а дясната ми беше свободна-татето ми я държеше за кураж За краката не знам дали са ми ги връзвали,защото след като ми сложиха упойката и си ги качих на масата,веднага сложиха параван от ребрата ми надолу и нищичко не виждах,а и не чувствах де 
Катетъра ми го сложиха след упойката и не усетих нищо!Няма страшно,успех ти желая!
За краката не знам дали са ми ги връзвали,защото след като ми сложиха упойката и си ги качих на масата,веднага сложиха параван от ребрата ми надолу и нищичко не виждах,а и не чувствах де Катетъра ми го сложиха след упойката и не усетих нищо!Няма страшно,успех ти желая!